Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Мими Николова в „Джаз истории“ III: солистка на ЕОБРТ и „Джаз фокус’65“, тя работи с Милчо Левиев и Вили Казасян, с успех се представя на фестивали в Полша, Югославия и Куба

През 1965 г. Милчо Левиев напуска Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия и основава своя „Джаз фокус’65“. Начело на бигбенда застава дотогавашният пианист в състава Вили Казасян. Мими Николова работи и с двете формации, като продължава да пее основно песни на Иван Стайков. С успех тя се представя както на „Златният Орфей“, така и на фестивалите в Сопот, Сплит и Варадеро. А София има и свой джаз клуб, в който тя често се изявява с Милчо Левиев. Млад служител на „Концертна дирекция“ ги спасява от глоби за пеене на западен репертоар в Златни пясъци...

Джаз клубът на София

През 1965 г. създадохме Джаз клуб. Той беше на ъгъла на улиците „Врабча“ и „11 август“, където репетираха оркестър „София“ и другите състави към Софийския градски народен съвет. Там той просъществува 1 – 2 години, след което още няколко години бяхме в сладкарница „Опера“ в операта. Предимно се провеждаха джемсешъни и беше много хубаво.

Концерти, записи и избягване на цензурата с „Джаз фокус’65“

С новата формация на Милчо Левиев „Джаз фокус’65“ Мими Николова изнася много концерти, а през 1967 г. записва „Вечер над Орлов мост“ от Бенцион Елиезер и Виктор Самуилов.

„Джаз фокус’65“ беше създаден по идея на Радой Ралин. Името на групата идва от кратките сатирични филмчета от 3 – 4 мин. – „Фокус“, които ги показваха в кинопрегледите – много бяха интересни! В групата бяха Милчо Левиев – пиано, Петър Славов – на барабаните, Симеон Щерев – Банана – флейта, първоначално басист беше Любчо Камилата, а след това – Любо Мицов. Правеха предимно джаз стандарти, като всеки участваше с идеи в аранжиментите, всеки импровизираше. Записахме доста песни, с тях ходихме и на „Златни пясъци“, където в сладкарница „Астория“ имахме програма и аз пеех с тях 17 песни. Публиката беше главно от чужденци, като също идваха и от намиращата се наблизо станция на Съюза на писателите. Програмата имаше голям успех. Концертите бяха следобедни – към 18 ч.

Тогава в „Златни пясъци“ имаше много комисии, които дебнеха за пеене на английски език. Но в дирекцията имаше един млад служител – Личев, който по всякакъв начин възпрепятстваше комисията да ни посети, така че не успяха да ни глобят. Казваше: „Договорът им вече изтече – спокойно!“

„Вечер над Орлов мост“ на Бенцион Елиезер първоначално е била записана от Ирина Чмихова, но след това ние я взехме и я направихме по съвсем различен начин. Милчо много я хареса и така я префасонира, че все едно беше съвсем друга песен. Стана много интересно. След това заснеха клип за телевизията, точно на Орлив мост.

През 1967 г. Мими Николова е сред публиката на концерт на Милчо Левиев, когато той е във вихъра на джаза.

Имаше един знаменит концерт в зала „България“ с бигбенда на радиото, който той дирижираше. Просто танцуваше на сцената! Страхотно нещо беше! Тичаше от единия до другия край – хвърчеше по сцената…

Работата с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия продължава с Вили Казасян

Мими Николова продължава да записва с Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия вече под диригентството на Вили Казасян. Сред песните, създадени в ранния период на това партньорство, са „Защо стана така“ и „Самотно дърво“ – и двете – на Иван Стайков.

Вили Казасян беше пианист на оркестъра, а когато Милчо напусна, той застана начело. При Милчо оркестърът звучеше много специално, като се създаваше настроение с джазовия репертоар. При Вили изпълненията бяха по-лежерни.

Отново на „Златният Орфей“

През 1965 г. Мими Николова печели Първата награда от първото издание на „Златният Орфей“ с песента „Калиакра“ по музика на Ангел Заберски и текст на Слава Семирова и Емилия Захариева. На фестивала тя се явява с още две песни – едната е отново на Ангел Заберски – „Към Слънчев бряг“ с текст на Николай Цонев – в духа на провеждащия се в този курорт фестивал за популяризиране на Черноморието, а другата е „Първата среща“ от Иван Стайков и с текст на Захари Петров, която става носител на Трета награда. Съпровожда Симфонично-естраден оркестър под диригентството на Емил Георгиев. На следващата година – 1966-та, Мими Николова е отново на „Златният Орфей“ със „Спомен от лятото“ от Иван Стайков, със същия оркестър и диригент – и печели Втора награда. Тя отново изпява с толкова любов стихове, написани от Захари Петров.

Захари Петров е забележителен поет, беше написал много, много текстове на песни. Много талантлив, много надарен, с чувство за хумор. Много съм щастлива, че работих с него.

През същата година Мими Николова представя на „Златният Орфей“ и „Всяко лято“ и „Легенда за Варна“ – те са на Иван Стайков и Богомил Гудев и на Александър Зацепин и Димитър Гочев.

„Всяко лято“ е песен като разказ на дете – и аз трябваше да я изпея по съответния по-различен начин. А „Легенда за Варна“ е от Александър Зацепин – тогава в Конкурса за български песни за Черноморието можеха да участват и чужди композитори.

Сътрудничеството с Борис Карадимчев продължава на „Златният Орфей“. Двамата вече са създали „Следи по брега“ – през 1963 г. Мими Николова я пее на живо в „Ревю на 33 оборота“ и я записва в София, а на следващата година прави запис и в Букурещ с оркестър под диригентството на Божидар Сакеларов. Тя е завършила английска филология и владее отлично английски език, заради което й възлагат да изпълни на „Орфея“ песента на Борис Карадимчев и Николай Ботев за Робинзон Крузо – корабокрушенецът, който всъщност би желал да бъде на Слънчев бряг. Изпълнението е в съпровод на квартет с диригент авторът.

Мисля, че я използваха за филм, затова трябваше да бъде на английски. Иначе на конкурса на „Златният Орфей“ я изпя 12-годишната Бойка Найденова.

Първи международни фестивали – Сопот, Сплит и Варадеро

През 1967 г. е първата изява на Мими Николова на фестивал в чужбина. В полския град Сопот тя обира овациите с песента „Беата“ на Йежи Поломски.

За фестивала в Сопот, Полша, през 1967 г. избрах „Песничка за Беата“ на Йежи Поломски. Направихме я много оригинално – с въведение и после продължава в джазов стил. Като свърших песента, Йежи Поломски ме поздрави специално. Каза, че никога не е предполагал, че тази негова песен може да бъде така изпята. Поднесе комплименти и много беше възхитен.

През тази година на фестивала в Сопот, Полша, пеят и Омара Портуондо и Катерина Валенте. Успех и на фестивала в Сплит, Югославия, през 1969 г.

Фестивалът в Сплит продължаваше повече от седмица. Имаше толкова много музиканти, че не можеш да разбереш кой е участник, кой не... Един италианец ме взе за член на българското жури и искаше да ми даде 100 долара, за да гласувам за италианската песен. В Сплит изпях „Завинаги“ на Иван Стайков.

През 1970 г. Мими Николова е на фестивала във Варадеро, Куба.

Това беше най-веселото ми прекарване на фестивали. Той е световен и е без конкурсен характер. Имаше специално за нас програми, които се изнасяха от много кубински състави и оркестри. Спектаклите с много музика и песни започваха още в 10 ч. сутринта на плажа и продължаваха цял ден. Вечерта пък в бара имаше успоредно две програми. Самият фестивал се провеждаше в летен театър – като завали дъжд, се отлага. Така че той продължи две седмици. Там бях с Йорданка Христова и Бисер Киров с оркестър „Балкантон“ с диригент Димитър Ганев.

С оркестър „Балкантон“ с Димитър Ганев, са песента „Всяко лято“, за която разказахме преди малко, и „Телефонен разговор“ на Иван Стайков и Владимир Башев.

Специална фотосесия за плочата от 1970 г.

До момента „Балкантон“ са издали три самостоятелни плочи на Мими Николова – първите две са с песните на Иван Стайков и излизат през 1963 и 1964 г. Третата, от 1965-а, отбелязва прехода в ръководството на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия – и в нея има три изпълнения с Милчо Левиев и едно с Вили Казасян, макар да са кредитирани по равно. През 1970 г. излиза последната плоча на Мими Николова – тя е с четири кавъра на песни, сред които Something Stupid, Release me и What a Wonderful World. Българският текст е на Иван Стайков, а съпроводът на оркестъра и вокалната група е под диригентството на Иван Калчинов. На обложката, облечена модерно, високо над София, на фона на силуета на столицата, е Мими Николова.

Направихме снимките на покрива на Съюза на композиторите – от едната страна се вижда Народният театър, а от другата – Министерството на съобщенията. Аз съм с каубойски колан, с шапка… Да е по-интересно и оригинално..

Подобни