Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

All-Time Jazz Masters

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Димитър Симеонов в „Джаз истории“ IV: Оркестър „София“ акомпанира на рециталите на „Златният Орфей“, печели бас за запис на плоча в „Мелодия“, приема в редиците си прочутия Константин Носов, а с Камелия Тодорова е сензацията на „Джаз джамборе“

В това издание на „Джаз истории“ с Димитър Симеонов:

- Оркестър „София“ акомпанира на рециталите на звездите на „Златният Орфей“ и има инфарктно преживяване с „Рики е Повери“

- Димитър Симеонов печели бас с директора на „Мелодия“. Съветският албум на групата се продава в двумилионен тираж

- Константин Носов постъпва в състава, който разнася славата на джаза из България и по света

- Оркестърът със солисти Константин Носов и Камелия Тодорова е сензацията на „Джаз джамборе“ във Варшава

- В спомените на Томи Димчев и Генчо Въртовски: „В Оркестър „София“ всичко беше на ниво. Той беше институция.“

- Димитър Симеонов композира, аранжира, дирижира и е солист на Естрадния оркестър към Радиото, пише инструментални парафрази на популярни песни

„Златният Орфей“ – Оркестър „София“ акомпанира на рециталите, а Димитър Симеонов получава награда за аранжимент

Почти всяка година участвахме, защото за концерти идваха много известни певци. Но тъй като беше много скъпо да водят оркестри, им правехме рецитали – на Йосиф Кобзон, на Женифер… През 1973 г. дори имахме три: на Мак и Кети Кисун, на „Рики е Повери“ и на една японка – Миеко Хирота. Тя си беше изпратила партитура, Мак и Кейти бяха направили аранжиментите, а италианците пристигнаха без никакви ноти. Сутринта в сладкарница „Малина“ се запознаваме. Питах ги за ноти, а лидерът им ми каза: „Ще караме така – ние пеем, вие свирите.“ „Как така?! Това е най-известният оркестър!“ – му казах аз и веднага с преводачката им отидохме в тяхната стая на последния етаж на хотел „Кубан“. Обърнах им куфарите – падаха разни листчета – бас, китара… Бях в много голямо напрежение и отидох при Генко Генов да му кажа какво е положението. „Аз затова съм взел Оркестър „София“ с Димитър Симеонов, защото знам, че ще се справите.“ – каза той. Върнах се при лидера на групата: „Започваш да пееш, ние ще записваме.“ За мое щастие бяхме петима аранжори – Симеон Венков, Радко Начков, Петър Попов, Даниел Гергов и аз. Той започна да пее, а ние записвахме на касетофон „Смарагд“. Той пя около час – осем песни. Записахме ги, разпределих ги, в 13 ч. в Летния театър направихме първа проба, в 17 ч. – генерална репетиция, и вечерта рециталът мина блестящо! Викаха ни на бис, но ние нямахме песни. Двата рецитала – на „Рики е Повери“ и на Мак и Кейти Кисун – „Балкантон“ издаде на плоча.

„Рики е Повери“ на „Златния Орфей“ през 1973 г. Снимка: архив на фестивала, Дариана Генова – управител на фондация „Генко Генов“„Рики е Повери“ на „Златният Орфей“ през 1973 г. Снимка: архив на фестивала, Дариана Генова – управител на фондация „Генко Генов“

Вечерта записите пътуват до София със самолет, през нощта е отпечатан тиражът, а на следващия ден на „Златният Орфей“ плочата вече се продава. Оркестър „София“ свири и на рецитал на Мариана Враблевска. Димитър Симеонов е често член на журито, а веднъж и получава награда от „Златният Орфей“.

Мария Нейкова беше написала много хубава песен – „Имам земя“. Направих аранжимента и спечелих Втора награда за аранжимент.

Първи дългосвирещ самостоятелен албум – 1975 г., СССР

След излезлия у нас през 1973 г. сборен албум със солистите на оркестъра – Мария Нейкова (с „Имам земя“ и „Песен за София“), Доника Венкова, Христо Кидиков и Йордан Марчинков, през 1975 г. е издаден първият самостоятелен албум на Оркестър „София“. Той е записан в Съветския съюз. В плочата има кавъри на Карлос Сантана и Стиви Уондър, песен за България, както и руска и испанска традиционна песен. Успехът е огромен и идва след спечелен бас.

Направихме няколко турнета в Съветския съюз и хората там много ни харесваха. Искахме да направим плоча. Имахме много хубав репертоар – нямаше ги тези забрани като тук. Отидох при шефа на „Госконцерт“ и го помолих да ме заведе в „Мелодия“. Там представих идеята си – да запишем плоча оркестъра и солисти: Христо Кидиков, Евгени Душанов и бащата на Филип Киркоров – Бедрос Киркоров. Няколко песни имаше като вокалист и барабанистът ни Крум Калъчев, който пееше прекрасно. Шефът на „Мелодия“ каза, че няма как, защото записите ще ни отнемат цяла седмица – десет дни. Гарантирах, че за два дни ще сме готови. Той не повярва. Хванахме се на бас за една трилитрова бутилка уиски. Първия ден записахме оркестъра, на втория ден певците изпяха всичко и следобед директорът на „Мелодия“ не можеше да повярва, че сме готови. Дори ни упрекна: „Вие ни правите лоша услуга – такава плоча тук правим за десет дни!“ Тази плоча бе издадена в хиляди екземпляри, но те не стигнаха и пуснаха тираж от 2 милиона. Но „Мелодия“ вече ни бяха платили хонорара и не получихме нищо повече.

Прочутият тромпетист Константин Носов става част от Оркестър „София“. Съставът издава още два албума: „Питекантропус робустус“ (1979 г.) и „Аз танцувам буги“ (1980 г.)

Константин Носов дойде в България с жена си. Оженил се за българка музикантка и нямаше работа. Реших да увелича състава от 7 на 8 души – направихме два тромпета, тромбон и саксофон. Но тъй като Носов не се разбра с Иван Данов, Данов напусна и на негово място дойде Генчо Въртовски. Константин Носов ни разказа за срещата си с Каунт Бейси, който е бил на турне във всички социалистически страни. Само тук нашите не са го приели. Както винаги, намерил се някой да не допусне американска музика да се свири у нас. Когато Бейси прави концертите в Москва, музикантите го помолили техният най-добър тромпетист Носов да се включи с едно соло. Носов свирил на концерта и Каунт Бейси останал толкова доволен, че искал да го вземе със себе си.

С идването на Констанин Носов сменихме репертоара, защото той беше не само тромпетист, а и композитор и аранжор. Донесе много хубави джаз пиеси. Когато правехме концерти с певците, свирехме по три инструментални композиции – в началото, в средата и в края. И тъй като имахме блестящ тромпетист – солист, използвахме го много и хората много ни ръкопляскаха.

В следващия албум на групата – „Питекантропус робустус“ от 1979 г., Носов е автор на „Сюита в две части“. През 1980 г. излиза последният албум на Оркестър „София“ – „Аз танцувам буги“, в който актуални световни хитове са интерпретирани с български текстове и в по-енергични аранжименти.

В тази плоча пееше соло Николай Белев – прекрасно пееше и много се харесваше начинът, по който пееше мелодиите. Той беше не само добър китарист, но и много добър певец.

През цялото време оркестърът на спира да пътува из страната и по света. Освен задължителните 100 концерта годишно, изнася още поне 200.

Всеки ден бях в Концертна дирекция, а по това време директор беше Тончо Русев – мой приятел. Той ми казваше кога идват певци от чужбина и кога имат ангажименти с тях. След всяко издание на „Златният Орфей“ взимахме един от певците, с които правехме рецитал, и обикаляхме България – Женифер, Йосиф Кобзон, Дийн Рийд... Всеки ден бях в дирекцията. След като си изпълним плана от 100 концерта, организирахме си други със солистите, които бяха на щат при нас.

През 1977 г. Оркестър „София“ участва в Първия преглед на джазовите оркестри в зала „България“. Димитър Симеонов свири на 7 инструмента с няколко състава

Тогава свирих на 7 инструмента – никой не вярваше! Големият ми син свиреше на обой – взех инструмента му. Лятото преди тази година на Слънчев бряг бях изпробвал да свиря на флейта. На Прегледа свирих още на цигулка, три вида саксофон и туби. И когато се обяви този преглед, свирих с голям, много хубав състав, който беше направил Пепи Славов – Биг бенд „Експеримент“ – баритон и алт саксофон. Аранжиментите беше направил Иван Стайков. Отделно свирех с Оркестър „София“ тенор. Любо Денев беше написал една пиеса, в която ми беше сложил цигулка, ударни, обой, флейта и три вида саксофон. И когато ги наредих на сцената… (Смее се) Имах малки сола, но свирех на всичките тези инструменти. Пиесата имаше много голям успех. И по-нататък работихме с Любо Денев – на „Златния Орфей“ свирехме негови песни. Той се разви страхотно – най-напред свиреше на пиано, после стана диригент, аранжор, композитор.

Първи преглед на джазовите оркестри, зала „България“, октомври 1977 г. Любомир Денев дирижира Биг бенд „Експеримент“ на Петър Славов в изпълнение на пиесата си „Сватба“Първи преглед на джазовите оркестри, зала „България“, октомври 1977 г. Любомир Денев дирижира Биг бенд „Експеримент“ на Петър Славов в изпълнение на пиесата си „Сватба“, солист: Димитър Симеонов. Сред музикантите: пиано – Марио Станчев, бас китара – Теодоси Стойков, барабани – Петър Славов, Крум Калъчев, китара – Тенко Славов, тромпети – Кирил Влъчков, Иван Данов, тромбони – Петър Попов, Недко Трошанов, саксофони – Димитър Симеонов, Людмил Георгиев, Емануил Манолов – Бадема, Дечко Делчев, Влайо Влаев. Снимка: личен архив на Любомир Денев

Спомен за Петър Славов

Той ми беше първи приятел. Дълго време работи в Оркестър „София“, спяхме в една стая. Възхищавах се от него – той беше много весел човек, много интелигентен и страхотен музикант. Той напусна оркестъра, за да заминат с Милчо Левиев на един фестивал заедно с Тодор Стойков – бас, и Симеон Щерев – флейта. Пепи създаде ФСБ и отговаряше за тях. Много отговорен, много прекрасен човек за мен! Според мен той си остана Номер 1 за България.

Оркестър „София“ на „Джаз джамборе“ във Варшава през 1980 г. Солист с Константин Носов е Камелия Тодорова

Солисти бяха Константин Носов и Камелия Тодорова. Направихме голямо впечатление. Зала „Конгресова“ – грамадна зала, много хубава. Решихме да бъдем само с една певица – Камелия. Тя имаше аранжименти на песните си. Включи се много хубаво. Имаха дует само двамата с Константин Носов – беше много интересно! Писаха ни във вестниците. Сони Ролинс свири същата вечер, в която и ние участвахме.

Солистката Камелия Тодорова: „Бяхме сензацията на фестивала“

Този фестивал беше един от най-престижните в Европа. Поляците имаха много добра организация, много добре си подготвяха фестивала, тъй като гостуваха всички западни артисти, които можем да си представим в джаз бизнеса. От друга страна – ако си бил там, ставаш име. Нашето представяне беше сензацията на фестивала. Освен организатора, който ме беше слушал на „Джаз Ятра“ в Индия , никой не очакваше, че от тази бяла жена ще излезе такъв глас и такова усещане. След концерта имаше много емоции – поздравления, джем сешън, на който отново пях.

Как не ви се свиваше сърцето? В соцлагера имаше толкова малък достъп до джаз музика, само с малки прозорци, като този фестивал, на който свирят Рей Чарлз, Сони Ролинс… Какво ви даваше сили да се представяте толкова добре?

Точно това ни беше мотивацията – че нямахме много възможности. Трябваше да се покажем, да заявим, че не сме извън тази музика, че можем да бъдем на това ниво, на което се представят всички останали звезди. Това беше мотивацията. Поне за мен, но и за самия оркестър.

Как работехте с Оркестър „София“ и Димитър Симеонов?

Митко беше много прецизен човек и най-важното – много обичаше да репетира. Също като мен. Не мога да си представя, че сработването на хората става без репетиции. Изисква време да се напаснеш на цял оркестър. И понеже не сме правили много турнета заедно, трябваше да репетираме, за да мога да се включа в оркестъра. Аз съм много доволна! Той беше много весел човек, купонджия, непрекъснато разказваше вицове и винаги създаваше много хубаво настроение в оркестъра.

Навремето нямаше такова преплитане – да свириш в Оркестър „София“ и в друга формация. Нямаше музиканти, които свирят в няколко оркестъра. Имаше достатъчно работа за самия оркестър, за да могат музикантите да се издържат от работата си само в един състав.

Плочата със записи от „Джаз джамборе“, Варшава, 1980 г. Снимка: авторътПлочата със записи от „Джаз джамборе“, Варшава, 1980 г. Снимка: авторът

Генчо Въртовски: „Оркестър „София“ е институция“

За мое щастие попаднах в оркестър „София“ и бях три години негов член. Започнах с участието на Прегледа на джазовите оркестри в края на 1979 г. в зала „Универсиада“. Оркестърът беше към Общината. Обикаляхме света по наличните споразумения – София беше побратимена с много градове по света и се разменяха делегации на културно ниво. Почти всяка година пътувахме някъде. Извън стоте задължителни концерта годишно със солисти – всички са минали през оркестъра, и участията ни на „Златния Орфей“, в този оркестър имаше страхотни музикант, които искаха да свирят творческа музика. На концертите, когато оркестърът сам си организираше турне, свирехме джаз на големите сцени, не по клубове, и винаги имаше публика. Музикантите свирехме джаз, защото имахме необходимост от това. Тогава той се слушаше много повече – беше на мода, идваше от Америка. В България нямаше голям достъп до него и нощем слушахме „Гласът на Америка“, за да се информираме какво става по света.

Оркестър „София“ беше институция. Попаднах там в изцяло обновен състав. Мончо беше взел млади музиканти: Тодор Карапетков – пиано, Николай Белев – китара и вокал – той беше фронтмен, Крум Калъчев – барабани, Георги Борисов – тромбон, аз – тромпет. Дойде страхотен тромпетист – Константин Носов. Енергията извираше от Димитър Симеонов и със своя ентусиазъм той непрекъснато даваше идеи, които трябваше да реализираме. А пък Константин Носов и Георги Борисов правеха страхотни джаз аранжименти. Тогава Оркестър „София“ свиреше най-качествения джаз. Беше страхотно! Ходехме по джаз фестивали – в Сопот, на „Джаз джамборе“ във Варшава. Знаете ли какво е това – да участваш в програма с най-големите джаз звезди на света! И ни харесаха! Камелия Тодорова ни беше солистка и останахме на записи извън програмата. Там се запознах с Уилис Коновър, със Сони Ролинс, с Дон Чери… Вечер, след като минеха концертите, отивахме в джаз клуба – там беше Биг бендът на Бъди Рич и кой ли още не! Свиреха по цял ден в хотела. Свиреше се непрекъснато, хотелът щеше да се срути от вибрации. Това е професионализъм!

Оркестър „София“ за мен беше школа, университет и най-вече, че бях рамо до рамо с този уникален музикант Костя Носов. От него научих повече, отколкото в Консерваторията. Страхотна работа!

Томи Димчев: „В Оркестър „София“ всичко беше на ниво“

Щастлив от работата си със състава е и Томи Димчев.

С професионалисти винаги се работи добре. Всичко беше на ниво!

Томи Димчев е с Димитър Симеонов и в „Джаза на Оптимистите“.

През 1964 г. работехме в Циркова дирекция. Тогава построиха новия цирк. Изявите ни бяха като на концерт. Основната ни работа беше в акомпаниране на солисти, на циркови представления… Тромпетите бяха четири, тромбоните – два, саксофоните – четири, имахме още контрабас и барабани, а аз свирех на пианото. Аз бях най-младият и за мен бе чест, че са ме взели такива музиканти. По това време те бяха най-добрите музиканти в България.

На какво се научихте от тях?

На какво ли не – на всичко, което е свързано с професията. Данчо Сакеларов се занимаваше с аранжиментите, с оркестрантите. Каквато пиеса ни предложи, я свирехме. Навремето нещата стояха по уважителен начин спрямо по-възрастните, спрямо по-добрите. С този оркестър, независимо, че свирехме в цирка, всяка вечер за нас беше един вид концерт. Тогава публиката нямаше други големи възможности да слуша концертни изпълнения на оркестри. Страхотно беше! И певиците бяха много на ниво. Хората едва ли не ни правеха път, когато минавахме край тях пред цирка. Голямо уважение, голямо! Аз затова ги помня тези работи, защото бе нещо необикновено за времето и за моята възраст. Аз бях много млад тогава, бях студент. По мое време, когато работех с „Оптимистите“, всичките колеги, които свиреха в оркестъра са били много уважавани от мен и много ценени. Това ни бяха най-добрите музиканти. За мен като млад изпълнител бе така. Няма човек, който като го погледна на снимката, да ми е безразличен. Цених ги и много ги уважавах – страхотни музиканти, страхотни хора бяха. Такива щастливи спомени имам от това време, че нямам думи да разказвам.

Димитър Симеонов композира, аранжира, дирижира и е солист на Естрадния оркестър към Радиото

Димитър Симеонов е с „Джаза на оптимистите“ до 1960 г., когато става част от първия професионален джаз състав – Оркестъра на радиото и телевизията. Работи в него две години, но и след като през 1964 г. е сред учредителите на Оркестър „София“, продължава да сътрудничи на радиото – композира, аранжира, дирижира и свири като солист. Неговите записи в Българското национално радио са с продължителност от над 100 минути, а през 2012 г. по-голямата част от тях бяха издадени в албума „Живея за музиката“.

Причината е Данчо Стълбицата – мой голям приятел. Редакторите на радиото имаха нареждане да издадат албуми на наши известни изпълнители. Данчо ми се обади и избрахме тези пиеси.

„Вали“ е първият ми аранжимент. Ангел Заберски беше написал тази много хубава песен, но не беше доволен от хората, които се опитваха да я изпеят. Един ден в радиото ми предложи да направя вариант със саксофона като инструмент, свирещ мелодията. Отвърнах му, че никога не съм правил подобно нещо. За три дни написах „Вали“ и я записахме. Тогава ми се отпуши. После, когато комисията прослушвала записа, питали кой е този чужденец. Казали им, че съм аз. „Е, браво!“

„Каня ви на танц“. Жул Леви живееше в нашия блок. Беше написал една боса нова и каза, че като чул какво съм направил с „Вали“, много му се искало да има една боса нова. Това е историята на тази пиеса.

За Оркестъра на радиото Димитър Симеонов написва парафрази за голям оркестър и щрайх на популярни песни.

Бях подел една кампания да правя парафрази, защото радиото се беше наситило с песни, а нямаше оркестрова музика. Заех се – което е страшно трудно – от една мелодия 16 такта да направиш цяла пиеса. Работех с позволението на композиторите. 10 – 15 парафрази написах, които се изпълняваха много.

Така се появяват инструментална версия на „Преди да стане спомен“ от Атанас Косев, на „Звездна песен“ от Ангел Заберски, на „Чайката“ от Атанас Бояджиев, като по негови песни Димитър Симеонов пише и „Потпури“. В памет на майка си проф. Недялка Симеонова Димитър Симеонов пише Фантазия за камерен оркестър, сопран саксофон, флейта и пиано.

Доста време бяха я забравили майка ми. И аз реших да напиша една пиеса. Първата част е заминаването за Америка, втората е носталгията към България и третата е завръщането. За солисти избрах прекрасни музиканти – Симеон Щерев, Ангел Котев и Емануил Манолов.

  • Разказа на Димитър Симеонов, а също и спомените на Камелия Тодорова, Томи Димчев и Генчо Въртовски можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
  • „Джаз истории“ се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч. по Джаз ФМ на 104 MHz в София и онлайн на сайта ни.
  • Можете да се включите в проекта ни за съхраняване на миналото на българския джаз, като ни изпратите вашите джаз истории, снимки и записи на адрес istorii@jazzfm.bg с презумпцията, че те ще бъдат използвани публично.
  • Към предишните издания на „Джаз истории“ с Димитър Симеонов: 1 част, 2 част, 3 част.
  • Идната седмица в предаването ще завършим разказа за Димитър Симеонов, като ще включим и спомените на Мими Иванова, Венко Захариев, Христо Кидиков и др.

Основна снимка към публикацията: Ромео Чолаков

Подобни