Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Бележитите гласове

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Двете кариери на Ярон Гершовски – солов музикант и ръководител на „Манхатън трансфър“

„Да слушам хубава музика и да й се възхищавам - това ме кара да искам да бъда още по-добър в работата си.“ Пианистът и музикален ръководител на „Манхатън трансфър“ Ярон Гершовски разказва в интервю за Джаз ФМ радио за двете паралелни кариери – на солов и на групов музикант. Светослав Николов го попита за натрупването на важен музикален опит, за днешния поглед към великите джаз пиано композиции от миналото, за източниците на вдъхновение. Интервюто можете да чуете тук. Повече за новия му албум „State Of Mind“ можете да прочетете тук в секцията „Нова музика“.

Как кариерите Ви на солов изпълнител и на член на „Манхатън трансфър“ успяват да се развиват паралелно?
Всъщност те наистина се развиват така. Свиренето с „Манхатън трансфър“, въпреки че доста пътуваме, ми дава шанс да изследвам нови възможности и да работя върху соловата си кариера или да правя други неща. Двете много добре вървят ръка за ръка и ме поддържат свеж, защото в един момент трябва да се направи едно нещо, а в другия – нещо съвсем друго.

Какво мислите за всяка една от тези две посоки в кариерата ви? Какво е важно за Вас?
За мен е водещ стремежът да бъда добър музикант, да бъда добър пианист. За мен е важно да работя с „Манхатън трансфър“, заедно сме от 32 години – те са се превърнали в част от живота ми, станали са нещо като продължение на моето семейство. От друга страна, е много важно да продължиш да развиваш собствената си кариера и да се опитваш да даваш най-доброто от себе си. Отговорът на въпроса Ви не е лесен, но мисля, че и двете ми кариери са важни за мен. За мен основното е да се опитвам да бъда възможно най-добър.

Кой е най-важният Ви опит по пътя на превръщането Ви в завършен музикант?
Това е ситуацията, в която работиш с различни музиканти, а те са наистина невероятни и от тях научаваш толкова много неща. Трябва да ви кажа, че когато с Уейн Шортър записвахме албума „Atlantis“, за мен това бе много важен опит. Беше важно да свиря с големи музиканти, като се започне от Рей Браун и се стигне до Стив Гед. Също така е невероятно да работя с „Манхатън трансфър“, които са легенди в историята на вокалните групи.

Как изглеждат „Манхатън трансфър“ през Вашия поглед – на техен музикален директор и пианист?
Аз се възхищавам на това, което те правят на сцената. Те пеят четиригласни хармонии, вокализират, като например второто соло в „Four Brothers“ и в други песни. Много е трудно това, което правят – трудно е да го правиш всяка вечер и то на такова високо ниво. Това заслужава възхищение. Направо не мога да повярвам, че помнят всички тези текстове на песни и се справят с тези хармонии. Това може да е много трудно, но те го правят добре. Възхищавам им се много.

Нека поговорим за соловата Ви кариера. Бихте ли ни разказали повече за музиката, която изследвате в най-новия си албум?
С най-новия си албум изказвам своето уважение към велики пианисти, които са повлияли върху моя начин на свирене – като започнем от Ремзи Луис, Хоръс Силвър, д-р Били Тейлър, на когото посвещавам изпълнението си на неговата пиеса „I Wish I Knew How It Would Feel To Be Free“. От репертоара на Хоръс Силвър е „Song For My Father“. Реших, че това е добра възможност да покажа уважението си към всички тези хора, с чиято музика съм отраснал. Разбира се, аз се възхищавам и на други пианисти, но тези са оказали най-силно влияние върху началните етапи от моето свирене.

Имам чувството, че с този албум се опитвате да представите тази музика, създадена в миналото, на нова публика, на слушатели, които възприемат музиката по нов начин днес. Каква беше основната идея на проекта?
Както Вие самият казахте, основната идея беше да се опитам да представя тази музика на нова публика. В същото време целта ми бе да я направя да звучи така, дано да не е нескромно, че да носи удоволствие и наслада, когато я слушаш. Повечето композиции са специално аранжирани с ударен ритъм. Струваше ми се, че тези хора трябва, всъщност не знам дали трябва, но аз исках, да ги представя на нова публика.

Каква би трябвало да е мисията на джаза днес, имайки предвид начина, по който слушаме музика, начина, по който откриваме музиката за себе си?
Хората слушат музика по различни причини. Някои – за настроение. Други я използват за фон, докато вършат нещо. Трети черпят вдъхновение. Според мен, колкото повече музика имаме, толкова по-хубаво. Важно е да я имаме край себе си, особено в ситуации, в които не се чувстваме много добре. Слушането на хубава музика може да бъде много вдъхновяващо нещо, може да бъде преживяване, което повдига духа.

Споменахте два пъти думата „вдъхновение“. Какво Ви вдъхновява? Какво повдига духа Ви?
Чувствам се добре, когато слушам музика, която, без да мога да опиша конкретните причини това да е така, ме кара да се чувствам добре, да е хубаво на сърцето ми. За мен е вдъхновяващо и да слушам някой голям музикант и да му се възхищавам, а после да анализирам какво точно е направил и как. За мен е вдъхновяващо да се събудя сутрин и да изляза да тичам. Да слушам хубава музика и да й се възхищавам - това ме кара да искам да бъда още по-добър в работата си.

Как върви турнето ви?
Чудесно! В част от него сме на сцената с „Ню Йорк войсис“. Концертите са посветени на вокализата. Една от песните, които изпълняваме, е включена и в новия ми албум. Това е „The Sidewinder“ на Лий Морган. По невероятен начин Дженис Сийгъл вокализира тромпетното соло на Лий Морган. Акцентираме и върху 40-та годишнина от създаването на „Манхатън трансфър“. Ще изпълним песни от дългогодишната история на групата – бибоп, ду-уап, всички стилове, в които са пели. Мисля, че ще бъде чудесен концерт.

Подобни