Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM хитове

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Алекс Калиър от Hooverphonic: „Хората не сме съвършени и това не означава, че сме се провалили“

Групата Hooverphonic вдъхновява с мъдри послания в красивите си песни. „От нас, хората, се очаква да бъдем идеални, всичко да е съвършено. Постоянно се сблъскваме с очакванията към нас, а това не е истинският живот. Всичко, което ни се поднася на вниманието, е дообработено – снимки, звукозаписи – за да звучи съвършено. И това кара хората да страдат, защото ако не са идеални, все едно са се провалили. А в действителност те не са. Те са просто хора.“ – разсъждава създателят на групата Алекс Калиър.

В основата на Hooverphonic през 1995 г. той застава заедно с Реймънд Гийртс и скоро хората по цял свят обикват музиката им. А Алекс Калиър е пристрастен към музиката. Той израства в семейство, в което изкуството е на почит. „Когато бях на 6 години, обявих пред майка ми, че ще стана професионален музикант. Тя се разсмя. Но аз станах професионален музикант още на 22 години и досега съм такъв. Това е сбъдната мечта!“ – щастлив е Алекс Калиър.

Това, че е от държава с две различни култури, през цялото време го кара да държи съзнанието си отворено. Той харесва и поп, и джаз, и класика, затова всички тези жанрове намират дом в неговата музика. Той се чувства у дома и на концертната сцена, и в студиото си. „Животът ми е в баланса между създаването на музика и изпълнението й.“ – казва той.

Ярка следа в историята на групата е решението нейната песен 2 Wicky да влезе в саундтрака на филма „Открадната красота“ на Бернандо Бертолучи. Нея, заедно с още много хитове (Еden, Mad About You, Amalfi, Badaboum, Romantic) и съвсем нови песни, ще чуем на концерта им в София на 11 октомври от 19 ч. в зала „Универсиада“. Джаз ФМ е медиен партньор на събитието. Само преди няколко дни пък бе обявено, че Hooverphonic са избрани да представят Белгия на „Евровизия“.

  • Интервюто на Светослав Николов с Алекс Калиър от Hooverphonic можете да чуете тук или чрез бутона „Аудио“, както и да прочетете по-долу.

Достигате дълбоко до публиката с енергията и посланията на вашите песни. Как чувствате отговорността да докосвате душите и да говорите на сърцата на хората, които слушат и обичат вашата музика?
Опитвам се много да не мисля за това. Стремя се да бъда естествен във всяко едно отношение. В живота, както мнозина други, обичам противоположностите. Така че създавам контрасти между сладко и кисело, тъжно и щастливо, бавно и бързо. Обичам да съчетавам. Понякога стиховете на песента са тъжни и достигат дълбоко, а понякога са наситени с хумор. Опитвам се да направя така, че музиката ни да е отражение на живота.

Точно щях да кажа – че такъв е животът. Включително по отношение на сериозните разговори, подправени с щипка хумор и самоирония.
Както и в последния ни албум, песента Romantic звучи романтично, но певицата пее, че не е романтична душа. Опитвам се да се противопоставя на очакванията, които имаме от живота. От нас се очаква да бъдем идеални – съвършеният любовник, съвършеният съпруг, всичко да е съвършено. Сякаш ако не си в настроение за любов, си престъпник. Постоянно се сблъскваме с очакванията към нас, а това не е истинският живот. Затова можем да си позволим да кажем: „Не съм в настроение за любов, остави ме на мира.“ Всичко, което ни се поднася на вниманието, е дообработено – снимки, звукозаписи – за да звучи съвършено. И това кара хората да страдат, защото ако не са идеални, все едно са се провалили. А в действителност те не са. Те са просто хора.

И тук вие артистите идвате да ни извисите, да ни подкрепите, да ни обсипете с любов, да ни дадете тласък за следващата стъпка напред. А откакто за първи път чух вашата музика, в нея силно ме впечатли точно движещата й сила, енергията й да ни води. Какво ви дава опора в света около вас и във вашия собствен глас, какво ви вдъхновява, за да можете толкова уверено да ни поднасяте своята красива музика?
Аз се чувствам изпълнен с енергия, главата ми изобилства от идеи, дал съм си свобода – слушам и поп музика, и класика, и джаз – харесват ми всички аромати. Аз съм от Белгия – една от малкото страни в света, която има две различни култури в двете си части – латинска и германска. Дядо ми говореше френски, баба ми – фламандски. Така че гледахме новините на два езика, слушахме музика от Франция, от Великобритания, от САЩ, но също така и италиански, испански и германски песни. Така че на подсъзнателно ниво, без да си го поставям като осмислена цел, в музиката си съчетавам различните влияния от детството ми и това я прави специална. В нашата малка страна е от голямо значение да държиш съзнанието си открито, да учиш езици. Това прави белгийските групи много особени. Като цяло те имат характерен звук. Така е и с нашата група – като ни чуеш, веднага ще ни познаеш. Но всичко това при мен идва по естествен път – не се замислям за него. Просто сядам и пиша песента. И такъв съвет често давам на младите музиканти – просто пишете. Понякога ще е лоша песен, но е възможно да създадеш и хит, защото всичко това се случва по естествен път. Когато в творчеството вложиш твърде много мисъл, то става по-малко интересно. Музиката трябва да излиза от теб, а не да оставяш съзнанието да говори.

Да, защото чувствата са винаги истински, а понякога съзнанието бива подведено. Вашата музика обхваща и присъединява различни жанрове и влияния. Това й придава характерен облик. Разкажете ни за предстоящия концерт на Hooverphonic в България. Какво от музиката ви ще чуем сега?
Концертът ще е смесица от нови песни и всички любими класики. През годините сме записали някои истински евъргрийни, но продължаваме да създаваме нови песни и някои от тях са хитове. В момента сме на турне група от шестима души – малка формация, с която имаме предимството да можем да изнасяме повече концерти в чужбина, да свирим в повече страни. Така ще ни чуете в София. Преди няколко години направихме турне с голям оркестър, защото такъв ни бе албумът, но това бе твърде скъп проект. Така че се радвам, че новият ни албум е с малък състав, за да можем пълноценно да го представим на много места. Ще чуете песни от разнообразни наши периоди, а имаме и нова певица, която придава на всичко това абсолютно нов аромат.

Новата певица на Hooverphonic Лука Крюисберг е само на 18 години. Тя се присъединява към тях след победата й в петия сезон на предаването ,,Гласът на Фландрия“ през 2017 г. Меланхоличият, но силен и красив глас на младата вокалистка кара всички съдии да натиснат бутона и да се обърнат към нея. Участието й във формата преминава под менторството на Алекс Калиър, а песента, с която Лука печели, е тяхната Mad About You. За певицата Реймънд Гийртс споделя: „С Лука уцелихме в десетката. Тя е нещо повече от поредния певец. Начинът, по който нейния глас диктува звученето на песните, е този, по който свирим на сцената. Тя е избрана, защото може да извлече много от различните песни на Hooverphonic.“ Специализираното музикално издание Rockshot Music Magazine описва концертите на групата с новата им певица като магически: „Русата й коса контрастира с тъмнината на сцената. Гласът й е много цветен и създава чувство на безкрайност и необятност, винаги е в центъра на шоуто. Всичко е структурирано и концентрирано върху уникалното звучене на Лука и музикантите. Групата е господар на сцената и не дават шанс на слушателите да се разсеят от събитието, на което присъстват. Няма как концертите им да завършат без бурни аплодисменти и викове за бис. Те са винаги истинско удоволствие за ухото.“

Концерти в Чехия, Полша, Румъния, България, Унгария, Словакия, Гърция… И след това се завръщате у дома. Какво е чувството да сте у дома след толкова много пътувания из Централна и Източна Европа?
Много ни харесва, че толкова често сме на път, а после ми е толкова приятно да се концентрирам върху работата си в студиото. На мен това разнообразие много ми допада. Много ми е приятно у дома, но както съпругата ми винаги казва: „Ако не си на сцената, няма да си щастлив.“ На което отговарям: „Няма да съм щастлив и ако не съм в студиото.“ Чувствам се добре в съчетанието от двете. Много ми харесват обиколките в Източна Европа. Публиката е страхотна, посреща ни толкова горещо, но също така и слуша. Защото има публики, които шумно те аплодират, но не се интересуват много от музиката. Такова нещо в Източна Европа никога не ми се е случвало. Когато свирим, слушат внимателно, а между песните избухват в аплодисменти. Това, разбира се, много ни харесва, защото колкото повече енергия получаваме от публиката, толкова повече можем да изпратим към нея. Така че очаквам тези концерти с нетърпение. От друга страна – страхотно е, че можем да пътуваме по целия свят – ето, сега се завръщаме от Япония, и веднага се отправяме към Полша и България. Чувствам се благословен, че ми се случва всичко това, след което си се прибирам вкъщи и влизам в студиото – моето убежище, в което ми е уютно, където работя и създавам нова музика. Така че животът ми е в баланса между създаването на музика и изпълнението й.

Защо се обрекохте на музиката?
Да ви кажа честно, пристрастен съм към музиката. От момента, в който се събудя, си пускам музика или започвам да свиря. И винаги е било така. Баща ми винаги е бил запален меломан, братята ми – също. Аз единствен станах музикант. Израснах в семейство, в което изкуството е на почит. Постоянно гледахме филми, ходехме на театър. Освен това и много се интересувам от мода. Обичам да готвя. Това също е изкуство. Интересите ми са към най-разнообразни форми на изкуство, но музиката винаги е била първата ми любов. Когато бях на 6 години обявих пред майка ми, че ще стана професионален музикант. Тя се разсмя. Но аз станах професионален музикант още на 22 години и досега съм такъв. Това е сбъдната мечта!

Подобни