Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

„Акустична версия“ в „Джаз истории“ II: дуото става трио; неиздаван досега албум на групата звучи за първи път в българския ефир

Тази седмица продължаваме поредицата от предаването „Джаз истории“, в която разказваме за пътя на една от най-добрите български джаз формации – „Акустична версия“. Акцент на миналото издание беше признанието, което Антони Дончев и Христо Йоцов получават в Европа скоро след създаването на групата. До 1988 г. те свирят в дуо, а след това към състава се присъединява братът на пианиста – басистът Георги Дончев.

Във второто предаване, посветено на „Акустична версия“:
- Дуото става трио
- Неиздаван албум на „Акустична версия“ от началото на 90-те г. с публична премиера по Джаз ФМ
- Безценната подкрепа на Йордан Рупчев
- Създаване на студио „Акустична версия“
- Издаване на сборния албум Hitting the Spot през 1996 г. по случай десетия юбилей на групата
- Сътрудничество с британския саксофонист Анди Скофийлд

Дуото става трио

Антони Дончев: Защо според мен се спряхме на Жоро? Чисто по роднински, с връзки стана цялата работа. То тогава нямаше и много басисти.
Христо Йоцов: Просто нямаше. Гошо е отраснал в тази атмосфера и той беше съвсем логичен избор, просто трябваше да порасне малко. Той свиреше на чело, пътуваше с филхармония „Пионер“, с Влади Симеонов като дете още. Вече имаше натрупан опит и с Тони водихме този разговор. Трябваше нещо да се надгражда в тази група и съвсем логично в нашия случай беше това да бъде басист, за да стане едно класическо клавирно трио.

Снимка от личния архив на Христо Йоцов (най-отгоре в публикацията) документира събирането на тримата музиканти.

Христо Йоцов: Тази снимка, за която говориш, аз мога да я локализирам. Ако съдя по облеклото трябва да е…
Антони Дончев: Диско облекло ли? Края на 80-те г.
Христо Йоцов: Това е късно лято, есен на 1988 г. Тогава е дошъл Гошо. 

Трио „Акустична версия“ 

Георги Дончев за присъединяването си към „Акустична версия“

Георги Дончев: Не помня как точно е станало. Може би брат ми ми е казал: „Хайде, да направим нещо заедно!“ и аз точно тогава съм излязъл от казармата, така че за мен е било някакво чудо на чудесата. Ние още от тийнейджъри с Васил Спасов и Рупето, Бог да го прости, слушахме техни записи, имитирахме ги и т.н. Това са големи музиканти, на много високо ниво. Така че мога да кажа само, че тогава аз съм бил на 20 г. и да скоча направо в дълбоките води е било нещо изключително. Помня, че свирихме в прочутото мазе на Христо и първите ни участия са били на Софийския фестивал, който се провеждаше в зала „Универсиада“. Имахме и международно участие, но не помня дали е било същата година, в която аз се присъединих към „Акустична версия“. Ходихме в Румъния за два концерта на Джаз фестивала в Сибиу и в Румънското радио в Букурещ. Изключително е чувството да се работи с такива музиканти, защото няколко години преди това те бяха станали „Млади европейски джаз артисти“, всепризнати в Германия и в Белгия на тези конкурси.

Участие на „Акустична версия“ на Джаз фестивала в Букурещ през 1995 г.

Провалът – част от пътя

Георги Дончев: Сещам се за една случка, която не е смешна. Поне за мене не е. Беше голяма драма всъщност за мен. Това международно участие, което споменах в Сибиу, за мен беше голяма работа, фестивалът е доста известен. Ние свирехме преди Дидие Локууд. Аз се спекох и нищо не можах да изсвиря, както трябва. Помня, че от едно парче, на второ, на трето – все едно някой ми беше гипсирал ръцете. Никакви неща не излизаха както трябва, както бяхме репетирали, както трябваше да звучи всичко. Някакво страшно спичане. Свършваме концерта, отиваме в гримьорната и само помня как брат ми дойде и каза: „Как не те е срам?“ И аз направо се сринах. Помня, че на бегом до хотела носехме някакви бутилки с алкохол и на екс изпих половината бутилка. И се напих жестоко. И съм легнал на леглото, а Дидие Локууд свири след нас, те вече са започнали или се приготвят да свирят. Брат ми идва в хотела, а аз съм изпаднал в някакво състояние – хем плача, хем се смея. Той ме гледа и вика: „Леле, ти си се напил.“ Гледа половината бутилка празна. „Дидие започна, давай да ходим!“ и вече оттам нататък имам много смътен спомен как ме е завел на концерта, какво сме слушали, какво сме правили. Не помня, но се отцепих жестоко от мъка, че първият ми концерт на голяма сцена беше провал за мене.

Албумът на „Акустична версия“ на лента

Една различна „Акустична версия“ в неиздаван досега албум

През 1991 г. „Акустична версия“ записва албум, който цели 27 г. е съхраняван на магнетофонна лента. Предаването „Джаз истории“ се превърна в своеобразен катализатор за публичното представяне на записите от него, тъй като от няколко дни те вече са свалени в дигитален формат.

Антони Дончев: Защо останаха на лента? Няма отговор на този въпрос. Тази продукция някак си се явява като връхна точка на няколкото години, в които ние вече свирехме като трио. Бяхме натрупали някакви пиеси, които бяхме изсвирили тук-там и те са доста сложни. Повечето са в сюитна форма, с различни дялове вътре. Като музика има доста предизвикателства.
Христо Йоцов: Понеже миналия път говорихме защо избрахме името „Акустична версия“, стана дума за това, че не на последно място е невъзможността да се оборудваме с модерните за момента, излезли нови инструменти. Да, започнаха синтезаторите да навлизат във фюжън епохата на джаза. Този албум според мен е някаква стъпка в тази посока. Да го подкараме в тази най-общо казано представа за звук, която Пат Матини формира тогава като модел – смесването на акустичния с електрическия звук. Явно сме имали нужда да го направим. И наличието на басист прави възможна подобна трансформация в цялата звукова картина. Много е различен този албум, много различен от всичко останало.
Антони Дончев: Освен това аз вече си бях купил един синтезатор. И в тази продукция е доста използван. Даже не мога да се сетя дали има парче без него. Всичките са с кийборд освен пиано.

Албумът на „Акустична версия“ на лента

Един човек, който винаги е вярвал в „Акустична версия“ и който е помогнал за осъществяването на този фюжън албум

Антони Дончев: Много важен човек – Данчо Рупчев, който тогава беше шеф на…
Христо Йоцов: …нещо, което в момента съответства на главен музикален продуцент.
Антони Дончев: Данчо Рупчев от самото начало беше абсолютно вярващ в нас. С какво ни е помагал? В момента, в който ние сме имали нещо да запишем, той казваше: „Да, готово. Идвате, записвате го.“ Ето тази продукция така я записахме. Вероятно са ни и платили за това.
Христо Йоцов: Най-вероятно. Данчо Рупчев беше българският Уилис Коновър. Той беше продуцент на музика – много музика се записа от много хора в този период. Всяка седмица водеше джазово предаване Round Midnight, мисля, че се казваше. „Около полунощ“ беше предаването, в което той водеше с познатия си глас.
Антони Дончев: И канеше и Владко Радулов.
Христо Йоцов: С Владко Радулов съвместно ги водеха. В края на краищата имаше една много здравословна атмосфера в радиото за хора, които бяха поощрявани да правят музика и тя да бъде регистрирана в радиото, излъчвана. Изобщо това беше силна мотивация.
Антони Дончев: Данчо беше приятел на музиката.
Христо Йоцов: Данчо беше причината да отидем на фестивала Jazz Yatra в Индия. Няма да забравя във фоайето пред Първо студио идва с плаката на фестивала Jazz Yatra и казва: „Гледай, гледай, гледай!“. Там свирят Лари Кориел, „Орегон“, Макс Роуч, големи имена и вика: „И вас ви има, и вас ви пише!“ Ние гледаме, гледаме: „Къде ни пише нас, бе?“ Ето тука долу пише: „And many others.”
Антони Дончев: „И много други“. Те бяха написали хедлайнерите, защото става дума за огромен фестивал.


Христо Йоцов: Има много смешна история. Съвместно пътувахме с Людмил Георгиев – Джучката, който пък беше в качеството си на наблюдател, изпратен от Съюза на музикалните дейци, ако не се лъжа, като съпровождащ групата. След това трябваше да напише статии, защото Джучката си беше живата история на тази музика. Неговите разкази бяха изключително училище за нас. Ние сме седели по цели нощи, защото на всичко отгоре той издържаше много на пиене.
Антони Дончев: Беше човек на живота.
Христо Йоцов: Имаше страхотна колекция от плочи, книги. Знаеше за всеки всичко. Не само за американския джаз.
Антони Дончев: Беше жива енциклопедия. Хващаш го за който и да е музикант и той ти казва кога е роден, какво е правил, с кого е свирил.
Христо Йоцов: И сега – трябва да отидем в Индия и естествено не можем да си носим вибрафона оттук. Това няма как да стане. Проблем: в Индия няма вибрафон. Знаете колко голяма държавичка е Индия. Намерили вибрафон в Американската военна база в Калкута, която си има оркестър. Оттам взели единствения вибрафон на Индийския полуостров и го докараха специално за нас първо в Делхи и след това в сегашния Мумбай. Тогава си беше Бомбай.

Книжката на фестивала Jazz Yatra в Индия, 1986 г.

Първото усещане, когато слушат тези записи сега

Антони Дончев: Аз си признавам, че чух много малко, защото нямах време и ме изуми колко много синтезатори има в тези записи. И другото нещо – малко се подразних от този звук, който тогава си беше характерен за тези години.
Христо Йоцов: Звукът е много типичен. Още от първата секунда е ясно за какъв модел музика става дума – примерно Стенли Кларк. Веднага ми излиза като начин на свирене и такъв един агресивен и изнесен бас напред. Впечатлението е за една много сериозна и изпипана продукция, с много амбиция, направена с много желание, безкомпромисна. Една секунда няма празно - в драматургически и технологически смисъл на изсвирване. Това нещо ще го издадем на черна плоча. Ще бъде страхотно. Както си е такъв аналогов записът, той си плаче за черна плоча.

Обложката на сборния албум Hitting the Spot, с който „Акустична версия“ отбелязва 10-ия си юбилей през 1996 г. Дизайнът е дело на проф. Иван Газдов. Негова графикатура беше избрана за първата плоча на формацията.

Сътрудничество с британския саксофонист Анди Скофийлд

Три от композициите в неиздавания фюжън албум на „Акустчна версия“ звучат в сборния проект Hitting the Spot, който се появява на пазара през 1996 г., за да отбележи десетилетие от създаването на групата. За диска е селектирана музика и от първата плоча на формацията – програмата, с която Антони Дончев и Христо Йоцов печелят музикалните конкурси в Белгия и Германия през 80-те г. В компилацията са включени и две пиеси от звукозаписна сесия, в която участва британският саксофонист Анди Скофийлд.

Антони Дончев: Предисторията е, че ние се запознахме с един много готин англичанин, който беше тук по линия на Британския съвет – Тери Калиски. Опитвахме се по всякакъв начин да комуникираме с чужди музиканти, защото както казваше бате Петьо Парчето: „Ние сме една шепа хора.“ и всички вече си знаехме всичко. Трябваха ни нови музиканти. Тогава чрез Тери Калиски от Британския съвет ни предложиха един млад британец. Ставаше въпрос за Анди Скофийлд. Анди дойде за първи път може би през 1995 г., направи един уъркшоп в Академията. Влязохме във връзка, свирихме. Имахме даже турне с него. Обиколихме малко из България, посвирихме с него в квартет. И записахме няколко парчета.
Христо Йоцов: Три или четири.
Антони Дончев: Между другото точно в този период завършвахме и поредното издание на „Улицата“ (бел. ред. известно телевизионно предаване от близкото минало, чийто автор и режисьор е Теди Москов, а в главните роли са имена като Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Христо Гърбов, Камен Донев и др.) и го използвах за един епизод от предаването. Той свири в едно от парчетата на „Улицата“.
Христо Йоцов: Анди Скофийлд беше скоро в България и и с него имахме два концерта след толкова години.

„Акустична версия“ с Васил Петров и Евгени Йотов

Анди Скофийлд за „Акустична версия“

Анди Скофийлд: Първият път, когато се срещнахме, бях впечатлен колко добри музиканти са всъщност. Дотогава не знаех нищо за джаза в България, а музикалното ниво на Антони и Христо беше фантастично.

Какво е специалното на „Акустична версия“

Анди Скофийлд: Мисля, че нивото им на представяне е много високо. Те са толкова фантастични музиканти, креативни и свирят освободено. Те са уникални за Европа, защото в музиката им освен очевидните влияния от европейския и американския джаз, има голямо влияние от българската музикална традиция и култура. Това за мен беше нещо уникално, когато ги чух навремето и все още гледам на работата им по този начин. Те продължават да свирят на това невероятно високо ниво, а в музиката им чуваш тази различна смесица. Това намирам за специално, когато говорим за „Акустична версия“.

„Акустична версия“ с Васил Петров и Евгени Йотов

Създаване на студио „Акустична версия“

Британският саксофонистът Анди Скофийлд е работил и с други български музиканти – той свири в проект на Васил Пармаков, записан от студио „Акустична версия“. През 1993 г. Христо и Антони създават първото частно звукозаписно студио в България.

Антони Дончев: Аз се сещам как стана цялата работа.
Христо Йоцов: Цялата работа стана на един рожден ден на Тони. Очевидно е, че от нас двамата той е човекът, който чете повече списания и се информира. По същата причина, по която изнамери и двата конкурса в Белгия и Германия, каза: „Вие знаете ли какво излиза на пазара?“ Ние си бяхме говорили за студио, но тогавашната техника, тези огромни, широколентови магнетофони бяха абсолютно непосилно нещо. Те струваха стотици хиляди долара всеки един от тях. Студиото беше немислима частна работа. Той прочел в някакво списание за студийна техника, че фирмата Alesis е пуснала 8-канални дигитални магнетофони.
Антони Дончев: Които изглеждат като един видео магнетофон – компактно.
Христо Йоцов: Това нещо струваше 5 000 марки – несравнимо с цените, които дотогава бяха в този звукозаписен бизнес. Това на практика много ни стимулира да направим студио. Нямаше частни стидиа, мисля, че ние бяхме първото частно студио.
Антони Дончев: Истината е, че всъщност звукозаписната технология мина към цифровизация вече, т. е. тогава се появиха първите цифрови магнетофони и ето това беше първият многоканален цифров магнетофон, който беше ултракомпактен, колкото един видео магнетофон. И можеше да запише индивидуално 8 канала.
Христо Йоцов: Освен това можеше да се вържат до 8 машини и да стане 64-канален дигитален запис. Това беше революция.
Антони Дончев: Тогава решихме да се съберем, да вложим някакви средства и да си направим едно студио.

Христо Йоцов и Антони Дончев в студиото

В студио „Акустична версия“ през годините са записвани както албуми на десетки джаз музиканти, така и продукции на големи оркестри и хорове, сред които Софийски солисти, Мистерията на българските гласове и др. Милчо Левиев записва там музиката за филма на Иглика Трифонова „Писмо до Америка“.

  • Цялото предаване може да чуете чрез бутона „Аудио“. В ефира на Джаз ФМ „Джаз истории“ излъчваме в петък от 22 ч. и с повторение в неделя от 14 ч.

Следващото издание на „Джаз истории“ за „Акустична версия“ ще излъчим след Великден. В него ще ви срещнем с басиста Петър Славов, който свири в албума на групата Dum-Ba-Ta и със саксофониста Владимир Кърпаров, на когото през 1996 г. Антони Дончев и Христо Йоцов връчват наградата за млад музикант.

Снимки и материали: от личния архив на Христо Йоцов

Подобни