Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Singin' & Swingin'

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Красимир Милетков в „Джаз истории“: от джаз за децата до песни и пиеси за Васил Петров, Теодосий Спасов и Бигбенда на БНР

Навръх 24 май – Ден на славянската писменост, българската просвета и култура, в „Джаз истории“ ви срещаме с композитора и текстописец Красимир Милетков – толкова обичан с неговите детски песни, много от които са част от учебната програма, завинаги любим с песента „Жаба Жабурана“, в която блестят „Бон-Бон“ с Поли Генова, както и младите „Акага“, известен със своето сътрудничество с „Радиодеца“. Красимир Милетков е автор на химна на 144 СУ „Народни будители“ в София. Той вдъхва любов към джаза у малки, но и у големи, защото работи с Васил Петров, Теодосий Спасов, Бигбенда на БНР.

С любов към музиката от детските години

Всичко при мен започва със „Зайченцето бяло“. Бях на 2 години, в яслата на ъгъла на улиците „Врабча“ и „Дунав“, беше пролет, прозорецът бе отворен, а на парното се сушеше калъп домашен сапун. Аз си мисля, че е кексче и го ям, защото от отсрещната кооперация се чуват вълшебните звуци на пианото на бъдещата ми учителка по пиано Лили Цветкова, която по това време вероятно е била студентка в Музикалната академия. Аз съм бил толкова хипнотизиран от музиката, че изобщо не усещам вкуса на това, което хапвам… Чак когато спря, осъзнах какво правя.

И още един спомен от тази възраст – болен съм и вкъщи, завит под одеялото, си пея „Зайченцето бяло“ до четвъртия куплет – там, където то се изгубва в гората. Горчиво се разплаках. Майка ми ме попита защо. Като чу отговора ми – тя бе детска учителка – ме увери, че песента продължава и зайчето намира пътя. Изпя ми я до края….

Венци Благоев ме покани на „Джаз за деца“ в „Чайната“ и заради големия интерес изнесохме два концерта. Разказах на децата и родителите тази история. Казах им, че за малкото дете хубавата песничка и хубавата приказка, а после – хубавият роман, концерта, изложбата – това са светулките, които осветяват пътя ни в живота, за да го извървим с мъдрост, любов, вяра и надежда.

Бигбендът на БНР записва неговия „Български триптих“

Написах клавирната сюита Bacillus Bulgaricus, която от доста време е издадена на ноти и се свири.

След нейния успех продължих в това направление с „Боряно Борянке“, „Седнало е Джоре“, „Пустоно лудо и младо“. Така събрах девет пиеси в една сюита, озаглавена „Завръщане“. Тя е посветена на моите деца, които живеят много надалеч – чак в Америка, с очакването да ги видя лятно време. Обединих три пиески – „Боряно Борянке“ „Седнало е Джоре“ и „Задявка от Странджа“, в една творба. Отидох при Мая Райкова в БНР, изсвирих й ги и я помолих да ме свърже с организаторите на Джаз фестивала в Банско, за да ги изпълня там. Тя каза, че едно изсвирване ще мине и замине, а е важно да ги покажа както трябва пред света. Погледна си часовника: „Още трябва да са тук“. Слязохме в студиото, където бяха Сашо Бръзицов и Янко Миладинов. Оркестрантите вече прибираха инструментите си, за да си тръгнат. Когато засвирих, всички седнаха на столовете. Така, в рамките на половин-един час се стигна до идеята за финалната реализация на тази пиеса. Сашо Бръзицов направи великолепен аранжимент. Солист на тромпет е Мишо Йосифов. Стана много сладко!

Четири пиеси в албума „Персонификация“ на Теодосий Спасов

Записът на „Български триптих“ с Бигбенда на БНР води напред…

... Към албума „Персонификация“ на Теодосий Спасов. По време на записа на „Български триптих“ в почивката във фоайето пред Първо студио се появи Теодосий Спасов. Янко Миладинов му каза, че записват моя много хубава пиеса. Той се качи горе в кабината, много му хареса, каза го, а аз с усмивка благодарих. Но съпругата ми Мариела продължи, че имам още много такива пиеси на фолклорна основа. Теодосий ми даде визитка, уговорихме се да му гостувам. У тях му изсвирих Bacillus Bulgaricus и той каза, че все едно е написана за него. Сподели, че е събрал 10 пиеси – соло кавал с Бигбенда, и предстои публикването им от „Гега ню“. Отложи с цяла година издаването на албума, за да включи тези четири пиеси, които оркестрира отново Сашо Бръзицов.

Четирите пиеси са : Bacillus Bulgaricus („Тракийска песен“), „Нестинарка“, „Добружданска закачка“ и „Шопска песен“. За записите с Бигбенда на БНР под диригентството на Янко Миладинов Теодосий Спасов кани като специални участници Христо Йоцов и Мишо Йосифов.

Детските песни на Красимир Милетков се пеят от малки и големи, много от тях са в учебната програма

За да се развие любов и разбиране към джаза, контактът с него трябва да започне още от най-ранна детска възраст, както е станало със самия Красимир Милетков.

При мен всичко е много лично. Причината да пиша за деца първо песни, а после – пиеси за пиано, е фактът, че много рано започнах да живея разделен от моите деца след развода с първата ми съпруга. Първите песни са по мои текстове. Най-първата е „Въртележка“, посветена на моята племенница – дъщерята на сестра ми, която работи като балерина в Германия. Между другото, тя е в основата на това изобщо да започна да свиря на пиано – то се появи вкъщи заради нейните уроци в Балетното училище. Каквото тя свиреше по ноти, аз учех по слух. В музикалната школа се явих с „Неаполитански валс“.

После на синовете ми близнаци посветих – „Гост от юг“ и „На пързалката“, които сега са в учебниците. Децата много ми липсваха и така запълвах празнината. Пиесите за пиано повече тръгнаха към дъщеря ни от втория ми брак – Димана, която сега е флейтистка в Симфоничния оркестър на БНР. Тя поръча да й напиша песен за вещица. Не можах песен, но й написах пиеса.

Любовта ми към джаза се породи, когато бях в гимназията и гостувах на сестра ми, която първо спечели конкурс в операта в Айзенах, а след това – в Лайпциг. Нейният съпруг – актьор от фамилията Баухаус, а чичо му е оператор на Фасбиндер, имаше цяла колекция със записи на Махалия Джаксън, Ела Фицджералд, Луис Армстронг, цялата опера „Порги и Бес“. Той ми разказваше за джаза, за афроамериканската музика. Така се преплитат любовта ми към джаза, към децата и към народната музика и в сърцето ми се раждат нещата, които слушаме.

„Музикална кутийка“ с детски пиеси, изпълнени със суинг

„Шопска песен“ в клавирен вариант е най-често изпълняваната пиеса и дори от Музикалното училище ми казаха, че техен възпитаник е взел награда с нея на конкурс в Лондон. Със своя неравноделен размер пиесата прави впечатление на чужденците. В сборника „Музикална кутийка“, който от доста време се продава в книжарниците и се изпълнява от децата, има четири-пет пиеси със суинг. Още в „Приказка за кокошката и лисицата“ лисицата суингира, после – в „Котаракът в чизми“ – вълкът, има едно кънтри пътешествие и завършваме с „Парният локомотив“.

„Котаракът в чизми“ е истински тест за музикалността на децата. Председател съм на конкурс за пианисти до 4 клас. Те много свирят пиеси от „Музикална кутийка“. Когато едно дете изсвири тази писа добре, значи свири всичко добре. Джазът е тест за музикалността на децата. Отдавна е преодоляно неглижирането на този жанр. Истината е, че това е много високо ниво на музикантско можене. Точно затова се радвам, че тези пиеси приобщават децата още от най-ранна възраст, както се учиш да караш колело, да плуваш. Така е и с „Жаба Жабурана“ – тя е суинг, който още на 3 години децата го усещат и за тях това не е трудно. Трудно е, ако до 30 години не си слушал и свирил такава музика.

Тези пиеси са издадени в САЩ от Manduca Publications, има ги и на диск. Свирят се по цял свят! Много отчисления получавам от Скандинавските страни. Джазът е начин на живот – с чувство за хумор, с възможност да погледнеш отстрани и отвисоко. Това помага, с каквото и да се занимаваш.

Със записа на „Жаба Жабурана“ започва дългогодишно сътрудничество с Вокална група „Бон-Бон“

От изпълнението на „Жаба Жабурана“ тръгва пътят на едни от най-големите джаз, фънк и поп музиканти на България. Солисти на „Бон-Бон“ след това създават LaTiDa.

Това сътрудничество е дългогодишно, продължава и до днес. С „Бон-Бон“ правехме едноименно телевизионно предаване през неделя със сигнал по моя музика и текст. Солистите на групата Бети, Деси и Яна после създадоха LaTiDa. Преди повече от 20 години първата моя песен, която „Бон-Бон“ изпяха, бе „Жаба Жабурана“. Солистка в записа е Поли Генова, която с още едно момиче водеше телевизионното предаване. Тази песен имаше голям късмет! Текстът на Радой Киров е страхотен, а Зарко Атанасов направи прекрасен аранжимент. Когато му споделих, че „Акага“ са изпели песента на концерта си в НДК за своята 20-а годишнина, той ми каза, че именно те са записали диксиленда в оригинала – тогава са били млади войници в ансамбъла на „Строителни войски“.

Музата – съпругата Мариела

Когато срещнах моята бъдеща съпруга и се влюбих в нея, спечелих сърцето й с песента „Моя бъди сега“ по мои музика и текст, която много по-късно Васил Петров изпя за конкурса „Златният Арлекин“ в Плевен в чест на Емил Димитров. Живко Петров направи великолепен аранжимент и песента получи „Гранд при“. Васко я включи в неговия сборен албум с най-хубави песни. Никога не ми омръзва да я слушам.

Красимир Милетков е автор на химна на 144 СУ „Народни будители“ в София

След първото ни интервю в ефира на Джаз ФМ той проведе три срещи с децата в училището, в което се преподават музика, танцово и изобразително изкуство.

Песента „Народни будители“ е по текст на поетесата Ангелина Жекова и училището я използва като свой химн. Срещите ми с учениците сега бяха много вълнуващи! Те имат прекрасен салон със сцена и пиано. Понеже децата са много, направихме три последователни концерта. Много беше приятна срещата ми с тях…

Децата добре познават Вашите песни и ги пяха през цялото време с Вас…

Да. Това е винаги много приятно за един автор – да види, че песните му се познават.

Там направих един експеримент. Същото това шоу „Да играем и да пеем“ го правим от доста време. То е на основата на песни от албума „Жаба Жабурана“ и пиески от „Музикална кутийка“. Сега обаче реших да го обогатя с насоченост конкретно към джаза. Това беше първото проиграване на този вариант, включително с легендарни песни на големия майстор Петър Ступел – „Часовникът“ и „Зайченцето бяло“, за която казах, че всичко започва от нея…

От доста време правя съвременни клавирни джазирани аранжименти на тези толкова отдавна създадени песни. Те сякаш вече се пеят само вкъщи. Там, където съм жури на конкурси за деца-изпълнители, не ги чувам, смятат се за остарели. Тогава, в разговор с диригентките, им предложих да чуят как може да звучи тази песен. Те се учудиха от това, което чуха! Това осъвременява, дава нов поглед върху песента. Предстои фестивал за млади джазови изпълнители и ние ще представим „Часовникът“ с групата, която имаме със съпругата ми Мариела (на 2 юни от 12:30 ч. в Централен дом на архитекта). Стана много интересно. Децата много обичат тази песен! Искат да я пеят отново и отново. Със съвременен аранжимент една песен може да грейне по нов начин.

144 СУ „Народни будители“ е с паралелки по музика, хореография, изобразително изкуство. Много си личи, че тези деца учат изкуство. Ходя на много места, но наистина досегът с изкуството дава съвсем друго отношение към живота. Друго се чете в очите на тези деца. Много хубав бе експериментът и вече твърдо навсякъде ще го правя.

Най-скорошната ми среща с малки пианисти бе на 18 май в Бургас, където се проведе 12-я Национален клавирен конкурс „Бъдещето на България“. Аз съм дългогодишен председател на журито. Голямата награда е дете да отиде на софийския „Вива пиано“. Това е свързване на двата конкурса. Аз съм авторът на химновете и на двата. Те вървят вече от доста време…

И насърчават децата в техния път към хубавата музика и изкуството. Как изглежда животът, изпълнен с духовност?

Този въпрос си го задават хората, които имат нужда от духовност. Сигурно има такива, които са много щастливи да имат хубава кола, удобно жилище – материалните неща. Но за един човек, който има по-други потребности, това съвсем не е достатъчно. Дори да ги нямаш всичките неща от материалния свят, ако в духовната сфера си богат... За един творец няма по-хубаво преживяване от това да има вдъхновението и да създаде нещо ново. Това осмисля всичко. И после – обратната връзка – да го видиш, че е тръгнало в живота. Това са нещата, които те свързва и с Бог, и с вечността… Наистина – духовността е всичко!

В ефир поздравяваме нашите слушатели с изпълнението от Вокална група „Радиодеца“ на „Златни букви“ от Красимир Милетков с текст на Ангелина Жекова и аранжимент на Кристиян Бояджиев, а на нашия сайт честитим празника със стих-посвещение от Красимир Милетков.

  • Разказа на Красимир Милетков можете да чуете тук – първа част, втора част – или чрез бутона „Аудио“.
  • „Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
Подобни