Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз ден

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Ерол Ракипов: „Музиката е нещо, което идва отвътре и което свързва хората по уникален начин.“

Миналия месец българският вибрафонист, композитор и преподавател Ерол Ракипов, който живее в САЩ, беше в родината си за няколко дни и отдели от своето време, за да гостува в ефира на Джаз ФМ радио. С музиканта поговорихме за новия му албум Distant Dreams; за концертната програма Orchestra Meets Jazz, чиято премиера беше през януари и за предстоящите му проекти.

Ерол е възпитаник на Музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън, където учи при легендарния вибрафонист Гери Бъртън. Със своите групи Ракипов е изнасял концерти в САЩ и Европа и е свирил заедно с имена като Терънс Бланчард, Боб Моузес, Пакито Де‘Ривера и мн. др. В дискографията си българският музикант има два албума като лидер - Pictures from a Train Window (2015) и Distant Dreams (2017). Анотацията към новия диск е написана от самия Гери Бъртън и гласи следното: „През годините Ерол Ракипов е узрял като музикант. Той е развил свой собствен стил по отношение на инструмента, а също и като бендлидер. Неговият последен албум Distant Dreams е истински триумф. Ерол свири чудесно, което не е изненадващо. Освен това е композирал своя собствена музика за проекта. Неговите партньори в бенда са първокласни музиканти.“ (превод: Емил Войников).

Обложката на Distant DreamsОбложката на Distant Dreams

Отзивите за Distant Dreams са позитивни, което не е изненада, имайки предвид колко витален и пъстър албум е записал Ерол Ракипов. За идеята на проекта той споделя:

„Исках да е малко по-различен от първия диск, който беше по-меланхоличен, по-импресионистичен. С втория албум имах друга цел – малко или много да следвам същата насока с авторски композиции, да имат влияние от българския фолклор, но без той да се натрапва. Всъщност това, което беше по-важно за мен – исках да бъде по-лаконичен, по-кратък като информация. Не е тайна, че в момента, в който джаз музикантите напишат една пиеса, те оставят огромна част вътре в пиесата за импровизация, което е доста интересно за самия музикант. Но слушателят иска да чуе различни импровизации, различни музиканти да свирят вътре. Този път реших да оставя повече място за композицията, отколкото за импровизацията и всъщност да направя импровизацията като една малка част от композицията. Затова и пиесите са по-кратки. Втората цел беше да наблегна на т. нар. груув. Исках да има повече ритъм, акцентът да бъде повече върху ритмичното, отколкото върху хармоничното, въпреки че те вървят ръка за ръка.“

Музикантите, с които Ерол Ракипов записва новия си албумМузикантите, с които Ерол Ракипов записа новия си албум

Ерол Ракипов записва Distant Dreams с участието на трима български и трима кубински музиканти. Той казва, че това българо-кубинско сътрудничество, което намира вдъхновяващ израз в красивата музика, не е било планирано предварително. Факт е, че всеки от музикантите се чувства на мястото си в Distant Dreams. Тук свирят саксофонистите Любомир Господинов и Дейвид Леон, пианистът Мартин Бехерано, басистът Петър Славов, а на барабаните е Лудвиг Афонсо. Тази комбинация крие своите рискове, но Ерол Ракипов е постигнал завиден баланс и е успял да придаде космополитно звучене на проекта. В него се усещат влияния от българския фолклор и българската музикална традиция, но Ерол подхожда с усет и мяра, които коментира така:

„Неизбежно е да не си повлиян по един или друг начин от българския фолклор. По времето, когато учех в Музикалното училище, фолклорът не беше кой знае колко почитан. Общо взето тогава нямаше много симбиоза между стиловете. Когато заминах за САЩ в началото на 90-те г., аз заминах там, за да уча джаз – музиката на Америка. Не мога да кажа, че съм странял от фолклора – учил съм фолклор, първият инструмент, който пипнах, беше тъпан, но минаха години, вече завърших университета, започнах да композирам и беше много интересно, защото много колеги ме питаха: „Как така в твоите ранни композиции няма фолклор?“ Всъщност никога не се бях замислял и разбрах, че това е, което прави джаза различен. Джазът винаги е черпил информация от други стилове и я е превръщал в нещо различно. Така ми хрумна да вкарам други мотиви, разбира се – нито съм първият, нито съм последният. Исках да направя това малко по-дозирано. Когато композирам и слагам някакви български фолклорни мотиви, аз това го чувам като солта и пипера на самата пиеса, не толкова като същността на пиесата, колкото малко да я украся. В САЩ това е по-интересно, защото малко хора познават нашия фолклор. Той е толкова богат и в същото време не е толкова лесен за разбиране, ако не си свикнал с този вид музика. Затова винаги съм се опитвал да дозирам влиянието от българския фолклор. Аз съм учил – още от Музикалното училище и Консерваторията – класическа музика, след това джаз и разбира се, българската фолклорна музика тя си е в нас, където и да сме. Винаги се опитвам да балансирам тези три стила – класическа или по-скоро камерна музика, джаз и фолклор. Така композирам, това е, което чувам в главата си и това излиза наяве.“

Другият любопитен момент, когато Ерол Ракипов композира, е важната роля на дадена история или образите, които го водят в създаването на музика. Той казва, че често следва някаква картина или филм, които са пред очите му. Така например пиесата Bosphorus (написана по много популярна мелодия) е наречена така заради цвета на водата на Босфора, цвят, който му е направил силно впечатление по време на пътуване с ферибот преди години в Истанбул. Композицията Pictures from a Train Window („Картини от прозореца на влака“), която дава заглавието на дебютния му албум, е вдъхновена от пътуване до морето с негов приятел и смяната на гледките по пътя.


Pictures from a Train Window в изпълнение на джаз групата на Ерол Ракипов и оркестъра Symphony of the Americas. Още видеа от концерта Orchestra Meets Jazz може да видите тук.

В началото на тази година по идея на Ерол Ракипов във Флорида се проведе събитието Orchestra Meets Jazz, в което среща си дават джаз групата на българския музикант и оркестъра Symphony of the Americas. „Имах тази концепция от много дълги години, но осъществяването на такъв проект е много трудно.“ – казва вибрафонистът, чиято идея е била да се интегрират джаз група и симфоничен оркестър и така: „Да счупим тези бариери, които съществуват от години между класическите и джаз музикантите.“ Диригент на концерта е Рафаел Пиколото де Лима, той оркестрира целия проект, а премиерата беше през януари в една от най-големите зали в Южна Флорида – Broward Center for the Performing Arts. На сцената са около 70 човека, а работата по осъществяването на събитието е била толкова много, че Ерол се е чудил как ще оцелее. „Накрая след концерта чувството е невероятно.“ – казва той.

Кадър от концерта Orchestra Meets JazzКадър от концерта Orchestra Meets Jazz

Проектът с джаз група и симфоничен оркестър има предложения за още концерти. На Ерол Ракипов му предстоят и други вълнуващи неща. Скоро на пазара ще бъде албумът на трио „Гатанка“, който беше записан миналата година за два дни в БНР. Заедно с Ерол в групата свирят Теодосий Спасов и Любомир Господинов. В записите звучат кавал, маримба, бас-кларинет и саксофон. „Много интересна симбиоза, много интересна комбинация от инструменти.“ – казва Ерол. През май той беше за няколко дни във Виена, за да вземе участие в предстоящия албум на своя колега и приятел Любомир Господинов, така че това е още едно ново заглавие, което очакваме с интерес.

Трио „Гатанка“Трио „Гатанка“

През последните години Ерол Ракипов се е посветил на музиката и чрез своята преподавателска дейност. Той е професор във Florida International University, Broward College и University of Miami. В края на нашия разговор го попитахме кое е най-важното нещо, което иска да предаде на своите студенти. Ерол отговори така:

„Каквото и да правиш, каквото и да свириш, ти трябва да създаваш музика по един истински начин. Ако се опиташ да я представиш по академичния начин, по който си я учил, нещата така и ще изглеждат. Музиката е нещо, което идва отвътре и което свързва хората по уникален начин. Често музикантите не знаят как да предадат това нещо, не знаят как да изразят тази връзка. И е много важно за един музикант да намери формулата как да представи това, което е вътре в него, за да може да направи връзка с публиката – било по време на концерт, по радиото или в интернет, но тази връзка е много важна. В момента, в който тя се осъществи, оттук нататък няма тайни. За жалост това не може да се научи – или го има, или го няма. Или може би идва с опита.“

  • Цялото интервю на Таня Иванова с Ерол Ракипов може да чуете чрез бутона „Аудио“.

Снимки: от личния архив на Ерол Ракипов

Подобни