Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Недко Трошанов в „Джаз истории“ II: първият държавен бигбенд е в Сатиричния театър, Димитър Ганев сформира септет „София“, създаден е Естрадният оркестър на Българското радио и телевизия

В „Джаз истории“ разказва Недко Трошанов:
- Първият държавен бигбенд свири през 1957 г. в Сатиричния театър.
- Димитър Ганев създава септет „София“.
- През 1960 г. се сбъдва мечтата на джаз общността – създаден е пълноценен държавен бигбенд – Естрадният оркестър на Българското радио и телевизия

В Сатиричния театър свири първият държавен бигбенд

През 1957 г. се създаде Сатиричният театър, към който бе сформиран бигбенд – първият държавен. Естрадният оркестър на Българското радио и телевизия бе вторият такъв състав, но той бе основан през 1960 г. Музикантите бяхме долу в кошарата като театрален оркестър – четири тромпета, три тромбона и четири саксофона. Концертмайстор бе Сашо Николов – с цигулката си той поднасяше по-лирични изпълнения. Тромпетисти бяха Любомир Оджаков, Стоян Малчев, Петър Папанчев и Точно Русев. Тончо Русев, който беше класически музикант, сега навлизаше в тази музика. Тромбони бяхме с Илия Ненов и Георги Богданов. Саксофони бяха Георги Ганев, Сашо Шопов, Ваньо Мондов и Мишо Соколов. Бас беше Никола Кюлджиев и пак на пианото бе Вили Казасян. Барабанистът беше по-възрастен от нас. Диригент бе Бенцион Елиезер – един много вещ музикант, добър композитор.

Боян Дановски, освен режисьор, бе и директор на театъра. Стефан Сърчаджиев беше главен режисьор, Гриша Островски също бе режисьор. Тогава имаше много блестящи комедийни актьори – Енчо Багаров, Саркиз Мохебян, Георги Парцалев. От Народния театър идваха Георги Раданов, Пенчо Петров. От по-младите – Никола Анастасов, Вели Чаушев, Митко Манчев. Тогава Сатиричният театър имаше огромен успех, защото народът бе зажаднял за нещо по-различно от сериозното. Макар че това също не е несериозно. Пишеха се ревюта, като мюзикъли, главно от Петър Ступел; Бенцион Елиезер – също. Разкошни шлагери се създаваха. Леа Иванова пееше в тези ревюта. „12-те стола“, „Златният телец“, „Баня“ от Маяковски бяха прекрасни постановки. До ден-днешен не знам такива спектакли да са поставяни някъде другаде. Този оркестър като бигбенд просъществува до 1960 г., когато се създаде оркестърът при Българското радио и телевизия.

Септет „София“ на Димитър Ганев печели Второто общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство

След като приключихме с бирхале „България“, Димитър Ганев създаде септет „София“ с Морис Аладжем, Тончо Русев, Димитър Ганев и аз като духачи, Райчо Любенов – пианист, барабанистът Петър Славов, който по-късно бе една от основите на ФСБ. Тогава още китарата не беше модерен инструмент. По-късно при нас в „Балкантон“ дойде Зоран Ранчев. Кольо Кюлджиев беше басистът. Изпълнявахме малки пиеси. Станахме лауреати на провелото се в зала „България“ Второ общобългарско състезание за майстори на естрадното изкуство. Предполагам, че спечелихме, защото освен „леката“ музика, Морис Аладжем направи аранжимент на „Ганкино хоро“. Аз изсвирих една пиеса за тромбон – „Влюбеният жабок“, която беше много интересна за публиката.

През 1960 г. се сбъдва мечтата на джаз музикантите – към Радиото да бъде създаден пълноценен държавен бигбенд

Цялото джазово общество мечтаехме да има държавен бигбенд. Както винаги, обикновено закъснявахме. Карел Влах бе създал в Прага известния в цяла Европа бигбенд, който през 1957 г. гостува в България – посрещнахме го в Русе. В Бърно Густав Бром също имаше много хубав оркестър. Чехите са много стара музикална нация, особено с духачите са факири. В Белград работеше Воислав Симич. В Букурещ беше Силие Динику. Да не говорим за СССР, където имаше много такива оркестри – ще посоча само Олег Лундстрем и Ванщайн в Ленинград. Олег Лундстрем също гостува у нас. Оркестърът на Леонид Отьосов беше малко по-голям – той беше с щрайх, не толкова джазов, повече за лека музика. Така че ние закъснявахме и, слава Богу, че най-после и тук създадохме държавен бигбенд.

През есента на 1960 г. след дълги усилия най-после се реши да се сформира бигбенд към Българското национално радио. До края на сезона бях в оркестъра на Сатиричния театър. Тримата тромбонисти отидхме в радиото, от тромпетистите – Тончо Русев, от саксофонистите – Георги Ганев, и китаристът Християн Платов. Тъй като радиото нямаше достатъчно щатни бройки за музикантите, бяхме разпръснати – част от нас бяха към радиото, а други – към „Балкантон“ – то беше известно предприятие с големи възможности. Не всички ни назначиха на музикантски щатове – аз например бях на длъжност „тапицер“, но това беше само проформа. За репетициите радиото наемаше най-различни помещения, защото не можеха да ни осигурят зала, в която да работим.

Диригент първо беше Жул Леви, не след дълго на негово място дойде Емил Георгиев. Най-сетне почувствахме облекчение, че сме си на мястото. Там сме тримата от Сатиричния театър – Илия Ненов, Георги Богданов и аз. Щатът беше за четири тромбона, четири тромпета, пет саксофона и т.н., така че трябваше да назначим още един в нашата група. По това време Консерваторията бе завършил Михран Берберян. Той бе участвал на Московския фестивал за майстори-инструменталисти и бе спечелил медал. Много добър, чудесен инструменталист! Но по разпределение той трябваше да замине в Русенската опера. За да му запазим мястото в бигбенда, назначихме Борис Денов – също много добър инструменталист, който повече го влечеше сериозната, класическата музика. Той изкара една година в бигбенда и през 1961 г. си размениха местата – Михран се върна от Русе, а Борис Денов – отиде там и си застана на мястото, което желаеше.

Няколко години по-късно с ритмус от оркестър „Балкантон“ Недко Трошанов и Михран Берберян са отново заедно и записват партиите на четири тромбона в пиесата „Котешки разговор“

С Михран имаме пиеса – „Котешки разговор“, която Морис Аладжем аранжира, и в нея солирахме двамата последователно. Тя беше за четири тромбона, но с Михран я записхме двамата с наслагване. Тогава нямаше широка лента. На тясна лента Борето Ангелов – много вещ рижесьор в радиото, успяхме да я запишем с наслагване. Първо свирим двата гласа, после – другите два. Стана много хубава, приятна джаз пиеса. Това вече беше джаз, защото имаше тема с импровизации.

Връщаме се към първите дни от съществуването на Естрадния оркестър на Българското радио и телевизия

В началото свирехме основно пиеси, вадени от плочи и преаранжирани от наши музиканти като известния пианист и композитор Борис Ненков, който беше доста по-възрастен от нас, Емил Георгиев… Морис Аладжем беше вече много вещ в тази област. Той беше колос в тази музика, правеше такива хубави аранжименти, написа и една пиеса по подобие на Four Brothers на Джими Джуфри. С бигбенда през 1962 г. бяхме българската делегация на Младежкия фестивал с Хелзинки. Там се срещнахме с много други музиканти. Емил Георгиев вече не беше диригент, Милчо Левиев още не беше дошъл. Бяха ни казали, че от Пловдив ще дойде едно момче. Ние го зачакахме, но то не дойде за фестивала и затова там отидохме с диригент Димитър Ганев. В Хелзинки станахме лауреати – свирехме извадени от плочи пиеси, много хубави и интересни. Морис Аладжем направи силно впечатление с тази пиеса, която е за четири саксофона – тя е оригинална композиция, но бе подобна на Four Brothers. На фестивала имаше агент на колежа „Бъркли“ и поканиха Морис да отиде да учи там. Бях свидетел на този разговор. Но къде ти по това време… Като се върнахме, Милчо Левиев пое оркестъра.

Емил Георгиев е уволнен за своето застъпничество за музиката

Емил Георгиев се интересуваше от тази музика и пое добре оркестъра от Жул Леви, като направи много хубави пиеси. Но в Деня на радиото през 1962 г. ние, като официален оркестър на държавата, бяхме поканени да изнесем концерт в зала „България“. Изсвирихме инструменталните си пиеси – тогава такива композиции все още се слушаха и бигбендовата беше известна музикална форма. Дойде време да пее Леа Иванова. Но няма микрофон за певицата… Отпред имаше само един общ. Тогава техниката на озвучаване у нас бе абсолютно непозната територия. Емил Георгиев настоя за микрофон за певицата, но те отказаха – нали вече на сцената имало един. Той обаче си беше човек на място и каза, че не може да продължи, защото никой няма да чуе вокалистката, когато гръмнат 15 инструмента, от които повечето – духови. „Не, ще продължиш! Давай, давай!“ – му казаха те. Но той твърдо отказа. Тогава за първи път в историята на радиото имаше тишина в ефир – 20 – 25 минути. След този случай го уволниха дисциплинарно, че не се е подчинил. Как да се подчини?! Леа Иванова отпред, а никой да не я чуе. Много прав беше човекът! Но такава беше практиката тогава. Много по-късно започнахме да се учим на озвучаване.

ЕОБРТ с Милчо Левиев начело

Той е изключително талантлив – всички знаем това. Нямаше опита на Емил Георгиев, но талантът си е талант. Бързо се ориентира и започна да пише музика. „Блус в 9“ – много хубава пиеса – беше първата под негово диригентство. Той внесе една нова звучност със своите виждания. Така тръгна много напред. Но част от музикантите от бигбенда през есента на 1962 г. направихме оркестър „Балкантон“.

На снимката: оркестърът на Държавния сатиричен театър в по-късен етап от своето съществуване. Снимката е предоставена от Държавния сатиричен театър.

Подобни