Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Singin' & Swingin'

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Интервю с Маркъс Милър

Какво научихте от работата си като студиен музикант – наистина сте работили с чудесни артисти?
В студиото се научих как да изпълнявам различни стилове. Ако искаш да бъдеш студиен музикант в Ню Йорк, трябва да се научиш да свириш всякакви стилове. Участвал съм във фънк проекти, правил съм джаз записи, такива с американска кънтри музика, с азиатска, карибска. Наистина получих добро образование и се срещнах с чудесни, вдъхновяващи хора, които правят великолепна музика. Това беше добро училище за мен.

Преминали сте през сериозната "школа" на Майлс Дайвис. Бихте ли ни разказали повече за  Вашето сътрудничество си с него? Какъв човек беше той?
Майлс можеше да бъде доста груб, ако не те познава, но с мен беше особено добър. Държеше се така, сякаш съм негов син, гордееше се с моите постижения, окуражаваше ме. В неговата група свирех като басист две години – това беше чудесен период. Когато съобщих на Майлс, че си тръгвам, защото искам да науча повече за композирането и продуцентската дейност, той ми пожела късмет. Звъннах му след известно време и му казах, че съм написал нова музика, а той пожела да я чуе. Така подновихме отношенията си, но на друго ниво – аз бях в ролята на композитор и продуцент. Майлс наистина ми даде много възможности, а това беше изключително важно за мен.

Как започнахте да работите с Майлс?
Той събираше група през 1981 г., по-точно през 80-та. Не беше свирил от 6-7 години, така че за него беше важно да събере точните хора. Беше попитал саксофониста Бил Еванс кой ще свири на бас. Бил Еванс му споменал, че съм нов в Ню Йорк и му казал да ми се обади. Майлс го направи...

Кога почувствахте, че е време да започнете соловата си кариера?
След смъртта на Майлс. Казах си: "Него вече го няма, сега е време сам да започна своето музикално пътешествие". Майлс умря през 1991 г., а първият ми инструментален проект се появи година по-късно.

Какви цели си поставяте като соло артист?
Основната ми цел в началото беше да покажа на хората кой съм аз. Това всъщност е основна цел на всеки един музикант. След първите няколко албума нещата поеха в друга посока – започнах все по-често да си задавам въпроса как да помогна с това, което правя. Когато съм на турне непрекъснато срещам хора, които са повлияни от моите записи и виждам колко им въздейства музиката ми. Тя ги променя и наистина помага. Това е целта ми сега – да правя добра музика и да нося радост в живота на хората.

Бихте ли ни разказали повече за сътрудничеството си с R&B легендата Лутър Вандрос?
С Лутер се срещнахме по времето, когато и двамата работехме в групата на Роберта Флек. Това беше през 78-ма, 79-та г. – преди доста време. Аз свирех на бас, а той беше бекграунд вокалист. Пътувахме много. Роберта е доста популярна, има красиви песни в репертоара си. Беше чудесен период, в който с Лутер станахме приятели. В един момент той записа демо диск, като се опитваше да започне самостоятелна кариера и аз участвах в това демо. Този проект беше издаден и така се появи първият голям хит на Лутер "Never Too Much". Останахме заедно през цялото време, пишех музика за него, продуцирах някои негови албуми. Бяхме много добри приятели и ми липсва ужасно много.

Не по-малко впечатляваща е и съвместната Ви работа с Дейвид Санборн. Как започнахте да работите заедно?
По същото време, в което се запознах с Лутер, срещнах Дейвид Санборн. Бях студиен музикант в Ню Йорк и имах различни ангажименти. Всяка събота участвах в едно много популярно телевизионно шоу в Америка, което се излъчва и досега: Saturday Night Live. Там с Дейвид свирехме в една и съща група. Бързо станахме приятели и той започна да ме кани да участвам в негови гигове. Постепенно включихме в програмата и мои композиции, които Дейвид много харесваше. Това беше началото на приятелството ни.

В дългия списък с артистите, с които сте работили откривам и името на Ал Жеро. Той изнесе великолепен концерт в София миналата година, а сега през лятото го чакаме заедно с Джордж Бенсън.
Страхотно!

Как се срещнахте с Ал Жеро?
Разказах ви за гиговете с Дейвид Санборн. Правехме ги, като подгрявахме Ал Жеро. Дейвид откриваше шоуто, аз свирех на бас, а Хайръм Бълок на китара. После идваше Ал, който беше доста известен. По това време песента "We"re In This Love Together" вече беше голям хит. Така се запознах с Ал. Когато разбра , че се занимавам с продуциране, той поиска да работи с мен. Продуцирах албума му "Tenderness", който намирам за особено красив. Ние сме добри приятели. Аз също свиря в албума на Ал и Джордж. Те изпълняват композиция, която написах за Майлс – "Tutu".

Написали сте музика за много филми. Какво е специфичното при тази работа?
Сядаш с режисьора и гледате филма и той ти казва: "Точно в този момент искам фокуса да е върху жената, а не върху мъжа. Искам да знам какво чувства тя". Няма думи, така че тези чувства трябва да се изразят с музика. Аз правя така, че да разберете какво чувства героя без да се налага да го обясняваме с думи. Писането на музика за филми е много по-различно от правенето на музика за албуми. Когато създаваш музика за себе си, изразяваш своите емоции, но във филмите мислиш какво иска да каже режисьора на публиката. Работата е трудна, но е провокираща. Харесва ми.

Имате ли си любим филм?
Току що приключих работа по един филм, наречен: "I Think I Love My Wife". Намирам го за много добър. Сега излезе по кината в САЩ, не знам кога ще дойде в Европа, но най-вероятно ще е скоро. Следете за него – мисля, че е добър. Режисьор е Крис Рок, който също така играе във филма.

Да поговорим за световното Ви турне тази година. През юли ще участвате в един от най-големите европейски фестивали - North Sea Jazz, който този път ще се проведе под формата на морско пътешествие. Как се роди идеята да бъдете домакин на събитието?
В САЩ круизите стават все по-популярни. Има различни видове – някои от тях са посветени на кулинарията, други на джаза, рок музиката или дори на Елвис Престли. Няколкостотин души си купуват билети и накрая остават доволни, защото са се събрали с хора, които имат същите интереси. Заедно те стават едно голямо семейство. Организаторите на круиза за North Sea Jazz Festival обсъждаха идеи, които да работят и в Европа. Попитаха ме дали искам да участвам и аз приех. Дадоха ми възможност да избера кого да поканя и се спрях на Хърби Хенкок, Макой Тайнер, Рой Харгрув, Джон Скофийлд, Роберта Гамбарини, Дейвид Санборн. Ще бъдем заедно на кораба. Ще дойда хора от САЩ и от Европа. Ще станем голямо семейство и ще си прекараме добре. Тръгваме от Копенхаген, а финалът на пътешествието е в Ротердам. Ще бъде чудесно за всички, които ще дойдат.

Какво ще чуем по време на концерта Ви в София?
Бих искал да изпълня нови композиции, върху които работя за предстоящия ми албум. Ще свиря и добре познати пиеси от албумите "Silver Rain", "M2", ще предложа на хората разнообразна музика, включително и неща, които съм написал за Майлс. Ще бъде специална вечер. Ще бъде вълнуващо.

Сигурна съм в това. В края на нашия разговор искам да Ви попитам как се чувствате, когато Ваши колеги Ви посвещават музика, като Виктор Уутън например?
Това ме кара да се усмихвам. Стенли ми се обади и ми каза: "Чу ли песента на Виктор?" Той също я намира за забавна. Невероятно е да бъдеш забелязан по този начин.

Чували ли сте за немския басист Петер Мълър, който дори промени името си, за да бъде близко да Вашето?
Да, познавам го и смятам, че е много добър. Запознахме се на едно мое шоу в Германя. Той е чудесен човек. Много хора го критикуват, че звучи като мен, но аз мисля, че това, което той направи, беше просто трибют. Сигурен съм, че съвсем скоро ще покаже колко е добър и уникален.

Един последен въпрос. Как прекарвате свободното си време?
Имам четири деца. Ходим на футболни мачове, играем баскетбол. Аз самият играя баскетбол и истински се наслаждавам. Нямам много свободно време, защото работя по много проекти. Аз съм доста зает човек.  

Подобни