Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM хитове

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Милчо Левиев в „Джаз истории“ VII: пътят обратно към България започва през 1980 г. и продължава в сътрудничества с Теодосий Спасов, Анатоли Вапиров и Вики Алмазиду, както и с преподавателска дейност в „Нов български университет“

В последното засега издание на „Джаз истории“ с Милчо Левиев той ще разкаже за пътищата към Родината – довели го тук през 1980 г. за солов концерт, през 1982 г. за дуетен с Джим Уокър от Free Flight, както и в началото на демократичния преход с нови концерти за надеждата – съвместно с Теодосий Спасов и отделно със своя „Катуми квартет“. По-късно сътрудничеството с майстора на кавала ще продължи, Милчо Левиев ще свири с Анатоли Вапиров, ще е отново на сцената със своя колега от Консерваторията и приятел акад. Васил Казанджиев и с Бигбенда на Българското национално радио. Музиката ще го срещне с Вики Алмазиду, а преподавателската му кариера ще продължи с майсторски клас в „Нов български университет“.

По пътя му към свободата Милчо Левиев е насърчен от своя приятел – емигрант в Германия, Емил Бояджиев. Той си отива от нашия свят през лятото на 1993 г., а през есента Милчо Левиев събира приятели за излъчен на живо от Първо студио на БНР концерт в негова памет. Участват Анатоли Вапиров, Теодосий Спасов, Васил Пармаков, Стоян Янкулов – Стунджи. Те правят близо половинчасов „Джем за Емил“. На идеята концертът да бъде издаден Милчо Левиев отговаря с предложение за съчетаването на изпълнения от него със записани в студиото пиеси. В тях се запазва ядрото Левиев – Вапиров – Спасов, на клавишните вече е Антони Дончев, а на ударните – Христо Йоцов, присъединяват се басистът Пламен Жечев и Симеон Щерев – флейта. „Ако ти не искаш промяна, сетивата ти може да искат – обичаше да казва Емил – защото сетивата ни днес се нуждаят от повече пространство, от повече „пневма“.“ – пише в посвещението към него на обложката на албума.

Първо завръщане в България – през 1980 г.

Напуснал България през 1970 г., 10 години по-късно Милчо Левиев е поканен тук като част от духовното отваряне към света, подето от Людмила Живкова. Радой Ралин и брат му Йоан Левиев го известяват за поканата с писма, в които го уверяват, че лично Тодор Живков гарантира неговата безопасност. На летището го очакват музиканти, организирани от Людмил Георгиев, а на снимка в центъра на Пловдив е сред приятели – брат му Йоан Левиев, Лея Иванова, Огнян Видев, Веселин Николов, Джони Пенков, Георги Божилов – Слона. Официалните институции остават резервирани. При второто му идване у нас две години по-късно телевизията излъчва интервю с дуетния партньор Джим Уокър, но не и с Милчо Левиев.

На главната улица в Пловдив през 1980 г.На главната улица в Пловдив през 1980 г.

Когато Людмила Живкова стана министър на културата, тя се опита да отвори светлината към Запада и след това – към Изтока. После разбрах, че тя е идвала преди на мои концерти – те колко бяха! – но е знаела за „Фокус“, знаела е как съм излязъл… Тя уредила моето завръщане. Радой Ралин ми изпрати писмо – не по пощата, а също и брат ми – да не ме е страх, защото лично Живков гарантирал. А на мен гражданството ми беше отнето. В досието – това, което ми дадоха – пише: „предател на Родината“. Как ще тръгна за България?!

От Лос Анджелис смених самолета в Ню Йорк, а след това – в Австрия. Там ме хвана страх – след час и половина съм в София. Пийнах джин. На пристигане брат ми ме пита: „Колко ракии удари от шубе?“

А те какво направили? Людмил Георгиев събрал музиканти на балкона в залата на летището. Свирят! Мен ме беше страх, че може още при кацането да ме изведат през задната врата и да обявят, че не съм пристигнал… Радой ми беше писал, че Людмила е гарантирала, че нищо лошо няма да ми се случи. Това, което се случи е, че при второто ми идване пуснаха по телевизията интервю с Джим Уокър, но не и с мен, защото се плашеха от голямата ми уста.

Нямах никакви проблеми при завръщането си. В „Универсиада“ имаше кордон от полковници – пиле не можеше да прехвръкне! Три четвърти от публиката на тези концерти никога не беше слушала джаз. Те дойдоха само заради това, че съм избягал. Да видят – как така съм избягал – добре съм бил тук, пък съм се махнал.

Когато се завърнах тук, някалко дни не спах. Не от страх, от вълнение! Седмицата в София почти не успях да затворя очи. Чак когато си отидох в Пловдив, си починах – беше ме хванала треска от толкова неспане и такова вълнение.

Три концерта – солов, дуетен с Джим Уокър и с квартет „Катуми“

Първото завръщане на Милчо Левиев през 1980 г. е със солов концерт, който носи надежда за свобода. Това чувство излъчва и последвалият джемсешън, на който свири с Алберт Мангелсдорф – човека, който в първата стъпка на емиграцията му – в Германия, го въвежда в музикантските среди. 10 години по-късно те са заедно на сцената в София, а в джем сешъна се включва и Камелия Тодорова. През 1982 г. Милчо Левиев е тук с Джим Уокър от Free Flight, а следващото завръщане за музика у нас е в първите месеци на промените. На 4 януари 1990 г. той изнася с Теодосий Спасов първоначално замислен като солов концерт в Зала 1 на НДК. През същата година в същата зала Милчо Левиев излиза със своя квартет „Катуми“. Записи и от двете събития са издадени на плочи.

На сцената на зала „Универсиада“ през 1980 г.На сцената на зала „Универсиада“ през 1980 г.

Първият ми концерт беше соло пиано в зала „Универсиада“, когато дойде един страшен състав от Германия с Алберт Мангелсдорф. Накрая направихме джем на сцена – с Алберт и четири ръце пиано с неговия страхотен пианист. После отидохме в „Операта“, където също имаше джемсешън и тогава Камелия Тодорова излезе на сцената.

При второто ми идване, през 1982 г., исках да дойде целият квартет Free Flight, но пуснаха само Джим Уокър. Първоначално настояваха да дойда отново сам, но им казах: „Не съм изключително солов музикант. Не вярвам толкова в соло пианото, обичам любов да правя. Поне да бъдем дуо.“ Направих грешка, трябваше да настоявам да е целият квартет: „Имам един квартет с Джим Уокър – първия флейтист на Филхармонията на Лос Анджелис.“ Но те веднага ме спряха: „Нали каза, че може и да сте двама?“

А когато дойдоха промените, доведох квартет, в който другите трима бяха тъмнокожи. Това вече ги побърка! Но нямаше какво да кажат – тогава вече беше свобода. И пак се намери някой да каже: „Не можеше ли поне двама бели да бъдете?“ Отговорих им: „Такъв е съставът! Какво да правя?!“ А пък с Майлс Дейвис Бил Евънс беше единственият бял. Майлс разказваше как в Юга му се подигравали: „Какво прави този бял на сцената с теб?“ Тогава той казал на Евънс: „Бил, трябва да си направиш собствен състав и избягвай южните щати.“

С квартет „Катуми“ в Зала 1 на НДК през 1990 г.С квартет „Катуми“ в Зала 1 на НДК през 1990 г.

Името на квартета „Катуми“ идва от първите срички на имената на трима от неговите членове – цигуларката Карън Бригс, перкусиониста Тути Хийт и самия Милчо Левиев. Във формацията участва и Недра Уийлър – контрабас. Концертът е със специалното участие на Теодосий Спасов, а в репертоара са пиесите на Милчо Левиев California Winter и „Понеделник сутрин“ от едноименния филм.

Още в първите дни на свободата Милчо Левиев е у нас. Настаняват го в хотел „България“ като спомен за славните джаз времена в залите на комплекса.

Бяха ме настанили в хотела над зала „България“ – да ми напомняло: „Г-н Левиев, за Вашата носталгия.“ – каза чиновничката. Това беше веднага след промените – палатки на студенти… Направо се уплаших!

Преди първия си концерт у нас след промените се запознава с Теодосий Спасов

След като вече два пъти е донесъл надеждата за свобода, в първите дни на 1990 г. Милчо Левиев я възвестява. Той излиза на сцената на Зала 1 на НДК за концерт, планиран като солов, но впоследствие реализиран с Теодосий Спасов.

С него имаме дълга история на партньорство. Представи ми се през 1990 г., когато дойдох тук за соловия си концерт. Докато се разсвирвам, забелязах, че едно момче седи и ме чака. Обърнах се към него. „Аз съм Теодосий.“ – каза той. А вече Кирил ми беше казал за него! Кирил Тодоров бе мой много добър приятел и съученик, създал групата „Траяна“ в Стара Загора. За мен той е най-добрият аранжор и водач на вокална джаз група. По-добро от „Траяна“ досега не съм чул! Беше ми изпратил една композиция, в която свири кавал. „Кой е той?“ „А, той е страшен! И пее.“

Когато Теодосий ми се представи, му казах, че вече знам за него. Попита дали може да се включи в моя концерт, тъй като е соло пиано. А то стана така, че вечерта две трети свирих аз, а последните 3 – 4 пиеси бяха с него. Той ми каза, че знае мои пиеси – Just Another Blues, „Джим, Джем, Джам“. Точно тогава по промените бяха преиздали в България книжката на Dick Grove с нотите. Теодосий си я купил и ги научил, но пък, тъй като някои бяха стари, вече не ги помнех. Казах му, че не ги знам наизуст, а той отговори, че има ноти. Пресвирихме пиесите на репетициите и след това концертът излезе в албума „Гурбет мохабет“. Така се срещнахме с Теодосий. След това няколко пъти го водих в чужбина – в Швейцария, в Германия…

Записите от концерта на Милчо Левиев и Теодосий Спасов от 4 януари 1990 г. са издадени на плоча и компакт диск. Автор на обложката е дъщерята на композитора Яна Левиева. Повечето пиеси са оригинални композиции на Милчо Левиев, няколко са на Теодосий Спасов, а „Рага Тодор“ е резултат на тяхното съвместно творчество.

Концерти, албум и много неиздадени записи с Анатоли Вапиров

И още едно дуо – с Анатоли Вапиров. Двамата се запознават при гостуването на квартет „Катуми“ през 1990 г. Основно изпълняват джаз стандарти, макар фрий джазът да им е страст. Нерядко публиката на концертите им плаче от силните чувства.

Когато докарах Карън Бригс, Тути Хийт и Недра Уийлър, имахме джем сешън в ресторант-градина. Там първо видях тромбониста Георги Борисов, който изсвири моята пиеса Sad a Little Bit. След това излезе Анатоли Вапиров – Дядя Толя. Не го познавах, дори не знаех, че е руснак. И Тути, и Карън се изумиха от свиренето му. Той като занаятчия е… Не мога да кажа „най-добър“, защото и Владимир Кърпаров е страшен… Сега има саксофонисти на много високо ниво – знаете ги в Бигбенда на БНР – и Момчев, и Льолев и Борето, на Парчето сина, а Наско Хаджиев – това е нещо страшно! Та, така се запознахме с Анатоли. Направихме едно дуо и къде ли не ходихме в страната с него, но зад граница не успяхме да излезем. Издадохме албума Concerts by the Black Sea само с джаз стандарти. Дядя Толя искаше или да свирим фрий джаз, или стандарти, но не и оригинални пиеси. И имаме материал за друг албум, само с фрий джаз. А той е страшен! Казвах му: „Дядя Толя, с това свирене ще изгоним публиката, разбери!“ Той ми отговаряше: „Сега с промените хората всичко слушат.“ Предложих му да свирим фрий в началото, а после да преминем към стандарти, за да чуят слушателите нещо познато. Много добре стана. Имаме и видео.

Музиката събира за живота Милчо Левиев с Вики Алмазиду

Запознава ги неговият дългогодишен приятел Иван Минчев.

Вече 300 души казват, че те са ме запознали с Вики Алмазиду, а това направи Иван Минчев през 2002 г. За нея първи ми каза моят зет Георги Ангелов, който беше негов подчинен в телевизията – стаите им бяха една до друга. Георги ми каза: „Има една българка-гъркиня, която е феноменална певица.“ Тя не искаше да идва за концерт тук, а аз да отида в Солун. С Иван й се обадихме и той й каза: „Ето го човекът.“ – и подаде слушалката. Казах й, че с удоволствие ще отида в Солун: „О, благодаря Ви много!“ Отидохме, направихме концерт в „Милош клуб“ и така започна цялата история.

Милчо Левиев с Вики Алмазиду и Били Кобъм на концерт в СолунМилчо Левиев с Вики Алмазиду и Били Кобъм на концерт в Солун

След това правихме концерти с Били Кобъм, с кой ли не. Само едно нещо искам – имаме достатъчно материал от изяви пред публика – да издадем такъв албум. Тя не обича записите на живо, защото иска много прецизно да изработи крайния резултат. Вики е студийна певица. Когато пее на живо, тя не е жестикулираща, не прави фасони на сцената – застава и пее. И гледа да е близо до пианото, а не 30 метра пред оркестъра.

Продължаваме да правим дуетни концерти в клубчета, защото обичам, докато свиря, да отида в друга песен и тя ме следва. Веднъж бяхме с квартет. Казах на момчетата: „Като тръгна нанякъде, вие продължете, не ме следвайте, аз ще се отбия. Защото ако всички тръгнем да свирим фрий джаз, няма да се намерим. А аз ще ви намеря.“ Така и правя. Като започна соло, тръгвам и те знаят, че постепенно трябва да ме оставят, защото вече не могат да ме следват.

С Вики Алмазиду Милчо Левиев записва албума с авторски пиеси Quiet Love – мини джаз опера в 11 части, излязъл със съдействието и на Джаз ФМ, както и албума основно със стандарти, но и с една оригинална съвместна песен – „Нина“. Дълго време се говори за дуетния им концерт в зала България от 2002 г. и за срещата с Йотис Кьорцоглу и Били Кобъм в Солун през 2003 г.

Милчо Левиев с майсторски клас в „Нов български университет“

Всичко научено в музиката за Милчо Левиев е дълг да предаде на своите студенти и ученици – и в САЩ, и в Гърция, и тук, в България, на майсторския клас, който води в „Нов български университет“.

Преподавателската дейност никога не ми е била като на Вики – на постоянно, както тя в Консерваторията в Солун. Бях в Университета на Южна Калифорния – USC. Можех да съм на щат, но предпочетох да остана на хонорар, защото много ми се пътуваше. Ето сега Питър Ърскин по същия начин не е щатен преподавател, за да може да пътува. Давал съм частни уроци в Америка, в Гърция също имам ученици.

Проф. Богдан Богданов връчва диплома на възпитаник на майсторския клас на Милчо Левиев в НБУПроф. Богдан Богданов връчва диплома на възпитаник на майсторския клас на Милчо Левиев в НБУ

Но главно за мен преподавателският опит е в „Нов български университет“, където Богдан Богданов ме покани да водя майсторски клас през 1999 г. Макар да е само 10 дни, това ми е най-развитата дейност. Аз не само ги уча, но и се уча от тях. За мен е велико, че идвам да работя с млади хора. Човек е задължен да предаде на по-младите това, което е научил. Някои не споделят уменията си: „Защо ще им казвам моите „номера“? Нека да ги открият като мен.“ Има такива хора и в България, и в Америка. Кени Дру свиреше с хавлийка върху пръстите си. Питах го защо: „Да не ми откраднат пръстовките.“ – отговори той.

С Чико Фрийман и Грегори по време на майсторския клас в НБУС Чико Фрийман и Грегори по време на майсторския клас в НБУ

Всеки клас става все по-добър и очаквам и този път доста високо ниво, защото и сега наш асистент ще бъде Вили Стоянов. Той подготвя учениците първите няколко дни. Вики коментира: „По-страшен е от Грегори!“ Ако Грегори ги викаше рано сутринта и ги задържаше след часовете, то Вили не ги оставя на мира – репетират! Препоръча ни го Мишо Йосифов. Познавах Вили като тромбонист, но не знаех, че е композитор и педагог, а също и внук на Йосиф Цанков, Бай Йожи.

Майсторски клас в НБУ с Били Кобъм и ГрегориМайсторски клас в НБУ с Били Кобъм и Грегори

Преподавателската ми работа е най-добре развита тук, защото това вече е майсторски клас.

На майсторския клас в „Нов български университет“ Милчо Левиев през годините води Питър Ърскин, Били Кобъм, Крейг Бейли, Чико Фрийман и много други колеги от САЩ.

С Били Кобъм на „Пловдивски джаз вечери“С Били Кобъм на „Пловдивски джаз вечери“

Музикалните си партньорства отвъд океана той споделя и на „Пловдивски джаз вечери“ с Били Кобъм, Аирто Морейра и още много.

На сцената с Йотис Кьорцоглу и Питър ЪрскинНа сцената с Йотис Кьорцоглу и Питър Ърскин

Празнува 60-ата си годишнина с първото изпълнение на живо у нас на кантатата „Зелената къща“

Едно от ключовите произведения на Милчо Левиев е кантата „Зелената къща“, написана по покана на LA Gospel Choir и изпълнена и в София за неговата 60-а годишнина през 1997 г. под диригентството на Павлина Величкова с вокална формация „Елия“ с участието на Стефка Оникян, Димитър Рупчев, Елена Колева и Петър Салчев, с трио „Акустична версия“ – Антони Дончев, Христо Йоцов и Петър Славов младши, с участието на Милчо Левиев и Теодосий Спасов.

За „Зелената къща“ ме договорира Джери Ескълън – диригентът на LA Gospel Choir. Творбата е на три език – английски, български и старолатински. Идеята е за природата – как един ден човечеството ще загине, ако продължаваме така. В САЩ я изпълнихме няколко пъти, не стигнахме до това да я запишем в студиото. Тук я направих два пъти – на 60-ата ми годишнина през 1997 г., а Милан Огнянов засне филм „Зелената къща“, в който използва кукери. Концертът беше голям – Любо Денев събра бигбенд, който свири „Антивалс“, всичко. Те пяха и „Зелената къща“ и други песни. Направихме също моите „Симфо джаз скици“ – това е най-дългото ми произведение, на което все още нямам запис.

На 30 юни 2005 г. е световната премиера на написаната през 1957 г. и оркестрирана през 1992 г. „Соната“ от Милчо Левиев. Изпълнява Софийската филхармония под диригентството на Васил Казанджиев, а солист е Павел Златаров.

„Музиката е звук в ритъм“

– Спомням си един от първите пъти, когато ви слушах, как произвеждахте звук от всички части на пианото – с ключове, с докосване на струните…
– Това някои хора го считат за шоуменство. Аз търся звуци. Музиката е звук и ритъм. Звук, подчинен на ритъма. Няма значение какъв е той – мелодия ли, хармония ли. Интересен звук, звук, който не можеш да обясниш с думи – това се търси. Пианото е арфа. Но като натискаш клавишите, можеш да произведеш пулсиращи звуци като етно музика. Ето, като свирим с Теодосий фолклор, звучат едновременно кавал и пиано. Как става тази работа? Нали трябва нещо като цимбала, за да се вържат звуците на двата инструмента? Дори Васко Казанджиев ми каза веднъж: „Никога не съм си представял кавал с пиано.“ Това е най-неподходящият инструмент – има и четвърт тонове, пианото е много трудно. Аз знам къде да спра, за да не звучи фалшиво. Васко недоумява: „Това е страшно! Кавал си го представям с народен инструмент, или ако е от западните инструменти – да има щрайх или пък други духови. Но пиано и кавал…“ Казвам му: „Всичко става. Кавал с туба, кавал с арфа дори. Ако арфистът знае какво да свири.“ Музиката е звук в ритъм.

  • Разказа на Милчо Левиев можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
  • В началото на май ще ви срещнем отново с Милчо Левиев и неговата партньорка на сцената и в живота Вики Алмазиду в навечерието на техните майсторски класове в „Нов български университет“. Те ще ни разкажат за съвместното си творчество.
  • Предаването „Джаз истории“ се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч. по Джаз ФМ радио.
  • Своите джаз истории можете да споделите на istorii@jazzfm.bg с презумпцията, че те ще бъдат публично използвани.

Към предходните издания на „Джаз истории“ с Милчо Левиев можете да се върнете в секцията „Интервюта“ на сайта ни:

Първа част: Ученик на Панчо Владигеров и ръководител на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия, музикантът събира в изкуството си джаз, класика и фолклор

Втора част: С естрадния оркестър на Българското радио и телевизия – изпълняван и забраняван

Трета част: Единение на класиката и джаза

Четвърта част: „Джаз фокус’65“ озвучава филми-сатири за кинопрегледите, печели Наградата на критиката от Монтрьо, има малко изяви у нас, но изнася над 100 концерта в Западна Германия

Пета част: Нови забрани в България, а пътят към САЩ става все по-широк

Шеста част: Златна плоча и номинации за „Грами“ в САЩ

Всички снимки са от личния архив на Милчо Левиев

Подобни