Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Блус шедьоври

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Истински истории от Ню Орлиънс и карнавала „Марди гра“ с българската фотографка и режисьорка Блага Димитрова

Във вторник миналата седмица приключи тазгодишното издание на прочутия карнавал в Ню Орлиънс „Марди гра“, който се провежда в рамките на цял месец. В буквален превод от френски „марди гра“ означава „мазния вторник“ - деня преди началото на Великденските пости. Според някои източници първото издание на „Марди гра“ в Ню Орлиънс е малко след създаването на града през 1718 г., а днес събитието е едно от най-популярните в света.

През 2013 г. българската фотографка, режисьорка и операторка Блага Димитрова засне документалния филм True Tales From Mardi Gras or How To Cook a Carnival In a Jazz City („Истински истории от „Марди гра“ или „Как да приготвите карнавал в града на джаза“). Този филм, който е качен в YouTube и споделяме по-долу в нашата публикация, ни провокира да се свържем с Блага Димитрова, която не пропусна да посети „Марди гра“ и тази година.

В началото на нашия разговор Блага споделя как за нея и любимите й хора става все по-хубаво да посещават „Марди гра“, защото вече познават обстановката, открили са нови приятели, а и сега със съпруга си – барабаниста Димитър Димитров, са имали възможност да заведат двете си дъщери – Яна и Мартина, за които събитието се е оказало много впечатляващо.

„За мен най-интересното покрай карнавала е, че той се организира абсолютно на частни начала. Градът няма никакво участие.“ – казва Блага, която обяснява, че хората в Ню Орлиънс се грижат за всичко – от забавлението до почистването след преминаването на парадите и останалите след тях нахвърляни гердани, монети и всякакви други подаръци. Случващото се по организацията е нагледен пример за огромната роля и силата на общността. „Самочувствието на хората в града е такова - да се поддържат, някак си много ревностно пазят традициите си и затова и музиката там толкова много се е съхранила.“ – допълва режисьорката.

Любимото й място в Ню Орлиънс е Френският квартал (French Quarter). Там има улица, която се нарича Frenchmen, и за нея Блага разказва: „Клубовете са един до друг, буквално врата до врата, къщите са като от някаква приказка и мисля, че музиката, архитектурата и хората в града са ми любимите моменти, свързани с Ню Орлиънс. Мислела съм си, че, ако имам време и възможност, сигурно ще стана в 4 часа сутринта и ще гледам как изглеждат къщите и улиците по изгрев слънце.“ Тази неповторима атмосфера на Ню Орлиънс кара Блага Димитрова да напише в началото на своя филм, че дори и да разполага с време, колкото един живот, пак не би могла да покажете достатъчно от историята на това магично място.

От документалната лента „Истински истории от „Марди гра“ става ясно, че две от най-хубавите неща в този град по време на карнавала са храната и музиката. „Разбира се, джаз има навсякъде.“ – с тези думи Блага не оставя съмнение за присъствието на любимата ни музика по време на събитието. Всяка вечер преминават по няколко парада, като най-отпред има кола, в която се намират краля или кралицата на парада. След това идва ред на друга украсена кола, от която маскирани хора хвърлят подаръци и наред с тях преминава оркестър, който понякога включва между 20 и 100 души. „През 2013 г. ние се бяхме присъединили към един от училищните оркестри, валеше през цялото време, а целият парад продължава 4-5 часа. Понякога в оркестрите има и деца на по-малко от десет години и някои от тях са дори барабанисти, но те вървят в рамките на тези 4-5 часа, маршируват, свирят през цялото време и това е нещо абсолютно нормално.“ – споделя Блага за специалната връзка между участниците в парада и музиката.

„Като цяло музикантите в Ню Орлиънс много трудно свързват двата края, понеже, от една страна, има много музиканти, а, от друга, там си е все пак беден район, няма как някой да се надява да направи златен албум с някакви милионни продажби. По-скоро музиката е това, което ги мотивира, и което ги бута напред. Едно много важно нещо е, че музиката помага на деца, които са от по-бедни райони с много престъпност.“ – обяснява режисьорката, която допълва: „Според по-възрастните музиката е нещото, което може да задържи децата далеч от улицата. И музиката е като религия за тях, освен, че по принцип са много религиозни.“

По отношение на храната Блага я определя като „невероятна“. Сред типичните ястия за региона посочва „гъмбо“ и „джамбалая“ и прави уговорката, че храната в голямата си част е люта. Гъмбото може да се приготви с пиле, скариди и наденици, но като че ли всяко семейство има собствена рецепта, която следва. Една от героините в документалния филм на българката прави много сполучлив паралел между джаза и храната в Ню Орлиънс и това кара Блага да направи заключението: „Казаното много приличаше на описанието за джаза, защото ти не може да кажеш точно каква е рецептата, но като опиташ ястието, винаги знаеш, че е гъмбо.“

В своята лента за „Марди гра“ Блага Димитрова ни среща с един от най-успешните музиканти от Ню Орлиънс – тромпетиста Кърмит Руфинс. „Той е един от малкото музиканти тук, които доста добре се изхранват от музиката.“ – казва за него режисьорката, която през 2013 г. посещава ресторанта му. Сутрин той готви там, а вечер свири и поднася храната си на посетителите. „Кърмит беше сготвил просто боб и наденица, които бяха невероятни. Храната със сигурност е много по-южна, по близка може би до това, което познаваме в България като манджи и като готвене.“ – казва още Блага.

За нея Ню Орлиънс винаги ще си остане специално място: „Започнахме да пътуваме покрай нашите проекти и първия път Ню Орлиънс ни се видя като някакъв рай, като върха на забавленията, защото хората са много сърдечни и много топли, особено когато видят, че си фен на града и абсолютно всички врати се отварят за теб.“ По време на посещението си през 2013 г. Блага се среща с една „вуду дама“, както я нарича, и тази жена предсказва какво ще се случи - как семейството ще получи своите визи и ще замине за САЩ. „Честно казано нямам никакво обяснение на това и до ден днешен, и въобще тръпки ме побиват като си го помисля, но Ню Орлиънс си е магия, не знам как така може да се съхрани толкова много музиката, хората да са толкова сърдечни и топли, въпреки природните бедствия, които очевидно доста често им се случват, въпреки беднотията в сравнение с други части на Америка. Магия си е!“ – категорична е Блага, която сега по-често намира поводи да пътува до Ню Орлиънс.

Блага Димитрова и нейното семейство – съпруга й Митко Димитров и двете им дъщери, в момента живеят в Ню Йорк. С Митко работят на свободна практика – той свири в различни групи, а тя снима и често ангажиментите им се преплитат. „Дъщерите ни имат много възможности за развитие. Яна вече свири в една джаз група за момичета в „Линкълн център“, а малката иска да е актриса и да танцува степ. В общи линии се наслаждаваме на културата тук, понеже всичко е на невероятно ниво и имаме такава работа, която ни кара да пътуваме постоянно.“ – така завършваме разговора си с Блага Димитрова. Цялото интервю с нея може да чуете чрез бутона „Аудио“, а още снимки може да разгледате в „Галерия“.


Документалният филм на Блага Димитрова от 2013 г. True Tales from Mardi Gras

Фотография: Блага Димитрова

Изказваме специални благодарности на тромпетиста Венцислав Благоев, който съдейства за провеждането на интервюто.

Подобни