Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

„Музиката е съвършена, музиката е истината” – Ричард Бона вярва, че музиката носи есенцията на идеалния живот

Музиката е всичко за Ричард Бона. „Музиката е истината, тя е толкова рационална, че от нея се учиш. Музиката ме научи да не се страхувам от различието, научи ме да го приемам и да го търся. Другото нещо, на което ни учи музиката, е, че тя е отвъд думите. Тя е нещо, което докосва духа ни”, казва в интервю за Джаз ФМ радио Ричард Бона. Той вярва, че музиката носи есенцията на идеалния живот: „Ако животът на човека можеше да се превърне в отражение на музиката, тогава щяхме да повярваме в перфектния живот. И всичко това, защото музиката е съвършена”.

Ричард Бона се влюбва в музиката заради това, че тя има различно влияние върху хората и тяхното съзнание. Той проследява началото на връзката си с нея до своето детство, когато расте на село и няма други забавления – сам изработва инструментите си, сам се развива. „Свиря от 3-годишен и ще свиря до края на живота си”, казва музикантът. Детските му спомени са свързани и със завета на дядо му: „Съвършенството идва с повторението.” Затова и до днес Ричард Бона не спира да свири: „Това е мисията ми тук – да свиря. Не ходя на кино, не излизам много, не пия и не пуша. Хората понякога си мислят, че ми е скучно, но защо да ми е скучно? Аз се забавлявам. Много се забавлявам, когато си прекарвам деня, свирейки в моето студио, излизам от време на време, след това отново се упражнявам. Аз изживявам своята мечта.”

Пътят на осъществяването на мечтата превежда Ричард Бона през различни изпитания, които той преодолява с всеотдайност. Винаги верен на своите корени, и до днес той пее на родния си език: „Така сякаш получаваш сила от музиката”, казва той. И не се отказва, дори това да означава да скъса договора си със звукозаписната компания. „Ако нямам договор, утре аз ще продължа да правя музика”, с усмивка казва Бона. Корпоративният натиск го отвежда до нови музикални вдъхновения – раздялата му с Columbia Records, защото отказва да пее на английски, става повод той да работи с Пат Матини. Ричард Бона има и други сериозни критики към музикалния бизнес днес: „Стана много трудно да казваш истината. Заради цялостната бизнес и медийна среда е много трудно да бъдат забелязани всички тези млади и истински артисти, които правят музика по света. Много е трудно да поддържаш духа на музиката чрез общността, защото общността е преситена от всичко, което се случва”.

Концертът на Ричард Бона на джаз фестивала A to JazZ на 29 юни е второто му гостуване в София, след като вече го чухме като част от бенда на Майк Стърн. Музикантът, започнал своето житейско пътешествие от Камерун, работил във Франция и в Съединените щати, открива силно вдъхновение в опознаването на нови места и култури. „Пътувам с идеята да открия друга същност, с която да добавя красота към своите корени”, казва Ричард Бона в интервюто на Таня Иванова и Светослав Николов от Джаз ФМ радио, което можете да чуете чрез бутона „Аудио” върху снимката към публикацията и да прочетете по-долу.

Аз съм много впечатлена от историите, свързани с Вашето детство – историите за семейството Ви, за това как сам сте правили повечето от инструментите си – определено можете да напишете книга по въпроса. С какво ще запомните детските си години в родината Ви Камерун?
Детството ми беше като на всяко друго дете, не съм отраснал в град, а в много отдалечено място, където имах достатъчно време да се занимавам с музика – нямах други забавления. Предполагам, че това ми позволи да се фокусирам върху музиката, да бъда креативен, да създавам инструментите си и да се развивам. Такава е човешката природа – когато намериш нещо, което е важно за теб, но около теб няма кой знае какви условия, ти започваш да търсиш пътища, за да го осъществиш. Израснах по този начин.

Нещо много важно за Вашата музика е да пеете на родния си език. Първият силен контакт на слушателя със записте Ви е свързан с усещането, с емоцията, а не с разбирането на думите. Как тази концепция за създаване на музика работи при Вас, когато искате да осъществите връзка със слушателя?
Музиката отдавна е изградила собствен език. Вие говорите на български, в момента общуваме на английски, но музиката също има собствен език и достига до хората по много специфичен начин. Даже понякога поражда съвсем различни нагласи. Вие може да слушате дадена музика и тя да ви напомня за морето. Аз мога да слушам същата музика и тя да ме кара да си мисля за небето. Музиката има различно влияние върху хората и тяхното съзнание. И точно затова се влюбих в нея. Първият път, когато чух Стиви Уондър, тогава все още не знаех английски, по някакъв начин се влюбих в песните му. Така сякаш получаваш сила от музиката. Другото нещо, на което ни учи музиката, е, че тя е отвъд думите. Тя е нещо, което докосва духа ни. Музиката е нещо духовно.

Вашата солова кариера е фокусирана повече върху духовните аспекти от живота и корените Ви. С няколко думи – какви послания отправяте чрез музиката, която създавате?
Отправям различни послания. Ще ви споделя нещо - музиката ме научи да не се страхувам от различието, дори ме научи да го приемам. Хората, които постоянно срещам в музиката идват от различни места. Това са хора, които са различни от мен. Музиката е толкова съвършена. Мисля, че в живота си до този момент не съм виждал по-съвършено нещо от нея. Дори числата не са толкова перфектни, а музиката - е, тя е толкова рационална, че от нея се учиш. Ако животът на човека можеше да се превърне в отражение на музиката, тогава щяхме да повярваме в перфектния живот. И всичко това, защото музиката е съвършена. Говорейки за различията, нека ви дам един пример. Винаги по-добре се изразявам чрез примери. В родината ми, когато дойде момент да се храним, първо измиваме ръцете си и след това започваме да ядем с ръце. Когато дойдеш в Европа, хората тук ти казват: „О, ще те научим как да се храниш с вилица, лъжица и нож.” Когато отидеш в Япония, ще ти кажат: „Чакай малко, ще те научим как да ядеш с клечки.” Музиката носи всичко това в себе си – тя носи есенцията на идеалния живот. Затова, когато отида в Индия, искам да свиря с индийски музиканти, да се уча от тях, същото е, когато съм в Бразилия, или се занимавам с фламенко проект с ромски музиканти от Южна Испания. Това е процес, чрез който се извисявам и уча неща, които не съм знаел до този момент. Също така споделям нещата, които знам. Това е музиката.

Говорите много за традицията, която всъщност се ражда от мъдростта на общността. Какво ще кажете за силата, която носи традицията, за тази вътрешна мъдрост, с която всички ние сме свързани?
За съжаление днес нещата са много изкривени. Ситуацията с музиката е много изкривена. Погледнете какво се случва с музиката, която се изпълнява ежедневно за масовата публика. Да бъдем откровени пред себе си, както вече казах, музиката е нещо много ценно, тя е истината. Моментът, в който се намесва лъжата, музиката престава да съществува. Тези дни е много трудно да съберем нещата, които споменахте, в една обща платформа заради начина, по който медиите се отнасят към музиката. Нека ви дам един пример, защото аз обичам да давам примери. Сигурен съм, че вие и дамата, с която разговарям в момента, ходите на концерти. Но, ако ви кажа, че 9 от 10 от най-големите концерти в света, не се изпълняват на живо, вие ще подскочите и ще кажете: „Това е невъзможно!” А всъщност е истина. Разбирате ли какво искам да кажа? Затова е трудно да отличиш хората, които свирят на живо – те не се вписват в тази голяма платформа. Много артисти са част от въпросната платформа без да свирят на живо. Не съм против плейбека, но съм за това да кажеш на публиката, че изнасяш плейбек шоу. Ние забелязваме разликата, когато се случи нещо инцидентно, когато стане гаф. Когато стане проблем с микрофона, си казваш: „А, Бионсе пее на плейбек, Мадона беше на плейбек!” Разбира се, че са на плейбек, глупчо! Това не е от днес, по същия начин стояха нещата и вчера. Отново стигам до това, че на този фон е много трудно да бъдат забелязани всички тези млади и истински артисти, които правят музика по света. Гледам на себе си като на музикант от тази група хора, опитващи се да поддържат нещата такива, каквито сме научени, че трябва да бъдат. Днес стана много трудно да казваш истината. Много трудно стана за хора като нас – ние зависим от много неща, включително и от звукозаписните компании – „Юнивърсъл”, „Сони”, няма да ви лъжа. Всъщност аз лично не се притеснявам от звукозаписните компании. Ако нямам договор, утре аз ще продължа да правя музика. Накрая, за да дам отговор на въпроса Ви, ще кажа, че е много трудно да поддържаш духа на музиката чрез общността, защото общността е преситена от всичко, което се случва. Просто включете телевизора, по което и да е време, и ми кажете колко музика гледате на живо – днес, където и да е по света – в България, Ню Йорк, в Америка – където и да е. Ние трябва да бъдем откровени със средата, която ни заобикаля. В противен случай живеем в измислен свят, а аз не искам. Аз живея в моя свят, който е свързан с реалността.

Първия път, когато чух Вашето име, беше, когато преди 12 години слушах албума на Pat Metheny Group – Speaking of Now. Участието Ви в проекта е много органично и поетично. Как се запознахте с Пат Матини?
Срещнах го в Ню Йорк. Пристигнах през 1995 г. Тук срещнах всички тези хора... Името ми вече беше нашумяло от работата ми с артисти като Майкъл Брекър, свирех с Джо Завинул, Brecker Brothers. Преди да се включа в групата на Пат Матини, той ми се обади през 2002 г. с молба да му препоръчам музикант, който свири на китара и перкусии и пее. Попита ме дали познавам някой като мен, който умее същите неща. Той знаеше, че можех да се впиша в Pat Metheny Group, а и аз знаех, че мога да се справя. След нашия разговор започнах да се оглеждам за друг музикант. По същото време компанията Columbia Records ме помоли да спра да пея на родния си език. Те искаха да пея на английски. Казаха ми: „За следващия си албум трябва да пееш на английски, защото песните на родния ти език не се отразяват добре на продажбите – никой не разбира за какво пееш.” Аз им отговорих така: „Слушайте, това е езикът, на който пея и ще продължа да го правя, ако не ви харесва – пътищата ни се разделят.” Така се разделихме с Columbia Records. После се обадих на Пат и му казах: „Вече нямам договор, така че мога да се включа в турнето ти и в записите на албума.” Всъщност откъде познавам Пат – ние се познавахме от няколко години преди това. Не мога да ви кажа точно къде го срещнах, защото тук всяка вечер попадаш на толкова много хора, че ти е трудно да кажеш къде точно си ги видял за първи път.

Обичате да работите с китаристи, права ли съм?
Да, работил съм с различни китаристи – Джордж Бенсън, Майк Стърн, Лий Ритенауър. Харесва ми да работя с тях, защото аз също съм китарист. Китарата е инструмент, който обичам. Лионел Люеке, Силван Люк – един чудесен китарист, който много харесвам. В момента работя с ромския китарист Антонио Рей от Испания. Просто обичам този инструмент и съм късметлия да споделям сцената през по-голямата част от времето си с най-добрите китаристи в света.

Много харесвам Вашето сътрудничество с Майк Стърн. Заедно изпълнявате песен, наречена If Only – това е една от любимите ми композиции. Спомняте ли си я?
If Only – да, да, да, с Майк Стърн написахме няколко песни заедно. Тази ли е? (Пее.)

Да, тя е.
Помня я, тя е хубава песен.

Много я харесвам, тя е много поетична и красива. Носи ми радост.
Благодаря Ви, но този път идвам в България с една афро група и не мисля, че ще свирим такъв репертоар. Ще изпълняваме предимно афро-латино композиции.

Нека поговорим за Вашите пътувания по света. Пътувате много, но има няколко спирки, които са важни за кариерата Ви. Имам предвид спирките след Камерун – първо Германия, след това Франция и Ню Йорк. Как тези места повлияха на музиката Ви?
Както казах и в началото на нашия разговор, моментът, в който отидеш на ново място, ти трябва да научиш нови неща. Така че пътуването е нещо, което не само подобрява нивото на музиката ми, но и го подчертава. Въпреки всичко аз оставам дълбоко свързан с моите корени. Живея с тях. Свиря от 3-годишен и ще свиря до края на живота си, ще свиря през целия си живот. Пътувам с идеята да открия друга същност, с която да добавя красота към своите корени.

Скоро пристигате за втори път в България, но сега в ролята на хедлайнер на фестивала A to Jazz World. Бихте ли ни разказали повече за програмата, която ще представите тук в София?
Програмата, която ще изпълним в България, е базирана върху афро-кубинската музика. Това е истинска афро-кубинска група. Затова казвам, че аз съм представител на африканския момент в цялата работа и свиря с кубински музиканти. Музиката ни е повлияна от Африка и Куба. Това ще чуте основно. Разбира се, ще има нещо малко от мен самия, щипка джаз... Изпълняваме програма, носеща радост, с много ритъм. Да видим какво ще се получи, но съм сигурен, че хората в България ще харесат концерта.

И накрая, за да обединим темите от нашия разговор досега – как бихте описали мястото на човека в света и връзката ни с природата? Как виждате своята мисия и това, което правите?
Не знам, аз не съм вярващ, ако трябва да бъда откровен. Но аз вярвам в нещо, в което може би вие не вярвате. Знам, че има нещо там горе и че няма нищо случайно. Вярвам в нещо, което не познавам и не искам да знам точно какво е. Така знам, че всъщност не знам. Колкото повече се уча, колкото повече научавам, толкова по-малко знам. Музиката носи тази същност в себе си. Аз свиря всеки ден. Невероятно е колко много време прекарвам в свирене. Свиря. Свиря. Научил съм едно нещо. Отраснах с дядо си. Той имаше страхотна музикална техника, беше невероятен перкусионист и певец. През цялото време гледах този стар човек, а той дори не ми говореше, защото винаги беше пиян. Това, което виждах, е как свири непрекъснато. Той свиреше през целия си живот. Научих едно нещо от него: „Съвършенството идва с повторението.” Дори и да си талантлив, ако не си напишеш домашното, нещата няма да се получат. Убеждавам се в това през цялата си кариера до този момент, непрекъснато се срещам с много талантливи музиканти. Имам един приятел бразилец, който е много добър футболист. Един ден той ме заведе на тренировка в Барселона - гледах го около три часа как тренира като машина. И веднага в мен се върна гласът на дядо ми, който сякаш ми казва: „Виждаш ли защо това момче се справя добре? Защото той тренира непрекъснато.” Това правя и аз. Това е мисията ми тук – да свиря. Не ходя на кино, не излизам много, не пия и не пуша. Хората понякога си мислят, че ми е скучно, но защо да ми е скучно? Аз се забавлявам. Много се забавлявам, когато си прекарвам деня, свирейки в моето студио, излизам от време на време, след това отново се упражнявам. Това е мисията ми. Аз изживявам своята мечта – това казвам на хората, които ме питат за какво мечтая. Не се нуждая от други мечти. Свиренето е моята мисия.

Подобни