Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз ден

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Блуи от „Инкогнито“: „Музиката е храна за душата“

Легендарната британска формация „Инкогнито“ вече 32 години радва публиката от различни възрасти по целия свят. Каква е тайната за този дълъг и успешен път и в каква посока ще тръгне групата в следващия си албум? За всичко това Жан Пол „Блуи“ Муник разказва в интервю на Светослав Николов за Джаз ФМ, което можете да чуете тук.

„Инкогнито“ съществува вече от 32 г. Каква е тайната за този дълъг и успешен път на групата?
Основната причина е музиката. Музиката, която 32 г. по-късно остава свежа. Имаме нова публика по целия свят, защото танцувалната музика в стиловете джаз, соул, фънк винаги екзалтира хората. Историите ни по отношение на песните винаги са свежи. Непрекъснато пътуваме, непрекъснато имаме нови истории за разказване. Комбинацията от пътувания и промени в групата – тя никога не е същата, прави така, че не се отегчавам, не ми е скучно, не виждам едни и същи лица, не водя същите разговори всеки ден.

Вие сте едни от пионерите на ейсид джаз сцената в Европа. Ако се вгледаме в ейсид джаза в момента, какво бихте казали за това течение, за чието сформиране и развитие сте допринесли през годините?
Много хора казват, че ейсид джазът е мъртъв, но където и да отида, виждам обратното. Последно се прибрах от Южна Корея - бяхме пред около 10 000 деца. Наричам ги деца, защото повечето не бяха на възраст над 25 г., а аз съм на 53 г. и те за мен са деца. Мисля, че този нов и свеж кръг от хора не ни позволява да се почувстваме като стара група.

Как ще коментирате ейсид джаз сцената от днешна гледна точка?
Спомням си, когато Джайлс Питърсън започна да употребява фразата „ейсид джаз“. Този термин се роди заради групи като „Галиано“, „Инкогнито“, лейбъла Talkin’ Loud, „Бренд ню хевис“. Всичко това се случи, защото имаше диджей сцена, модерна сцена около Лондон. Това беше цяло движение, то не включваше само музика. Може и терминът да не е актуален вече, но мисля, че групите и диджеите, които създават музика по същия клубен начин, продължават да съществуват. Правят се джем сешъни, идват и танцьори, има една ретро атмосфера. Това продължава да съществува в Лондон и не само там. Забелязах го и в Южна Корея. Всичко това все още е живо.

Вие имате богат опит и история. Какви са позитивите и негативите?
Това, което завещаваш на другите, е много важно. Много държа на моята колекция от звукозаписи. Намирам за прекрасно, че продължаваме да правим албуми, които имат стойност за хората по света. Ние свирихме в Япония точно след цунамито и там срещнахме хора, които не бяха дошли просто, за да слушат групата. Те искаха нещо повече. Те бяха дошли, за да нахранят с нещо душата си, духа си. Не бяха там само заради чистото забавление, те искаха нещо друго. Беше много емоционално. Когато изпитваш такива чувства, осъзнаваш колко е важна музиката за хората. Музиката на Стиви Уондър, Марвин Гей, „Руфъс“ и Шака Кан, композициите на Куинси Джоунс, аранжиментите на Жоао Донато от Бразилия – всички тези неща ме поддържат, те са като храна за мен. Влияят на настроението ми, насърчават креативността ми, помагат ми през целия ми живот. Това е същността на музиката и се надявам с всичко това да успеем да вдъхновим следващото поколение.

Вие завладявате публиката не само с вашата музика, но и с топлината, която извира от сърцето Ви. Спомням си приятелската атмосфера на концертите Ви в София. Какви са усещанията Ви за света днес и за начина, по който изграждаме обществото си?
Обезпокоен съм от някои събития, които се случват по света, но аз осъзнах силата на музиката да събира хората – и това е причината много политици да ангажират музиканти - особено по време на избори. Музикантите имат силата да сплотяват. Мисля, че моят дълг е много по-голям от този на един музикант. Аз пътувам по целия свят и нося надежда на хората, приятни емоции. Музиката има силата да лекува, знам това не защото изпълнявам музика, а защото на мен тя ми влияе по същия начин. Музиката оказва това въздействие през целия ми живот. Когато умът ми е в криза, слушам определени песни, когато искам да повдигна духа си, отново си пускам определени песни. Музиката влияе на настроението ми, вдига ме, но никога не ме смазва. Винаги, когато съм на концерт, имам усещането, че съм част от голямо семейство. Представете си, че сте на пикник и някой ви предлага нещо за ядене или за пиене. Това се случва и от сцената. Някой ти дава храна за душата. Винаги е било така за мен. Това е разбирането ми за нещата.

Какви обещания за бъдещето дава вашият нов албум „Transatlantic R.P.M.“, обещания за музиката, която да очакваме от вас?
За мен този албум затваря един цикъл. „Transatlantic R.P.M.“ завършва целия цикъл на детето, което купува записите на Шака Кан, на Марвин Гей, създадени от Лион Уеър. Аз работя с тях върху този проект. От тук нататък идва време за нещо ново. Може да не е нещо ново по отношение на звученето. Сега търся нещо ново по отношение на начина, по който да представям групата. За да направя това, ще се завърна към моите корени – фънка. Мисля, че следващият ни албум ще бъде много по-фънки от всичко, което сме правили в последно време.

Подобни