Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Блус шедьоври

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Йорданка Христова в „Джаз истории“ I: началото на звезден път е с Милчо Левиев, с негови композиции и с песни от Йосиф Цанков, Тончо Русев и Петър Ступел

Йорданка Христова изучава музикално майсторство под ръководството на Милчо Левиев и с него започва своя професионален път в музиката. Първият й запис е под диригентството на маестрото, когато през 1963 г. подготвят „Серенада“ с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия. Веднага след завършването на класа му, той я взема като солистка на ръководения от него състав, а съвсем скоро Йорданка Христова пее с оркестър „София“ и оркестър „Балкантон“. Само за няколко години създава значителен репертоар с песни на Йосиф Цанков, Милчо Левиев, Тончо Русев, Петър Ступел, Светозар Русинов, Иван Маринов, за да достигне във втората половина на 60-те до първите си емблематични песни „Делфините“, „Облаци“ и „Песен моя“. В първата част на „Джаз истории“ с Йорданка Христова разказваме точно за този период от нейния творчески път.

Началото е с Милчо Левиев

В дома на Йорданка Христова винаги се е пеело, но тя не е гледала на музиката като на свое призвание, докато животът не я среща с Милчо Левиев като преподавател в Студията за естрадни певци.

Навремето, като се събираха по домовете и празнувахме, винаги се е пеело. Татковият род е от бежанци от Кукуш. Много пеят всички роднини! Певческия си талант, гласа си дължа на тях. Така че от малка съм закърмена с музика. Пяла съм в училище, провокирана от моята любима класна. И танцувах – играех балет, докато сестра ми свиреше. И така съм си пяла непрекъснато. Един ден сестра ми научила, че има конкурс в Студията за естрадни певци. Явих се и ме приеха. Музиката винаги е била в мен, с мен, без да й отдавам първостепенно значение и да ми е цел в живота. Постъпвайки в тази студия за естрадни певци, по цял ден бяхме около зала „България“. Преподаваха ни и техника на дишане, модерни танци, фризьорство… Бяхме на долния етаж, под „Концертна дирекция“.

От Милчо Левиев Йорданка Христова се учи и с него записва първата си песен.

Той е влезнал в мен и от време на време си ползвам частици от това, което ми е казал. Уникален, невероятна личност! И като музикант, и като изказ. Аз го боготворя, много го обичам, страшно! С него записах първата си песен – „Серенада“ от Иван Маринов. Майка му ми преподаваше солфеж. Той ми предложи тази песен, а Милчо Левиев й направи блестящ аранжимент. Страхотна!

Дебютната си песен „Серенада“ Йорданка Христова записва през 1963 г. с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев – автор на аранжимента. Музиката е на Иван Маринов, а текстът – на Николай Николов. „Серенада“ е издадена в плоча с най-хубавите естрадни песни на годината. На 20 години, Йорданка Христова вече е на сцената.

Милчо Левиев бе диригент на оркестъра на радиото, а Вили Казасян беше пианистът. Той имаше малка формация – „Студио 5“, която в събота и неделя свиреше на матинета в „БИАД“. Той ме покани и аз започнах да пея там. Коста Цонев беше водещ, участваше и Пенка Груева. В групата бяха: Вили Казасян, Дечо Таралежков – саксофон, Слави беше барабанист, Камилата – контрабас, и Боян Хаджиев беше китаристът.

С оркестър „София“

Йорданка Христова е първата солистка на оркестър „София“ при създаването му през 1964 г. и остава в състава до 1967 г. Още в самото начало в музиката тя е с най-добрите в джаза и се развива в това ценно сътрудничество.

Людмил Георгиев, Косьо Драгнев, Мишо Ваклинов – те бяха приятелски кръг. Те са от „Джазът на младите“ и „Джазът на оптимистите“, които бях гледала и в цирка. Впоследствие имах огромното щастие през 1964 г. да ме поканят да пея в новосъздадения към Столичната община оркестър „София“. Той бе един от трите състава в „Софийски оркестри“ – ръководеше го Людмил Георгиев, начело на духовата музика беше Сашо Михайлов, а на „Софийски солисти“ – Васил Казанджиев. Ръководител на „Софийски оркестри“ бе Емил Георгиев – изключителен! Изключителна личност, голям диригент, той бе и композитор и невероятен аранжор. От него са се учили Иван Стайков – блестящ аранжор, Сашо Бръзицов – той винаги е споменавал, че ако не е бил Емил, е нямало толкова дълбоко да навлезе в тайнството на аранжимента. Имах щастието да го познавам и страшно много сме се обичали.

В оркестър „София“ бяха Борето Ненков – пиано, Янко Торбов – контрабас, Християн Платов – китара, Иван Данов – тромпет, Людмил Георгиев – алт саксофон и кларинет, Димитър Симеонов – тенор саксофон, Косьо Драгнев – тромбон, Коко Чилев беше с големия баритон саксофон. Страхотни, изключителни момчета, толкова ги обичам цял живот! Просто нямам думи какви прекрасни хора са!

50 години по-късно Йорданка Христова отново пее с любимите си музиканти от оркестър „София“ в празничен концерт на Джаз фестивала в Банско за юбилея на оркестъра. Завръщаме се към 1964 г. Току-що завършила класа на Милчо Левиев, Йорданка Христова е вече солист на водения от него Бигбенд на Българското радио и телевизия и продължава да навлиза все по-дълбоко в изкуството на джаза.

Първи запис в чужбина с бигбенда на Българското радио и телевизия

През 1964 г., след като мина годишната продукция на Студията за естрадни певци, Милчо Левиев веднага ме покани с ръководения от него бигбенд на радиото на турне в Румъния. Тогава направих първия си запис в чужбина – „Събота вечер“ – Sabatto Notte от репертоара на Мина. Записахме я от едно изпяване.

Йорданка Христова толкова обича тази песен, че преди да я запише, вдига бунт за нея, който за малко не струва кариерата й.

На годишната продукция на студията – на 15 и 16 юни, бях наказана. На един пролетен конкурс ми бяха махнали „Събота вечер“ и бяха оставили само „Една красива грешка“, затова аз отказах да пея. Концертът се предаваше по радиото и телевизията на живо от зала „България“ и се записваше от „Балкантон“. В антракта разбрах, че няма да пея тази песен и аз казах, че тогава няма да изляза на сцената. Това беше такъв скандал! Милчо и големите актьори-комици ме защитиха, но ме наказаха от радиото. Сега чак се учудвам на моята смелост! Една шефка, не си спомням името й, ми каза: „Вие няма да видите радио и телевизия!“ И аз отвърнах: „Много важно, има и „Концертна дирекция!“ Просто от къде ми дойде този кураж, не знам…

За годишната продукция всички можеха да си избират каквото искат, а аз трябваше да изпея една руска и една българска песен. Това ми беше мъмренето и последното предупреждение. Изпях руската песен „Ты стоиш у окна“ и „Една красива грешка“ на Милчо Левиев.

В домовете на хората от малкия екран

Успехът на натрапената руска песен е толкова голям, че води до първите сериозни изяви на телевизионния екран.

И точно юни месец, когато те коментират нашите концерти в зала „България“, казаха: „Тя пее на руски по-добре от Ирина Чмихова дори!“ 3 – 4 пъти пях песента по телевизията. Дори на Кулата, където много рядко имаше часове, водещите в малкото студио трябваше да клекнат, за да излязат от кадъра, а аз заставах на тяхно място и изпявах „Ты стоиш у окна“. Едни от първите ми изяви на телевизионния екран бяха с песента, която трябваше задължително да изпея на тази годишна продукция.

Първи бис

На концерта-продукция на Студията за естрадни изпълнители Йорданка Христова получава първия си бис от почитатели за песента „Една красива грешка“, композирана от Милчо Левиев по текст на Радой Ралин.

Милчо Левиев ми я написа по стиховете на Радой Ралин. Тази песен ми донесе такъв успех! Вече бях популярна в София покрай изявите в „БИАД“ – матинетата със „Студио 5“ на Вили, и си имах публика. Те дойдоха – аз съм по средата на спектакъла – и искат бис! Изпях „Ты стоиш у окна“ и „Една красива грешка“ и те ме бисират! Това е първият бис в живота ми – на „Една красива грешка“! С голямо удоволствие направих тази песен, защото обичам и Радой Ралин, и Милчо Левиев – изключителни личности в българската култура!

Йорданка Христова пее и с оркестър „Балкантон“

Освен с бигбенда на радиото и с оркестър „София“, Йорданка Христова вече пее и с оркестър „Балкантон“, а композиторите се влюбват в нея.

Вече бях с Християн и работех с най-добрите музиканти – с Милчо Левиев в бенда на радиото, с „Балкантон“, с оркестър „София“. Като ме чуваха различни композитори – ние се познавахме и контактувахме, София беше толкова малка тогава – предлагаха ми да пея техни песни. Петър Ступел се обади, отидохме у тях и той ми изсвири „Съседът тромпетист“ и „Калинка – Малинка“, а след това – и „Закъснялото братче“. За новогодишната програма в навечерието на 1965 г. заснехме в БНТ клип за „Съседът тромпетист“. Борето Годжунов беше тромпетистът, а един актьор беше баща ми в тази фабула, която се разиграва в песента – драма с хепиенд. Имам много хубав спомен от снимките на тази веселяшка песен. После Жул Леви, когото също много обичах, ми предложи песен, записах и песен на Георги Робев. Много обичах тези големи български музиканти. Виждахме се в Съюза на композиторите, в клубоветете… Доста контактувахме.

И още за „Пролет и любов“ от Жул Леви.

С Жул се срещахме в Съюза на композиторите или в кафето на зала „България“, което го държеше Соня – там идваха доста хора. Християн много го обичаше, свиреше в много негови песни. Жул беше предложил на Християн да изпея песента, и той веднага я аранжира. С удоволствие правеше това, защото и Жул Леви беше голям музикант.

Още в първите години Йорданка Христова започва да пее песни на Тончо Русев

Тончо Русев обичах цял живот! Той е първи братовчед на Християн Платов – баща му на Тончо и майка му на Християн са брат и сестра и естествено се познавам с него от много отдавна. Той беше тромпетист – много добър, с много здрав и красив тон – в оркестър „Балкантон“ с Димитър Ганев. Бяхме у тях на гости, той ми изсвири „Криеница“ и аз веднага се съгласих да я изпея. После направихме и други негови композиции. А през 1969 г., когато имах няколко песни за „Златният Орфей“, той в последния момент ми предложи „Очи различни“. Казах му, че не мога да я изпея, защото вече имам четири песни за фестивала – и той я даде на Лили. Така че аз донякъде съм причина да се намерят с Лили Иванова. Не че те нямаше да се открият, но от тогава започнаха този тандем. Много бяхме близки, много го обичам – познавам и цялото му семейство – и жена му, и дъщеря му, и брат му, и баща му. Изключително музикален и емоционален… Напусна ни съвсем наскоро…

Богомил Гудев – текстописецът

Как се появяваха български кавъри на световни хитове?

Песента „С усмивка“ е на Рей Чарлз и с български текст от Богомил Гудев. Кирил Семов ми каза, че знае кой може да ми напише фантастичен текст. Аз съм в радиото, времето ми за запис е след малко, а текста го нямам. Стоя на телефонния апарат – от тези, които работят с монета от 2 ст., слушалката ми е на рамото и записвам текста на ръка, влизам в студиото и записвам песента без никакъв проблем. Богомил Гудев имаше абсолютен слух. Той беше басист, но не се занимаваше основно с музика – баща му е народният музикант Гуди Гудев. Богомил Гудев беше химик и даже имаше научна степен с един труд, който издаде. Беше изключително интелигентен и емоционален, много умееше да прави текстове – както и Захари Петров – които запазват вокала. Ако е „а“ гласната в оригинал, той успяваше да намери съответстваща българска дума – и да е подходяща и точна, и да е с този вокал на това място, за да го изпееш по-добре. Той ми издиктува текста, а песента я записахме от първото изпяване с бенда. Тогава всичко се записваше заедно – нямаше отделни писти, смесване – всичко се правеше пряко. Тонрежисьорът Мишо Люцканов и тоноператорът Кольо Тасев бяха гениални – мои любими! В текстовете, които Богомил Гудев правеше, нямаше прозодия – ударението да пада на грешното място – да не ме притеснява да изменям мелодията, за да спася прозодията. Никога не съм имала проблем с текст на Богомил Гудев и Захари Петров – изключителни майстори! И така, Божо ми диктува с усмивка, аз си записвам с усмивка и стана тази весела песен – супер!

„С усмивка“ е кавър на Рей Чарлз – една от световните звезди, около чиято музика българските джаз творци се събират.

С тези музиканти слушахме предимно джаз, естествено – нищо друго! Закърмена съм с големите музиканти, с голямата музика. Денонощно слушаме музика и контактувахме до зори. Някой се сдобил с нова плоча, отнякъде дошъл запис… Веднага се събирахме. И бридж играехме, това е!

Това отваря пътя към песни, които ще слушаме, ще пеем и ще помним цял живот. За тях – в следващото издание на „Джаз истории“ по Джаз ФМ. Тогава Йорданка Христова ще ни разкаже за сътрудничествата си с Йосиф Цанков, Зорница Попова, Морис Аладжем, Светозар Русинов и много други, ще сподели своето разбиране за партньорството в музиката, ще ни каже защо често в песните си използва речитативи…

Разказът на Йорданка Христова можете да чуете чрез бутона „Аудио“.

„Джаз истории“ се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч. Можете да ни пишете на istorii@jazzfm.bg

На снимката: Йорданка Христова на юбилейния концерт за 80-ата годишнина на Тончо Русев

Подобни