Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Ярон Гершовски превърна своя дом в Дом на музиката: „Ще останем силни и ще преминем и през това“

Ню Йорк по време на пандемия и в пълен локдаун. Концертните зали затварят, но нуждата на творците да създават музика и на публиката да се вдъхновява от нея остава. „Имах две възможности. Едната – да не правя нищо, да се чувствам потиснат. А другата – да остана ангажиран, което запазва положителната настройка на съзнанието, а музиката продължава да присъства в живота ми.“ – казва композиторът и пианист Ярон Гершовски – солист и музикален директор на „Манхатън трансфър“.

По Джаз ФМ се срещаме с музиканта, който остана свързан с публиката. С началото на локдауна той започна да ни поднася изпълнения от дома, а след това усили връзката и със сътрудничества с други артисти. Началото е символично – с песента Faith на Джордж Майкъл. „С нея исках да кажа, че се опитвам да вярвам, че положението ще се оправи.“ – гледа той към доброто, което предстои и очакването на което дава увереност да продължиш. След това се появиха десетки изпълнения, част от които излязоха в неговия албум Up Close from Afar. Ярон Гершовски ни го поднесе точно в навечерието на Коледа.

За него Ярон Гершовски избира пиеси, които са силни символи – подкрепящи, насърчаващи, радващи – What a Wonderful World, Put on a Happy Face, Smile, What the World Needs Now Is… Love, We’ll Meet Again. The Boy from New York City е за неговата връзка с града и с членовете на духовното семейство на „Манхатън трансфър“. Едно от изпълненията е посветено на класическата традиция със съчетанието на произведения на Бетовен и равина Шломо Карлбах. Две от пиесите са негови оригинални композиции - и двете са посвещения – към специален човек и към квартала в Ню Йорк, в който музикантът живее.

„Отблизо отдалеч“ е опора в дни на изключителни трудности. „Подкрепяше ме дадената ми от Бог възможност да творя, желанието ми да продължа да се изразявам с музика.“ – каза за преминаването през изпитанието той. И запазва положителната си настройка. „Това е единственият път.“ – категоричен е Ярон Гершовски. И изразява своята убеденост: „Ще останем силни и накрая ще преминем и през това.“

Благодаря за музиката във Вашия нов албум. Тя е създадена в необичайни условия и трудна ситуация. Какво Ви даваше подкрепа в тези дни на трудности и невероятни предизвикателства?
Подкрепяше ме дадената ми от Бог възможност да творя, желанието ми да продължа да се изразявам с музика. Много ми помогна ежедневното сядане пред пианото и свиренето, композирането и взаимодействието с други музиканти. Този албум е първи от поредица, защото предстои следващ, който ще е със сътрудничества с певци и инструменталисти. Всеки от нас записа своята партия отделно един от друг, всеки в своя дом.

И в тези момент бяхте заедно – духовно свързани. Както се чувстваме свързани вие като музиканти, ние – като публика. Това силно повдига духа и е голяма подкрепа.
Точно така е.

Разкажете ни за идеята си. Как възникна тя, как се разви, как продължава?
Всичко започна в момента, в който ни застигна пандемията. Имах две възможности. Едната – да не правя нищо, да се чувствам потиснат. А другата – да остана ангажиран, което запазва положителната настройка на съзнанието, а музиката продължава да присъства в живота ми. Така едновременно поддържам техниката си, но също така и оставам свързан с други музиканти. Седмица след началото на пандемията започнах да записвам, като първо изсвирих песента Faith на Джордж Майкъл. Тя не е първа в албума, но с нея исках да кажа, че се опитвам да вярвам, че положението ще се оправи. Започнах да свиря първо сам, а след това инициативата се разви в сътрудничества с други артисти. Така започна всичко.

А албумът започва с удивителен знак – с What a Wonderful World, с възклицанието за един прекрасен свят! В днешните времена се затваряме в себе си, изолираме се от външния свят. В какво откривате чудесното в живота, което ви помага да продължавате напред?
Опитвам се да бъда оптимист и да съм благодарен за моята ситуация. Има хора, на които им е толкова по-трудно – тези, които се разболяха. Други си отидоха от нашия свят. Светът е прекрасен, защото ще запазим оптимизма си, ще останем силни и накрая ще преминем и през това. Историята ни учи, че има много тежки моменти, които преодоляваме и след които се възстановяваме. Например световните войни, но не само, има много примери за това. Но сме били достатъчно силни да издържим и да продължим. Затова смятам, че светът е чудесен. Затова и започвам с тази песен, за да вдъхна оптимизъм от самото начало, а не да се поддам на тъгата и отчаянието.

Албумът продължава с песни, които са и символи. Говорихме за Faith и What a Wonderful World. Тук е и The Boy from New York City, която изразява Вашата принадлежност към града и неговата общност, но също така и удоволствието от…
Работата ми с Manhattan Transfer.

Песен след песен музиката извисява и дава надежда. Какво ви казва това за силата на музиката, което не бяхте осъзнавали досега
Разбрах колко е голяма силата на музиката. Дори само няколко минути да слушаш, забравяш. То е като да изнасяш концерт. Хората, които идват да те слушат, може да са имали тежък работен ден или да са се скарали с другия в семейството. Случват се лоши неща. И като дойдат на концерта, за два часа забравят всичко това. Като слушаш една песен – избягваш от тежестите на ежедневието за две-три минути. Ако слушаш целия албум, сте само вие и музиката. Това дава възможност на душата да се възстанови, духът да се повдигне, настроението да се подобри.

Финалът е много подкрепящ – We’ll Meet Again („Отново ще се срещнем“). Да, този момент ще настъпи!
Да, We’ll Meet Again. Това е песен, която става известна по време на друга голяма трагедия, връхлетяла света – Втората световна война, както и преди засегнах тази тема. Отново ще се срещнем! Опитваме се да запазим положителна нагласа за бъдещето – че нещата ще станат по-добри. Това е единственият път. Иначе няма как да продължиш напред, ако нямаш оптимизъм.

А Вие какво очаквате, когато нещата се върнат към нормалното – макар да не знаем какво и кога ще се случи? Какво нямате търпение да направите в това ново начало, което предстои?
Нямам търпение да прегърна внуците си, които не съм виждал толкова отдавна. От осемте деца, през последната година видях само три, но не се прегърнахме, за да спазваме дистанция. Другите пет деца и две от трите си дъщери не съм виждал от повече от година, освен по Фейстайм и Зуум. Така че очаквам момента, когато отнвово ще мога да бъда в една стая с хора, които обичам, без да се страхувам толкова много. И също така да свиря с хората, но в една зала – да поглеждам към тях, да ги виждам, да установяваме тази специална връзка, която се създава, когато сме заедно на едно място. Тя е различна, когато правим един запис поотделно, на много мили един от друг, и след това сглобяваме. И тогава е хубаво, но нищо не може да замени връзката, която имаш с хората, когато си физически заедно с тях в едно помещение.

Това е копнежът отново да сме заедно близо един до друг физически, не само духовно. В албума хвърляте мост към класическата традиция с една от пиесите. Моля, разкажете ни за връзката, която правите между европейското класическо наследство и един от забележителните израелски композитори.
Когато започнах да свиря на пиано на 6-годишна възраст, свирех класическа музика. Продължавам и до днес, разучавам нови творби и ги изпълнявам. „Патетичната соната“ на Бетовен е една от моите най-любими. Замислих се за възможността да свържа тези два много различни стила музика, да ги събера в една пиеса. Исках да изразя себе си и като класически пианист, както и връзката си с израелската музикална традиция. Затова ги обединих в едно изпълнение, като намерих начин да споя добре тези два различни вида музика. Което ни показва, че музиката може да е различна, да идва от далечни места, но същественото е, че е музика.

Как чувствате слушателите, когато се обръщате към тях толкова отблизо по толкова силно емоционален начин. Каква емоция е в основата на подхода ви към публиката в тези особени времена?
Вярвам, че ако нещо идва от сърцето, то стига до сърцето. Слушателите, в която и да е житейска ситуация, инстинктивно чувстват и съпреживяват. Така че, ако излееш нещо от сърцето си, то ще изпълни сърцето на слушащия. И ето така се свързваме. Същото се случва и по време на концертите. Понякога сме пред 2000 души, или пък 500 или 200 – няма никакво значение. Но тогава чувстваш как всички те стават едно – всичките 5000 или 200 души. Те за мен не са 200 отделни души, а едно цяло, към което се обръщам със сърцето си. И знам, че ако толкова искрено съм отправил музиката към тях, те ще го забележат и ще го почувстват. Музиката ще достигне до тях и ще ги развълнува.

Наистина така се случва. Първия път, когато си пуснах албума, го изслушах три пъти последователно – отново и отново. Музиката в него наистина говори на душата. Така че много ви благодаря.
Благодаря Ви! Това ме прави щастлив.

Вие ме направихте щастлив!
Благодаря!

С „Манхатън трансфър“ сте като едно семейство. Как като семейство преминавате през случващото се?
Добре сме. Когато пътуваме, прекарваме много дълго време заедно. Далеч от дома съм и съм с тях. Така че трябва да се чувстваме като семейство, иначе ще е много трудно. За щастие ние много се разбираме и когато сме заедно, ни е много приятно. Така че очаквам момента, когато отново ще се върнем към турнетата може би в късното лято и през есента. Говорят за връщане на концертите, но зависи какво ще се случи, още не знаем.

Но държите връзка и работите заедно.
Да, не сме прекъсвали. С Джанис направихме няколко песни, също с Шерил, както и с Алън. Държим връзка.

И очаквате момента. Ние също.
Помня, когато за последно бяхме в България преди 2 – 3 години, колко хубаво беше и какви прекрасни хора срещнахме. Спомням си разходките и джогинга по улиците на София. Беше много приятно!

И получихме този прекрасен подарък – песента Soul Food to Go. Незабравим момент! Накрая – какво вече никога няма да е същото, какво коренно се промени за Вас в тези времена на изпитание?
Мисля, че близостта помежду ни няма да се завърне в степента от преди – хората ще внимават, ще носят маски. Но пък в Далечния Изток много хора носят маски – това е нещо обичайно за тях, дори преди пандемията. Но в Съединените щати и Европа е по-различно. Мисля, че модели на поведение ще се променят заради случилото се. И също така – надявам се, че хората ще започнат повече да оценяват това да са заедно – на едно място, в едно помещение с други хора. Защото знаете как е – когато имаш нещо, забравяш да го цениш. Но когато го нямаш, силно го цениш. Така че се надявам хората да започнем да ценим повече това, което имаме. И се надявам, когато тази криза отмине, да има поне няколко години на спокойствие преди да възникне някаква друга извънредна ситуация.

Подобни