Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Животът й е музика, а в музиката си обича да разказва за своите предшественици. Чайна Моузес пред Джаз ФМ радио

Отгледана с много любов към музиката – майка й е всеотдайната певица Ди Ди Бриджуотър, Чайна Моузес се чувства свързана с музиката, но също така, много силно – и с наследството на своите предшественици. „Обичам да съпреживявам житейските историите на хората, които са утъпкали пътя на джаз музиката, и мисля, че е важно да ги разказвам“, споделя певицата пред Джаз ФМ радио. Първият й албум, който я изяви като влиятелен джаз артист, бе излезлият през 2009 г. This One’s for Dinah – и той илюстрира връзката, която Чайна прави с великите в музиката преди нея – не само като сливане на джаз и блус, както е правила Дайна Уошингтън, но също така и като съдба: „Тя е имала седем съпрузи, значи – не може да е била лош човек!“, заключава певицата пред Джаз ФМ. През 2012 г. тя продължи линията на размиване на границите между различните жанрове с общ произход в албума Crazy Blues, отново записан с пианиста Рафаел Лемоние. Двамата ще излязат на сцената на джаз фестивала в Банско на 9 август с Фабиен Маркоз – бас, Жан-Пиер Деруард – барабани, Атанас Хаджиев – саксофон. Интервюто на Емил Войников с Чайна Моузес можете да чуете чрез бутона „Аудио“ върху снимката към публикацията, както и да прочетете по-долу. Ще го излъчим в All-Time Jazz Masters тази вечер.

Вие сте голям почитател на Дайна Уошингтън. Можете ли да ни кажете как започна всичко?
Открих гласа на Дайна Уошингтън, когато бях малко дете – около 6 – 7-годишна. Влюбих се в гласа й; влюбих се в начина, по който тя вмъкваше блус в джаза, в госпъл музиката; влюбих се във всички онези блус и соулфул интонации, които тя вкарваше, когато пееше джазови стандарти. По-късно прочетох за нейния живот – той е бил очарователен и екстравагантен. Тя е имала седем съпрузи, значи – не може да е била лош човек!

Един критик казва, че вие „наливате старо вино в нови бутилки”. Той твърди, че това е ваша особеност. Очевидно този критик има предвид вашия албум Crazy Blues. Приемате ли това? Какво мислите по този въпрос?
Мисля, че това е доста добро описание. Няма нищо лошо в това да отдадеш почит на миналото, да го осмислиш и да го обясниш на друго поколение. Дори да накараш едно по-младо поколение да го открие или пък да помогнеш на хора, които не слушат джаз и блус и дори не мислят, че джазът и блусът са стойностни, да ги открият. Или пък да помогнеш на хора, които обичат джаза и го слушат от дълго време, като просто им го напомниш. Мисля, че е важно да смесиш песни, които са по-малко известни, с песни, които са по-популярни... Всичко това служи като баланс и в същото време аз нямам пречки да композирам своя собствена музика. Обичам да съпреживявам житейските историите на хората, които са утъпкали пътя на джаз музиката, и мисля, че е важно да ги разказвам. На някои хора им харесва да правят ново вино. Аз обаче обичам да пия старо вино, само че да го обогатя с моя вкус – да го налея в бутилка с по-разчупена форма, да му сложа друг етикет, може би да добавя още малко информация. Никога не бих си приписвала заслугите за нещо, което се е случило преди мен. Като творец смятам, че това е важно да се запомни и да се споделя с публиката.

Определят Ви като еклектичен артист, който олицетворява американската представа за забавлението, например вие сте и телевизионна личност – това е чисто американско явление. На чия страна са вашите предпочитания – на страната на джаза или на страната на телевизията?
Моите предпочитания са просто на страната на музиката. Аз обичам музиката, тя е моят живот. За мен е важно да я споделям – с телевизионната аудитория, с моя плейлист от 22 песни, на сцената, пред познати или приятели късно през нощта. Определено предпочитам пеенето на сцена. Телевизията също е място, където се срещаш с други артисти, това е още една форма на артистично изпълнение, на актьорска игра, на която се радвам, но предпочитам пеенето на сцена.

По темата за джаза и блуса има хора, които казват, че Вашият албум Crazy Blues размива разделителната линия между тях.
Да, точно това искахме да постигнем. Винаги съм смятала, че е доста странно джазовият фестивал да е едно нещо, а блус фестивалът – друго. Блусът е някакъв вид аутсайдер, като шумния пиян братовчед. На джазовия фестивал вие слушате блус артист и неговата програма, които имат еднакъв произход с джаза. Джазът би могъл да бъде също толкова шумен колкото и блуса, а блусът може да бъде също толкова деликатен колкото и джаза. Така че аз се опитах да бъда леко забавна, правейки албум, който съдържа музика от 20-те години на миналия век чак до 1979 г. и да размия тези граници, използвайки джазова формация, джазови музиканти и джази аранжименти основно на блус песни... И е забавно, когато започваш да смесваш формата и аранжимента на една песен, дори и на джазов стандарт – получава се така, че всяка песен може да бъде блус и всяка песен може да бъде джаз.

Знаете ли нещо за българския джаз?
Абсолютно нищо... (Смее се.) Готова съм да науча. Вие ми разкажете...

Доколкото знам Вашето посещение в Банско през лятото ще бъде първото в България?
И аз доколкото знам е така (Смее се.)

Какво очаквате в такъв случай?
Не знам какво да очаквам. Разбрала съм, че джазът е навсякъде. Това изобщо не ме изненадва. Просто очаквам с нетърпение да се запозная с български музиканти, но нямам никаква представа какво да очаквам. Много по-лесно е да отидеш в една страна, да говориш с хората и да записваш имената (Смее се.)

Ще изпеете ли някои песни от албума Crazy Blues в Банско?
Да, ще изпълним целия Crazy Blues.

Подобни