Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз ден

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Фънки. По-фънки. Браян Кълбъртсън!

Млад, очарователен, талантлив и много успешен - Браян Кълбъртсън би могъл да бъде представен по този начин, но може да опитаме и по друг: мултинструменталист; артист в крак с времето, в което живее; музикант, който знае как да държи интереса върху себе си и как да екзалтира публиката. За Браян Кълбъртсън могат да бъдат казани още много неща, защото с 12-те солови албума в дискографията си той успя да остави сериозна следа в съвременния джаз.В интервю, дадено специално за Джаз ФМ радио, Кълбъртсън разказва за своята любов към фънка, за натиска и напрежението в музикалната индустрия, за нивата на романтика в най-хубавите му песни и за начина, по който решава как да се представи на концертите си. С великолепния артист разговаряха Таня Иванова и Светослав Николов, а интервюто можете да чуете тук.

Да започнем с въпрос за новия Ви албум - „XII”. С какво този проект е толкова важен за Вас?
В него става дума за нещо като промяна в посоката. Аз винаги съм бил свързан с R&B звученето, но в този албум то е по-застъпено отвсякога, особено що се отнася до вокалните сътрудничества. Правил съм подобни записи и преди, но не толкова цялостно. За мен това е важен, преходен албум. В САЩ стилът „съвременен джаз” се променя доста напоследък и аз се опитвам да бъда част от тази промяна. Опитвам се да бъда актуален, свеж, да се развивам. Всичко, което правя, е в крак с времето. Затова този албум е толкова важен за мен.

Наистина Вашият албум е доста модерен, има нещо от бъдещето, заложено в него. Чувствате ли се като лидер за своята публика?
Да, винаги се опитвам да се предизвиквам с нещо ново. „XII” е моят 12-ти албум. Когато започвах работа по него, си казах: „Добре. Толкова много неща съм направил до този момент. Къде искам да отида сега?” Като артист винаги се опитвам да разбера докъде мога да стигна. Това е най-трудната част. Винаги се опитвам да правя нещо различно и, ако то е вдъхновяващо за хората, това е чудесно.

Имате прекрасна кариера. Чувствате ли натиск да продавате повече албуми, да бъдете начело на класациите?
Винаги има натиск. Да продаваш повече албуми – това е начинът, по който работи бизнесът. За щастие аз се справям добре в този стил музика. Благодарен съм, че продължавам да правя албуми, че имам кариера. Издал съм 12 диска – това е доста за времето, в което живеем. Благодарен съм, че нещата вървят добре, че изнасям  много концерти. Наясно съм на около 90% с турнето ми в САЩ, така че мога да планирам дати в Европа, Азия, Африка. Надявам се това да стане скоро и да мога да дойда и при вас.

Да поговорим за личното Ви усещане за музика. Вашите композиции са заредени с енергия, позитивизъм, понякога са нежни, много често – фънки. Как характерът Ви се отразява в музиката, която правите?
Музиката е отражение на личността при всеки един артист. Аз лично преминавам през различни фази. Например албумът It’s On Tonight. Той е много бавен. Записах го в етап от моя живот, когато бях романтично настроен. След това се появи Bringing Back The Funk – точно тогава се усещах по-активен, животът ми се промени, бях изпълнен с енергия. Новият ми албум комбинира различни неща. По-улегнал съм вече, остарявам лека-полека, на такъв етап съм, че се чувствам добре по отношение на живота си. В този албум има много възходи и забавяне на темпото, а всичко това е резултат от развитието на моята личност. Да, това съм аз.

Чудесно – харесваме и двете Ви лица, но понякога, когато искаме да се заредим, избираме Вашите фънки композиции. Кога и как открихте магията на фънка?
Отраснах с музиката на всички тези великолепни групи от средата и края на 70-те години. Earth, Wind & Fire е една от тях, Tower Of Power, някои от албумите на Дейвид Санборн от този период, на Маркъс Милър. Като дете, слушах този тип музика. Когато направих първите си записи, бяхме прекалено фънки за движението, наречено „съвременен джаз”, така че трябваше да намеря баланса между фънки и по-фънки, но когато свирим на живо, сме наистина много фънки и това все повече и повече се отразява на моите проекти.

Няма как да не поговорим и за по-нежните Ви песни. Коя според вас е най-романтичната от тях?
Мисля, че това е Touch Me от албума It’s On Tonight. Тя е много романтична. Имам и една песен, наречена Together Tonight от проекта Nice And Slow. Те и двете са доста романтични. Съществуват различен тип романтични песни. Едните са сладки, мили романтични песни, като Together Tonight, и такива, като Wear It Out – те показват другата страна на романтиката, нека да го кажа така. Трябва да ги чуете, за да направите разликата. Аз харесвам и двата варианта.

Някои от тези прекрасни романтични песни са изпълнени от вокалисти като Кени Латимор, Уил Даунинг. В албумите Ви – особено в последните от тях, се усеща засилено вокално присъствие. Какво добавят певците към музиката Ви?
Много често хората чувстват музиката по-силно, когато чуят глас. Аз искам да привлека възможно най-много вниманието на слушателите. Понякога инструменталната музика може да се превърне просто във фон, а ако има глас, вниманието на хората може да бъде привлечено по-лесно. Освен това е добре да има вокали за някои от стиловете. С Авант имаме сингъл, наречен Skies Wide Open. Заради това изпълнение ме излъчват в коренно различен радио формат, където никога преди това не са пускали моя музика. Намирам този факт за фантастичен. Достигам до по-широка аудитория, повече хора ще научат за проекта и вероятно ще дойдат на концертите ми. Мисля, че е добре да смесваш различни музикални стилове. Харесва ми да правя това.

Бихте ли ни разказали за химията, която съществува между Вас и вокалистите, с които сте работили през годините. Кое от тези сътрудничества е най-емоционално и силно за Вас?
Това е добър въпрос. В последния ми албум връзката с Авант е наистина невероятна. Ние участвахме в много промоционални събития заедно, аз работя върху неговия проект, защото той работеше върху моя. Преди записите на моя албум дори не се познавахме, но, когато се срещнахме, много си допаднахме като личности и в музикално отношение. По време на снимките на един видеоклип пред мен беше пианото и написахме нова песен между промяната на осветлението и подготовката на камерата. Усещаме музиката по един и същи начин. Мисля, че това е добро сътрудничество, за което ще се говори и вбъдеще. Включих се и в албума на Фейт Евънс. С нея нещата също се получават добре. Никога не може да знаеш какво ще стане, когато работиш с някого за първи път, но е вълнуващо - и затова обичам сътрудничествата.

Вашият талант има една особеност – свирите на много и различни инструменти. Използвате ли този аспект на таланта си по време на Вашите концерти?
Да, разбира се. По време на моите концерти свиря на възможно най-много инструменти. В отделни моменти има лека промяна по отношение на самото шоу. Например, когато представях моя фънк проект, свирех на бас. Винаги свиря на пиано и тромбон, но правя и по нещо различно. По време на турнето, което тече в момента, не свиря на бас, а на барабани. В един момент сядам на ударните, а перкусионистът ми пее за известно време с една от вокалистките. Аз определено обичам промените, обичам да държа публиката в напрежение, обичам да я екзалтирам. Мисля, че това е важно. Освен това е забавно. Защо не?

Ако приемем, че R&B е музиката на Америка, какво откритие направихте за американската култура, докато експериментирахте с този стил в последния си албум?
За мен в основата на R&B е груувът, вътрешно заложеният груув. Винаги са ме привличали усещането и ритъмът в ритъм енд блуса. Нещо, което се среща много силно в моята музика – това е барабанният груув. Той е в основата на музиката ми. Започвам със силен груув, а впоследствие върху него наслагвам мелодията. Много хора ме питат: „Как пишеш песните си? Първо пишеш мелодията и после всичко останало, или обратното?” Аз пиша мелодията впоследствие, след като съм създал цялостния груув, после идва ред на мелодията, защото искам тя да се напасне с ритъма по възможно най-добрия начин. Това е важно за мен. Знаете ли, по време на концертите ни ние започваме да свирим дадена пиеса, а хората вече се поклащат в нейния ритъм.

Накрая, кажете ни какво предстои пред Браян Кълбъртсън?
Тази есен съм на път. Турнето ми е предимно в САЩ. После се надявам на дати в Европа – ще се завърна в Лондон най-вероятно следващото лято. Аз харесвам и двете неща – да бъда в студиото и да изнасям концерти. Постигам добър баланс – прекарвам няколко месеца в студиото, а след това потеглям на път. Записвам албум и се отправям на турне. Когато се уморя да пътувам, си казвам: „Време е да се върна в студиото.” Обичам този баланс.

Подобни