Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Бележитите гласове

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Мими Николова в „Джаз истории“ I: три хита в първите три години – „Замълчи, замълчи“, „Малката креолка“ и „Когато луната изплува“

Още с първата й песен името й ще се помни завинаги – Мими Николова в „Джаз истории“:

- Звездата й изгрява със „Замълчи, замълчи“ – когато Петър Ступел е в безизходица, Джеки Леви му предлага песента към „Любимец 13“ да изпее едно от момичетата в триото към Хора на софийските девойки.

- Само месеци по-късно отново с песен на Петър Ступел Мими Николова има още един хит – „Малката креолка“. Песента е толкова популярна, че Радой Ралин съчинява епиграма за нея.

- Съзерцавайки изгрева на луната над морето в Поморие, Йосиф Цанков създава нейната трета незабравима песен – „Когато луната изплува“.

Пътят в музиката започва в училищния хор, преминава пред „Бодра смяна“ и Хора на софийските девойки

Винаги съм имала афинитет към музиката още от малка. Вкъщи много се събираха приятели на баща ми и винаги са се пеели песни. От малка съм закърмена с музиката. Във всяко училище имаше училищен хор и аз пеех в такъв. Направи ми впечатление, че „Бодра смяна“ професионално пеят много интересни песни. Кандидатствах и ме приеха. После преминах в Хора на софийските девойки, който беше за порасналите деца.

Имахме трима диригенти – Бончо Бочев, Асен Гончаров и Георги Робев. Бончо Бочев беше много строг, голям педант, непрекъснато повторяхме едно и също нещо по няколко пъти, „да не е случайно“. Беше много взискателен. Асен Гончаров пък бе много фин – съвсем различен. Когато се ядосаше, ставаше целият червен, мълчеше две – три минути, докато му мине, и след това продължаваше. Георги Робев гледаше на нас с уважение. Много професионално пеехме с него и не се притеснявахме.

Ходехме на фестивали – във Варшава през 1955 г. и през 1957 г. – в Москва. Първото ми пътуване в чужбина бе голямо вълнение, а в Русия се явявахме на конкурси и винаги печелхме златни медали.

През 1958 г. Мими Николова изпява първия си голям хит - „Замълчи, замълчи“

В Хора на софийските девойки имаше квартет и много исках да съм в него – те пееха на четири гласа. Едно от момичетата напусна и Сашка, която стоеше до мен, ме предложи за това място. Така че имах късмет и в това отношение. След това квартетът стана трио. Пеехме много сериозен репертоар – Begin the Beguine на Гершуин… И дори имахме концерт в зала „България“.

Триото се ръководеше от Джеки Леви. Петър Ступел търсеше изпълнител за своята песен към „Любимец 13“. Леви ме препоръча, след като Ступел беше пробвал различни професионални певици – от операта, от оперетата – но той искал някой да я изпее естествено. Джеки Леви му казал: „Имам едно момиче, направо я взимай, ще ти свърши работа.“ Пак имах късмет! Той ме одобри, направихме един пробен запис – и готово.

Записахме песента в зала „България“ с голям симфоничен оркестър – четири маси наредени една върху друга и аз стъпила най-горе… Направиха така, тъй като вокалите и оркестърът се записваха едновременно. Така че аз бях във висините. Направихме няколко записа, издадоха песента на плоча, започнаха много да я пускат по радиото и тя стана много популярна…
Когато гледах филма, не познавах никой от актьорите – нито Апостол Карамитев, нито Гинка Станчева – през цялото време чаках песента да тръгне, а все вървеше само мелодията. И най-накрая – в последната сцена!

Но тя е толкова вълнуваща!

Да, всички казват така. Вярно е. А сега филмът вече е класика – като стара любов, която се възражда – и днес той се оценява много. Имам си го за спомен. Чувството е много приятно, вълнуващо е! Тя си остава песен-класика, с красива мелодия…

Снимка: Петър ПапакочевСнимка: фотограф-художник Петър Папакочев

„Замълчи, замълчи“ излиза през 1958 г., а с изпълнителите на главните роли във филма „Любимец 13“ Мими Николова се запознава години по-късно

С Апостол Карамитев се запознах след това на „Ревю на 33 оборота“, а после – и с Гинка Станчева – на концерти в зала „България“, на които тя беше конферансие. Двамата много бяха харесали песента, дори Апостол Карамитев ми даде снимка със следния автограф: „На Мими Николова с възхищение за нейния голям талант“. Покани ни на два спектакъла – „Двама на люлката“ със Славка Славова и „Скандал в Брикмил“ – великолепни постановки, аз не знам други артисти така да изиграят тези роли. Невероятно, просто неописуемо!

Появата на „Замълчи, замълчи“ е имала последствия и за хора, в който сте пеели.

Ние пеехме само сериозна музика – „Унгарски танци“ на Брамс, хорове от опери и т.н. И когато Бончо Бочев разбра, че започвам да се занимавам със забавна музика, на изпитите, които провеждаше всеки месец, ми писа 6-.

Мими Николова е вече на голямата сцена и пее в БИАД с Вили Казасян

Моите родители бяха много демократични – не са ме ограничавали да не пея, много ме поощряваха. Баща ми, който беше свещеник, както и моите чичовци, винаги слушаха много музика, включително класическа. А майка ми много мечтаеше да стана певица и ме насърчаваше. Тя беше много щастлива и много се радваше. За първите ми концерти купуваше билети на всичките ми роднини. Много се гордееше с мен!

Концертите бяха в БИАД на „Раковски“ № 108 със „Студио 5“ на Вили Казасян. От там тръгна кариерата на Богдана Карадочева и на други певци. Там бяха още: Георги Кордов, Лиана Антонова, Данаил Николов, Ирина Чмихова, Маргрет Николова, но преди всичко – Стефан Воронов. Те се сменяха, но ние бяхме постоянни. Концертите бяха в събота неделя, понякога по два пъти на ден. Имаше постоянна публика, имаше ученици. Програмата водеха Коста Цонев и Пенка Груева. Той разказваше интересни случки и вицове. Спомням си една от неговите епиграми: „На сцената – купове трупове. Край нямаха разстрелите. Един от оцелелите намери автора в неговата ложа и му удари ножа.“ Беше много забавно! Бяха домашни концерти, пеех и на английски, което иначе не бе разрешено. А там беше друга територия – не се месеха, не правеха проверки. Пеехме предимно такъв репертоар: Hit The Road Jack и подобни песни. Редовно идваха от американското посолство и получихме покани да отидем в САЩ. Вили отказа – после щели да ни арестуват! Имаше песни и на италиански. И ходехме на турнета – до Пловдив, Плевен, Шумен…

Мими Николова пее, но и не спира да слуша музика, както е правила от дете

Винаги съм слушала радио, дори като бях ученичка, учех на радио – до такава степен съм слушала всичко. Много ходех на концерти. В зала „България“ всяка неделя ходех на матинетата на оркестър „Оптимистите“ – стоях на петия ред, абонирана за тези концерти. Със синя блузка, с бяла поличка – дежурна! Всеки концерт започваше с In the Mood. Такова невероятно удоволствие! Леа Иванова излизаше, конферираше Нейчо Попов. Участваха Енчо Багаров, Ахинора Куманова, Снежка Добрева и Лени Вълкова, за която от музиканти съм чувала, че е най-добрата певица. В Летния театър също имаше много концерти. Имаше и в цирка, който след това изгоря – Ахинора Куманова, Снежка Добрева, Лиана Антонова – не пропусках концерт! Даже си спомням, че веднъж концертът в зала „България“, защото имаше силен дъжд. Нейчо Попов излезе на сцената с черен чадър, от който се стичаше вода. Златни времена!

Публиката беше много компетентна, защото по заведенията се свиреше такава музика. Имаха много голям успех! После Емил Георгиев написа „Чико от Порто Рико“ – забележителна весела песен. Изпя я Леа – страхотна, с невероятно чувство за хумор, беше толкова артистична! Спомням си нейните изпълнения.

Само няколко месеца след успеха на „Замълчи, замълчи“, Мими Николова има нов хит с Петър Ступел – „Малката креолка“. Песента е толкова популярна, че Радой Ралин пише епиграма

„Малката креолка“ е на Петър Ступел и мисля, че е написана по повод младежките фестивали, на които ходих с Хора на софийските девойки – във Варшава през 1955 г. и в Москва през 1957 г. В Москва наистина имаше някакъв грип, разболяхме се, аз бях с температура и в Русе ме свалиха от влака и ме настаниха в болница, а нашите ме чакали на гарата в София… „Малката креолка // от Венецуела // тя дойде с другари // тук на фестивал. // Нейната усмивка // болест бе отнела…“ Много я пускаха по радиото и Радой Ралин написа епиграма: „Малката креолка от Венецуела още ли не си е песента изпела.“

„Малката креолка“ от Петър Ступел, както и „Очакване“ от Бенцион Елиезер и „Когато пее обичта“ от Йосиф Цанков, са записани с хор „Приятели на песента“

Този квартет бе образуван от двама души от Военната естрада, Георги Кордов и Ангел Заберски. По-късно, през 1960 – 1961 г., аз бях в Театър на трудова повинност и правехме спектакли за нуждите на военни поделения в цялата страна. Имаше оркестър, който се състоеше от войници, имаше също балерини, певици, народни певици. Беше смесена програма.

Фото „Кемилев“Фото „Кемилев“

На третата година се появява третият голям хит на Мими Николова – „Когато луната изплува“ от Йосиф Цанков

Знам от дъщеря му, че когато са били на почивка в Поморие, той гледал как „луната изплува от облака бял“, вдъхновил се и написал песента. Много шлагерна песен и една от визитните ми картички. Винаги има успех, когато я пея. Винаги. Хората я искат!

Песента има два варианта – първият е аранжимент на Иван Стайков, който започва много характерно с мандолини и смятам, че това допринесе много за нейния успех. А вторият вариант е на Георги Генков и започва с щрайх. И тя е много хубава!

Мими Николова е и една от здвездите на Бигбенда на БНР. За този период ще разкажем в следващото издание на „Джаз истории“. Сега завършваме тази част на нейния разказ с момента, в който се запознава с изпълнителя на главната роля в „Любимец 13“ – филма, от който през 1958 г. изгрява нейната звезда.

През 1963 г. с Апостол Карамитев Мими Николова участва в „Ревю на 33 оборота“, където за малко не се случва трагичен инцидент

Два месеца изкарахме в цирка с тази много хубава постановка. Участваха Лиана Антонова, Рамон Кара от Франция, Маргарита Кантеро от Куба… Спектакъл с балет – ревю. Беше впечатляващо и оркестърът – страхотен – „Оптимистите“ с Борис Ненков на пианото, Божидар Сакеларов, с Христо Чолаков – Чандо. Имаше скечове, които правеше Анани Явашев, имаше балетна двойка, а хумористични сценки поднасяха две двойки – Георги Черкелов и Лора Керанова и Леда Тасева и Живко Гарванов. А пък Апостол Карамитев правеше интермедии. Кирил Семов пееше една песен „Аз нямам глас, // ако имах, щях да пея“, обаче като запееше, всичко събаряше със силата на гласа си. Той беше много добър певец, универсален, макар да беше завършил Консерватория с оперно пеене, у него я нямаше оперната постановка, той имаше вроден суинг. Беше много музикален! Ако някой не можеше да запише някоя песен, го викаха него – за 5 минути беше готов.

В „Ревю на 33 оборота“ пеех три песни. „Следи по брега“ от Борис Карадимчев, както и още една негова – „Дъжд“: „Дъжд, дъжд // весел пролетен дъжд“ – пеех я с балет, излизахме с дъждобрани и чадъри. А за „Целуни ме“ ме качват на един асансьор и горе пея заедно с оркестъра, а след това ме смъкват пак със същия асансьор. Обаче веднъж асансьорът явно е липсвал, защото, когато пристъпих назад, от оркестъра се чу мощно: „Нееее!“ И така ме спасиха.

  • Разговора на Светослав Николов с Мими Николова можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
  • „Джаз истории“ се излъчва по Джаз ФМ в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч.
  • Своите спомени за артистите, за които разказваме, можете да споделите на istorii@jazzfm.bg с презумпцията, че ще бъдат използвани публично.

Мими Николова ще ни зарадва с юбилеен концерт на 27 юни от 19:30 ч. в „Сити Марк арт център“, представен съвместно с Джаз ФМ.

Автор на основната снимка към публикацията: фотограф-художник Петър Папакочев.

Подобни