Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Лени Вълкова в „Джаз истории“ I: Първа солистка на първия професионален джаз оркестър „Джаз Овчаров“

Лени Вълкова е първата ни джаз певица, първата постоянна солистка на „Джаз Овчаров“ – оркестърът, воден от Асен Овчаров, първи поставил джаза у нас на професионални основи. Лени живее с изкуството още от дете, а на голямата сцена излиза след конкурс, на който печели сърцата на музикантите. Така името й се появява на афишите като солистка на „Джаз Овчаров“ заедно с Александър Николов – Сашо Сладура. Гласът й звучи на много сцени в София – и в зала „България“, и във Военния клуб, в ресторант „България“, в баровете „София“ и „Астория“ и така нататък. За звукозаписната компания „Симонавия“, основана от първия ни летец и световен новатор във въздухоплаването Симеон Петров, тя записва много песни на Йосиф Цанков. Възхитени, и музиканти, и публика провъзгласяват Лени Вълкова за Кралицата на джаза.

Детство, изпълнено с музика

Описването на живота с музика около мен трябва да започна с театър „Одеон“. Моят баща ни водеше с майка ми на всички спектакли там. А след това отивахме в „Гамбринус“, където свиреше Тодор Каролеев с неговия оркестър – най-напред – салонна музика, а след това – музика за танци. Бях малка и се държах за ръцете на моите родители и скачах в локвичките, които оставаха, след като измиеха улиците.

Пееха и майка ми, и баща ми. Майка ми знаеше всички шлагери и градски песни и покрай нея ги научих и аз. Пусках силно радиото, което баща ми бе купил, и озвучавах цялата махала с моя глас. Всички ме чуваха, когато пея.

Снимка от детството, направена във фото „Кемилев“, 1944 г.
Снимка от детството, направена във фото „Кемилев“, 1944 г.

Учи при Евгения Марс, Павел Елмазов, Николай Фол, Дора Мамберг и проф. Иван Попов

Като ученичка Лени Вълкова се изявява в училищни спектакли и в местното читалище – пее, танцува и участва в постановки и оперети. Поетесата Евгения Марс често я кани в дома си да украси светските приеми със своя глас. Трогната от таланта й, Евгения Марс лично й подарява изписани със златни букви стихове. Лени продължава да развива своите умения в изкуството. Прочутият Мильо Басан е категоричен, че тя трябва да следва в Консерваторията.

При Николай Фол учех балет, а при Дора Мамберг – пеене. За Консерваторията ме подготвиха Евгения Марс и нейният син Павел Елмазов. Влязох в класа на проф. Иван Попов. Той ми казваше: „Лени, аз те уча на постановка на гласа, на оперно пеене, а усещам, че разваляш постановката. Вкъщи сигурно пееш нещо друго.“ И той познаваше – пеех „Мими от Тринидад“, „Бимбо“, Kalamazoo, Night and Day – какво ли не!

Докато учи оперно пеене и пее джаз хитове вкъщи, Лени Вълкова не загърбва балета и театъра.

Когато бях в Консерваторията, постановчикът Мария Димова избра две от нас да участваме в Народния театър в нейните постановки „Герман“, „Приказка“ и „Тракия“ и, разбира се, с успех участвахме.

Първа солистка на „Джаз Овчаров“

Лени Вълкова става първата постоянна солистка на водения от Асен Овчаров „Джаз Овчаров“, като печели конкурс. В миг тя грабва сърцата на музикантите.

На конкурса в бар „София“ се явихме повече от 50 момичета. Останах последна, защото много се притесних – тичах нагоре-надолу по стълбите от вълнение. Асен Овчаров акомпанираше на всички певици, съответно – и на мен. Покани ме на пианото и запях. Но Бенцион Елиезер в един момент му каза: „Асене, ела при мен, да те сменя на пианото, да чуеш как хубаво пее това момиче.“ Овчаров застана наблизо, а оркестърът беше в ложите отсреща. Когато отново запях, наскачаха и ме вдигнаха на ръце. Бенцион Елиезер каза: „Това е момичето, което отдавна сме търсили, момичето, което отдавна чакахме! Това е гласът, който отдавна ни трябваше!“

Първата снимка на Лени Вълкова като певица, автор:фотограф-художник Петър Папакочев, 1945 г.
Първата снимка на Лени Вълкова като певица, 1945 г.

Да се яви на конкурса я убеждава Мици Добрич – една от дъщерите на Лазар Добрич.

Лола Добрич и Мици Добрич, дъщери на Лазар Добрич – доайена на цирк „Роял и Добрич“, ме заведоха на конкурса в бар „София“. След това Живко Бисеров – партньор на Лола, постави за нас „Бимбо“ и „Мими от Тринидад“. За „Мими от Тринидад“ бях с разкошна рокличка с капки, с точки, с фльонги, а за „Бимбо“ оркестърът бе с тъмни лица.

Елена става Лени Вълкова

Първата изява е съпътствана от технически проблем – уредбата се поврежда, но музикантите намират изход.

Уредбата се развали точно когато трябваше да пея. Кованеца (Стефан Кованов – б.а.) излезе пред публиката и каза: „Уважаеми гости, много съжаляваме – аз и нашият оркестър – че не можете да чуете как хубаво пее това момиче. Но ние ще тушираме оркестъра, за да може тя да изпее без микрофон това, което имаме по програма. Така запях без микрофон Day and Night.

На сцената вече блести Лени Вълкова, защото музикантите й дават този творчески псевдоним. Те казват: „Елена малко строго звучи. Ще бъде Лени!“

Бях Елена, станах Лени Вълкова.

После, като мине по „Царя“, където хайлайфът прави своите разходки, я наричат „Сладката Лени“. Въпреки славата си, Лени остава вярна на изкуството и на публиката.

Аспарух Лешников беше много мил с мен. Той ми поднесе букет рози и каза: „Лени, ти можеш хубаво да пееш, можеш много да дадеш на публиката. Но не се главозамайвай. Остани си такава непринудена, каквато си.“ И аз останах така.

Бар „София“, 1945 г.Бар „София“, 1945 г.

Неуморният Асен Овчаров

И както в музиката си Лени Вълкова споделя любовта, така и публиката, и музикантите са щедри в любовта, с която я даряват. Веднъж колегите й поднасят специална изненада за 17-я рожден ден. Навръх празника си тя е на сцената и те засвирват песента „17 Candles“ („17 свещи“). Друг път й се налага да изнесе три биса, в които пее Night and Day на английски, на български и отново на английски. В своето непосредствено общуване с публиката Лени Вълкова обича да добавя български думи към английските оригинали. За творчество я вдъхновява със своя професионализъм, талант и огромен ентусиазъм Асен Овчаров.

Той беше нещо страхотно! Работеше неуморно! Много от нощите ги прекарваше в работа на пианото в аранжиране на песни. Той умееше да прави и аранжименти на оперни арии.

Поредица от рекламни материали разкриват развитието на репертоара на „Джаз Овчаров“ и отношението на властта към изкуството. От първия разбираме, че за първи път в България ще чуем джазова версия на оперна ария – от операта „Палячи“, като това е толкова неочаквано, че анонсът е придружен от поредица от въпросителни и удивителни.

Вторият разкрива, че Асен Овчаров продължава да джазира оперни творби, като добавя и „Трубадур“ в репертоара, а също и филмова музика.

В третия се обявява, че публиката ще чуе „най-новите американски джазови песни!!!“. Това са акценти от джаз живота в София в първите три месеца на 1946 г.

Само три години по-късно, през 1949 г., от четвъртата листовка виждаме, че е започнал процесът по неглижиране на джаза, той дори визуално е потиснат под множество други артисти и номера в наченка на вариететна програма от „над 3 часа непрекъснато пеене, балет, хумор, музика и фокуси“.

Пленителният Сашо Сладура

Когато става част от „Джаз Овчаров“, нейното име е на афишите като солист заедно с Александър Николов – Сашо Сладура.

Той беше много чаровен човек! Изключителен! Внимателен. Талантлив. Беше концертмайстор на Държавния симфоничен оркестър. Свиреше великолепно и пленяваше публиката със своята музикалност с цигулката и като певец. Той пееше френски песни.

Афиш за концерт с двамата солисти: Лени Влкова и Александър Николов – Сашо СладураАфиш за концерт с двамата солисти: Лени Вълкова и Александър Николов – Сашо Сладура

Репертоара, който Лени Вълкова записва с „Джаз Овчаров“ е с песни на Йосиф Цанков, стиховете към които са на Надя Трендафилова – известна авторка на детски пиеси и книги, както и преводач на детска литература. Записите са направени за „Симонавия“ – най-голямата на Балканите звукозаписна фирма, основана от Симеон Петров – първия ни авиатор и световен новатор във въздухоплаването. Това са „Пролет“, „Пролетна песен“, „Бригадирска мечта“, „В планината“, „Знаеш ли, кажи ми“ и др.

Част от тези песни открихме на грамофонни плочи в Националния политехнически музей, а Алекс Нушев от Института за изследване на изкуствата към БАН ги прехвърли на цифров носител и обработи звука. Така имахме възможност да излъчим за първи път в българския ефир след 69 години в забвение тези възхитителни записи. Те са от основаната от първия ни авиатор Симеон Петров компания „Симонавия“, която точно в този момент е в прехода към национализация, и от нейния наследник „Радиопром“.

Най-известна от българския репертоар на Лени Вълкова е „Тихо гасне тая вечер“, която, заедно с още песни, чухме на живо на срещата-концерт, организирана от Джаз ФМ и НДК в Литературен клуб „Перото“. Това бе първият осъществен на живо пред публика запис на „Джаз истории“. На пианото за изпълнението на повече от 10 песни бе Калин Жечев от Джаз формация „София“ и „3oto“ и част от екипа на „Гласът на България“ по bTV. В представянето на „Тихо гасне тая вечер“ се включи внукът на композитора – тромбонистът Вили Стоянов.

Тази снимка от 1946 т. е направена от фотограф-художник Петър Папакочев и е предназначена за рекламна брошура на импресарска фирма, в която между другото е описано отделянето на „Джазът на оптимистите“ от „Джаз Овчаров“. В брошурата това действие е представено като обогатяващо джазовия живот. Повече ще разкажем в следващото издание на „Джаз истории“.

  • „Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
  • Разказа на Лени Вълкова, който тя богато илюстрира с песни, можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
  • В предаването идната седмица ще чуете спомени за Лени от Ани Пармакова, Лиана Антонова, Ахинора Куманова, Любомир Оджаков и Развигор Попов. В допълнение, повече за музикалната ни сцена от онази епоха ще разкаже Божидар Кованов, син на Стефан Кованов, който през следващата седмица ще гостува в студиото ни.
  • Всички снимки са на документални материали от архива на Лени Вълкова.
  • Идната седмица ще публикуваме снимка от Държавния архив на Асен Овчаров, Лени Вълкова и Леа Иванова.
  • За „Джаз истории“ можете да ни пишете с разкази или да ни изпратите снимки и записи на istorii@jazzfm.bg или да ни позвъните на 029055656. Презумпцията е, че те ще бъдат публично използвани.

Основна снимка в публикацията: първата снимка на Лени Вълкова като певица, 1945 г.

Подобни