Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Следобедни импровизации

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Андреас Мартин Хофмайер, чиято туба е лека като перо: „Колкото повече свириш в различни жанрове, толкова по-завършен ставаш като музикант“

Най-прочутият тубист в света излиза довечера на сцената на зала „България“ за концерт със „Софийски солисти“ под диригентството на Пламен Джуров. Поводът за събитието е 30-ата годишнина от създаването на „Гьоте институт – България“. Домакин е Софийската филхармония, а Джаз ФМ е медиен партньор. В програмата са включени написани специално за него композиции, както и аранжимент за туба на творба на Вивалди.

„Хубавото на този концерт е, че „Гьоте институт – България“ реши да направи нещо малко по-необичайно. Концерт за туба по случай 30-годишния юбилей може би не е първото, за което се сеща човек. Повече хора не знаят, че тубата е един от малкото класически инструменти, който е създаден в Германия. Това се случва в Берлин през 1835 г. Мисля, че това е единственият оригинален германски инструмент. Затова ми се струва естествено „Гьоте институт – България“ да покани солист-тубист за своя юбилей.“ – коментира в студиото ни Андреас Мартин Хофмайер.

Концертът ще започне с Фантазия и фуга за орган в сол минор BWV 542 от Бах в оркестрация на проф. Иван Бакалов. След това ще чуем първата от специално написаните за солиста творби – Matkalla от Йорг Дуда. Описана като „пътни бележки за туба и струнен оркестър“, заглавието на творбата се превежда като „По пътя“. Макар да е германец, Дуда композира произведението във Финландиия. Третото заглавие в програмата е аранжимент за туба на „Зима“ от „Годишните времена“ на Вивалди. На финала ще чуем още една творба, създадена за Хофмайер – Концерт за туба и струнни от съвременния норвежки композитор Арвид Плау.

„Програмата е зимна. Макар София да е южен град, и тук се усеща наближаването на зимата.“ – казва в студиото ни Андреас Мартин Хофмайер, чиито първи думи в ефира ни са български – „Добър ден.“ – отговаря той на поздрава ми. Демонстрацията на познанията си по езика ни той продължава с: „Наздраве!“ „Ще ми е много полезна за след концерта.“ – казва с усмивка музикантът.

Лекотата и усмивката са част от неговия стил на свирене на привидно тромав инструмент с тежък звук. „Хубавото на тубата е на първо място звукът – той те обгръща. Добре звучащата туба изпълва цялата зала и създава усещане за топлина и уют по начин, по който дори един добър певец не може. Звукът на тубата е много широк и в първия момент може да ни се стори малко неопределен. И точно това е трудното – да успееш с лекота да боравиш с голямата маса на звука. Моят стремеж е да свиря по непознат до момента начин.“ – описва майсторството, което тубата изисква от музиканта Андреас Мартин Хофмайер.

Той оформя своя звук, когато се обучава в продължение на три години в Академията на Берлинската филхармония. „Слушах как свирят цигуларите и другите музиканти, как си подават фразите. Вечер сядах и се опитвах да изсвиря тези мелодии по същия начин, но на тубата. Непременно исках да направя така, че на нея да може да се свири с лекотата на флейта и обой. И се получаваше! Но това е свързано с усвояване на техника на дишане, на преминаване и излизане на въздушната струя. Имате тръба пет и половина метра и никак не е лесно!“ – възкликва музикантът.

Затова и Хофмайер става първият тубист, който получава най-престижната германска музикална награда „Ехо класик“ за инструменталист. Така чрез него този инструмент получава специално признание. „Това ме изненада, защото е наистина необичайно. Когато ми присъдиха „Ехо класик“, мисля, че до този момент дори тромпетист не беше получавал тази награда. Но беше много хубаво, защото е шанс. Тубата е най-младият от всички инструменти и съм убеден, че след 100 години ще имаме много виртуози!“

Когато гледаме неговото изпълнение от сцената на наградите „Ехо класик“, чуваме лекотата на боравене с инструмента, но и таланта на Хофмайер да събира различните жанрове в едно изпълнение. За него очевидно няма строги разделения, липсват граници, които не бива да се прекрачват. „Не, няма. Повечето музиканти биха казали като мен – има добра и лоша музика. Това е границата, която минава през всички жанрове.“

Овладял тубата като класически инструмент, Андреас Мартин Хофмайер открива отправна точка за следващо пътешествие. Към джаза. „Докато преподавам в Бразилия, се запознах с музиканти, които вечерно време в заведенията свирят традиционна бразилска музика, която по същество е джаз – изключително комплексна като хармония. Аз бях впечатлен и в продължение на много нощи не съм спал, за да слушам само това. В един момент стигнах до там да си кажа – и аз искам да свиря джаз.“

В Германия Андреас Мартин Хофмайер открива бразилски китарист и двамата тръгват на турне. „По време на свиренията се усъвършенствах в джаза, в неговите ритми. Едновременно с това в продължение на 7 години свирих като тубист в много популярна поп група, където държах басовата линия. Там започнах да изследвам други жанрове като фънк и реге, правехме аналогово техно и изпробвахме различни неща. Колкото повече човек свири в различни жанрове, толкова по-завършен става като музикант.“

Завършваме разговора с Андреас Мартин Хофмайер с негово изпълнение от албума му On the Way – „По пътя“. Записан с Мюнхенската филхармония под диригентството на британеца Андрю Манзи, той включва и Концерт за туба и оркестър от Джон Уилямс. „Джон Уилямс винаги е бил голям почитател на тубата. Оригиналната му филмова музика е изпълнена със звука на инструмента. Той също така малко свири на туба, но само като хоби. Този концерт е написан преди повече от 20 години и е част от неговите усилия да бъде възприет като сериозен завършен модерен композитор, защото малко страда от факта, че е известен предимно като автор на филмова музика. Неговият език е много характерен и разпознаваем. Когато репетирам произведение на Джон Уилямс, хората, които случайно са се оказали наоколо, веднага го разпознават.“

  • Интервюто на Светослав Николов с Андреас Мартин Хофмайер можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Подобни