Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Американски легенди

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Димитър Симеонов в „Джаз истории“ III: През 1964 г. започва легендарният път на Оркестър „София“

За славния Оркестър „София“ разказва Димитър Симеонов, който е част от състава от първия до последния му ден. В това издание на „Джаз истории“:

- Оркестър „София“ възниква по идея на Сашо Михайлов като част от платформата „Софийски оркестри“.
- Музикантите веднага стават любими и у нас, и в ГДР с участието си във филма „Старинната монета“ с Лиана Антонова.
- Един от значимите записи на състава е на Концерт за комбо и струнен оркестър от Милчо Левиев и представянето му на живо в зала „България“ със Софийския духов оркестър и „Софийски солисти“.
- Всички обичани имена в популярната музика са солисти на Оркестър „София“. С него Паша Христова записва някои от най-големите си песни. В предаването слушаме нейни изпълнения, както и хитове на Мария Нейкова, Мими Иванова, Емилия Маркова, Маргарита Радинска.
- След самолетната катастрофа през 1971 г. оцелелите музиканти избират Димитър Симеонов за свой ръководител.
- За да осигури инструменти на състава, му се налага да влезе в надпревара с Димитър Ганев от „Балкантон“. 

16 април 1964 г. Започва 20-годишната легендарна история на Оркестър „София“

Сашо Михайлов, който беше диригент на Духовия оркестър, предложи на Емил Георгиев да се направят три състава, които да се наричат „Софийски оркестри“. Първият бе Духовият оркестър. Във втория се събрахме музиканти от „Оптимистите“ и от Радиоестрадния оркестър и стана Оркестър „София“ с ръководител Людмил Георгиев. Третият състав бе „Софийски солисти“ с диригент Васил Казанджиев. Всички тези три състава се наричаха „Софийски оркестри“. Направихме два големи концерта. Единият бе в зала „България“ – песни за мира на Боб Дилън. Участваха много певци и беше много интересно! Главна изпълнителка бе Мария Нейкова – даже си акомпанираше с китарата. Вторият концерт бе в чест на Гершуин със солист Милчо Левиев. Тези три състава си имахме отделни програми и отделни планове, но когато се налагаше – когато имаше големи чествания – участвахме всички оркестри заедно под диригентството на Емил Георгиев.

А той тогава вече не беше в немилост след уволнението от радиото? (Можете да си припомните историята във второто издание на предаването ни тук.)

Не, не. След случая Сашо Михайлов го взе, а той си беше основен организатор на съставите. Емил дирижираше и участваше навсякъде. Бог да го прости, Сашо Михайлов беше прекрасен музикант и прекрасен човек! Прибираше всички музиканти, които оставаха без работа. От 60 души направи 100 души духов оркестър и изнасяше много успешни концерти.

Първият състав на Оркестър „София“ беше Людмил Георгиев, Иван Данов, Борис Нейков, Константин Лазаров, Християн Платов, Коко Чилев, Янко Торбов – Яшката – бас, и моя милост. Девет души бяхме най-напред.

Скоро след създаването си Оркестър „София“ са любимци и на България, и на ГДР, благодарение на съвместната кинопродукция „Старинната монета“

Филмът за случайни разминавания и съдбовни срещи е с участието на Лиана Антонова и от него незабравима става песента „Любовта е море“ по музика на Петър Ступел и текст на Петър Караангов. Диригент е Емил Георгиев.

Манфред Круг също участваше – с немски оркестър. Двамата с Лиана много хубаво пееха. Направихме снимките в двореца в Балчик. Оказа се, че Лиана е не само добра певица, а и много добра актриса. А и плюс това, че е много хубава – това е също много важно. Филмът бе много сполучлив! Направихме записите във „Фридрихщат палас“ в Берлин – половината състав – германци, а ние, българите – другата половина.

Отдадени на джаз музиката – оркестър „София“ изпълнява заедно със Софийския духов оркестър и „Софийски солисти“ „Бранденбургски фрагменти“ на Милчо Левиев

След като направихме Оркестър „София“, Иван Стайков бе аранжор, а Милчо Левиев го бяхме привлекли да пише оркестрова музика и аранжименти. Тогава той реши да направи първата си голяма пиеса – „Бранденбургски фрагменти“ в няколко части. Втората се казваше „Пасакалия“ – соло тенор саксофон с ритмус и щрайх. Отидохме у тях – покани ни с Емил Георгиев и Сашо Михайлов. Милчо беше написал щима на тенор саксофона и искаха да видят дали ще се справя. Милчо даде: „Раз – два – три – четири.“ И аз като почнах… Може би съм сбъркал един-два пъти, но при нас аз бях известен със свиренето на прима виста. И така, като свърших, Милчо стана, прегърна ме и каза: „Ще бъде един прекрасен концерт!“ И в зала „България“ няколко пъти я изсвирихме тази пиеса – „Софийски солисти“, Духовият оркестър и Оркестър „София“. Главен художествен ръководител беше Емил Георгиев.

Четири години след създаването си, през 1968 г. Оркестър „София“ издава първата си плоча

За съжаление, Константин Лазаров бе вече починал. Тук е Крум Калъчев – барабани. Християн Платов бе напуснал – започна да работи с Йорданка Христова, разведе се и заминаха в чужбина. Тогава дойде Климент – прекрасен китарист! И на мястото на Графа постъпи Михран Берберян. Той се ожени за певицата Мария Мицева и по „арменска линия“ заминаха за Ливан и после – за Америка.

Чрез тази първа плоча на Оркестър „София“ до страната достигат пиеси на Хърби Хенкок, Кенънбол Адърли, Коул Портър и Оливър Нелсън. Кой ги подбира и аранжира?

Главно Иван Стайков. По мое скромно мнение това е най-добрият български аранжор. Всичките хубави мелодии с хубави аранжименти имаха голям успех.

Той е първият български аранжор.

Първият действително. Той прави следното: взима една партитура на Куинси Джоунс – най-добрия аранжор в Америка, вади всички инструменти и започва да изучава: първо алто си пасва с втори тромбон, а първи тромбон – с трето алто. Саксофони... – всичко това го изучава много добре. И неговите аранжименти бяха най-хубави.

Много хубави са и самите изпълнения.

Записите ставаха страшно трудно, защото всичко беше на една лента. Затова беше пълно внимание!

Людмил Георгиев е първи ръководител на Оркестър „София“, а след него поста поема Николай Арабаджиев

Първо бе Людмил Георгиев, след това той замина с Леа Иванова – тя беше направила състав с мъжа си Еди – и ние останахме без ръководител. Тогава Емил Георгиев предложи да поканим Николай Арабаджиев, който свиреше с „Балкантон“. През 1969 г. открихме вариетето в Слънчев бряг – тогава дойде Николай Арабаджиев и стана наш ръководител. Тогава привлякохме и Паша Христова и Борис Годжунов.

Още за първото свирене на оркестъра с Николай Арабаджиев във вариетето на Слънчев бряг:

Тогава бяхме много хубав оркестър! На барабаните беше Петър Славов – преди да заминат с Милчо. Тодор Стойков – бас, китара – Филип Малеев, пиано – Николай Арабаджиев, а саксофони бяхме с Христо Чолаков – Чандо. Флейта – Симеон Щерев, тромпет – Иван Данов, а тромбон беше Петър Попов. Хубав състав, голям. Конферансие беше Бригита Чолаков. Дойде да свири Личо Майната – той работеше с Лили Иванова. Страхотен! Това е първият китарист, който импровизираше и правеше модерните „хватки“. Има страхотен лаф: „Цяло лято работи му, нищо не спести му.“ Той е „майна“ – от Пловдив. Ние го взехме временно, но нещо не се разбираше с Фучо (Николай Арабаджиев) и напусна. Тогава взехме един китарист – Дончо Дончев – от Русе. За най-голямо съжаление, почина в самолетната [катастрофа]. * Димитър Симеонов не използва думата „катастрофа“.

Оркестър „София“ има великолепни солисти и изнася стотици концерти годишно

1964 г., когато постъпихме, ни дадоха план – 100 концерта в годината. През другото време имахме много участия: балове, пътувания в чужбина. Ходехме много, обикаляхме България. В СССР съм бил 20 пъти по два месеца с Оркестър „София“ в различен състав. Имахме много ангажименти, прекрасни солисти. Преди Паша и Мария на щат бяха Йорданка Христова, Мими Николова, Кирил Семов, Ангел Тодоров, Маргарита Радинска – това са първите солисти. След това допълвахме – Мария Нейкова, Паша, Борето Годжунов – те бяха на щат, Мими Иванова – също, преди да се омъжи за Развигор Попов. Правехме по 300 концерта в годината, защото имаше дни, в които имахме по два. В това време бях „Студио 1“. (Това е прякорът на музиканта, който му дават в Народното радио, тъй като свири на много инструменти по време на записите в Първо студио. Историята разказахме във второто издание на предаването ни.)

Всичко!

Да, алто, тенор, баритон, сопран, цигулка и тумби. Правех записи много, също свирех в барчето на ЦУМ, в бар „Астория“.

С Оркестър „София“ под диригентството на Николай Арабаджиев Паша Христова създава някои от най-големите си песни

Паша беше икона за мен. Това е най-чистата певица, без всякакви задни мисли за пари, за ангажименти. Тя беше кристал! Където отидеше на конкурс, печелеше награди, винаги. Паша дойде при нас, когато оркестър „София“ си беше извоювал добро име. Търсехме певица, която да може да се явява на всички фестивали и конкурси. Такава певица беше Паша Христова. Тя идваше, Арабаджиев й изсвирваше веднъж мелодията, втори път, третия път беше вече готова да пее. Кристално чисто! Много музикална, много естествена. Най-важното, което имаше – прекрасно вибрато, което много малко наши певци го имат – точното вибрато за точната песен. И така – много лесно се работеше с нея. Добър характер, скромна, нямаше никакви претенции. Беше много вярна на оркестъра. Не се отделяше от нас. Правехме записи, турнета. Беше скромен човек, възпитан. И най-важното – където и да отидеше, вземаше първи награди.

Сред песните, които Паша Христова записва с Оркестър „София“ са: „Остани“, „Повей, ветре“ на Йосиф Цанков и Димитър Василев с наградата от „Златния Орфей“ през 1970 г., „Когато имаш“, „Нека този миг да спре“, „Цигани“, „Знай“, „Този дивен свят“ и... „Една българска роза“.

Митко Вълчев – един прекрасен музикант, я беше поканил и й подари тази песен. И тя стана голям шлагер!

След самолетната катастрофа през 1971 г. оцелелите музиканти избират Димитър Симеонов за ръководител на оркестъра

След самолетната... останахме живи четирима души. Иван Данов – тромпет, Петър Попов – тромбон, Радко Начев – барабани, и аз. И тогава дойде нашият шеф от Софийския градски народен съвет – Димитров – и каза: „Ако искате, изберете си между вас ръководител, иначе ще трябва да ви вземем отвън.“ Арабаджиев, Любо Мицов, Дончо Дончев и Христо Чолаков бяха починали – прекрасни музиканти! Тогава решиха да ме изберат мен. Не исках, защото бях преподавател по саксофон, пишех аранжименти, свирех на много инструменти, имах толкова работа! Но Константин Драгнев, моят кум, ми каза: „Мончо, ако дойде външен човек, един по един ще ви изгони и ще си доведе музиканти отвън.“ Аз така запазих оркестъра.

Надпревара за нови инструменти с Димитър Ганев от „Балкантон“

След това събрание, когато ме избраха за ръководител, се прибрах вкъщи и тогава осъзнах каква голяма отговорност съм поел. Нямахме хора, дрехи, инструменти, аранжименти, песни – нищо нямахме. Първата ми задача беше да осигуря инструменти. Тогава нашият приятел Терзиев – беше инспектор, предложи да отидем в Министерството на търговията да обясня, че всички инструменти са изгорели и да вземем бележка. Изчакахме да дойдат новите инструменти на Панаира в Пловдив. В същото време „Балкантон“ с Димитър Ганев също имаше нужда от инструменти. Беше борба кой ще ги вземе. Понеже ставах много рано, отидох до палатата, където вече бяха пристигнали инструментите „Зелмер“. Бях там към 8 ч. и видях няколко души, които си говореха. Казах им, че съм от самолетната…, те искаха да им разкажа. Казах, че съм дошъл за инструментите и те отвориха халето. Бяха пристигнали тромпет, тромбон, саксофони, барабани, други ударни инструменти и орган. Казах им, че съм чак от София, че имам бележка. Заведоха ме при шефа на панаира, който, като разбра, че съм от оцелелите в самолетната… Всички се държаха много добре с мен. За един час платих чрез сметка на съвета, качих инструментите на един камион, който бях намерил, и направо към София. Към 10:30 ч. пристигнал Димитър Ганев – известна личност – казал, че има разрешение. А те му отговорили: „Симеонов вече взе инструментите.“ Какво е казал – не знам, но когато ми се обади, ми каза, че не съм постъпил честно. А той се пада далечен братовчед на жена ми. Отвърнах: „Чичо, слушай сега: който свари, той предвари.“ Така ние бяхме с първия комплект нови инструменти.

Димитър Симеонов е част от Оркестър „София“ от първия до последния ден на състава

Седем пъти правих Оркестър „София“. За тези 20 години единствен аз останах. Идва Леа Иванова и навива моя ритмус за чужбина – и на другия ден ги няма. Хайде – пак наново! На следващата година идва Лиана Антонова – пак същото. Сменяха се много музиканти, пътуваха в чужбина. Аз останах до края – 20 години единствен аз останах.

Като вокалисти в Оркестър „София“ към Мария Нейкова се присъединяват Доника Венкова и Христо Кидиков

След самолетната… Борис Годжунов се отказа – отиде със Сашо Гривната – и ние обявихме конкурс за певци. Тогава се явиха Христо Кидиков и Донка Венкова. Тя не беше Доника, но ние седнахме и й измислихме това име. Двамата се явиха, взехме ги. Така оформиха състава заедно с Мария Нейкова. Най-големият ми спомен с нея е когато Методи Андонов дойде в Панаирната палата – ние репетирахме там новия състав – бях взел един китарист, един пианист и един басист. Покани я да напише песен за филма „Козият рог“ и след това тя започна да пише песни. Много скромен човек! Имаше много хубав репертоар на Боб Дилън. Обикаляхме България – всички салони бяха препълнени, защото хората искаха да видят останалите живи.

  • Разказа на Димитър Симеонов можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

В първата част на „Джаз истории“ Димитър Симеонов разказва за майка си – прочутата ни цигуларка проф. Недялка Симеонова, за обучението си и за участието си в Джаз „Млада гвардия“, както и за музиката, звучала в бар „Астория“.

От втората част на разказа на Димитър Симеонов можете да научите повече за „Джазът на младите“ и „Джазът на оптимистите“.

Ще сме ви благодарни да ни изпращате разкази, записи и снимки на електронен адрес istorii@jazzfm.bg с презумпцията, че материалите ще бъдат използвани публично.

„Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.

Подобни