Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Да изпитваш истинска любов и страст да свириш – Сани Емори

Сливането на Сани Емори с ударните инструменти, на които свири, има един корен – да уважаваш инструмента и да изпитваш истинска любов и страст да свириш. Връзката с инструмента е духовна, въведе ни музикантът в своя свят преди първия си концерт в България в „София лайв клуб“. Светослав Николов от Джаз ФМ разговаря със Сани Емори за въображението, което стои зад феноменалните му сола, за музикалните сътрудничества през годините и за фънк музиката, която е обща страст на музикантите и публиката. Интервюто можете да чуете тук.

Очевидно е, че между Вас и барабаните има химия. С тях изразявате толкова много различни чувства. Как изграждате тази връзка с инструмента?
Първата стъпка, която прави това възможно, е уважението към инструмента – усилието да направиш всичко, за да свириш по възможно най-добрия начин. Това е дълъг процес на научаване и първата стъпка, която изгражда тази връзка. Другото важно нещо е да изпитваш истинска любов и страст да свириш – солово или с група. Това е една духовна връзка.

Кога усетихте тази страст към барабаните? Как започна всичко?
Всичко започна, когато бях на 4 г., дори по-рано. Баща ми ме бе посветил в толкова много хубава музика. В един момент ми даде в ръцете малък саксофон, който изобщо не ме привлече. Вкъщи обаче имахме бонгоси и всеки път, когато и да ме погледнеше, аз бях на тях. Понеже баща ми е умен човек и музикант, реши да ми купи барабани. Бях 4 – 5-годишен, когато започнах да свиря. След това никога не съм поглеждал назад. Беше любов от първия удар с палката.

Искам да Ви попитам за Вашето въображение. Как изграждате тези изразителни сола и впечатляващи импровизации, които смайват публиката?
При изработването на солата на първо място поставям чувствата. Когато създавам груува, ритъма, целя той да поражда емоции. Изграждам солото от различни елементи, като един от тях е динамиката, която извеждам до крайност. Най-важното е обаче да използвам инструментите, за да извлека мелодия. Барабаните са ударен инструмент, но когато свиря на тях, започвате да усещате емоцията, да чувате мелодията. Това са двете неща, които винаги имам предвид, изпълнявайки сола. Другото, което никога не забравям, е че свиря, за да забавлявам публиката. Ако тя не се е свързала с музиката ми, значи съм си изгубил времето. Има много музиканти, които свирят за себе си, и понякога това си личи. По същия начин, по който си личи, когато те свирят за всички, за хората. Винаги съм искал да съм от тези музиканти, които се обръщат към публиката, така че на нея да й е хубаво. Намерих начин да съчетая двете неща – да съм верен на себе си в творческата част, когато свиря солата си, и да забавлявам слушателите. В свиренето има и още нещо – да се осланяш на енергията, която публиката излъчва към теб. Слушателите могат да ми подадат вдъхновението за рефрен. Това са елементите, с които изграждам солата си, така че да имат емоционално и духовно въздействие.

Чудесно е, че ще можем да изпитаме всичко, което описахте, по време на концерта Ви в София. Имате богата солова кариера, но преди да поговорим за нея, бих искал да Ви попитам за музикалните сътрудничества, които сте имали през годините. Как успявате да сте на една вълна с толкова много различни музиканти, творящи в толкова различни стилове? Как изграждате връзката помежду си?
В основата на всичко е взаимното уважение. Всички знаем, че за да свирим добре, сме посветили толкова много време и сме дали толкова много от себе си. Когато работя с някой, отдал се на усъвършенстване на таланта си, на любов към музиката, неизбежно се явява връзката и респекта. Това е и основата, на която решавам дали да свиря в проекта на колега. Работил съм с толкова много талантливи хора през годините, защото обичам да поставям себе си във възможно най-различни ситуации. В процеса на обучение исках да усвоя максимално много стилове музика, за да мога сега да правя точно това. Така успях да работя със стотици прекрасни, талантливи, надарени хора. Сътрудничествата говорят сами за себе си, когато ги погледнеш съвкупно. Във всяко от тях има химия и магия. Имам щастието повечето от изпълнителите, в чиито проекти съм участвал, отново да искат да работят с мен. Така се оформиха дългогодишни сътрудничества с няколко големи имена. Това са най-важните неща в едно сътрудничество. От значение е и това, че искам да ми е интересно всичко, което правя. Така че, ако ми харесва музиката на някого и я усещам силно, тогава съм отворен за сътрудничество с този човек.

Какво превръща едно сътрудничество в незабравимо преживяване?
То си личи, когато се обърнеш към началото на това сътрудничество и видиш докъде се е развило към този момент. Да вземем например съвместната ми работа с Брус Хорнсби – аз съм член на неговата група вече 9 години. В началото трябваше да науча репертоара. После вече така се чувствах в групата, че можех свободно да боравя с все повече и повече песни от него, докато не се слях с тях. Ето така сътрудничеството ни се превърна в незабравимо. Същото важи и за Морис Уайт и „Ърт, уинд енд файър“. Незабравимите сътрудничества си личат по качеството на музиката, създадена съвместно. С всеки музикант съм имал специален момент – творчески или в процеса на създаване на музика. С всички хора, с които съм работил, ме свързват незабравими моменти.

Какво казва за Вашата любима музика и за начина Ви на изразяване музиката, която създавате в самостоятелните си проекти?
Моята музика съчетава различните влияния, на които съм бил изложен през годините. Аз отраснах, свирейки джаз. Голям фен съм на джаза – мейнстрийм джаза. Свирил съм много суинг, фънк. Обичам и латино музиката. Моята музика е комбинация от всички тези неща, но за мен основно креативно средство и средство за изразяване си остава фънкът. В София ще чуете фънк фюжън. Концертът ще бъде и вечер с музика за добро настроение. Ще има за всекиго по нещо. Ще свирим и сериозна музика, и музика, която ни забавлява – много е важно да я има и нея. Ще си направим фънк фюжън парти.

Как си обяснявате силното въздействие на фънка върху музикантите и върху публиката?
Силата му идва от начина, по който е структуриран, по който са обединени отделните части, създавайки общо усещане. Когато успееш да пресъздадеш това усещане, събуждаш емоциите на хората. Караш ги да танцуват, да скочат на крака и да се забавляват, да се освободят от задръжките. Когато това се случи, хората неизбежно го усещат от вибрациите, които тялото им разпознава.

Подобни