Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Singin' & Swingin'

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Живот с вкус на приключения: Веселин Веселинов – Еко празнува рождения си ден

Днес един от най-талантливите и уважавани български музиканти - Веселин Веселинов – Еко, празнува 53-ия си рожден ден. Басист, композитор и продуцент – за Еко не съществуват стилови ограничения. Може да го чуете да свири всичко – от рок до танго. Публиката го познава от участието му в групи като „Подуене блус бенд“, „Зона Ц“ и JP3, от сътрудничества с Лили Иванова, Мирослава Кацарова, Стефан Вълдобрев, Людмил Ангелов и мн. др. Наскоро Еко се завърна от Южна Корея, където беше на турне с рок формацията Tube Hedzzz. Миналата година точно на рождения си ден басистът избра да празнува с нас в ефира на Джаз ФМ. По-долу ви предлагаме акценти от разговора, който сега публикуваме за първи път, а цялото интервю на Таня Иванова с Еко може да чуете чрез бутона „Аудио“.

За това откъде идва „Еко“ в името му
За жалост няма нищо общо с екологията, макар че аз гледам да пазя природата. Казвам се Веселин, а като малък това „Веско“ не съм могъл да го произнасям, когато съм проговарял, и вместо него съм казвал „Еко“, т. е.: „Маме, как се казваш?“, „Еко се казвам.” Сам съм си го измислил този прякор. Първо мама и татко са започнали да ме наричат по този начин, а след това баба, дядо и така си остана. И хилядите вариации на глезено – „Ече”, „Колино”, „Ечище” и т. н.

За това как се е насочил към музиката
До 15-годишната си възраст не проявявах никакъв интерес към музиката. Аз съм лекарски син. И двамата ми родители са доктори. Абсолютно никакъв интерес. По някакъв начин дойде рокендролът в живота ми, в средния пубертет чрез групи като Grand Funk Railroad, Black Sabbath, Led Zeppelin, Pink Floyd. И по-специално имаше един албум на Grand Funk Railroad - All the Girls in the World Beware!!! Той е известен като „тавата с културистите”, те са снимани като културисти на обложката. Пуснах си плочата от втората страна по погрешка и там започва един убийствен бас риф - много готин на самото парче All the Girls in the World Beware и то ме запали. Казах си: „Аз искам да свиря ето това, както този пич свири тук.” След това постепенно чрез джаз-рока разбрах и за джаза, разбрах, че има джаз и какво е това. Постепенно, бавно се развиват нещата.

За любовта му към експеримента и това да опитва нови неща
Явно ми харесват най-различни стилове, не мога да се концентрирам да съм само джазов музикант или само рок музикант. Навсякъде се чувствам комфортно. Общо взето напоследък нямам музикални ситуации, в които да се чувствам дискомфортно. По-скоро някои ситуации са по-отговорни и по-трудни, но тогава човек си наляга парцалите, както се казва, свири вкъщи и стават нещата.

За това докъде се простират мечтите му
Развитие, прогрес или поне контролиран разпад. Защото се появява един момент, в който тръгваш надолу по хълма, хубаво е да контролираш този процес, доколкото може. Повече изкуство искам да има в живота ми, повече книги, повече картини, филми, театър, това са мечтите ми. Иначе другото, общо взето - спечелили сме купата вече.

За това в какво открива смисъла и чистотата
В изкуството може би. То е най-лишено от мръсотия, то е най-чистото нещо на земята. Защото човек, когато свири на нещо или рисува, или пише книга, първата му подбуда не е да стане богат и известен, да има много лесни връзки с жени или с мъже, а първата му подбуда е да направи нещо хубаво, т.е. самият смисъл е чист, изначално, актът на творчество е чисто нещо и са благословени тези, които имат таланта да го правят.

За своите герои и влияния
Много са. Ако тръгнем да ги изброявам, ще ни трябват няколко предавания. От едно нещо скачам в друго и като започнем от Grand Funk в музиката, преминам през много други неща и стигнем до Пиацола, в литературата - от Александър Дюма до Пастернак, през Стайнбек и Джоузеф Хелър на първо четене, и Швейк... Всяка прочетена книга, всеки гледан филм, всяка видяна картина, всяко чуто парче по някакъв начин те изгражда и всъщност, когато един ден импровизираш, защото джазът е импровизация основно, предполагам, че всяка дума, образ, влязъл в съзнанието ти като консуматор на изкуство, излиза по някакъв начин чрез тези импровизации. Импровизацията е нещо доста искрено, трудно можеш да се прикриеш. Можеш, но трудно, коства много усилия.

За това кои качества са особено важни за един артист
Като че ли талантът е най-най-важното нещо. Просто има един хора, на които им е страшно лесно да правят страшно трудни неща. И това е талант, това е магия, това е дарено от Господ, това няма как да го контролираме. Ние можем само колкото ни е дал Господ да си го развием, с много труд, със занимания, с упражнения и да разчитаме и на вдъхновението. Скоро гледах разни интервюта за Пиацола. Той е бил доста депресивен, мрачен човек в по-голямата част от живота си и е сядал при абсолютно отсъствие на вдъхновение сутрин на пианото и някак си е викал вдъхновението насила и до вечерта е имал нещо композирано. Той така е подхождал, предизвиквал го е, макар че може би не му е било до свирене, може би му е било до това да си вземе една бутилка водка и да се напие, или нещо такова. Но той е викал вдъхновението.

За това как би искал да идва вдъхновението
Аз съм малко мързелив по природа, бих желал да съм по-склонен да работя в моменти, когато не ми се работи. Ние музикантите имаме доста свободно време, което е и добре, и зле понякога, защото това разглезва. Може да си пожелая една по-добра организираност на времето и една съсредоточена работливост за близкото бъдеще.

Снимка: Христо Пенев

Подобни