Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Party Time

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Димитър Симеонов в „Джаз истории“ VI: именити приятели на премиерата на „Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен“

На организираната от Джаз ФМ и Столичната библиотека празнична вечер за премиерата на книгата на Димитър Симеонов „Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен“ (издателство „Медиатех“) във вечерта на 4 юни присъстващите със своите спомени и знаци на признателност описаха неговия голям път в музиката, изпълнен със значими моменти – Лиана Антонова от „Джазът на оптимистите“ и от филма „Старинната монета“ с оркестър „София“, Ахинора Куманова, Мими Николова и Ани Върбанова – от безброй концерти, Йорданка Христова – една от първите солистки на оркестър „София“, Камелия Тодорова – от успешната й изява със състава на „Джаз джамборе“ във Варшава, Недко Трошанов от „Джазът на младите“ и Бигбенда на БНР, Венко Захариев и Генчо Въртовски от оркестър „София“, а Венко е и негов ученик, Любомир Денев от „Джаз прегледите“ в зала „Универсиада“, Пламен Джуров от „Софийски солисти“, част от „Софийски оркестри“, Стефан Славов от Бигбенда на БНР и създател на Софийския диксиленд, звукорежисьорът Деян Тимнев, Хелия Чавдарова и Росен Елезов – автори на филма „Оркестърът на София“, вдовиците на барабаниста Петър Славов и на създателя на „Златният Орфей“ Ася Чендова и Дариана Генова.

Предговорът към книгата е написан от Тончо Русев дни преди да си отиде от нашия свят. Той определя Димитър Симеонов като „корифея на българската джаз и поп музика“.

В поздравителния си адрес председателят на комисията по културата и медиите в Народното събрание Вежди Рашидов написа: „Чрез апостолската си креативност и вярност към българските културни традиции, Мончо се свързва с най-ярките мигове на българския джаз.“ Кметът на София Йорданка Фандъкова отбеляза: „България има поводи за гордост, благодарение на хора като Вас, които отдават целия си живот на изкуството, участвайки активно в музикалния живот на София. Чрез издадените учебници сте оставили следа за поколенията след Вас, които ще имат желанието и смелостта да се занимават с тази творческа дейност, като по този начин Вие спомагате за съхраняването на българския джаз.“

Димитър Симеонов е дългогодишен ръководител на оркестър „София“, в чийто състав е от самото начало, когато по инициатива на Емил Георгиев в „Софийски оркестри“ се обединяват Софийският духов оркестър на Сашо Михайлов, „Софийски солисти“ и новосъздаденият оркестър „София“. Това е момент, в който Софийският градски народен съвет провежда политика на насърчаване на културното развитие в града. Това виждаме да се случва и през последните години. Малина Едрева, председател на Комисията по образование, култура и културно многообразие и на групата на ГЕРБ в Столичния общински съвет приветства Димитър Симеонов.

Малина Едрева:
Дълбок поклон към българските изпълнители! Моето детство е пълно с тази енергия, с тези спомени, с тази музика, с всичко това, което носите през поколенията. Страхотно е, че връзката между поколенията и сега я виждаме и тук. Столичната община винаги е имала разбирането, че културата и културната политика е водеща в развитието на града ни. В сърцето на града е духовността. През големите инфраструктурни проекти ние развиваме и даваме нови възможности и нови пространства, в които на открито и в закрити зали повече хора да могат да се докосват до нашите творци.

В поздравителен адрес председателят на Съюза на българските композитори Ценко Минкин се обърна към Димитър Симеонов като към мъдър наставник: „Чувствам те много близък духом и като един от многото ми учители. Учители на най-важното в този живот – на човечност, любов и съпричастие.“ Най-високото отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци – „Кристално огърлие“ – връчи председателят на организацията Станислав Почекански. Като ръководител на секция „Естрада“ към Съюза на българските музикални и танцови дейци, Димитър Симеонов открива „Джаз клуб“ в операта и поставя началото на джаз вечери.

Домакин бе Столичната библиотека.

На директорката Юлия Цинзова бяха връчени за фонда на библиотеката първите три книги с автограф.

Столичната библиотека съхранява както изпълнения на Димитър Сименов...

... Така и неговите учебници по саксофон като преподавател в Консерваторията.

Джаз ФМ подари на Столичната библиотека плоча с три записа на оркестър „София“ от фестивала „Джаз джамборе“ във Варшава, където солист на състава е Камелия Тодорова. Така тези записи за първи път стават обществено достъпни у нас 38 години след като са направени.

И Димитър Симеонов, и Камелия Тодорова подписаха плочата на читателите на Столичната библиотека.

Тя влиза във фонда „Редки и ценни издания“.

Столичната библиотека единствена в страната разполага с нея.

Джаз ФМ обяви инициативата си да снабдява с албуми на българските артисти, работещи в чужбина, всички библиотеки в страната, които имат отдел „Изкуство“.

Лиана Антонова, Ахинора Куманова и Недко Трошанов са част от първите години в музиката на Димитър Симеонов.

Той започва в Джаз „Млада гвардия“ и после е поканен във второто издание на „Джазът на младите“, които изнасят прочути концерти в зала „БИАД“ на ул. „Раковски“, а сред вокалистите са Лиана Антонова и Ахинора Куманова, припомня Недко Трошанов. С Димитър Симеонов той по-късно е заедно и в „Джазът на оптимистите“, и в Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия“.

Недко Трошанов:
През 1948 г. направихме първото издание на „Джазът на младите“ с Людмил Георгиев, Мишо Ваклинов и др. През 1952 сформирахме втори състав на оркестъра. Поканихме Мончо. Там бяха Морис Аладжем, Ивайло Пейчев – Жабата... В „БИАД“ беше фурор! Ние разработихме сладкарница „Прага“ отсреща с нашите неделни матинета. Канехме и певци и певици – Лиана Антонова, Ахинора Куманова… С Мончо сме имали много концерти и турнета, в Куба бяхме два месеца през 1967 – 1977 г. С него сме имали много хубави моменти! Беше чест музикант като него да бъде във всеки оркестър. Корифеи на тенор саксофона бяха той, Морис Аладжем, Дечо Делчев. А най-хубавия тон на баритон саксофон вадеше Димитър Симеонов. Много му благодаря за всичко!

Водената от Божидар Сакеларев формация „Джазът на оптимистите“ прави много записи в румънската компания Electrecord от 1957 до 1964 г. с Лиана Антонова, Мими Николова, Ахинора Куманова, Ани Петрова и Кирил Семов, както и през 1968 г. в полската Musa с Лиана Антонова, Леа Иванова и Снежка Добрева.

Лиана Антонова:
Ще ви разкажа една весела история. Когато бях с „Оптимистите“ Мончо Нунчин, както го наричахме, Людмил Георгиев и Графа бяха току-що оженени. Аз нямах и 20 години и бях много популярна – хората ме прегръщаха по улиците – беше мъчително изживяване за млад човек – не бях готова за това. Но иначе бях самичка. Все гледах да се присламча към оркестъра, за да вечерям с някого. И като минавах по коридора покрай техните три стаи, от всяка от тях се чуваше кавга – съпругите им все им се караха нещо за мен. После минаха години и бях приета, всичко беше много хубаво. Радвам се, Мончо, че постигна всичко, което заслужаваш.

През 1965 г., Лиана Антонова е с оркестър „София“ в българо-германската любовна комедия „Старинната монета“ с оркестъра на Манфред Круг.

Ахинора Куманова също е част от ранните години в музиката на Димитър Симеонов, като тя участва в първите записи на „Оптимистите“ в Румъния, но не й дават паспорт за Полша.

Ахинора Куманова:
Ние сме евъргрийни! Когато напуснах България, „Оптимистите“ бяха нещо недостижимо. Когато се върнах след падането на Тодор Живков вече имаше ново поколение певци. По наше време бяхме няколко души – Леа Иванова, Лиана Антонова, Снежка Добрева.. („Лени Вълкова.“ – подсказва Димитър Симеонов.) С Лени Вълкова не съм пяла – тя беше няколко часа преди мен! (Всички се смеят.) Оркестър „Оптимистите“ беше с интелигентни, възпитани музиканти, все от добри семейства. Майка му на Мончо е страхотна музикантка – проф. Недялка Симеонова. В Румъния ни носеха на ръце, вдигаха ни колите… Гостувахме в циркови шапита и всички ни познаваха. За голямо съжаление, не ме пуснаха с „Оптимистите“ в Полша, защото бях „упадъчен елемент“. Сигурно са имали причина…

През 1960 г. се създава Естрадният оркестър на Българското радио и телевизия и Димитър Симеонов е част от първия му състав. А през 1964 г. е сред основателите на оркестър „София“. Конферансие на първия концерт заедно с Милчо Червенков е Лили Филипова, която на премиерата излезе просто да разцелува Димитър Симеонов.

Първите солистки на оркестър „София“ са Мими Николова и Йорданка Христова. Мими Николова припомни наградата му, превърнала се в прякор, „Музикант без грешка“ и му пожела да е винаги „Студио 1“.

В Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия ръководителят му Емил Георгиев обявява Димитър Симеонов за „Музикант без грешка“, тъй като за една година няма нито един върнат запис заради негов фал. Там той се сдобива и с прякора „Студио 1“ – тъй като свири на сопран саксофон, алт саксофон, тенор саксофон, цигулка и тумби, той се включва с нужния инструмент буквално във всеки запис. За оркестъра той прави парафрази, а след завръщането от Куба, през 1968 г. създава по покана на Йосиф Цанков инструментална версия на „Песен моя, обич моя“ на Йорданка Христова – „Мелодия Мозамбик“.

Йорданка Христова:
Страшно много обичам Мончо! В оркестър „София“ постъпих през 1964 г. Тъкмо се връщах от турне в Румъния с Милчо Левиев, чийто клас в Студията за естрадни певци бях завършила. На летището ме чакаха Косьо Драгнев и Сашо Мирев, за да ме поканят за солистка на оркестър „София“. Имах удоволствието и честта да работя с такива фантастични музиканти! Мончо винаги е бил много забавен, много над нещата, има специално чувство за хумор. Той е любимият музикант на дъщеря ми от последните години на „Златният Орфей“, когато тя идваше с мен. Познавам семейството на Мончо от 55 години. Много соло саксофонни партии в моя репертоар от онова време са именно негови. Гласът му се чува в много вокални групи – тогава нямаше специални вокални групи и импровизирахме, когато ни трябваха такива вокали – няколко момчета от оркестъра веднага се включваха. Ако слушате внимателно, ще чуете как неговият глас се откроява, особено в „Калинка-малинка“. С него бяхме в Куба, в Съветския съюз… Живеем в един квартал – дели ни една улица. Преди се виждахме много често, а сега се чуваме по телефона. Когато чуе нещо по радиото, види по телевизията или прочете във вестника, веднага ми се обажда да ми каже своето мнение.

Оркестър „София“ е в Алжир с Ани Върбанова, Кичка Бодурова и Христо Кидиков. Всички хора на ръководни постове в страната са завършили Софийския университет. След концерта ги канят на парти. С групата има и служител на МВР, който е разочарован, че кметът на Алжир не общува с тях. Димитър Симеонов изпраща Кичка Бодурова и Ани Върбанова да го поканят на танц. Кметът с радост се съгласява, а след това моли за едно хоро. Оркестърът изпълнява „Ганкино хоро“ и ръченица, а само Димитър Симеонов от инструменталистите се включва в танца. При отпътуването от страната кметът на Алжир дава на всички по едно малко пакетче, а на Мончо – голям пакет – сребърна тепсия. „Защо?“ – пита той. „Защото единствен ни направи удовлствие.“ – идва отговорът на кмета. Скоро в София пристига писмо от Алжир, в което градоначалникът обявява оркестър „София“ за най-добрия в Европа, а икономическите взаимоотношения между двете страни достигат до нов възход.

Ани Върбанова:
Много ми липсваше в годините, когато бях в чужбина. Страхотни спомени имаме – от Алжир, от многото концерти в зала „Универсиада“… Това са най-хубавите ми спомени! Благодаря много!

Сред солистите на оркестър „София“ през годините са и Паша Христова и Мими Иванова. След Людмил Георгиев оркестърът се ръководи от Николай Арабаджиев, който поема вокалистите, докато Димитър Симеонов отговаря за инструменталния съпровод. След самолетната катастрофа през 1972 г., отново на път за Алжир, музикантите избират Димитър Симеонов да ръководи оркестър „София“. На първия джаз преглед през 1976 г. той участва с оркестър „София“ и с бигбенд „Експеримент“ на Петър Славов, като свири общо на 7 инструмента в пиеса на все още студента тогава Любомир Денев. В книгата си Димитър Симеонов посочва колко горд е бил да изпълни тази творба.

Любомир Денев:
Мончо може да е бил горд, но аз бях още по-горд! Годината е 1976, на Първия преглед на българските джаз оркестри, който ние наричахме фестивал, в зала „България“, Петър Славов – визионер, човек със страхотни идеи и експериментатор, реши да създаде сборен бигбенд „Експеримент“ като алтернатива на официалния бигбенд на радиото и да направи нова програма, специално написана за този оркестър. Това беше страхотна дързост от негова страна! Той събра елитни музиканти – Людмил Георгиев, Димитър Симеонов, Марио Станчев на пианото, Теодор Стойков – бас, двама барабанисти – Петър Славов и Крум Калъчев, Недко Трошанов, Кирил Въчков водеше тромпетите, Емануил Манолов – Бадема, Влайо Влаев – саксофон, Ценко Славов на китарата, Петър Попов – тромбон. Страхотни музиканти! Имах огромната чест, бидейки все още трета година студент по дирижиране в Музикалната академия, да бъда поканен да напиша пиеса за този оркестър и да я дирижирам. Всички бяхме много ентусиазирани след няколко години затишие в джазовия живот след напускането на Милчо Левиев. Аз седнах с голямо желание да напиша пиесата и да дам всичко от себе си. За мен това беше голяма възможност да се изявя като млад автор на музика и аранжимент. Митко Симеонов беше научил за това и когато се срещнахме на улицата, ентусиазирано ми каза, че свири на много инструменти – да ги включа всичките – обой, флейта, саксофон и цигулка. Казах му, че ще се възползвам от неговата идея. Така се появи пиесата „Сватба“. Най-големият ефект беше с цигулката – правя едно изграждане в музиката, целият оркестър спира и Мончо става прав и засвирва. А това беше соло с гъдуларски елементи, с двойни ноти. И публиката издивя! Това беше страхотен успех! Той обра точките, а покрай него и аз! Благодаря за тази идея и за целия ентусиазъм! И не само това – Мончо е от малкото музиканти, които винаги са подкрепяли младите в онова тоталитарно време.

Димитър Симеонов дава подкрепа и като първи преподавател по саксофон в новосъздадения Естраден отдел на Консерваторията. По съвет на проф. Добри Палиев пише първите учебни помагала по специалността, които се използват и до днес. Рецензент на школата му е Бенцион Елиезер. Сред първите му ученици е Венко Захариев, който после става част от оркестър „София“.

Венко Захариев:
Понякога в живота на човек една крачка променя цялата съдба. Бях назначен като касиер-домакин във Велико Търново и изплащах заплати на работниците. Веднъж, докато свиря в залата на читалището, дойде при мен един човек, попита ме къде съм се научил да свиря. Отвърнах: „Сам.“ Каза ми, че в Консерваторията са открили Естраден факултет, да подготвя един етюд и една пиеса и есента да се явя. За мое щастие, приеха ме! Намерих си работа още като студент в ресторант „Севастопол“, където свирех с Доника Венкова, певицата в оркестъра. Така започнах в оркестър „София“. Мончо, благодаря ти, че ми помогна да направя тази крачка встрани!

В оркестър „София“ е и Генчо Въртовски.

Генчо Въртовски:
Работих в оркестъра в последните му две години. От Мончо научих две важни неща. Едното се превърна в мой девиз: „Няма добри и лоши музиканти, има репетиции!“. А второто – той винаги мисли бързо, активен и инициативен е, далновиден е, винаги казва: „Хайде бе, хора, когато вие сте на „А“, аз съм на „Я“. Благодаря ти за годините, прекарани заедно!

Генчо Въртовски е със състава в един от най-бляскавите му моменти – сензационния успех на престижния фестивал „Джаз джамборе“ във Варшава през 1980 г. Със солисти Камелия Тодорова и Константин Носов групата предизвиква фурор.

Камелия Тодорова:
Аз се учех от всички музиканти, с които съм работила. Да си студент не означава, че нещо ще научиш в Академията, а по-скоро – от хората, с които работиш. И до днес съм човек, който обича да „краде“ идеи, да ги преработва и да отправя нови послания. Преди много се репетираше, за да може хората да се сработят добре, да няма фалове и изненади по сцените.

За способностите, духа и ентусиазма на Димитър Симеонов от позицията на музикант и звукорежисьор разказва Деян Тимнев. От него разбираме как във Варшава той е съдействал със своето отношение към музиката българските артисти да имат двойно повече време за репетиции.

Деян Тимнев:
Отначало в оркестъра на БНР бях най-младият, когато дойде Милчо Левиев. Тогава Мончо беше образец на перфектно музициране. По едно време свиреше на баритон саксофон – в един бигбенд неговата партия е изключително важна и отговорна – той командва отчасти саксофоновата група, независимо, че тя си има водач. Изключително талантлив, музикален, добре подготвен! Когато бях станал вече тонрежисьор, той ме помоли да пътувам с оркестъра и с Камелия Тодорова за „Джаз джамборе“ във Варшава. Те пожънаха голям успех, който отчасти се дължи на мен! Сприятелих се с тамошните тонрежисьори и те ни отпуснаха не 20, както е за всички, а 40 минути за репетиции. Трябва да се отдаде дължимото на Мончо като съвършен музикант и като ръководител на оркестри. И като извор на идеи! Успяваше да постави нови основи на много оркестри и да ги изведе на добро ниво. Искам да му благодаря за музикалната подкрепа в моите ранни изпълнителски години.

След като през 1984 г. дейността на оркестър „София“ е преустановена, Димитър Симеонов е избран начело на армейския ансамбъл „Сребърни звезди“. Той се пенсионира през 1992 г. започва да изнася камерни концерти с пианиста Михаил Каридов, а след смъртта му с Мончо своите първи стъпки в музиката прави Венци Мицов.

Венци Мицов:
Когато слушате саксофонист, не слушайте бързите пасажи, а бавните, тона. Човекът с най-прекрасния тон, е Димитър Симеонов на саксофон. Ние работихме в продължение на 4 – 5 години. Той казваше: „Не работя с музиканти, които не искат да забравят нищо старо и нищо ново не искат да научат“. За мен беше най-голямата чест и аз съм научил най-много в живота си не от академии, не от учители, а от Димитър Симеонов.

Димитър Сименов седем пъти възстановява оркестър „София“, като за последен път това се случва за поредица от концерти за 50-тата годишнина на оркестъра. Тогава и Хелия Чавдарова и Росен Елезов създават филма „Оркестърът на София“.

Хелия Чавдарова:
Онова, което научих от Мончо, се описва с една дума: „дух“. Той успя отново да събере оркестъра, за да направим филма, успя да мине през ада на самолетна катастрофа, да накара музикантите, които са я преживели, да говорят за нея, показа какво е да се вдигнеш на крака и да продължиш напред. Разбрахме от него какво означава духът, когато музиката не може да свърши и ти не можеш да живееш без нея. Благодаря ти, че ни научи, че трябва да се борим и да започваме отначало всеки път, когато имаме трудности. Животът ти не е бил лек и ти винаги си правил това и си гледал напред!

Росен Елезов:
За мен той е вторият ми баща. С трепет съотнасям своя живот към неговия. Той може да бъде модел за много млади музиканти, не само заради това, че на 82 – 83 години продължаваше да свири в ресторант „България“. Като минавах от там, влизах да го слушам и се радвах, че хората чуват този уникален звук на неговия саксофон, който някога е купил от Чешкия център. Обичаме те всички, които сме работили с теб през годините, тази любов те обгръща!

Автобиографията на Димитър Симеонов „Живея за музиката. Автобиографията на един джазмен“ е издадена от издателство „Медиатех“ на инж. Атанас Върбанов.

Водещ на вечерта бе Светослав Николов – програмен директор и водещ по Джаз ФМ.

Благодарим ти, Мончо, за музиката и за приятелството!

Срещата за премиерата на автобиографията на Димитър Симеонов се проведе сред уюта на хартиените цветя на Даниела Тодорова от фондация „Аматерас“, организатор на Фестивала на хартиеното изкуство, който е от Календара на културните събития на Столичната община. Почерпихме гостите с био вино, произведено в регион от „Натура 2000“ от „Албена Симеонова – 1“. Специалната си благодарност изказваме на отдел „Изкуство“ на Столичната библиотека с ръководител Людмила Стоилова, който всеотдайно работи за осъществяването на събитието.

Подобни