Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

-

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Големият басист Крисчън Макбрайд: „Моята работа е постоянно да се опитвам да вдъхновявам хората. Така че аз трябва да давам най-доброто от себе си през цялото време.“

Крисчън Макбрайд е не просто един от най-виртуозните басисти в света, не само една от най-уважаваните фигури в джаза, но и един от най-харизматичните и притегателни артисти в съвременната музика. За почти 30 годишната си кариера Крисчън Макбрайд се е превърнал в институция. Посоките в творчеството му са неизброими, той e винаги солиден, но непредсказуем и с каквото и да се захване, откриваме характерния му почерк. „Има много хора, които слушат музиката ми, и те вероятно търсят вдъхновение, а моята работа е да им го дам.“ – казва в интервю за Джаз ФМ големият музикант.

През годините той работи в различни формати – трио, квинтет, биг бенд, свири с артисти от различни жанрове – джаз, поп, рок, соул, R&B, хип-хоп и класическа музика, сред които Джеймс Браун, Чик Къриа, Фреди Хъбард, Маккой Тайнър, Хърби Хенкок, Пат Матини, Уинтън Марсалис, Ди Ди Бриджуотър, Шака Кан, Натали Коул, Пол Макартни, Стинг, Рене Флеминг и мн. др. „Като музикант ти си даваш сметка, че музиката е преди всичко език. Бих искал да науча колкото се може повече езици, за да общувам. Моята жажда за знание е тази, която ме кара да искам да свиря с толкова различни хора.“ – така Макбрайд обяснява многообразието в кариерата си.

Той се изявява още като преподавател, консултант в различни сфери, радиоводещ и дори DJ, който по време на своите сетове пуска соул музика основно от 70-те г. В началото на годината предаването на Крисчън Jazz Night in America по National Public Radio беше определено от читателите на сп. JazzTimes за любимата им радио програма. Вече години наред Макбрайд подкрепя своята съпруга – певицата Мелиса Уокър, в нейния проект Jazz House Kids, който включва джаза в обучението на деца.

Само преди броени дни басистът спечели 5-та си награда „Грами“ в категорията „Най-добро импровизирано джаз соло“ за композицията Cherokee от новия албум на своето трио Live At The Village Vanguard.

На 7 март в „София лайв клуб“ Крисчън Макбрайд ще ни срещне с триото си, в което свирят двама изключително талантливи музиканти от новото поколение – Крисчън Сендс (пиано) и Джером Дженингс (барабани). Събитието е част от поредицата „Клуб Music Jam“ на Sofia Music Enterprises, а Джаз ФМ е изключителен медиен партньор.

По-долу може да прочетете интервюто на Таня Иванова с Крисчън Макбрайд, а чрез бутона „Аудио“ - да чуете разговора. Интервюто в оригинал е публикувано на англоезичната версия на сайта ни тук.

Не мога да изброя всичко, с което се занимавате. Как намирате достатъчно сила и енергия? Имате ли свободно време понякога?
Да, опитвам се понякога сам да си осигурявам свободно време. Всъщност със съпругата ми тъкмо се връщаме от круиз. Аз трябваше да работя по време на круиза, но ангажиментите ми бяха само 4 от 7 дни в седмицата, така че имах достатъчно време да спя и да релаксирам. Също така около Коледа имах много хубава почивка вкъщи, така че се опитвам да си осигурявам време за почивка, за да обновя тялото и ума си.

Бихте ли споделили с нас какво включва списъка Ви с неща, които искате да направите?
Това е добър въпрос. Искам един ден да свиря с Гледис Найт. Това е в списъка ми с желания. Винаги съм обичал Гледис Найт. Винаги съм харесвал соул и ритъм енд блус музиката. Надявам се един ден да свиря с Гледис Найт и също така се надявам един ден да напиша музика за филм.

Работили сте с артисти от целия спектър на музиката. Какво стои зад това многообразие – любопитство, свободолюбив дух, желание за изследване, за открития, какво точно?
Всичко това. Всичко, което вече споменахте, защото като музикант ти си даваш сметка, че музиката е преди всичко език. Въпреки че аз владея само английски, за мен е интересно да се науча да говоря френски, испански, японски, да овладея всички тези начини за комуникация с хората. По отношение на музиката бих искал да науча колкото се може повече езици, за да общувам. Моята жажда за знание е тази, която ме кара да искам да свиря с толкова различни хора, с музиканти от различни жанрове.

Вие сте се превърнали в една от най-уважаваните фигури в света на джаза днес. Коя е най-голямата Ви отговорност?
Да свиря по възможно най-добрия начин през цялото време. Моята работа е постоянно да се опитвам да вдъхновявам хората, защото понякога осъзнавам, че много се уморявам или се изчерпвам откъм идеи. Това не бива да се случва, защото има много хора, които слушат музиката ми, и те вероятно търсят вдъхновение, а моята работа е да им го дам. Така че аз трябва да давам най-доброто от себе си през цялото време.

Нека да Ви разкажа моята лична история. Когато започнах да слушам джаз, била съм тийнейджърка, открих нов свят, магически, красив свят. След това започнах да уча, за да навляза по-дълбоко в материята. Сега за мен джазът е нещо повече от музикален стил. Прилича повече на начин на мислене, начин на живот. Джазът е нещо, без което не мога да живея. Как се промени Вашето усещане за джаз?
При мен това се предава по семейна линия. Имаме куп музиканти в семейството. Баща ми е басист, моят чичо е басист и въпреки че майка ми не е музикант, тя има ушите на музикант. Винаги съм бил заобиколен от много хора, които обичат музиката. Нямам спомени от детството си, които да не са свързани с някакъв вид музика. Аз развих любовта си към джаза по много интересен начин. Бях на 11 г., когато започнах да взимам уроци по акустичен бас в училище, и моят чичо, който е другият басист в семейството, беше толкова развълнуван, че един ден ме заведе у дома си и ми направи интензивен курс по история на баса като инструмент в джаза, курс, който продължи 5-6 часа. Той ми пусна какво ли не – Рон Картър, Чарлс Мингъс, Рей Браун, Оскар Петифорд, Чарли Хейдън и в края на деня аз се влюбих в джаза заради свободата, която имаш като музикант. Ако искаш да свириш джаз, трябва да впрегнеш всичките си познания, всичко, което си научил като музикант. Мисля, че затова джаз музикантите са толкова квалифицирани – те могат да четат ноти, да импровизират, да пишат, да аранжират. Има толкова много неща, които трябва да можеш да правиш ежедневно. Затова съм толкова горд, че съм джаз музикант. Моят чичо отключи любовта ми към джаза.

Как времето, в което живеем, оказва влияние върху Вашата музика и как чрез нея изграждате мост между минало и настояще?
Не знам точно как, не пиша преднамерено музика, за да се опитам да изграждам мостове. Има музиканти, които правят това, които съзнателно изпълняват музика, характерна за по-ранен период от време. Но дори и да се опитваш да правиш това, най-доброто, което ще постигнеш, е да свириш по-стара музика със съвременна интонация. Ти продължаваш да полагаш усилия в опитите си да преодоляваш различията дори и да се стараеш да правиш музика от друга епоха. Не можеш да правиш музика от друга епоха и да се опитваш тя да звучи автентично, защото нещата, които се случват в днешния свят, не са се случили вчера. Социалните аспекти от живота вчера са подхранвали тази музика, а днес вече не е така. Всеки ден се събуждаш, разбираш какво се случва в света около теб и това дава отражение на музиката ти, дори и да се опитваш да правиш музика от друг период. За мен да преодолявам различията, да изграждам мост е нещо естествено.

Не знам дали сте чули, но комедиантът Джон Бенджамин записа джаз албум, в който той свири на пиано без никога да се е учил да свири на пиано.
Да, чух за това. (смее се)

Какво мислите? Аз лично смятам, че джазът е най-креативният жанр музика, а Бенджамин казва: „Джазът е океан.“ Как да наречем това гмуркане в океана – пародия или просто забавна история?
Умирам си да го чуя, любопитен съм как звучи албумът. Ще ви кажа едно – аз не свиря на тромпет, никога не съм се учил да свиря на тромпет, нямам идея как да изкарам звук от него и сега, ако трябва да взема тромпета и да направя албум без да имам никакви умения или познания как да свиря на този инструмент, не съм сигурен, че някой може да си позволи да определи това като креативно. Всъщност Бенджамин е комедиант и мисля, че така са били замислени нещата. Това е, което мисля по въпроса.

Албумът, който се нарича Well… I Should Have Learned How To Play Piano, е записан с участието на трима американски джаз музиканти. Те са професионалисти. Може би това е бил един забавен експеримент.
Да, забавно е. Трябва да чуя албума.

Не мога да се сетя къде прочетох това, но бяха няколко думи за най-забавните съвременни джаз музиканти. Списъкът включваше Мат Уилсън, Лу Доналдсън, Джей Лионхарт, Робърт Гласпър, Джон Пицарели и Вас - Крисчън Макбрайд. Намирате ли хумора за важен във Вашата работа и за джаза като цяло. Има един албум на Хорас Силвър, който се нарича Jazz Has a Sense of Humor („Джазът има чувство за хумор“).
Хуморът е важен във всички сфери от живота. Има много сериозни послания, които могат да бъдат предадени чрез хумор. Струва ми се, че има хора, които вникват в музиката ти по-задълбочено, ако я представиш с малко хумор. Мисля, че съм учил повече комедия, отколкото джаз. Другото нещо, което слушах, когато бях дете, бяха комедийни албуми. Ние винаги сме имали много записи на Флип Уилсън, Ред Фокс, Джонатан Уинтърс, Бил Косби, Джордж Карлин, Мамс Мейбли и всички тези легендарни комедианти. Аз прекарвах много време, слушайки страхотни комедийни скечове.

Нека кажем няколко думи за Вашата работа като DJ Brother Mister. Как избирате музиката за своите сетове и какво забавлява хората по време на партитата Ви?
Това, което избирам за моите сетове, е предимно соул музика от 60-те и 70-те г., основно от 70-те г. Харесва ми да гледам как хората реагират на тази по-стара музика, защото тя е фундаментът, върху който е изградена съвременната музика. Основата на хип-хопа е в соул звукозаписите от 60-те и 70-те г. Това е в кръвта ми, във вените ми. Аз пускам много Джеймс Браун, артистите на Motown, Айзък Хейс, Арита Франклин и разбира се – Гледис Найт. Всъщност не само пускам музика, но и свиря. Нося със себе си електрическия бас, за да придам елемент на пърформанс в цялата програма. Аз наистина се наслаждавам да го правя, но това е много работа. Не съм предполагал, че ще бъде толкова трудно - ти носиш със себе си стойка, грамофони, бас, слушалки, плочите, лаптопа. Това са много неща за носене.

И още един въпрос в края на нашия разговор. Да поговорим за предстоящия Ви концерт в София на 7 март. Идвате с Вашето невероятно трио. Бихте ли ни казали повече за музикантите и за програмата?
Развълнуван съм да ви представя Крисчън Сендс и Джером Дженингс. Това ще бъде самото начало, ще бъде първият концерт от турнето ни, което след това ще продължи около десетина дни в Европа. Ще се радвам да видя вас и моите почитатели в България. Срещата ни ще бъде парти.

Подобни