Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Музиката ни помага: „Толкова е хубаво, че музиката може да променя света”, щастлива е Лорън Дезбърг – ученичка на Гретчен Парлато

Лорън Дезбърг добре познава силата на музиката да влияе върху нагласата на слушателите. Талантливата млада певица днес прави първите си стъпки в обещаваща музикална кариера, но още като ученичка импулсивно проявява интерес към експеримент за въздействието на музиката – и открива нейното магично свойство да моделира настроението. „Винаги мисля какво биха усетили слушателите, какво биха си взели от моите песни. Много ми се иска, когато хората пътуват към дома в края на деня и слушат изпълненията ми, да им е приятно“, казва Лорън Дезбърг в интервю за Джаз ФМ радио.

Песните, които тя ни представи в самото начало, като че очертават граници, отвъд които предстои да премине. Нейното музикално израстване е под опеката на една от най-значимите и влиятелни съвременни джаз вокалистки – Гретчен Парлато. Среща ги Музикалното училище в Лос Анджелис, където Лорън учи, а Гретчен, негова възпитаничка, изнася майсторски класове. Двете записват дуета You Go To My Head за дебютния краткосвирещ албум Sideways (2012 г.), на който Парлато е продуцент. „През цялото време тя проявяваше към мен доброта и щедрост“, казва младата певица за своя ментор.

Две години по-късно, след старателна академична подготовка и безброй часове на общуване с любимата музика на живо в клубовете в Ню Йорк и концертните зали в цяла Америка, Лорън Дезбърг е готова да ни представи първия си дългосвирещ албум. Той е резултат от нов елемент в музикалното й развитие – ако по времето на Sideways, когато е била на 19 г., е знаела какво й харесва и как би искала да общува със слушателите си, две години по-късно тя е окрилена да композира и аранжира чрез новооткритата любов към китарата. „Започнах и да пиша песни, докато преди бях създавала само музикални мотиви. Това изцяло преобрази музиката ми. Страхотно е да вложиш себе си в песен, която е написана от някой друг, но сега вече музиката, която създавам, съм изцяло аз. Това промени живота ми“, казва Лорън Дезбърг пред Джаз ФМ за усещането, което определя като вълшебно. А за новия си албум посочва, че най-точно я изразява – затова и няма търпение да го сподели със слушателите. В трите оригинални песни в него тя разсъждава за наркотиците като социален проблем, за възможностите ни да държим живота си в собствените си ръце и за... любовта. „Толкова е хубаво, че музиката може да променя света – правила го е досега, ще го прави и вбъдеще“ – с тези думи на щастие от музиката Лорън Дезбърг завършва интервюто си за Джаз ФМ радио.

  • Разговора на Мирослава Кацарова и Светослав Николов с младата изпълнителка ще излъчим в 8:40 ч. днес в „Джаз ден”, както и в „Следобедни импровизации”. Можете да го чуете чрез бутона „Аудио” върху снимката към публикацията, както и да го прочетете по-долу. Музиката на Лорън Дезбърг и на Гретчен Парлато звучи в новото издание на Singin’ & Swingin’.
  • Ревюто ни за Sideways можете да прочетете тук.

Сега е късно вечерта в Ню Йорк и рано сутринта в България. Затова искам да Ви попитам в началото – с какво усещане завършвате деня и с каква мисъл започвате новия ден?
Будна съм до късно през нощта и затова режимът ми не съвпада с този на повечето хора. Обикновено сутрините ги проспивам. В Ню Йорк имаме богат джазов живот и често вечер слушам музика или пея в клубове. Излизам към 1:30 ч., концертите продължават до към 4 ч. Когато клубът затвори, оставам да си говоря с приятелите си, така че се прибирам – понякога в 7 ч., друг път даже в 10 ч. Обикновено си лягам към 2 – 3 ч. и ставам към 13 ч. Обичам усещането за края на деня. След това се наслаждавам на съня. Сутрин се събуждам с мисълта, че започва нов ден, че в него мога да постигна всичко, което пожелая. Започвам деня на чисто, с усещането, че той ще остави следа в живота ми.

Музиката Ви понякога представя света като напрегнато, шумно място, в което можеш да се изгубиш. Но в този свят Вие пристъпвате леко, като че прегръщате живота. Опишете ни как чувствате живота, как възприемате света ни днес?
Определено не съм оптимист, нито пък песимист. Бих определила себе си като реалист. В живота ни се случват и лоши неща, за които не бива да си затваряме очите. Това може да изглежда като негативна нагласа към света, но не е така. За мен е важно да не губя усещане за това, което се случва във всеки един миг на всеки ден – мисля, че това е начинът да бъдем щастливи. Не вярвам в позитивното мислене, отхвърлящо нещата, които те карат да се чувстваш зле. В допълнение към това – ако вярваш, че ще успееш – ще постигнеш успех. Опитвам се да се насладя на всяко нещо, което правя, защото иначе бихме живели в постоянни мъки. Също така вярвам, че собствения си живот всеки един от нас държи в своите ръце. Ако нещо не ни хареса, в нашите възможности е да го променим. Вярвам, че винаги във всичко е така. Промениш ли погледа си върху нещата, променяш самите тях.

Усещането, че се чувствате толкова силно свързана с живота, си личи и от начина, по който създавате своята музика. Във Вашите изпълнения инструменталистите не свирят като фон, на който пее вокалистът, а сте заедно въвлечени в съвместно музициране. Бихте ли ни описали Вашата концепция за музика, толкова красиво представяща начина, по който живеем.
Ключовата дума за моята музика е „достъпна“. Естествено, за мен музиката е много важна. Виждам как тя въздейства върху чувствата на хората. Мисля, че е важно да усещаш реакцията на публиката към това, което слуша. Сега ще ви разкажа една случка, за която никога досега не се бях замисляла в този контекст. В шести клас имахме Панаир на науката – всеки ученик прави експеримент и се състезаваме един с друг. Аз тествах как слушането на коренно противоположни като звучене стилове музика, като например класическа и рап, се отразяват на кръвното налягане и така нататък. Интересно ми бе да установя как хората реагират на музика, която внася спокойствие, и такава, която носи енергия. Още от малка ми беше интересно да проследя как хората реагират на музиката, как тя променя усещанията им – иначе казано – каква е силата на музиката. Така и за песните, които създавам сега, винаги мисля какво биха усетили слушателите, какво биха си взели от тях. Много ми се иска, когато хората пътуват към дома в края на деня и слушат изпълненията ми, да им е приятно.

Постигате го! Тъй като ни върнахте към училището, искам да Ви попитам за процеса на развитие. Песните, които до момента сме чули от Вас, са от 2012 г., а сега записвате нов албум. Първите Ви записи обаче звучат като че експериментирате – очертавате границите, отвъд които предстои да преминете. Разкажете ни за израстването, което ще усетим като развитие между първия Ви краткосвирещ албум и песните, които сега записвате.
Целият ми живот е преминал в музика. Майка ми е певица и от съвсем ранна възраст живея с музиката. Ходех на уроци по пиано, свирех на виолончело, пеех в хора, вземах частни уроци по пеене. Средното си образование завърших в Музикалното училище в Лос Анджелис, после се записах в музикалния колеж „Бъркли“ в Бостън. От всяко преживяване, от работата си с всеки учител, научавах по нещо ново. Гретчен Парлато, която продуцира първия ми краткосвирещ албум, е учила в същото училище в Лос Анджелис много преди мен, но продължава да се завръща в него, за да води майсторски класове. Така се срещнахме с нея, а аз бях смаяна от невероятния й начин на пеене. Ходех на уроци при Гретчен Парлато при всяко нейно идване в Лос Анджелис. Когато се преместих в Бостън, за да следвам, през седммица пътувах до Ню Йорк в събота и неделя, за да продължа обучението си при нея. Гретчен Парлато оказа голямо вляние върху израстването ми като артист и също така подпомогна музикалната ми кариера, продуцирайки първия ми албум. През цялото време проявяваше към мен доброта и щедрост. Тя ме свърза с музиканти като фантастичните Тейлър Ейгсти и Дейна Стивънс. По онова време бях на 19 г. и все още търсех пътя си в музиката. Тогава вече знаех какво ми харесва, какво послание искам да отправя към слушателите. Голямата промяна настъпи през последната година, когато започнах да свиря на китара. Мога да свиря на пиано, но не ми харесва толкова много. В китарата обаче се влюбих. Всеки ден свиря на китара часове наред, което не съм правила никога досега в своето обучение. Започнах и да пиша песни, докато преди бях създавала само музикални мотиви. Това изцяло преобрази музиката ми. Страхотно е да вложиш себе си в песен, която е написана от някой друг, но сега вече музиката, която създавам, съм изцяло аз. Това промени живота ми. Дори когато изсвирвам акордите на джаз стандарт, отново знам, че това са излезли от моята душа акорди. Чувството е вълшебно! След като настъпи тази промяна, определям новия си албум като дебютния, но със „стимуланти“. Двата си приличат, но вторият е много по-мащабен и много повече самата мен. По този проект работя без продуцент. Моят съквартирант, който ми помогна за Come Running to Me от дебютния ми албум, и сега обработва вокалите, наслагва ефектите. Нямам обаче човек, когото да следвам – така че новият ми албум е изцяло това, което съм аз. Той съдържа пет джаз стандарта, два кавъра на поп песни и три оригинални композиции. Звученето му е това, което аз чувствам за музиката, това, което истински ми харесва. Ето я разликата – и много се вълнувам, че ще я представя пред света.

Сега още повече нямам търпение да го чуя! По-рано в нашия разговор споделихте, че с музиката си бихте искали да направите по-приятно пътуването към дома на Вашите слушатели, но музиката Ви има и социална насоченост. В новата си, все още незавършена песен Drugs, ни давате един възможен поглед към остър обществен проблем. Как чувствате начина, по който музиката Ви може да промени живота на слушателите?
Вярвам, че музиката може да окаже голямо въздействие. През 60-те години хората са пишели песни, за да променят света. С музика те са разсъждавали за политиката, за други големи въпроси на човечеството. Сега основни теми са любовта, танцът... Мисля, че ще е толкова по-хубаво, когато хората пишат музика, те да предават като послание нещо повече от „обичам те“, „липсваш ми“, „разби сърцето ми“ и така нататък. Не мисля, че хората, слушайки една песен, внимават за всяка дума в нея. Пълното сливане с текста на песента идва вероятно на 50-то слушане, до което стигат само най-преданите почитатели. Има обаче ключови думи, които хората чуват още от първото слушане – те казват най-важното за смисъла на дадената песен. От трите оригинални песни в новия ми албум едната – Drugs, както споменахте е за наркотиците, другата е на тема, която засегнахме в интервюто – за това, че всичко в нашия живот зависи от самите нас, а третата е за любовта – кой певец не е възпял любовта?! Мисля, че музиката е много важна. Толкова е хубаво, че тя може да променя света – правила го е досега, ще го прави и вбъдеще.

Подобни