Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM Prime Time

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Димитър Симеонов в „Джаз истории“ I: син на проф. Недялка Симеонова, той свири на цигулка и саксофон в Джаз „Млада гвардия“ и в бар „Астория“

Дългогодишният ръководител на Оркестър „София“ Димитър Симеонов е роден в семейство на музиканти. Още като ученик започва да свири в Джаз „Млада гвардия“, а в първата си година в Консерваторията става част от оркестъра, който съпровожда шоу програмите в бар „Астория“. Той е сред първите музиканти в Естрадния оркестър на радиото и телевизията, който е основан през 1960 г. През 1964 г. участва в създаването на „Джаза на младите“, който прераства в „Джаза на оптимистите“. Ръководител е на Оркестър „София“ от самото начало на формацията.

В първото издание на „Джаз истории“ с разказите на Димитър Симеонов:
- Музиката винаги е била част от живота на семейството му
- За първи път свири пред публика на 7-годишна възраст
- Към първия си инструмент – цигулката, добавя саксофон и започва да свири на забави в Джаз „Млада гвардия“
- В бар „Астория“ акомпанира на първата българска джаз певица Лени Вълкова
- С най-новото и най-доброто в джаза българските музиканти се запознават на вълните на „Гласът на Америка“

Димитър Симеонов е син на една от най-великите ни и най-прекрасни цигуларки – проф. Недялка Симеонова

Имах щастието да се родя в музикантско семейство. В него има 27 музиканти, като лидер, разбира се, е майка ми. Тя е родена през 1901 г. Дядо ми е тромпетист в първия Царски духов оркестър, а на цигулка е свирил в оперетата „Одеон“ – днешния Музикален театър. Един ден, докато ги няма родителите й, майка ми взема цигулката и изсвирва „Цвете мило, цвете красно“ – без да е учила, без да знае как се държи лък. В това време влиза дядо ми вбесен и казва: „Какви са тези жени да свирят! Жените трябва да готвят, да се омъжват и да имат деца!“ Обаче баба ми, която е била народна певица, вижда, че в майка ми има нещо и казва на дядо ми: „Опитай, моля ти се!“ Той успява да намери малка половинка цигулчица и майка ми започва първите си опити.

Николина, майката на Недялка СимеоноваНиколина, майката на Недялка Симеонова

Дядо ми вижда, че тя с всеки урок расте. Стига се до момента, когато на 9 години тя за първи път свири „Мечтание“ от Шуман в ЦДНА (Военния клуб). Късметът й работи – там е присъствал Иван Вазов. Той я целува и й казва: „Тези ръчички ще прославят България по света.“

Дядо ми чак тогава разбира, че майка ми не е от обикновените деца. Отива до Министерството на културата, за да издейства тя да учи в чужбина. Тогава се явява един мениджър – Дончо Атанасов. Когато я чува, казва на дядо ми: „Димитре, аз ще ви осигуря финансово едно пътуване до Америка.“ Така, през 1911 г. дядо ми и майка ми потеглят с малко корабче към Новия свят. На него пътува една от най-големите балерини – рускинята Олга Симеоновна. Майка ми свири, тя танцува и двете стават любимки на кораба.

Пристигат в Америка и отиват в Чикаго, където работи най-големият диригент тогава Карл Бук. Той издирва музиканти от цял свят. Отиват в хотела му. Дядо ми нарежда: „Недялке, вади цигулката и свири!“ Майка ми свири. Излиза Карл Бук и се развиква: „Жени! Вместо да готвят, седнали да свирят!“ Дядо ми му отговаря: „Аз идвам от България!“ Рита вратата, вътре влиза Недялка и започва да свири „Цигански напеви“ от Сарасате. Карл Бук взима своята цигулка и започва да й акомпанира. Той се учудва как може на тези години да се свири така.

Завежда я на другия ден при американските милионерки – жени. Те имат дружество за подпомагане на музикални таланти. Майка ми свири пред тях. Те й ръкопляскат и й отпускат 2 000 долара на месец. През 1911 г. това са страшно много пари! Завеждат я при Леополд Ауер – най-добрия преподавател в света. В това време негови ученици са Яша Хайфец, Миша Елман, Саша Сидел и много млади световноизвестни цигулари. Майка ми започва два пъти в месеца да ходи на уроци.

С началото на Балканската война Недялка Симеонова се прибира с баща си в България, а след това, до 17-та си година, продължава обучението си в Германия при Густав Хавеман. Отново в САЩ, се дипломира с отличие при Леополд Ауер. Влюбва се в мениджъра Ел Адарос, но за да я държи далеч от него, баща й я води в Египет. Там се запознава с Георги Димитров Хайдутов. Той свири в най-голямото заведение на Кайро заедно със сестра си – челистка, и майка си – певица. Влюбват се, свирят заедно по целия свят, а от брака й с него се ражда Димитър Симеонов.

По-късно проф. Недялка Симеонова става преподавател в Консерваторията и изнася много концерти в страната и по света. Първоначално е концертмайстор на оркестъра, създаден от Васил Стефанов, след това свири с Люба Енчева, Ирина Щиглиц, Лиляна Байнова. Един от прочутите й записи е на концерта за цигулка на Панчо Владигеров, който тя представя с „Гевандхаус оркестър“ в Берлин през 1955 г. под диригентството на Асен Найденов. Както казва днес Димитър Симеонов: „Панчо Владигеров беше много щастлив, че тя изпълнява тази негова творба в България и в чужбина.“

Проф. Недялка Симеонова става първата българка с концерт в „Карнеги хол“. Остава „заслужил артист“, тъй като не приема поканата на Вълко Червенков да стане член на БКП. Умира от рак през 1959 г., а заболяването, както казва синът й, е отключено от шока, който получава, когато, за да стане преподавател в Консерваторията, я подлагат на изпит, макар да е професор от Чикаго още от 1922 г. Цигулката й „Галиано“ семейството предоставя на държавата, за да изплати заема от 3 000 лв. за лечението й в Париж, а от там попада във фамилията на Дина Шнайдерман.

Цялата житейска и творческа история, разказана от сина на проф. Недялка Симеонова – Димитър, можете да чуете чрез бутона „Аудио“, както и да я проследите през следващите седмици в ефира на Класик ФМ в съботното предаване „Сутрешно кафе“ от 10 до 12 ч. с водещ Радостина Узунова.

От 1971 г. в Хасково всяка година се провеждат празниците Музикални дни „Недялка Симеонова“ с международен конкурс за млади цигулари. В Историческия музей в града се пазят архиви, свързани с нея, а в експозицията „Хасковски будители“ в Кирковото училище са изложени дарените от Димитър Симеонов детска цигулка на проф. Симеонова и нейни рокли. Пред читалище „Заря – 1858“ е издигнат паметник на проф. Недялка Симеонова.

Пътят към музиката

Роден съм в София на ул. „Алеко Константинов“ №17. Като малък съм бил палаво дете. Леля ми Виолета е играла в „Одеон“ заедно с Мими Балканска, а леля ми Анче е свирила там на цигулка. Един ден леля ми Виолета тренирала степ на балкона, а аз съм застанал зад нея и съм повтарял стъпките. Дядо ми разбрал, че съм много ритмичен и казал: „В това момче има нещо, но къде е майка му, какво ще стане от него?“ Баба ми отговорила: „Митко, намери една цигулка!“ Така на 6 год. започвам да свиря, а на 7 год. в читалище „Алеко Константинов“ изпълнявам първата си мелодия – „Мечтание“ от Шуман. Свирил съм и в „Алианс франсез“ на пл. „Славейков“.

В първи клас през 1939 г.В първи клас през 1939 г. Димитър Симеонов е най-вдясно на третия ред

Постъпих в Музикалното училище и бях концертмайстор там. Когато през 1939 г. се обяви войната, затвориха училището, след войната го завърших и през 1951 г. кандидатствах в Консерваторията.

В 11-ти клас на Музикалното училище през 1950 г.В 11-ти клас на Музикалното училище през 1950 г. Димитър Симеонов е момчето с каскета

Към цигулката добавя саксофон. Още преди да започне да следва, свири в Джаз „Млада гвардия“

От малък имах слабост към естрадната музика, гледайки леля ми Ана, която пееше с Тинка Краева и Мими Балканска. През 1949 г. получих тендовагинит. Един колега ми каза, че в Чешкия център е видял лъскав саксофон: „Защо не пробваш?“ – ме пита той. На шега попитах дядо ми: „Ще ми отпуснаш ли една сума?“ „Да, срещу бележка, че съм ти ги дал.“ – отговори той. Написах бележката и си купих саксофона. Помня датата – 15 май 1951 г.

Нямаше кой да ме учи как се свири на саксофон, затова отидох при един приятел – саксофонист – Фичо – да ми покаже. За една седмица – от понеделник до събота – научих две мелодии. И в събота свирих на първата забава – в Дома на правниците. Бяхме нарекли състава си Джаз „Млада гвардия“. Групата включваше три саксофона, тромпет, барабани и акордеон. Тогава нямаше китари, нямахме уредба – свирехме само на забави. Колеги от Лозенец се бяха събрали и свиреха на забави. Извикаха ме, защото вършех двойна работа – изпълнявах танга с цигулката и джаз със саксофона. Правехме забави в сряда, събота и неделя. И така от 1951 до 1953 год. През 1954 год. създадохме „Джаза на младите“.

Първо свирене на забава с Джаз „Млада гвардия“, май 1951 г.Първо свирене на забава с Джаз „Млада гвардия“, май 1951 г.

Тромпетист ни беше Попето, който и пееше. Той не знаеше нотите, беше научил всичко наизуст. Но, когато свиреше, вадеше една тетрадка, за да си казват хората: „Ей, той чете ноти!“ Свирехме в Дома на правниците, в „Маймунарника“ в Борисовата градина, ходехме в Учителска каса на ъгъла на ул. „Раковски“ и пл. „Славейков“. Можеше да се свири латиноамериканска музика – румби и др. Идваха цели групи – от Коньовица, Ючбунар, Лозенец. Най-смешното беше, че седяха отделно едни от други. Ако някое момче покани момиче от другата група, започваше страхотен бой и идваше милиция…

Докато учи в Консерваторията, свири и в сборен оркестър в бар „Астория“

Майка ми беше председател на изпитната комисия в Музикалната академия. Когато дойде моя ред, тя излезе от залата. Беше много честен и откровен човек! Представих се добре. Свирих Бетовен – концерт, първа част, „Цигански напеви“ от Сарасате и Бах. Комисията ми писа 6. По солфеж и хармония се явих при проф. Парашкев Хаджиев. И там взех 6-ица и влязох в Академията. Майка ми ми каза, че е по-добре да уча при друг. Постъпих в класа на проф. Аврамов, който много ме харесваше. Като отидох, ми даде един материал и каза: „Ти си талантлив. С този материал ще изкараш 4 години в Академията.“ Така и стана.

В това време вечер свирех в бар „Астория“ – 1952, 1953 и 1954 г. Ходех на лекции при него и той все викаше: „А бе, Митко, кажи за балета, кажи за певиците!“ А пееше Лени Вълкова! Свирех със сборен оркестър и бях най-младият. Сред музикантите бяха Солака – барабанист, бате Пейчо – тромпет. Там не свирехме само танци, а акомпанирахме на голяма програма – певци, балет. Фери Янакиев и Тошко Козарев правеха шоу. Народна музика на акордеон свиреше Ибро Лолов. Идваха от цяла България бивши бизнесмени, на които им бяха взели и фабриките, и всичко.

Димитър Симеонов през 1954 г.Димитър Симеонов през 1954 г.

Учил се от „Гласът на Америка“

Събирахме се, слушахме латиноамериканска музика – тогава още не се бяхме запознали с музиката на Гершуин. Нямахме касетофони, магнетофони… Каквото хванехме от радиото. Слушах „Гласът на Америка“ – радиото на Уилис Коновър, който пускаше всички мелодии.

  • Разказа на Димитър Симеонов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

В следващото издание на „Джаз истории“ с Димитър Симеонов ще разкажем за работата му в „Джаза на младите“, „Джаза на оптимистите“ и Радиоестрадния оркестър, а след това – за водачеството му на Оркестър „София“.

Помогнете ни в „Джаз истории“ – проекта на Джаз ФМ за съхраняване на историята на българския джаз! Снимки, записи и други архиви можете да ни изпращате на istorii@jazzfm.bg с презумпцията, че те ще бъдат представени публично за нуждите на проекта.

На снимката: Димитър Симеонов с Джаз „Млада гвардия“ - първа забава от май 1951 г. Всички снимки са от личния архив на музиканта и са специално предоставени на Джаз ФМ.

Подобни