Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Лиз Райт: „Истинска свобода можеш да постигнеш, само когато се научиш да приемаш случващото ти се в живота.“

„Понякога свободата се провъзгласява като скъсване с разума и с реалността,
но всъщност тя е приемане, което не изисква такава борба, няма нужда от съпротива на действителността и скъсване със себе си.“

Музиката на Лиз Райт лекува и вдъхновява. „Откривам любовта във всичко, което се случва в живота ми. Да вървиш напред, воден от любов, изисква голяма смелост. С изкуството си споделям живота в любов и оставям отворена вратата и другите да ме последват.“ – казва певицата в интервю за Джаз ФМ.

Забележителната Лиз Райт пее с Оркестъра на Държавна опера – Пловдив на сцената на Античния театър

Тя започва да пее като дете в църквата, учи класическа музика и се обръща към джаза, а сега основните съставки на музиката й са ритъмендблусът и джазът. На 16 юли от 21 ч. тя ще излезе на сцената на Античния театър в Пловдив с оркестъра на Държавна опера – Пловдив в програмата й Opera Open. „Разказите за моите преживявания и откровеността в споделянето им в тази нова среда – здраво изградена и изящна, звучат много вълнуващо и красиво.“ – посочва за акомпанимента на оркестъра тя. Лиз Райт отново свири на пиано и ще застане на пианото по време на своя концерт, който е част от „Пловдив – Европейска столица на културата’ 2019“. За мотото „Заедно“, тя сподели: „Обичам вълшебството на чувството за връзка, обичам силата и енергията на хората.“

Таня Иванова и Светослав Николов разговарят с Лиз Райт и за творческия процес по създаването на албум, за сътрудничествата, прераснали в приятелства, с Тери Лин Карингтън и Анджелик Киджо. За градинарството като хоби и начин на осмисляне на преживяванията тя посочва: „Обръщам се към природата като ориентир какво се случва в живота ми, за насока как да продължа. Когато наблюдавам природните процеси и естествения ред на нещата, се изпълвам със спокойствие и увереност.“ А за важността да празнуваме джаза подчертава: „Той е единственият жанр, който е основан на идеята на постоянната промяна и развитие. Джазът е музика на свободата, на смелостта, на връзката и осъзнатостта. Той изразява света, който можем да изградим и какъвто го имаме днес. Наследството му е изключително голямо, той е приобщил много хора, кръстопът е на културите и място за задълбочен диалог между тях, свързан е с мира и с любознателността.“

Концертът на Лиз Райт в Пловдив ще се проведе на 16 юли от 21 ч. в Античния театър. Той се осъществява от Държавна опера – Пловдив съвместно с Plovdiv Jazz Fest и с медийното партньорство на Джаз ФМ.

Интервюто можете да чуете тук или чрез бутона „Аудио“ и да прочетете по-долу.

Първата Ваша песен, която чух, бе My Heart („Сърцето ми“). Беше вълшебно! И от този момент нататък винаги свързвам Вашата музика със сърцето – всичко, което пеете, начина, по който го правите, чувствам, че минава през сърцето Ви и докосва нашите сърца. Така това усещане стана част от начина ми на възприемане на Вашата музика. Каква музикална изразителност е в основата на изкуството Ви?

В основата на музиката ми е любовта. Звучи твърде общо, но именно любовта е моята движеща сила, точно тя ме зарежда с енергия. Винаги се позовавам на любовта, когато пея на живо и записвам. Откривам любовта във всичко, което се случва в живота ми. Да вървиш напред, воден от любов, изисква голяма смелост. Трептенията на живота в любов ми дават теми за песните и ме изпълват със сила да разказвам истории, помагат ми да разбирам хората и техните чувства. Надявам се, че с музиката си облекчавам болката, която хората изпитват, показвам, че разбирам техните чувства и им давам възможност да ги излеят. Точно това облекчение носи музиката. С изкуството си споделям живота в любов и оставям отворена вратата и другите да ме последват.

Музиката Ви лекува и вдъхновява. Благодаря Ви за това!

И аз благодаря за Вашите думи!

Започвате да пеете като дете в църквата, учите класическа музика и се обръщате към джаза, а сега основните съставки на музиката Ви са ритъмендблусът и джазът. В България ще пеете със симфоничен оркестър – оркестъра на Държавна опера – Пловдив. Как музиката Ви ще прозвучи по различен начин в тази непозната за нас музикална среда?

Ще чуете гласа ми, историите, които разказвам, и духа, който споделям, в красиви одежди. Това съм самата аз! Вълнувам се от събирането в едно на всички тези елементи, защото винаги съм обичала класическата музика и оркестровия звук. Аранжиментите откриват нови простори в звученето на музиката ми. Няколко пъти вече съм пяла със симфоничен оркестър, а усещането е на приповдигнатост. Разказите за моите преживявания и откровеността в споделянето им в тази нова среда – здраво изградена и изящна, звучат много вълнуващо и красиво.

Докато пътува към дома си, автомобилът на Лиз Райт поднася по заледения планински път и в пропадането към пропастта го спира младо жилаво дърво. Скоро неин съсед й се притичва на помощ и я изважда от колата. Тази история е в основата на албума Freedom & Surrender („Свобода и приемане“), а от обложката ни посреща снимката на това дърво.

Спомням си историята, която разказахте за албума Freedom & Surrender. Свободата и приемането са толкова свързани и произтичащи едно от друго. В книжката към албума споделихте за преживяването и описахте неговото значение за Вас. От дистанцията на времето как изглежда случилото се, на какво Ви научи за живота и до какво Ви доведе?

Винаги, когато записвам албум, предварително дълго общувам с продуцента. Тези наши разговори са толкова задушевни, увлекателни и задълбочени, че споделената помежду ни любов остава да ни свързва до края на живота ни. По този албум работех с Лари Клайн и с него говорихме приятно и интересно, писахме музика. Стигнахме до извода, че истинска свобода можеш да постигнеш, само когато се научиш да приемаш случващото ти се в живота. Единствено двете заедно описват кръг на съвършеното цяло. И именно тогава приех истината за това как искам да живея, приех любовта. Тогава се почувствах свободна! Понякога свободата се провъзгласява като скъсване с разума и с реалността, но всъщност тя е приемане, което не изисква такава борба, няма нужда от съпротива на действителността и скъсване със себе си. В албума трябваше да намеря начин да изпея осъзнаването на това.

Тоест – само така истински можем да се свържем със света около нас. Знам, че обичате градинарството, което е сходно като усещане – нещо израства в ръцете ти благодарение на грижите, които полагаш за него, то е връзката ти със света и с природата. Как това Ваше хоби подпомага музиката Ви, допринася към нея?

Толкова ми харесва този въпрос! Точно преди да се кача на самолета за Ню Йорк, минах край градината си, която е в училище по изкуствата в Чикаго и вързах доматите за колчета, защото сега беше моментът да го направя. Иначе растенията щяха да се счупят или пък да излязат върху пътеката… Обръщам се към природата като ориентир какво се случва в живота ми, за насока как да продължа. Докато се грижа за градината, работя и размишлявам върху въпросите, които са ми на дневен ред, върху нещата, за които търся ключ. Продължавам така, докато се изморя толкова, че да бъда обзета от спокойствие. Тогава спирам. На това ме научиха съседите ми в планините в Северна Каролина, където имам къща. Те ми показаха какво е това „съзнателен труд“ – да правиш нещо, свързано със земята, за да можеш да осмислиш своите чувства и преживявания. Така че в моментите, когато се опитвам да осъзная в пълнота нещо и да подготвя следващата си стъпка, а това в действителност се случва постоянно, съм в градината или съзерцавам пламъците на огъня. Всеки път, когато наблюдавам природните процеси и естествения ред на нещата, се изпълвам със спокойствие и увереност.

Помня момента, когато слушах изпълнението Ви на Reaching for the Moon от албума We All Love Ella, посветен на Ела Фицджералд – вървях по алеята към морето, а над него блестеше луната. Очите ми се изпълниха със сълзи от вълнение в този толкова хубав момент. Благодаря Ви за него! Нещо толкова просто се случи неочаквано и показа колко красота има на света – видима и невидима. Какво вложихте в песента, че я направихте толкова превъзходно красива и вълнуваща?

Не знам… Не знам… Просто осъзнавах в пълнота света около мен. Помня момента на записа в студиото в Ню Джърси, а Реджина Картър свиреше на цигулка. Потопихме се в красотата на песента. В нея исках да предам цялата си любов и благодарност към Ела – това бе толкова силно вдъхновение! След това вложих в изпълнението си цялата любов, която чувствах тогава – към каквото и да е било то в момента. Вложих всичките си мечти – днес не мога да кажа какви са били те. Извиках чувства, цветове. Така музиката излиза от мен, но аз съм само проводник – нейния извор не мога да го обясня.

Три великолепни певици със съвместни концерти в Европа:
Лиз Райт, Анджелик Киджо и Сесил Маклорин Салвант

Идвате в София след поредица от концерти с прекрасни вокалистки – Анджелик Киджо и Сесил Маклорин Салвант. Програмата е под заглавието Sing the Truth, което се превежда като „Изпей истината“. Защо е важно това да се случва?

Много се радвам, че продължавам да съм част от тази програма, която непрекъснато се развива от създаването си през 2009 г. като трибют към Нина Симон. Помня колко бях развълнувана, че ще участвам заедно с дъщеря й, с Анджелик Киджо и с Даян Рийвз. Току-що бях завършила кулинарно училище в Ню Йорк. Бях много притеснена, защото тъкмо се бях научила как да готвя, и се върнах към музиката. Велик момент – излизам на сцената с някои от членовете на групата на Нина Симон! През годините с тази програма почетохме и други изпълнители, а сега акцентът е музиката на Нанси Уилсън, Тина Търнър, Арита Франклин, Джони Мичъл… С „Изпей истината“ отдаваме почит към жени, които са изрекли истината в много важни моменти от развитието ни и всички свързваме гласовете им с изговарянето на истината на глас. В репертоара са и наши песни, с което илюстрираме идеята, че честността и връзките помежду ни продължават да имат своя изразител в музиката. Така показваме на хората не само къде сме сега в своето развитие, но и къде искаме да отидем. Всички тези велики певици са правили точно това. Така турнетата „Изпей истината“ станаха традиция и изразител на развитието. Много съм щастлива, че от първия ден в програмата сме заедно с Анджелик – двете сме много близки приятелки, като сестри. Готвила съм в кухнята й, гледала съм плодове в градината й, обиколила съм света с нея. Тази връзка е истински дълбока и ми носи много радост. Много е вълнуващо, че опознах Даян и е абсолютно прекрасно, че Сесил сподели света си с мен. Съчетанието от музика и истории, които поднасяме от сцената, е великолепно. За мен е чест, че участвам в този проект.

Той е ръководен от Тери Лин Карингтън, в чиито албуми Money Jungle: Provocative in Blue и The Mosaic Project: LOVE and SOUL участвате.

Тери Лин Карингтън е една от най-близките ми приятелки и насърчителки. Тя непрекъснато разширява просторите на света ми като музикант и като личност. Кара ме да правя неща, на които дори не съм си представяла, че съм способна. Тя е и върховен аранжор. Благодарна съм, че именно чрез нея животът ми поднесе някои от най-големите дарове, направих някои от най-значимите си открития за музиката и създадох някои от най-прекрасните си приятелства. Много съм щастлива, че я познавам. Ако минат два-три месеца без да я видя, я търся, защото тя ми показва пътя към израстването по най-добронамерения начин. Винаги се вълнувам, когато съм с нея на сцената.

Говорихме за празнуването на музиката на Ела Фицджералд и на Нина Симон, нека да поговорим за празнуването на самата джаз музика. Когато Хърби Хенкок предложи да празнуваме джаза като музика на свободата, официално бе определен Международният ден на джаза. Вие участвахте в Глобалния концерт на звездите тази година. Защо е важно да празнуваме джаза?

Джазът е колкото музикален жанр и музикална традиция, толкова и философия в постоянно развитие. Той е музика на свободата, на смелостта, на връзката и осъзнатостта. Той изразява света, който можем да изградим и какъвто го имаме днес. Джазът е единственият жанр, който е основан на идеята за постоянна промяна и развитие. Толкова ми харесва да съм част от него! Така опознавам наследството и участвам в създаването му, оставям своя почерк върху неговите страници. Наследството му е изключително голямо, той е приобщил много хора, кръстопът е на културите и място за задълбочен диалог между тях, свързан е с мира и с любознателността. Затова съм благодарна, че участвах в Международния ден на джаза. За първи път се озовах на сцената с хора, които говореха за помирението и за лека, които джазът ни дава. Толкова е прекрасно, че го чух от велики личности като Хърби Хенкок, Браян Блейд, Джоуи ди Франческо. Беше много вълнуващо и ужасно приятно!

Споменахте Браян Блейд, който е с Вас в самото начало на кариерата Ви. Веднага след дебютния си албум бяхте поканена на сцената на North Sea Jazz Festival. Сега той трябва да се е превърнал във Ваш втори дом. Точно от там ще пристигнете в Пловдив. С какви чувства ще поемете насам след участието си на фестивала?

Ще бъда вдъхновена, ще дойда с отворено съзнание. Трудно ми е да кажа… Аз съм от хората, които много се свързват с момента и средата. Надявам се, че ще съм в това състояние, което ще съответства на задачата ми. Със сигурност от North Sea Jazz Festival ще дойда вдъхновена и развълнувана.

Какво представлява тази сцена за Вас?

Много е зареждаща и силна. Хората са влели своята красива енергия и хубавите си спомени. Когато застанеш на нея, усещаш тази сила, чувстваш традицията и празничното настроение на публиката. Знам какво да правя, какво да изпея, къде да вляза и изляза, но тук в добавка навсякъде около себе си чувствам тази енергия, с която разполагам и която вкарвам в изпълненията си. Това много ми харесва и силно ме вълнува!

В България ще пеете на сцената на римски амфитеатър – може би сте го видели на снимка – много е красиво и ще се влюбите в мястото. Какво ще включите в програмата?

Основно ще бъдат заглавия от новия ми албум Grace, ще чуете песни, които още не съм записала, както и селекция от албумите ми досега. Отново започнах да свиря на пиано и на концерта също ще седна на пианото. Много ми е приятно общуването с музикантите от групата ми – избрала съм лично всеки един от тях. Ще бъде красиво и знам, че силата и обаянието на сцената също ще оставят своя отпечатък върху музиката. Така че – идвам с огромно желание!

Концертът е част от програмата на „Пловдив – Европейска столица на културата’ 2019“. Този празник на изкуствата протича под мотото „Заедно“. Какво можем да постигнем, когато сме заедно? Каква е красотата на връзката между хората?

Обичам силата, която връзката ни дава, тя изпълва сърцето ми с благодат. Излъчвам към света това, което той ми предава като вълнение. Много е интересно, че си представяме какво бихме казали на даден човек, когато го видим. Но, когато сме заедно, се обръщаме към себе си за извора на думи и той бликва от интуицията и творческия ни заряд. Обичам вълшебството на чувството за връзка, привързана съм към силата и енергията на хората. Харесва ми, че никога предварително не знам какво точно ще се случи. Усещането за връзка е свещен момент, който буди вътрешната ни интелигентност – знаеш какво да кажеш, как да постъпиш. В изкуството и в живота са много важни преживяването и реакцията във връзката с другите хора.

Подобни