Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Следобедни импровизации

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Линда Мей Хан О: „Kолкото повече поставяме под въпрос предразсъдъците, толкова по-добре ще стават нещата, а те вече наистина се променят.“

Линда Мей Хан О е сред най-нашумелите имена в джаза и едно от ярките лица на промените, настъпващи с навлизането на все повече жени инструменталисти в любимия ни жанр, известен доскоро като основно мъжка територия. „В човешката природа е заложено, ако не виждаш определен тип хора да свирят или да правят нещо, по някакъв начин да се насажда усещането, че те не са достатъчно способни. Мисля, че хората започват да преосмислят всичко това.“ – казва Линда Мей Хан О в интервю за Джаз ФМ радио. Въпреки вниманието към нея и успехите си тя е категорична: „Независимо на колко корици на списания си бил, колко добри отзиви има за албумите ти, говорим за някакъв процес – ние продължаваме да растем, да работим, да ставаме по-добри, да се борим за това, което наистина искаме.“

Преди няколко седмици на „Пловдив джаз фест“ Линда Мей Хан О се представи за първи път пред българската публика. Басистката беше заедно със своя квартет и направи силно впечатление с красивата музика, която създава, и увереното си поведение на бендлидер. Биографията й включва сътрудничества с Пат Матини, Дейв Дъглас и Джо Ловано, а кариерата й съвместява ролите на концертираща басистка, композиторка и преподавателка. По-рано тази година Линда издаде петия си студиен албум Aventurine, в който богатият звук е разгърнат от джаз група и струнен квартет, а следващата година ще слушаме Линда като член на формацията на Пат Матини в новия проект на легендарния китарист From This Place. Дискът ще бъде на пазара на 21 февруари. Какво е усещането да работиш с Пат Матини, кои са най-големите трудности, но и най-хубавите моменти в работата й – за всичко това разговаряме с Линда Мей Хан О. Интервюто на Таня Иванова с басистката може да чуете чрез бутона „Аудио“ или да прочетете по-долу.

В джаза има толкова велики басисти. Как уважението към традицията Ви помага да развиете своя собствен музикален почерк?
Когато започнах да свиря в традицията на джаза, да уча повече импровизация и джаз, аз вече имах зад гърба си опит с класическата музика. Когато се учех да свиря на електрически бас в джаза, трябваше да си проправям пътя като премина през рок музиката, фюжъна и прибегна до по-традиционните елементи. За един басист е много важно да има тези основи, когато става дума за твоята роля в една група, когато си част от ритмичната секция. Това е важно, дори когато използваш модерни идеи или не толкова традиционни, а по-съвременни аспекти в музиката - този основен елемент на заедност си остава нещо много важно. Сещам се за Рей Браун, един от басистите, когото слушах още в началото. Той ме накара да поискам да свиря на контрабас. Или когато се сетя за Пол Чеймбърс, Чарли Мингъс, Оскар Петифорд, за хора от тази класа – те ме вдъхновяват не само защото владеят инструмента толкова добре, а защото усещат нещата и заради начина, по който присъствието им в групата е толкова солидно. Това е важно за мен, важно е и когато преподавам, защото ако притежаваш това, ти може да го надграждаш с още много други неща, но е важно да поддържаш тази основа.

Критиците се изказват ласкаво за Вашата работа, Вие сте на кориците на списанията. Това със сигурност е от полза за Вашата кариера. Как гледате на успехите си и какво Ви помага да останете здраво стъпила на земята?
Независимо на колко корици си бил, колко добри отзиви има за албумите ти, говорим за някакъв процес – ние продължаваме да растем, да работим, да ставаме по-добри, да се борим за това, което наистина искаме. До определена степен това е личен път, който при мен е свързан с придържането ми към нещата, които ме мотивират и осъзнаването защо изпълнявам музика, какво обичам във всичко това. Голяма част от тази любов идва от въодушевлението по време на импровизацията заедно с другите музиканти, когато създавате един красив момент, който никога повече не бихте могли да пресъздадете отново. Приятелите и семейството помагат, за да си здраво стъпил на земята. В моя случай мисля, че те са много отворени и непредубедени хора. А що се отнася до по-голямата картина на нещата – музиката е много важна в моя живот. Тя е нещо, с което съм се занимавала през по-голямата част от него до този момент и в края на деня животът ми е отражение на музиката. За мен са важни взаимоотношенията, хората и преживяванията ми, защото ми помагат да бъда здраво стъпила на земята.

Какво бихте казали на всички тези талантливи жени наоколо, които искат да свирят джаз, но по някакъв начин се чувстват неуверени?
Бих им казала да се осланят на мотивацията си, да си дадат сметка защо обичат да свирят, защо го правят. Фокусът е нещо важно. В противен случай при определени обстоятелства ще ни е трудно продължим по пътя, по който сме поели. Невинаги е лесно. Според мен е хубаво, че хората започнаха да променят гледната си точка лека-полека. В човешката природа е заложено, ако не виждаш определен тип хора да свирят или да правят нещо, по някакъв начин да се насажда усещането, че те не са достатъчно способни. Мисля, че хората започват да преосмислят всичко това. И започват да слушат музика малко по-обективно, в смисъл че не съдят за нещата непременно по външния им вид. Винаги ще го правят, разбира се, но колкото повече поставяме под въпрос тези предразсъдъци, толкова по-добре ще стават нещата, а те наистина вече се променят. Благодарна съм на всички, които проправиха пътя преди нас – Мери Лу Уилямс, Джери Алън и дори днешните музиканти като Тери Лин Карингтън, Есперанца Спалдинг, хора, които по някакъв начин се открояват и работят здраво, мотивират ни и проправят път за другите, отваряйки вратите за по-младите музиканти жени и така дават равни възможности за развитие в сферата на музиката.

Това е много важно за джаза, не само за джаз музиката, разбира се. Това е нещо важно за цялото общество и за начина, по който живеем заедно.
Точно така. Много сте права.

Кой е най-трудният момент от Вашата работа?
За момента това е да се опитвам да постигна баланс във всичко, с което се занимавам. Мисля, че като музиканти трябва да бъдем по-находчиви. Често ни се налага да носим много шапки по различни начини. Едно постоянно предизвикателство е да движиш едновременно неща като преподаване, изнасяне на концерти, създаване на музика, да се опитваш да балансираш всичко това и то да постигнеш здравословен баланс. Може да бъде доста сложно да управляваш времето си. Винаги съветвам моите студенти да си изградят система, за да са по-организирани и така да се улеснят максимално по отношение на времето и енергията си. Има толкова много несигурност тези дни – особено със стрийминга и с промените в музикалната индустрия, така че трябва да сме избретателни. И в тези условия трябва да останем верни на себе си и да имаме възможност да творим в тази ситуация, да създадем пространство за нас самите.

Вие сте много талантлива композиторка, наистина много ми хареса Вашата музика, впечатлена съм, както вече Ви казах. Бихте ли споделили как пишете музика?
Зависи от ситуацията. Понякога музиката може да произлезе от някаква идея или история, която е в главата ми. Друг път това може да е като малък пъзел, който сглобявам за себе си и искам да видя дали мога да създам музика, базирана на него или на някои предизвикателства, които съм си поставила. Понякога е като да нарисуваш картина, разполагаш с палитра и искаш да видиш какво ще се получи, понякога е като пъзел и от него става красиво платно, върху което музикантите могат да свирят отгоре. Понякога създавам нещо като игрище за музикантите и просто искам да видя какво ще се случи, хвърляме се смело напред, много е забавно и се надявам, че и публиката може да бъде въвлечена в цялото нещо.

Звучи забавно, но знам, че не е лесна работа. Кое е най-хубавото на това да бъдеш джаз музикант?
Това, което на мен ми харесва най-много, е възможността да работиш с различни музиканти, хора с различен бекграунд, различни опорни точни и да направите нещо красиво на момента, което после не може да пресъздадете отново. Това е нещо много специално за мен. Аспектите от импровизацията, самото сътрудничество и събирането заедно на едно място на хора с различна динамика и с много различна индивидуалност – това винаги е много вълнуващо за мен.

Какво е усещането да работиш с Пат Матини? Той е един от най-любимите ми музиканти.
Мат Матини е един от музикантите, от които се интересувам отдавна, още когато започвах да слушам джаз - определено неговите записи в трио ме привлякоха първоначално. Той е изключително вдъхновяващ. Много плодовит композитор и инструменталист. Научих много от него за начина, по който ръководи групата си, това е нещо много специфично. Някои хора изпъкват повече като композитори или като музиканти, но той е и в двете роли. Това се отразява на начина, по който свири, много е мелодичен и в неговите партии има красива архитектура. Работата с Пат Матини е невероятен опит и аз съм голяма късметлийка, че ми се случва всичко това.

Чрез Вашата музика мога да усетя колко деликатен човек сте и знам, че Ви е грижа за света, в който живеем. Как допринасяте за позитивната атмосфера, от която всички толкова много се нуждаем?
Има много неща, в които вярвам силно. Моят съпруг – пианистът Фейбиан Алмазан, ние често свирим заедно, създаде лейбъл преди няколко години – Biophilia Records. Занимаваме се много с доброволческа работа и помагаме на организации около града Ню Йорк, свързани с дейности за околната среда. Работим съвместно с невероятни организации, които вършат прекрасна работа като NRDC (The Natural Resources Defense Council) и др. Окуражаваме фенове и музиканти да се включват в различни дейности, опитваме се да обърнем внимание на обединяването на музиканти, обсъждаме важни въпроси като например пътуванията ни. Всъщност е доста трудно да си пътуващ музикант. С климатичните промени и многото пътувания – това оставя голям отпечатък, но някак се опитваме да интегрираме и двете неща. Не използваме пластмаса в представянето на нашата музика. Албумите ни са под формата на оригами и хартията, от която са направени, е сертифицирана. Някои хора продължават да искат компактдискове, което е чудесно. Ние просто избрахме да не използваме пластмаса. Опитваме се да се занимаваме с всички тези неща. Аз много се интересувам от темата за човешките права. В момента онлайн правя някои проучвания по хуманитарно право. Мисля, че всички тези неща вървят ръка за ръка – музиката и начина, по който ние хората работим заедно, един до друг и е добре да сме информирани, когато говорим за тази по-голяма картина на нещата.

Фотография: Евгени Димитров от „Булфото“

„Пловдив джаз фест“ се организира от Мирослава Кацарова чрез Blue M. Той е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата – 2019 и се провежда с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Подобни