Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз емоции

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Авишай Коен: „Имаме нужда да се свързваме с красивите неща.“

В годината, в която се проведоха толкова малко концерти и повечето музиканти останаха без работа, поддържайки връзка със своите почитатели основно в социалните медии, възможността да слушаме на живо в България артист като Авишай Коен е повече от събитие. Това е среща, която вероятно ще запомним завинаги. Самият Авишай Коен сподели пред българската публика, че концертите му в Пловдив са спомен за цял живот. Израелският басист, вокалист и композитор имаше две поредни изяви в заключителната вечер на тазгодишното, шесто издание на Plovdiv Jazz Fest. Музикантът излезе на сцената със своето трио, включващо пианиста Елчин Ширинов и барабанистката Рони Каспи. Ден след това нашият екип се срещна лично с Авишай Коен. Разговора на Таня Иванова и Светослав Николов с него може да чуете чрез бутона „Аудио“ (в оригинал на англоезичната версия на сайта ни тук), а по-долу може да прочетете какво сподели басистът специално за Джаз ФМ.

Прекрасен концерт, великолепна група! Бихте ли ни казали повече за останалите двама членове на Вашето трио – те са млади и толкова талантливи.
Елчин Ширинов е пианист от Баку, Азербайджан. Научих за него от мой приятел барабанист, с когото са работили преди няколко години. Чух записи в YouTube и ми хареса как свири. Свързах се с него и започнахме да работим заедно. Рони Каспи е само на 20 г. и е изключително талантлива. Харесва ми това, че знае толкова много неща на тази възраст и в същото време е много отворена и смела, обича да поема рискове, което е нещо чудесно за джаза. Щастлив съм, че съм попаднал на такива музиканти, че ги привлякох в групата и че се учим взаимно един от друг.

Музиката винаги е била форма на спасение и нещо друго - тя ни събира заедно. Как виждате нейната роля и Вашата роля като артист във време на пандемия?
Мисля, че ролята на музиката е по-важна от всякога. Казвам това, което чувствам и знам, че много хора усещат нещата по същия начин – нуждаем се от музика още повече. За мен е важно, че сега съм в България, защото в момента никой никъде не свири, а аз съм тук и имах концерт предишната вечер. Реших да изнеса концерти в три поредни вечери безплатно тук в Bee Bop Café, взех това решение току-що. Това е усещането ми за времето, в което живеем. Не ме интересуват парите, така или иначе няма пари в цялата тази работа. Парите никога не са били мой приоритет. Аз просто обичам това, което правя. Душите ни имат нужда от музика. Така че бих свирил за всеки, за когото имам възможност да го направя, включително и за себе си.

През пролетта по време на изолацията Вие поддържахте връзка със своята публика в социалните медии – бяхте много активен. Правехте ли го заради себе си или основно заради другите, за да им донесете радост, хармония?
Вътрешната потребност включва и това да направиш нещо за другите. Винаги става дума за вътрешна потребност. Оказа се, че сме попаднали в ситуация, която не позволява на живота да продължи както беше преди. Основната трагедия за нас музикантите е да не можем да правим това, с което се занимаваме. Така че се опитах да намеря обходен маршрут и да покажа на себе си и на моите почитатели, че винаги има път, винаги има начин. Това е същото, което правя и тук, ако трябва да съм честен. Това е моят начин на живот, не всеки живее така. Понякога се занимавам с неща, които обикновено не правя.

Как надделява светлината над мрака във времена, когато се чувстваме обезсърчени? Вашето изпълнение снощи на сцената бе лъч светлина за нас. Откъде я вземате самият Вие, за да ни я предадете?
Имам деца. А когато имаш деца, трябва да си до тях. В случая е и различно, и е същото. Чувствам отговорност да бъда тук. И в това е смисълът. Не съм дошъл, за да ми е удобно. Не това е целта. Ако мислех другояче, нямаше да съм аз. Това, което правя, е продиктувано от необходимост. За мен е форма на оцеляване. Но същото е и за другите. Ето, това е красотата на нещата. Трябва да оцелея, и ако успея, ще живея и ще помогна и на другите да направят това. Така всички оцеляваме. И не само сега е така. Винаги съм живял по този начин.

Обичам Вашата Song of Hope („Песен на надеждата“). „С Тръмп е свършено“, както казахте по време на своя концерт. Мисля, че наистина е важно да говорим за лидерството. От какви лидери се нуждаем днес?
Не и от тези, които имаме в момента. Вероятно това са най-мрачните времена, изключвам Втората световна война. По отношение на лидерството нещата са много плашещи. Да се надяваме, че когато Тръмп си тръгне, това ще е началото на нещо по-добро. В Израел също имаме ужасни лидери. Много други, важни държави имат лоши лидери, но все пак не всички. Ние обаче трябва да имаме надежда. Споменахте песента Song of Hope. „Надежда“ е хубава дума на няколко нива, хубава още от начина, по който звучи, а нейното значение – вероятно след любовта това е най-силната, най-красивата дума, измислена от хората. Надеждата е като въздух за дишане, тя е нещо, за което всички ние живеем. Няма значение какъв живот водиш – ти трябва задължително да имаш надежда. Без надежда нямаш хоризонт. Това е труден момент за нашите надежди, защото не знаем какво предстои и няма с какво да ги подхраним. Надеждата трябва да се уповава на нещо, но всъщност си мисля, че най-висшето ѝ проявление няма нужда от упование. В този смисъл в момента сме подложени на тест.

Става дума за изборите, които правим, като например изборът на управление. Споменахте някои от основанията, на които е разумно да правим житейските избори - отговорност, любов, надежда. Какво още? Как правите Вие своите избори, за да се гордеете с тях и да сте в съгласие с резултата?
Не се замислям за това, а по естествен път ги чувствам. За щастие интуицията досега ме води добре напред. Интуицията не може да съществува без мъдрост. Но без тях няма как. Доверявам се на интуицията си и досега не съм сбъркал. Да видим как ще продължи. С всичко, което създавам, искам да насърча хората около мен, да ги изпълня с любов, ако мога. Това е, няма нищо сложно.

Версията на Sometimes I Feel Like a Motherless Child беше третият бис по време на единия от концертите Ви тук в Пловдив. Защо този спиричуъл е толкова важен за Вас?
Тази песен ще бъде важна за мен, докато продължавам да я намирам за красива. Аз се занимавам с неща, които ме докосват и ако имам късмет или ако имаме късмет, всичко това преминава през нас. Това за мен е висше проявление на човешката природа, поне що се отнася до нещата, които познавам, а аз не знам всичко. Вложих семпла любов в тази песен, вероятно тя има голяма роля в музикалния свят, ако навлезем дълбоко в него. Но това не е релевантното, в случая от значение е духът, който влагаш в песента, за да го предадеш на другите. Това е способността на културата да устоява стотици години, нещо основно, от което се нуждаем. Имаме нужда да се свързваме с красивите неща. Точно в момента това е важно за мен.

Започнахте концерта си с джаз стандарт и традицията е важна съставка на Вашата музика. Как я интерпретирате, с какво тя е важна за Вас и как предавате това на своята публика?
Традицията е доказателство за красотата на човечеството, за надеждата, че носим доброто в себе си. Пазим я, за да се приютим в чувството, че сме част от по-голямо цяло, че има с кого да се споделим. Споделяме живота. За какво да живееш, ако не споделяш – с приятели, със семейството? Културата е за споделянето на чувства, идеи, житейски опит. Така те остават. Споделяме, мислейки за бъдещето, за децата, за перспективата отвъд днешния ден. Изкуството дава този хоризонт. Музиката те води напред и назад във времето. Това е моята действителност и аз я харесвам.

В края на нашия разговор бихте ли ни разказали повече за работата си с Чик Къриа – определяте го като Ваш учител, колега и приятел.
Това е пример за среща с човек, който носи промяната в живота ти и става част от твоето израстване. По всичко си личи, че е трябвало да го срещна, защото това е нещо толкова специално, впечатляващо, нещо, което ми повлия по толкова много начини. Обичам да бъда сред такива хора, ако имам възможност. Срещата с Чик, пътешествието с него бяха от съществено значение за моя живот, такъв, какъвто е и какъвто протече до този момент. Наистина това е нещо значимо за мен.

Когато свирите, прегръщате инструмента. Вашето изпълнение не е просто свирене, а споделяне на любов. Как чувствате връзката с баса?
У всеки музикант, който от години се е посветил на даден инструмент, виждаш, че има физическа връзка отвъд произвеждането на звук само по себе си. Понякога тя е по-силна, друг път – по-слаба. Басът е приблизително с височината на човек. Тази връзка обаче я вижда и публиката и тя е толкова силна, колкото зрителят я възприеме. За мен басът е средство да изразя това, за което съм тук. Обичам баса си, обичам баса като инструмент. Но все пак това е само инструмент. И, разбира се, отвъд това има още толкова много.

Снимки: Константин Зайков

„Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез Blue M и се провежда с подкрепата на Община Пловдив. Той е част от Културния календар на Община Пловдив за 2020 г. Фестивалът се осъществява с партньорството на Министерство на културата. Джаз ФМ е медиен партньор.

Подобни