Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

-

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Интервю с бразилската пианистка и певица Елиане Елиас

Можете да чуете интервюто тук или да го прочетете по-долу.

Родена сте в Сао Пауло, но живеете в САЩ. Как решихте да се преместите в Ню Йорк?
Винаги съм искала да живея там, защото, още когато бях дете и слушах джазови записи, всички те бяха направени в Ню Йорк и ми се струваше, че  искам да бъда на това място. В тийнейджърските си години вече свирех с най-добрите бразилски музиканти, но в Бразилия няма толкова много възможности, ако искаш да се занимаваш с инструментален джаз. Така че знаех, че трябва да дойда в САЩ.

Бихте ли ни разказали повече за периода, когато сте свирили с емблематичната група Steps Ahead?
Това беше много интересен период. Аз тъкмо бях пристигнала в Ню Йорк и бях направила демо записи с мои неща. В студиото се срещнах с Еди Гомез, Питър Ърскин, Майк Майниери и те ме поканиха да работя с тях, което, от една страна, беше много интересно, от друга, щях да свиря с имена като Майкъл Брекър например. Скоро след това записахме албум. Така публиката научи за мен и после продължих със соловата си кариера.

Преди години в едно интервю за "Даунбийт" споделяте, че понеже сте жена е трябвало да работите три пъти повече от мъжете, за да се докажете. Продължава ли да съществува тази дискриминация?
В джаза винаги са доминирали мъжете, винаги. Много рядко се срещат жени в инструменталния джаз. Когато пристигнах в САЩ, аз имах проблеми с това, че бях бразилка, при това жена и не на последно място бяла. Всичко това беше срещу мен, при условие, че в джаза доминираха мъжете афроамериканци. Така че трябваше да дам всичко от себе си и да свиря не като мъжете, а три пъти по-добре от тях.

Бразилската музика е много популярна по целия свят. Как си обяснявате този факт?
Има нещо много специално в бразилската музика. Да вземем например нашия език, който е много нежен, в него има някаква чувственост. Хората просто харесват нашата музика, тя е красива по отношение на ритъма, мелодията. Много е приятно да я слушаш.

Да, има магия в бразилската музика, но мисля, че това е трудно да се обясни.
Наистина има нещо специално. Където и да отида, навсякъде по света, пътувам къде ли не и мога да ви кажа, че нашата музика е много обичана и се чувствам благословена, че съм родена в Бразилия и, че мога да разпространявам тази музика навсякъде.

Работили сте с един от музикантите, който е оказал голямо влияние върху Вас – Хърби Хенкок. По-рано тази година той спечели награда "Грами" в много престижна категория – "Албум на годината", която е запазена територия за артисти от други стилове, не джаз. Как ще коментирате?
Мисля, че е чудесно. Невероятно е, че спечели, защото е много трудно да се състезаваш с всички тези поп артисти и съм много щастлива за тази награда. Хърби е чудесен музикант и винаги е бил наясно какво се случва в музиката, кои са най-актуалните неща. Мисля, че напълно заслужава признанието.

В последните 5-6 години пеете все повече и повече. С какво Ви вдъхновява вокалното изпълнение?
Това е нещо много интересно, защото в началото на моята кариера бях инструменталист. Започнах да пея, за да добавя цвят към музиката си, но не съм имала намерение да се превръщам в певица, аз съм пианист. Албумите с вокални композиции бяха приети добре от хората, звукозаписните компании също ги харесаха. Проектът, който записах "Eliane Elias sings Jobim" наистина се получи добре. През 2003 г. издадох албума "Dreamer", в който съм повече певица, отколкото пианист. И този диск беше приет много добре от публиката. Докато го представях по целия свят, се почувствах толкова комфортно, беше толкова вълнуващо едновременно да пея и да свиря на пиано, че се почувствах като завършен музикант. Имах нужда да продължавам в тази посока и продължих. От една страна, ме радва факта, че хората се наслаждават, от друга, аз израснах като певица. Моят глас е по-различен отпреди. Той е много по-отворен. Така освен в пианистка се превърнах и в певица. Интересното е, че последните ми три албума спечелиха много престижна награда в Япония – "Вокален албум на годината". Щастлива съм, че хората ги харесват толкова много.

Предполагам, че като всеки музикант оценявате тишината. Как прекарвате своите "тихи" моменти?
Моят начин на живот е много динамичен. Аз работя през цялото време. Пътувам, правя албум след албум, изнасям концерти. Когато съм в Ню Йорк работя по различни проекти, както в момента например – занимавам се с едно смесване. Много съм заета и ми е трудно да си взема почивен ден. Всъщност не разполагам с такъв. Тази година съм толкова натоварена, а така ми се иска да си почина. Имам къща в Ийст Хемптън. Това е много красиво място. Къщата се намира в гората. Заобиколен си с красиви дървета и всичко е много тихо. Гледам птиците, понякога виждам сърнички, направо е невероятно. Когато ходя там, се отдавам на тишината, като същевременно давам изява на творческия си дух. Когато съм там започвам да пиша музика за нов проект, нахвърлям идеи за това, което предстои. Харесва ми да ходя в къщата ми в Ийст Хемптън. Също така обичам да се разхождам, да карам колело, обичам да готвя, да направя нещо за вечеря и, ако ми остане време да гледам някой филм.

Историята за къщата, която ни разказахте, много ми напомни за един Ваш албум от преди няколко години, който носи заглавието "Kissed by Nature".
Написах "Kissed by Nature" след събитията на 11 септември. Напуснах Ню Йорк, заминах за къщата в Ийст Хемптън и взех дъщеря ми с мен. Беше прекрасно да бъда сред природата, беше много вдъхновяващо. Така написах музиката за "Kissed by Nature".

Да поговорим за новия Ви албум "Something For You", който е посветен на Бил Еванс. В България има хора, които колекционират музиката му. Разкажете ни всичко за този проект.
Този албум е изключително специален за мен и за Марк Джонсън също така. В диска има нещо уникално, защото Бил Еванс беше едно от най-големите ми влияния, когато бях дете. Аз се опитвах да преработвам негови сола, учех се да свиря негови композиции. Каквото и да съм правила през годините, Бил Еванс винаги е бил част от мен. Наистина много голяма част от музиката ми е повлияна от него. Преди около 18 г. започнах да работя с Марк Джонсън, който е бил басист в последното Бил Еванс трио. Той е бил любимият басист на Бил. Преди около година Марк ми каза, че има касета, която Бил му дал седмица преди да почине. Тази касета съдържа музика, която Еванс е искал да запише, да изсвири. Марк не се е докосвал до касетата дълго време, защото за него е било болезнено. Един ден извади касетата и ми предложи да я чуем. Музиката в нея ме докосна много силно, беше толкова емоционално за мен да чуя как Бил репетира и изпълнява нови композиции. Той беше толкова ентусиазиран. Излъчваше радост и всичко беше толкова красиво.
Когато чух тази касета, бях 100% сигурна, че ще направя компактдиск – трибют за Бил. Трибют, който да включва последните пиеси, които е написал, за да ги чуят хората, които преди не са имали шанса да направят това. Аз вярвах, че тази музика ще докосне хората, както се случи с мен. Постепенно започнах да записвам нота по нота това, което Бил свиреше. Докато работех по албума, исках да изразя в голяма степен това, което аз самата чувствам. Затова нарекох проекта "Something For You". Идеята беше да интерпретирам стандарти, които Бил е направил известни, които е изпълнявал на живо и е записвал в студио. Исках да покажа всяка една част от кариерата му – от ранните композиции, които е написал през 50-те години и да завърша с последните, които е написал седмица преди да умре.
"Something For You" е много прочувствен албум, много е красив. Аз го представям навсякъде и хората наистина го харесват. Той е основно инструментален, но има и вокали в него, защото Бил е харесвал и вокалистите. Неговите песни имат красиви текстове. Репертоарът е наистина много специален.

На снимката: Елиане Елиас на концерта от фестивала "София джаз пик" на Джаз ФМ радио в Зала 1 на НДК. Автор: Мирослав Златев от фотографска агенция "Булфото".

Подобни