Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Незабравими балади

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Живко Петров в „Джаз истории“ първа част: албумът на първата му група Jazz Breakers с премиера по Джаз ФМ 20 години след създаването

Живко Петров разказва за пътя, отвел го до пианото, за първата си група, за самостоятелните си проекти, за своето трио, за сътрудничеството си с буквално всички големи вокалисти и инструменталисти – Лили Иванова, Камелия Тодорова, Белослава, Мирослава Кацарова, Хилда Казасян, Орлин Павлов, Любо Киров, Графа, Мария Илиева, Петър Салчев, Райчо Иванов, Шибил Бенев, Димитър Семов… Имената са десетки…

В първото издание на „Джаз истории“ с Живко Петров тази седмица:

- Четвърто поколение музикант, той е на пианото от дете.
- Решителен момент – роял или футболна топка?
- Първи вдъхновители за джаза – Влайо Влаев и Райчо Иванов.
- Как се създаваше музика през 90-те?
- Първи самостоятелен проект – Jazz Breakers. Записаният от тях албум Keep This, останал неиздаден, в „Джаз истории“ и на нашия сайт за първи път достига до слушателите сега.
- С „B Jazzy“ започва соловата кариера на Белослава.

Разказът на Живко Петров можете да прочетете по-долу или да чуете чрез бутона „Аудио“. В аудио плейъра сме публикували и една от пиесите от неиздавания и неизлъчван досега единствен албум на първата група на Живко – Jazz Breakers. От Keep This ви предлагаме да се насладите на High Time.

С пианото от дете

Бях на 4 години, когато баща ми донесе от Германия пиано, купено от диригент. Много ме впечатли! Беше със свещници, с лъвски крака, а аз съм зодия Лъв, клавишите бяха от слонова кост, по-къси. Плочата вътре бе дървена и звукът му бе мек и топъл. Този инструмент ме спечели завинаги. От там започна нашата връзка – и до ден днешен!

Спомням си първия касетофон и първите записи – „Филипс“, моно, на който слушах джаз – Луис Армстронг, Глен Милър. Харесах тази музика от самото начало. Имах и един „Грундиг“. На пианото търсех тоновете и така започнах да суингирам. Свирих един валс – и Глен Милър, In the Mood! Спомените ми са как ставам вечер по пижама и започвам да свиря. А нашите идват удивени от другата стая: „Какво става?!“

Живко Петров е четвърто поколение музикант

Моите спомени от семейството са ежедневни събирания вкъщи на музиканти, на артисти, на балерини. Непрестанни купони, свирене и удоволствие си доставяха моите родители заедно с приятелите си. Пееше се и се свиреше постоянно. Това беше моят живот! Приех го като даденост.

Двамата ми дядовци са музиканти. Бащата на майка ми – Любен Кутев, бе тромпетист първо в Духовия оркестър, а след това – в Симфоничния оркестър в Шумен. Дядо Живко, на който съм кръстен – Живко Бозев, е кларинетист и е свирил в цирка – само там можеше да се свири джаз. (Подробно за това по-рано в „Джаз истории“ разказа създателят на Софийския диксиленд Стефан Славов – чуйте и прочетете тук. Б.а.) Помня как суингираше. Прадядо ми по бащина линия – дядо Иван, и той е бил музикант. Изключително съм благодарен на баща ми – Петър Бозев, който оказа огромно влияние върху това изобщо да се занимавам с музика. Той е пианист, но свири и на други инструменти – саксофон, кларинет, акордеон. Жанров музикант, той свиреше в Оперетата във Велико Търново.

Между музиката и футбола. Майчината дума натежава

Майка реши да ме запише в детската музикална школа. Директорът каза: „Много е малък, като стане на 6 – 7 години, тогава елате.“ Тя го помоли, той склони да ме изслуша и после: „Ще го вземем!“ Започнах при проф. Тананова. След това г-н Кисьов ми отвори света на музиката. Той ми каза нещо, което съм запомнил за цял живот – всяко едно произведения да го свиря с метроном и в бавно темпо, за да мога да го осмисля и да стане част от мен.

Понеже в същото време играех футбол (живеехме в Блока на спортистите във Велико Търново), треньорът на „Етър“ Димитър Байдаков каза: „Ти си страхотен! Ще говоря с майка ти да станеш футболист.“ Сподели на майка ми, че като футболист съм много добър и с левия, и с десния крак. Тя му отговори: „Когато твоят син стане пианист, и моят ще стане футболист.“ Така започна всичко.

Първи вдъхновители за джаза

За джаза очите ми отвори Влайо Влаев – изключителен саксофонист! Той ми каза, че всяка музика може да се импровизира.

Започнах да се самообразовам – тогава нямаше книги. Просто сядаш, вадиш нотите и анализираш – това е най-голямата школа.

Влайо Влаев го срещнах в „Арт клуб“ в началото на 90-те. Тази сцена я бе създал Гальо. Това бе единственото място, на което се свиреше и се събираха хора, интересуващи се от изкуство. Започнах да свиря там. Идваше и Влайо Влаев. Той ми разказваше за блус, 12-тактов, за rhythm changes.

Свърза ме с Райчо Иванов, с когото свирих около две години – изключителен музикант, бе голяма школа! Той ме затрупа със записи. Така се появи и моето желание да създам формация. Появи се Jazz Breakers. Годината беше 1996.

Jazz Breakers с единствен албум, който сега прави премиерата си в „Джаз истории“

В състава първоначално бяхме Васко Енчев – саксофон – изключителен музикант!, Венко Кръстев – бас, Стоян Янкулов – барабани, Калин Вельов – перкусии. Започнахме директно да свирим авторска музика. От фестивала „София джаз фол“ ни поканиха през 1997 г. да свирим преди Yellow Jackets! На барабаните вече беше Христо Йоцов, пак Калин на перкусиите, Цветан Недялков свиреше на китара, а останалите бяхме Венко Кръстев, Васко Енчев и аз. Изключително преживяване!

След това се появи последната формация на Jazz Breakers. Владко Кърпаров беше на саксофона, Шибил Бенев – китара, Алекс Секуловски – ударни, Димитър Семов – перкусии. Тогава направихме този прословут албум с моя оригинална музика – Keep This. Записахме в „Акустична версия“ – старото студио на Христо и Тони. Той остана неиздаден и го представяме за първи път сега по Джаз ФМ.

Пиесата High Time можете да чуете чрез бутона „Аудио“ в тази публикация. Идната седмица очаквайте неизлъчван запис на Живко Петров с Белослава.

Средата на 90-те бяха много мрачни години…

Мрачни години! Гальо – пак ще го спомена, даде сцена в тези смътни времена. Нямаше нищо, всичко беше разрушено – празни магазини, пълна трагедия! Музиката беше последното нещо, за което човек можеше да се сети. Но желанието и любовта към музиката – това ни спаси. Гальо ни даде сцена. Тогава се появи „Суингинг хол“ – аз си спомням с какъв ентусиазъм го открихме! Гальо ни каза: „Идвайте и свирете!“ Аз, Влайо, Симеон Щерев, други музиканти: Стунджи, Христо Йоцов… Беше нещо изключително, вълнуващо! Хората се радваха, това беше супер, нещо ново за тях. По това време се появи „Френкис“ – това бяха местата, на които се свиреше джаз.

В следващото предаване Живко Петров ще разкаже и за своите концерти в клуб „Опера“.

С „B Jazzy“ („Би джази“) започва соловата кариера на Белослава

Докато свирихме с Jazz Breakers, Гальо ме запозна с едно момиче. Тя често идваше да ни слуша. Една вечер тя – това бе Белослава – дойде при мен, докато свирехме, и каза: „Един ден ще пея с теб!“ Появи се „B Jazzy“. Започнахме само двамата – на малката сцена в „Суингинг хол“ през 1998 г. Появиха се и първите оригинални песни: „Забравих си шала“, The One. Аз свирех, при нея веднага се изливаше текстът.

На следващата година към нас се присъедини Митко Семов – беше изключително преживяване! Имахме много гости: Шибил Бенев, Вълчан („Чани“) – обой… Беше вълнуващо! Вили също се включи с тромбона. Бяха много добри времена, имаше надежда за музиката! Всичко се беше разрушило, музиката бе изчезнала от сцената... Ние с идеята и с любовта си искахме да възстановим някакви неща и постепенно, както виждаме, те се случиха. Вече, слава Богу, има толкова много българска музика! „B Jazzy“ даде началото на соловата кариера на Белослава.

Какво ли не сме преживели с нея, къде ли не сме пътували, колко сме се смели!... През годините се вдъхновявахме един друг и ни се е получавало. Като си пусна някой от нашите записи, си доставям удоволствие. Сцената обича Белослава! Тя е харизматична, знае как да го прави!

  • Идната седмица в „Джаз истории“ с Живко Петров: още за работата му с Белослава, пианистът създава своето трио JP3, записва два албума с Камелия Тодорова и представя изключителен акустичен концерт с нея.

Камелия Тодорова и Живко Петров трио (с Веселин Веселинов – Еко и Митко Семов) очаквайте в концерт от фестивала ни „София джаз пик“. На 26 април от 19:30 ч. в зала „България“ те ще изпълнят с нови аранжименти любимите ни български песни на Кеми, хитове от репертоара на Ела Фицджералд, Били Холидей и Сара Вон, а също и класики на Джон Ленън. С това събитие гостуваме на Европейския музикален фестивал, организиран от „Кантус Фирмус“. Министерството на културата е съорганизатор, а фестивалът е част от Календара на културните събития на Столичната община за 2017 г.

  • „Джаз истории“ се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.

Своите джаз истории – снимки и спомени, можете да ни изпращате на istorii@jazzfm.bg с презумпцията, че те могат да бъдат използвани като част от проекта ни.

Към джаз историите на Камелия Тодорова и Стефан Славов, създател на Софийския диксиленд.

Подобни