Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Дейв Холанд и Крис Потър за същността на джаза

Един от най-запомнящите се и окриляващи джаз концерти, провели се тази година в България, беше срещата ни в началото на месец ноември с Дейв Холанд квартет на „Пловдив джаз фест“. Въпреки че в основата на подобни концерти са чистата радост от музиката и майсторството на най-високо ниво, тези събития се смятат за некомерсиални, събират малко публика и затова рядко се провеждат у нас. Този път мечтата ни да слушаме музика, която няма нужда от евтини рекламни трикове, се сбъдна. Групата на Дейв Холанд изпълни основно пиеси от албума Aziza (2016 г.), който басистът записа заедно с Крис Потър (саксофон), Лионел Люеке (китара) и Ерик Харланд (барабани). От оригиналния състав на формацията по време на това турне отсъстваше Лионел Люеке, а на негово място слушахме друг първокласен китарист - Кевин Юбенкс. Снимки от концерта на Дейв Холанд квартет на „Пловдив джаз фест“ може да разгледате в публикацията. Техен автор е Владислав Христов.

Определението „музикална легенда“ идеално приляга на Дейв Холанд, в чиято биография са записани сътрудничества с някои от най-големите в джаза и участия в албуми, превърнали се в класики. Своите 72 години той носи с благородство, мъдрост, спокойствие и съхранено любопитство към света, който ни заобикаля. За изобретателността и невероятното въображение на Крис Потър се носят легенди, а неговите колеги саксофонисти смятат, че единствено той е способен да изсвири солата си. Да разговаряш с Дейв Холанд и Крис Потър е не по-малко удоволствие от това да ги слушаш на сцената. Споделяйки за своя опит в интервю за Джаз ФМ радио, срещата с двамата неусетно се превърна в разговор за същността на джаза. „Същността на тази музика е свързана с това как хората да живеят заедно, как да постигат съгласие. Ние като музиканти попадаме в групи, в които хората идват от разнообразни места на планетата, от различни раси и религии. Това не ни спира да се събираме, да откриваме обща основа и да правим музика заедно. И именно това символизира джазът.“ – казва Дейв Холанд, а Крис Потър се опитва да обясни мистериозната страна на музиката: „Фактът, че тя има толкова голямо значение за хората, означава, че е свързана с човешките елементи. Да чуваш в музиката нечия смелост или пък липсата й, да чуваш интелигентност и начина, по който е свързана с другите – това е нещо, което автоматично й придава значение и което всички ние можем да свържем със самите себе си.“ Целия разговор на Таня Иванова с двамата музиканти може да чуете чрез бутона „Аудио“ или да го прочетете по-долу.

Кой е най-хубавият момент в това да бъдеш джаз музикант?
Дейв Холанд: Интересно начало на нашия разговор. На първо място това е да правиш нещо, което обичаш. Наистина е чудесно. Да имаш нещо в живота си, което има смисъл за теб и което да споделяш с други хора – с музикантите, с които работиш, с публиката, пред която свириш. Знаете, че творческите дейности дават възможност за емоционален отдушник – да вложиш чувствата си в нещата, които правиш и това е чудесен подарък, който получаваш, занимавайки се с музика. Другото нещо е, че джазът е онази част от музикалната история, от която и двамата с Крис сме вдъхновени. Да бъдеш част от това наследство е удоволствие и чест.
Крис Потър: Когато бях много млад, музиката ми даде възможност да се занимавам с нещо, което наистина обичах, нещо, което да работя и чрез него да достигна до най-високото възможно ниво. Но отвъд това заради естеството на джаз музиката по-важното нещо е социалният аспект. Фактът, че импровизираш с други музиканти, че правиш музика с тях, че ги слушаш какво правят, че и те слушат и реагират, е нещо, което се изгражда чрез социалните връзки – с музикантите, с които работиш заедно, а също така и с публиката. От тази гледна точка ние сме големи късметлии да посещаваме различни места по света, да изпълняваме тази музика и да усещаме връзката, която тя изгражда с хора, които може би не са я познавали толкова добре преди това или които имат различен бекграунд. Това е нещо невероятно.

Вие двамата се познавате добре от много години. Какво Ви събира и какво е усещането да свирите заедно?
Дейв Холанд: Както Крис каза, музиката е свързана с това да споделяш този опит с другите музиканти и с публиката, разбира се. Открил съм, че съм в най-добрата си форма, когато свиря с музиканти, които ме вдъхновяват и които ме тласкат да достигна отвъд това, което си мисля, че мога. Крис влага огромна креативност и изобретателност в своето свирене, отдава се 150 % на музиката и това винаги ме издига нагоре. Казват, че групата е толкова силна, колкото е добър най-слабият музикант в нея. Мисля, че ние търсим музиканти, които могат да ни издигнат, да ни помогнат да бъдем възможно най-добри в това, което правим. През годините, когато си свирил като мен с музикант като Крис, вече над 20 г., ти си научил някои неща, това е като отношенията ти със стар приятел, научаваш какво означават жестовете, започваш да разбираш какви са намеренията на човека, изграждаш връзка, на основата на която трупаш нов опит. Тук е радостта от всичко това.
Крис Потър: Сега ще споделя моята гледна точка. Когато започнах да работя с Дейв, аз го слушах години преди той да знае кой съм. Бях вдъхновен от музиката му, от избора му как да я представи и ситуацията, в която се поставяше като музикант. Намирах се в незавидната позиция да трябва да уча, но бях около някой, който е създал собствен път и се наслаждава на резултатите, а аз се отнасях с уважение към всичко това. Това беше и продължава да бъде нещо голямо за мен, от което усещам, че мога да се уча. Да виждаш някой, който е изминал пътя преди теб, може да ти помогне да разбереш какво е нужно да направиш ти самия. Тук има и един друг аспект, който той спомена – на лично ниво това е свободата, която усещам, работейки с него и това, че мога да бъда себе си, но с една идея по-добър музикант. Това се случва всяка вечер, когато свирим заедно.

Принадлежите на различни поколения. „По-старите музиканти би трябвало да свирят с по-младите музиканти“ – както казва Дейв Холанд. Не е ли това най-естественият начин да израстваш като музикант, когато говорим за джаз?
Крис Потър: Мисля, че едно от най-невероятните неща, свързани с тази музика, вече споменах това, е, че мога да преминавам през различни култури, през различни възрастови групи. Определено може да получиш много радост и вдъхновение от развълнуваните музиканти, които сега навлизат в нещата. Те може би все още търсят своя път, но енергията от срещата с тях и новата информация, която получаваш, са много важни, защото музиката продължава да се променя. Сега виждам млади музиканти, които слушат това, която аз слушах и от което бях повлиян в началото на своя музикален път и виждам как реагират на тези по-ранни записи и това продължава, достигайки до непознати за мен територии. Мога да говоря от своя личен опит - познанието и мъдростта, които един млад музикант може да придобие от хората от по-старото поколение, са безценни. Мисля, че в този случай имаме нужда един от друг.
Дейв Холанд: Разбира се, аз съм съгласен с всичко, което Крис каза. Когато станеш по-зрял като музикант, ти създаваш определени пътеки за себе си в музиката и това, което те прави способен да израстваш, е да намираш нови пътища. И един от начините, това се случи и с Крис, е да се поддадете на енергията на младите музиканти. Те имат свеж поглед, който привнасят в музиката и също така понякога влагат смелост и кураж. Те няма какво да доказват в началото, защото очакванията идват с възрастта. Хората очакват от теб определени неща, защото вече са те чули да правиш това или онова. А при младите музиканти го няма този товар. Те просто се появяват и действат. Те не са обременени и не се затрудняват с прекалено обмисляне на нещата. Намирам, че това е полезно и за мен самия. Някой ми беше казал нещо, което звучи забавно, но в него има много смисъл: „Не може да избягаш по-далече от краката си.“ Истината е, че ти изграждаш нещо като къща, създаваш структура на музиката и на живота си, построяваш къщата и започваш да живееш в нея, а понякога имаш нужда да излезеш навън и свирейки с хора, които имат свеж поглед, ти помага да отидеш отвъд тази структура, която си изградил за самия себе си. Прекарваш много време в този строеж и в един момент се оказваш заклещен, малко ставаш като затворник в тази къща и искаш някой да те измъкне оттам или пък искаш да построиш друга стая.

Свързваме джаза с това да бъдеш свободен, отворен, социален, уязвим. Как този опит се отразява на Вашето ежедневие и на живота Ви като цяло?
Дейв Холанд: Аз мисля, че двете неща са взаимносвързани. Уроците, които учиш, опитвайки се да станеш по-добър музикант и нещата, които осъзнаваш за себе си, докато правиш това, ти помагат и в живота. За да го обясня по-просто – нека си представим, че си срамежлив и се налага да преодолееш това, за да се изправиш пред публиката и да свириш с увереност. Може да е трудно понякога, изисква се смелост, но научавайки се да правиш това, ти се научаваш как да бъдеш по-смел в живота и ставаш по-наясно със себе си и т.н. Тук важи и обратното – житейският опит си проправя път в музиката. Независимо дали става дума за нещо радостно или тъжно, както казах в началото, всеки опит в живота е като отдушник и възможност да изразиш това, което чувстваш. Другите аспекти от живота ти също имат своето отражение – това, което четеш, останалите изкуства, които харесваш – като визуалното изкуство, поезията. Те всички влияят върху твоето израстване и твоите усещания и обикновено намират отражение в музиката по някакъв начин.
Крис Потър: Музиката е отражение на човешките усещания. Ние всички знаем колко голяма сила притежава тя, тук става дума просто за поток от въздушни вълни, които вибрират. Сами по себе си не е нужно те да имат някакво значение, но ние знам, че те наистина означават нещо. Това е мистерия и винаги ще си остане мистерия за мен, но фактът, че музиката има толкова голямо значение, означава, че е свързана с човешките елементи, с нещата, за които вече стана дума в нашия разговор. Да чуваш в музиката нечия смелост или пък липсата й, да чуваш интелигентност и начина, по който е свързана с другите хора – това е нещо, което автоматично й придава значение и което всички ние можем да свържем със самите себе си.

Как създавате музика, търсите ли вдъхновение в другите изкуства? Как разработвате музикалните си идеи?
Крис Потър: Всичко зависи от крайния срок.
Дейв Холанд: Добър отговор. Да, започваш да работиш по-усърдно, когато вече усещаш напрежението. Гледам на създаването на музика като на процес ден за ден, да поставяш единия си крак пред другия. Понякога имаш нещо като пробив и си казваш: „О, това е малко по-различен поглед към нещата.“ Но като цяло става дума за работа, която вършиш ден след ден. Тя не е свързана само със свирене, но и със слушане. Понякога нещо, което чуваш, може да ти даде възможност да напреднеш в работата си. Не е нужно концептуално то да е свързано с това, което правиш, а да бъде идея за начин, по който нещо вече е направено. Тогава може да си кажеш: „Бих могъл да съотнеса това към нещата, с които се занимавам в момента.“ Не може да чакаш да те осени вдъхновението. Понякога, когато имаш късмет, песента се появява и е почти завършена, а друг път може да мислиш върху нея със седмици и накрая всичко да се събере ведно. При мен нещата се случват на фази. Понякога има етапи, в които се случва нещо ново, понякога има дълги периоди, когато нещата изглеждат сякаш застинали, но процесът не спира, защото ти продължаваш да търсиш. И най-накрая нещо се появява като резултат от всичко това. Трудно ми е да кажа как точно стават нещата при мен. За мен ключът е в това да не се обезсърчаваш, да продължаваш да работиш и да полагаш усилия.
Крис Потър: Да, точно така е и при мен. Ако продължаваш да работиш упорито, ще натрупаш повече материал. Може би накрая няма да използваш всичко, но ще си научил нещо. Както Дейв каза, става дума за ежедневна работа. Тук е разликата между музиканти, които са просто талантливи и тези, които намират пътя, пробвайки различни неща. Не е само талантът, а ежедневната работа, часове наред, всеки ден.

Как виждате ролята си на музиканти в настоящата политическа ситуация?
Крис Потър: Като цяло не обичам да поставям музиката в политическата кутия, защото усещането е точно за кутия, а това е ограничаващо за музиката. От друга страна, ми се струва невъзможно изкуството да няма политическа позиция. И особено когато говорим за джаз музиката, която е свързана с това да изслушваш другите. Има моменти, в които хора от различни култури си взаимодействат и има моменти, в които хора от върха на социалната стълбица работят заедно с хора от най-ниското й ниво. Във всичко това се съдържа много смисъл, който може да бъде интерпретиран от политическа гледна точка. Аз лично съм много тъжен и разтревожен от това, което се случва в момента в САЩ и в други страни по света. То е противоположно на нещата, за които говоря и в които вярвам като музикант, артист, гражданин и като личност. Надявам се, че хората ще разберат това чрез слушането на музика и насладата от нея и че така ще успеем да ги вдъхновим да бъдат отворени към другите.
Дейв Холанд: Съгласен съм с всичко, което Крис каза. Хубавото на музиката е, че тя не е буквално изкуство. В нея има известна абстрактност, езикът, който тя използва, е нещо, с което може да се свържеш по свой собствен начин. Музиката не ти казва буквално точно какво заявява. Харесва ми идеята, че хората имат собствена представа за музиката и реагират на нея по свой начин. Не им казваш директно какво да си мислят, не им казваш на всяка цена за какво точно става дума тук или там. По въпроса за ситуацията в момента по света аз имам сериозно отношение към фрагментацията и поляризацията на нещата. Струва ми се, че светът трябва да върви към това, за което си мисля отдавна като рожба на 60-те г., но сега то не се случва – ние по-скоро трябва да приемем идеята за световна общност, отколкото разделението, на което ставаме свидетели. За съжаление в момента се движим в противоположната посока. Както и Крис каза, същността на тази музика е свързана с това как хората да живеят заедно, как да постигат съгласие. Ние като музиканти попадаме в групи, в които хората идват от разнообразни места на планетата, от различни раси и религии. Това не ни спира да се събираме, да откриваме обща основа и да правим музика заедно. И именно това символизира тази музика. Тя се изразява по този начин. Ако сцената функционира както би трябвало, тогава тя е най-демократичното място, където всеки носи отговорност за своите действия и също така носи отговорност за цялото. Това са две перспективи, които работят заедно и аз се надявам, че в крайна сметка ще заживеем като световна общност. Тази сутрин си говорехме за тези разделения – те са просто конструкти, които сме изградили – границите, бариерите между държавите. Това са неща, за които сме се договорили, за парите – също, за стойността на това или онова. Ние трябва да преминем отвъд мисленето по този разделителен начин и да започнем да гледаме на нещата на глобално ниво. Струва ми се, че моят принос в изразяването на всичко това е като изпълнявам тази музика. И то по начин, който не е агресивен, буквален, няма да удрям никого по главата. Просто елате и чуйте и да се надяваме, че ще видите любовта и уважението, които изпитваме един към друг на сцената, ще усетите споделянето на отговорността помежду ни. Мисля, че това е най-добрият начин, по който мога да изразя политическата си позиция.

Дейв, работили сте с Майлс Дейвис, един от най-великите в музиката. Съществуват толкова много митове за неговата личност. Как си спомняте Майлс Дейвис?
Дейв Холанд: Като извънредно фокусирана личност. Първият ми контакт с Майлс беше на сцената. Аз получавах съобщения от него чрез други хора, че той иска да се присъединя към групата му. Казаха ми да дойда за първия гиг без изобщо да съм разговарял с Майлс. След като спряхме да свирим, се видяхме, но първото впечатление беше колко е фокусиран, как зад всяка нота има яснота и конкретна цел. Порази ме как всяко нещо имаше смисъл. За мен беше невероятно да бъда близо до някой, който има тази енергия и фокус. Пред мен никога не се е правил на важен. В неговото присъствие имаше нещо, което подсказваше на хората кой е той. Майлс можеше да бъде забавен, можеше да бъде и ужасен понякога, но обикновено си имаше причина за това. Може и сами да си представите – в живота му често имаше хора, които искаха да разговарят с него само защото е Майлс Дейвис, а не защото е просто човек като нас. Той се предпазваше от това по определен начин. Има много истории за това как се е държал с хората, именно за да се предпази. И също така съм го виждал да разпознава безпогрешно хората, които идват при него по един искрен начин и той намираше време за тях. Майлс добре познаваше човешкия характер и можеше да разбере кога някой е фалшив и иска да говори с него, за да може след това да отиде и да се похвали, че е разговарял с Майлс Дейвис. Той разпознаваше това много бързо. Познавам много хора, които са го срещали и го намират за приятелски настроен, дошли са с позитивна нагласа и са се отнесли с него като с човешко същество, а не са се държали с него като с икона, легенда. В личен план аз бях това 21-годишно момче от Англия, което не беше пътувало особено много из родината си, а изведнъж се озовава в Америка, свирейки с Майлс Дейвис и той се отнасяше с мен много добре. Канил ме е в къщата си, имах чувството, че се опитва да ме накара да се почувствам добре дошъл. Не мога да кажа, че някога съм го възприемал като добър приятел, аз така и не успях да преодолея факта, че той беше Майлс Дейвис, не успях, макар че бях свирил с него 2-3 г. Бях отпуснат и спокоен, когато бях около него, но продължавах да бъда респектиран, макар и да бях свирил в групата от толкова време.

Той е бил добър готвач, нали?
Дейв Холанд: Да, беше добър готвач. Той правеше невероятна паеля, спомням си това. Веднъж бях на гости в къщата му и той приготви тази страхотна паеля. Беше фантастично.

Крис, разкажете ни повече за предстоящия Ви албум. Той ще бъде издаден на 22 февруари следващата година. Записан е заедно с Джеймс Франсис и Ерик Харланд.
Крис Потър: Това е нов проект, който обаче има връзка с нещата, които съм правил досега. Звученето е по-електронно, използвам синтезатори, нещо, което никога не съм правил в предишните си албуми. Използвам и ефекти на саксофона от време на време, нещо, което също не бях правил. Това е някаква нова музикална палитра, но в голямата си част стои усещането за жив звукозапис, основното са импровизацията и комуникацията между музикантите. Аз много се забавлявах и това беше първият път, когато взех файловете и ги занесох вкъщи, където имам оборудване като за студио и можех да наслагвам дървени духови инструменти, китари, гонг, каквото исках и се наслаждавах на работата по проекта. За мен това беше шанс да направя своя Sgt. Pepper. И въпреки това усещането в албума продължава да бъде свързано с енергията на живото изпълнение. Мисля, че тук има един такъв момент – да запазиш същността на джаза, но той да не звучи по начина, по който всички очакват. Тук са дълбоките структури и дълбокият му смисъл, съхранили се през годините, но нашият свят се променя, средата продължава да се променя, нещата, които ни заобикалят се променят и като артист ти искаш да реагираш на това, което се случва. Музиката в албума е свързана с нещата, които виждам около себе си, с начина, по който живеем, но се надявам, че в основата на всичко това е човечността.

 

Подобни