Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Ню Йорк на Бърнстейн – град на приключения, нежност, взаимност и любов. Роб Фишер и Крий Керико в студиото на Джаз ФМ

Страхотен град – вълнуващ и жизнен, в който си радостен да полетиш, а в труден момент на изпитание ще бъдеш спасен от любовта. Това е Ню Йорк на Бърнстейн – и ще чуем неговия саундтрак в едноименния концерт тази вечер от цикъла „Музиката на Америка” на „Кантус Фирмус” и фондация „Америка за България”. С Оркестъра на Класик ФМ ще пеят солистите от „Бродуей” Крий Керико и Рос Ликайтс, а диригент е носителят на наградите „Тони” и „Грами” Роб Фишър. Концертът „Ню Йорк на Бърнстейн” е от 19:30 ч. в зала „България” и в него ще прозвучат откъси от „Уестсайдска история”, „В града”, „Чудесен град”, „Кандид” и други.

В мюзикълите на Ленард Бърнстейн животът в Ню Йорк е с ритъма на музиката, с хармоничното движение на танца; труден или щастлив, той се определя от копнежа за любов. Модерен, с поглед в бъдещето, градът се вълнува и събира хората. Така любовта сама те намира, когато си посветил сърцето си на нея. „Музиката на Бърнстейн звучи винаги съвременна, с изключителна прямота, особено музиката от „Уестсайдска история”. Има нещо, което я прави изключително актуална във времето. И е позната по целия свят.” – казва в интервю на Таня Иванова Роб Фишер. За създадените от Бърнстейн песни Крий Керико допълва: „В мюзикълите му имаш повече възможности да създаваш собствено изкуство. Истински обичам да изпълнявам Бърнстейн, защото мога да комбинирам по малко оперна и по малко оперетна музика. Голямо удоволствие е да пея музиката на Бърнстейн. Тя ме просълзява.” Интервюто на Таня Иванова с Роб Фишер и Крий Керико можете да чуете чрез бутона „Аудио” по-горе.

В творческата концепция на Бърнстейн градът реагира на действията и чувствата на героите – вокалистите и оркестърът са в постоянен диалог и се сливат в общата посока на красотата. И както е динамичен животът и разнообразни преживяванията ни, така и музиката постоянно се променя и развива. А импровизациите са символ на неочакваните предложения на живота, които поставят героите на изпитание и засвидетелстват любовта, на която са способни. И ако градът предизвиква героите с трудности, за да докаже тяхната сила, то той никога не поставя под съмнение тяхната доброта. Ако случайно животът досега е принудил героите да потискат тази жизнена емоция – дали в напрежението между имигранти („Уестсайдска история”) или в битките от Втората световна война („В града”), то Ню Йорк успява да я изведе и да я направи основно чувство в живота. Това е основата на приноса на музиката на Бърнстейн в движението към свят на доброто.

„Мюзикълът постоянно се развива. Преди около 50 години от музикалния театър се ражда популярната музика. Появяват се постановки, които оказват въздействие по цял свят, като „Призракът от операта” например. Усеща се и влиянието върху филмите, какъвто е случаят със „Замръзналото кралство”. Днес по-скоро поп музиката влияе на мюзикъла, отколкото обратното.” – обяснява за влиянието на мюзикъла върху развитието на поп културата Роб Фишер. Крий Керико казва, че мюзикълът днес все повече се стреми да звучи като поп музика, и допълва: „Не искам традицията на красивото бродуейско звучене да изчезне. То вълнува публиката много повече.” „Сега хората се стремят към това да направят хитове. Технологиите позволяват всеки да бъде автор на песни, стига, примерно, да имат телефон. Все още има хора, които търсят интелигентната музика; има хора, които търсят добре написаните песни. Рано или късно всеки се обръща към песните на Синатра и на Роджърс и Хамърстайн, към песните на своите родители. Всички порастваме. И това, което искаме като възрастни хора, е по-различно от това, което искаме като деца.” – обяснява Роб Фишер.

Докато ръководи репетицията за концерта „Ню Йорк на Бърнстейн” той се обръща към оркестъра: „Направете го красиво и съвършено!”. След изсвирването на пасажа музикантите от състава чуват: „Браво!” След като се завърне в Ню Йорк, Роб Фишер продължава подготовката на своята нова постановка на „Бродуей”. Предизвикателството на риска, който поемат продуцентите, той посреща с високите критерии на своята работа; целта – обогатяването на слушателите: „Ако го няма риска, изкуството няма да се развива. Защо да живеем този дълъг живот, ако не е да се развиваме? Важно е хората да изпитват радост, защото тогава се свързват със себе си, със своята душа.” Това е смисълът на работата и за Крий: „Затова и аз пея. Когато чуят музиката на Бърнстейн, хората реагират по един и същ начин – с радост. Обичаме това, което правим. Правим го със страст. Ако не – отпадаме от играта. Днес имаме бърз достъп до музиката. Но имаме нужда от качествена музика.”

Музиката, която ни вълнува, може да ни помогне в решаването на проблемите – на насилието, агресията, отчаянието. Музиката, също както града в творчеството на Бърнстейн, събира хората в доброта – чрез красотата и любовта. Крий и другият солист на концерта тази вечер Рос Ликайтс са пеещи актьори – и това прави техните изпълнения особено живи и артистични. В интервюто си по Джаз ФМ тя специално открои две от песните, които ще представи. Glitter and Be Gay определя като една от най-трудните, но, когато я изпълнява в театъра или в нощния клуб в Ню Йорк, вижда как тя винаги се радва на успех сред публиката. А за I Can Cook Too посочва, че публиката в България ще я чуе като комбинация между нейната версия и версията на Мерилин Монро.

Така градът на Бърнстейн е място за радост, приключения и любов, която ще ни помогне да се справим с всички трудности. Също като в живота, в него ни водят добрите ни сърца.

На снимката: кадър от филма „Уестсайдска история” от 1961 г. на режисьорите Робърт Уайз и Джероум Робинс с участието на Натали Уд и Ричард Биймър. Номиниран в 11 категории, филмът печели 10 награди „Оскар”.

Подобни