Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

„Манхатън трансфър“: приемащи, в любов, с обща цел

Любов, уважение, обща цел, толерантност и приемане – в това почтено взаимоотношение помежду си музикантите от „Манхатън трансфър“ изграждат музиката, която вече десетилетия ни носи щастие и хармония. В навечерието на концерта им в София довечера от 20 ч. в зала „България“, чуйте чрез бутона „Аудио“ и прочетете по-долу интервюто на Светослав Николов с четиримата членове на формацията: Джанис Сийгъл, Шеръл Бентийн, Алън Пол и Трист Кърлес. Ще откриете техния отговор на въпроса за непреходната притегателна сила на най-любимата на слушателите ни тяхна песен Soul Food to Go. И ще разберете защо от работата им с Милчо Левиев за спомен им е останал изразът: „Хвърли камъчето в локвата!“ И още – защо Джанис Сийгъл е споделила с колегите си: „О, колко обичам българите!“

Не мога да отделя музиката ви от своя живот. Благодаря за това! В началото на 90-те, в края на комунизма, бяхме жадни за джаз и всички слушахме вашите песни – така опознахме джаз музиката. Вашата група е микрокосмос на идеалното общество – как постигате това? Отнасяте се с любов и уважение към себе си и един към друг, имате обща цел и я реализирате заедно. Какво прави групата ви символ на висшата хармония, която толкова много бихме искали да присъства навсякъде около нас?
Джанис: Радвам се, че използвахте термина „микрокосмос на обществото“, защото ние сме това – хармонична общност. Това постигаме с толерантност към различията, приемане на всеки такъв, какъвто е. И, разбира се, както казахте – любов, уважение и обща цел. Описахте го съвсем точно.

Какво прави музиката ви толкова трептяща от живот, неповторима, истинска? Каква е основата, от която подхождате към песента?
Алън: Има няколко фактора, основният от които е вокалният аранжимент. Преди това трябва да сме намерили песен, която да вълнува всички нас. Но има нещо уникално в нашите гласове, защото същия този аранжимент в изпълнение на друга група би прозвучал съвсем различно. Нашият начин на сливане на гласовете ни е това, което ни отличава.

Когато един от вас прави вокалния аранжимент за цялата група, как влага в него разбирането си за характера и силните страни на другите?
Шеръл: Ние сме толкова близки! Джанис познава гласа ми и знае къде е моята сила, а също и Алън. Двамата правят почти всички вокални аранжименти. В основата е познаването на гласовете ни и точката, в която те най-красиво се събират. Когато работим с други аранжори не винаги се получава по идеалния начин, защото те приемат за дадено, че ние можем да покрием цялото звуково пространство, а всъщност, колкото по-фокусирани са гласовете ни, толкова по-върховно, топло и красиво звучим. Но, разбира се, ние можем да разстелем гласовете си в целия диапазон на звука.

При вокализирането на инструментално соло, вие навлизате в света на оригиналния изпълнител и изразявате емоцията на неговия инструмент. Настъпва пълно сливане. Как подхождате към тази специфична вокална изява?
Трист: Описахте го съвсем точно. Мога само да добавя, че не се стремим самоцелно към създаването на точно копие на оригинала, а превъплъщаваме неговата музикалност. Тонът и тембърът помагат да увлечем публиката в това пътешествие. Те разбират, че изпяваме тромпетно соло по-скоро от музикалния образ на интерпретацията, отколкото от тембъра на звука.
Шеръл: Не винаги сме буквални, когато пресъздаваме инструмент. Нашият регистър не е на духов инструмент, пиано или китара. Внасяме човешкия елемент в инструменталния първообраз.

В интервюто ни преди години Ви попитах за Милчо Левиев и неговия номиниран за „Грами“ аранжимент на (The Word Of) Confirmation. Разкажете ни за епизод от съвместната си работа – той е нашият джаз герой!
Алън: Съвместната ни работа с Милчо беше уникална! Винаги в съзнанието ми изникват думите му: „Хвърляй камъчето в локвата!“ Той аранжира за нас песента на Робърт Креб „Камъче в локвата“. И в студиото той ни приканваше да започнем с: „Хвърляй камъчето в локвата!“ Той е толкова талантлив, великолепен музикант и превъзходен аранжор. Когато създавахме (The Word Of) Confirmation партиите ни просто се изляха. Милчо буквално превърна гласовете ни в инструмента на Чарли Паркър.

Вие сте заедно от дълго време, а времената се променят. Как се чувствате като част от това развитие, как долавяте другите му елементи и ги влагате в музиката си, така че винаги да сте лидери в джаза?
Джанис: Нашият дълъг път в музиката ни позволява в дълбочина да оценим миналото на джаза и да предвидим неговото развитие. И с новия си албум The Junction продължаваме да вървим напред, особено с присъединяването към групата на Трист Кърлес. Той внесе в нашата музика своята естетика чрез избора на песни, чрез аранжимента си на заглавната – The Junction. Всички ние в дълбочина познаваме процесите в джаза днес, както и развитието му досега, защото ние също така винаги сме били и музикални историци.

Как се чувствате като новото попълнение в групата? В албума The Junction чуваме аренби и фънк елементите от нашето съвремие.
Трист: Много се вълнувам! Слушам албума и още не мога да повярвам, че съм част от групата. И дори да нямам соло, аз съм нов глас, който променя звука на състава. Продуцентът ни Мървин Уорън успя да съхрани оригиналния музикален облик на групата. Опасявах се, че албумът може да стане твърде различен от всичко досега и слушателите да не възприемат новото в групата, която отдавна обичат. Така че има нещо ново, но в основата е познатото и любимото. Предизвикателство беше да намерим баланса.

В основата е хармонията, така че каквото и да изградите върху нея, ще ни хареса – дали джаз, соул или дуети, или както се случва в новия албум – много повече фънк. Ние ви обичаме заради хармонията, любовта и общуването помежду ви. От това имаме нужда.
Алън: Определено фънкът е силно застъпен. Преди да излезем на сцената двамата с Трист си правим фънк парти в гримьорната – с песни на Джеймс Браун, на Принс, така че да се настроим за концерта.

Попитахме нашите слушатели коя е тяхната любима песен на „Манхатън трансфър“ и категорично първенец е Soul Food to Go, която е и моя любима. Като изпълнители на тази песен на какво отдавате нейната притегателна сила?
Джанис: Автор на оригинала е Джаван, а заглавието е Sina. Той е написал много поп песни и като бразилец ни предлага да видим как самият той е възприел аренби и популярната музика на Съединените щати. Това бе причината да решим да я изпълним. Направихме нещо интересно с текста – не го преведохме, а помолихме нашия приятел Дъг Файгър от групата The Knack да създаде текст на основата на звученето на оригинала. Така той написа този прекрасно привлекателен сюрреалистичен текст, базиран върху звука на португалския първообраз. Мисля, че това е една от причините хората да се свържат с тази песен. Тя стана танцувална и е чудесно, че и Джаван пя с нас. В Soul Food to Go има увлекателна хармония, Тим води превъзходно, Джаван импровизира, ние го следваме… Така създадохме този бисер на популярната музика.

Няколко пъти акцентирахте върху звука, а около нас днес има толкова много шум. Как отделяте звука от него, за да го изведете на преден план и да го извисите?
Алън: Става въпрос за организиране на звука. От всичко, което чуваме, вземаме само отделни елементи и ги разработваме чрез хармония и чрез сливане на тонове, за да създадем определено звучене. Категорично има много шум около нас.

С продуцента на новия ви албум The Junction Мървин Уорън сте работили и преди. Той е също така част от Take 6. Как се чувствате в тяхната компания, а също и в компанията на „Ню Йорк войсиз“?
Шеръл: Обичаме ги. Обичаме ги като творци и като приятели. С Take 6 сме много близки и сме изнасяли заедно концерти под заглавието The Summit („Среща на върха“). С Мървин работихме преди много години и винаги сме искали отново да сме заедно. Графикът му сега е много натоварен – той пише музика за киното, отдели се малко от Take 6, макар че наскоро отново бяха заедно. Сега отново влязохме студиото с Мървин, който е наш почитател, той знае текстовете на всички наши вокализирани песни и често ги запяваше. Отнася се с огромно уважение към нас. Професионалист по отношение на хармониите и музикален гений – не използвам тази дума лековато, имахме нужда точно от него. Всички научихме нови неща от работата ни сега. Беше трудно, той е много взискателен. За нас бе предизвикателство, заради перфектния му слух. „Ню Йорк войсиз“ са по-различни от нас, работили сме и с тях. Така че сме едно голямо постоянно растящо семейство.
Джанис: Трите групи имаме и други събирателни точки – много ценим работата на Джин Пърлинг – вокалния аранжор на Singers Unlimited и Hi-Lo’s – той е гениален! Споделяме и обща любов към хармонията. Така че трите групи имаме много общи вълни, на които трептим.

Вие сте вокална група, но в самостоятелните си изяви сте съвсем различни! Как правите прехода между четиримата в хармония и соловите изпълнения в албуми и на концерти?
Джанис: Подходът е съвсем различен. Като изпълнители на хармонии, основното е постигането на единност – сливаме се в песните, които пеем, следим акордите, които другите изпълняват, създаваме енергията на групата. В соловите си изяви имаме много по-голяма свобода, можем по-силно да се изразяваме – чрез подбора на репертоара и избора на състав. При мен лично всичко това увеличава приноса ми към групата.

Разкажете ни за концерта тази вечер. Ще чуем ли Soul Food to Go?
Алън: Ще си помислим…
Джанис: Ще ни е трудно без Тим. Това е единствената пречка.
Алън: Но можем да я преодолеем.
Джанис: Да, можем.
Алън: Ще си помислим.
Трист:
Ще чуете подбор от най-доброто от историята на групата, както и нови песни. Ще има песни, които очаквате от нас, но също така ще има изненади. Ще предложим богат репертоар.

Бяхте в България вече два пъти, а сега, преди третото гостуване тук, възможност да опознае страната ни имаше Джанис Сийгъл. Как ни представихте на колегите си?
Джанис: „О, колко обичам българите“. Всъщност, това е заглавието на песен на групата „Клико клаб ескимос“. Разказах им за красотите, които видях в България – планините, манастирите, преходите, хората са прекрасни, храната е превъзходна. Усетих аромата на розовото масло, но не стигнах до Долината на розите. Беше фантастично! Обиколих цяла Западна България, за да завърша пътуването си в София, а в центъра на столицата имах честта приятели-музиканти да изпълнят специално за мен православна музика.

Подобни