Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Jazz FM Prime Time

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Оркестърът на „Буена виста соушъл клуб” привлича любовта, като призовава за обич и разбирателство

Прощално турне и ново начало за Оркестъра на „Буена виста соушъл клуб”. Музикантите от легендарната кубинска формация идват за последни концерти в България в този състав, но вече гледат към бъдещото, където колелото на музиката, както се изразява музикалният директор и тромбонист в оркестъра Хесус Агуахе Рамос, ще ги отведе. Те ще продължат със самостоятелните си проекти, ще издават албуми, ще дават майсторски класове, ще изнасят концерти в музикалните школи. „Продължаваме да поддържаме оркестъра, защото сме музиканти и не можем да живеем без музиката. Продължаваме както аз, така и колегите ми Барбарито Торес, Даниел Валдес, Омара Портуондо, Елиадес Очоа. Формата ще бъде същата”, обещава той. Преди това слушаме Оркестъра на „Буена виста соушъл клуб” на 30 юни в Зала 1 на НДК и на 1 юли на сцената на Античния театър в Пловдив.

Историята на Оркестъра на „Буена виста соушъл клуб” е пример за това как, когато твориш с чисто сърце и с любов, неведомите пътища на съдбата ти дават възможност да достигнеш до сърцата на милиони. „В началото си мислехме за това, че се събираме заедно като едно голямо семейство. Рай Кудър и Вим Вендерс се заразиха от нашия начин да правим музика и да се радваме, да бъдем приятели. Повече от музиката е любовта и привързаността между нас и радостта от музиката на другия”, разказва Хесус Агуахе Рамос в интервюто на Таня Иванова и Светослав Николов от Джаз ФМ и Георги Митов от Класик ФМ.

Подчертана ритмика и истинност към първоизточника са в основата на музикалната концепция на Оркестъра на „Буена виста соушъл клуб” – и на техния успех. „В мелодията и във всичко е важна ритмиката. Тя трябва да бъде разбираема, за да може с ръка, крак или дори с цялото си тяло да почувстваш движението в музиката. Ние я правим във форма, чрез която да танцувате, без да се изморявате, без да се оказва насилие върху вас. Правим нещата, привличайки любовта, като призоваваме за обич и разбирателство”, казва Хесус Агуахе Рамос. За формулата на успешната песен той има едно кратко изречение: „Да напишеш песента без да забравяш корените й”. Това се случва и с песента Chan Chan, на която случайността отваря пътя да се превърне в химн. Легендата се ражда на сцената на „Карнеги хол” в Ню Йорк – Компай Сегундо предлага да я изпълнят в онези кратки минути за запълване на времето, а публиката мигновено се влюбва в нея.

Винаги щастливи от концертите в България, сега Оркестърът на „Буена виста соушъл клуб” ще ни представи освен класическите хитове, и репертоар с аудиовизуални ефекти за историята от началото на „Буена виста соушъл клуб”. „Има много неиздавани песни от традиционната кубинска музика, които сме предвидили. В ретроспективата ще чуете теми на Рубен Гонсалес, Ибрахим Ферер, Качаито Лопес, Пунтилита, Раул Плана, Пио Лейва – всички те, започнали проекта с песните, които ги направиха известни. На сцената очаквайте Омара Портуондо, Елиадес Очоа, Карлос Калунга, Даниел Валдес, Фурландито Луна. Ще чуете много теми, които ще ви харесат”, обещава музикалният ръководител на Оркестъра на „Буена виста соушъл клуб” и тромбонист в състава Хесус Агуахе Рамос.

„Успехът е във формата за правене на музика, формата да се представяш, да взаимодействаш с публиката, като че ли цялата зала е твоят оркестър; да се отдадеш изцяло в музицирането и да не забравяш корените” – така обобщава от дистанцията на времето успеха на Оркестъра на „Буена виста соушъл клуб” Хесус Агуахе Рамос. И обещава музикантите от яядрото на групата да продължат да се застъпват за традиционната кубинска музика

  • Интервюто можете да чуете чрез бутона „Аудио” върху снимката към публикацията.

El Adiós Tour („прощално турне”) означава последно за публиката или не съвсем?
Истината е, че когато чуя El Adiós Tour („прощално турне”), ми се свива сърцето и много ме боли. Но както казвам, това е прощално турне в кавички. Много от моите колеги имат собствени проекти и сега ще имат повече пространство за тях, което не означава, че ние се оттегляме от музиката, от оркестъра. Ще продължим, но по-рядко, защото вече 16 почти 17 години се отдадохме напълно и позанемарихме индивидуалните си инициативи. Музиката е колело, което не спира да се върти. Просто искаме да се отдадем на собствените си проекти, въпреки че собствен може да се нарече и нашия оркестър. Може би никога няма да се съберем в този състав, както сега. Оркестърът се чувства малко натъжен с началото на това турне.

Но все пак запазвате вашия оптимизъм?
Да, да, да. Вече си поговорихме за това, че никой не иска да се отдели от другия. Смятаме да издаваме дискове, да даваме майсторски класове, да изнасяме концерти в музикалните школи – мъничко да поспрем с турнетата, но да продължим да работим.

На 22 юли 2011 г. Оркестърът на „Буена Виста соушъл клуб” изнесе концерт с гранддамата на кубинската музика Омара Портуондо, която е и голяма приятелка на страната ни. Какви емоции и размисли предизвиква у вас името България?
България е мястото, в което имаме наистина много добри приятели и много добри фотографи, които ни изпращат снимки или филмчета. Получаваме писма от множество почитатели. Столицата ви е много хубава, публиката е прекрасна и е очарована от нашата музика. Винаги се чувстваме доволни, когато се връщаме в България.

Спомняте ли си този концерт?
Всички концерти в България бяха много добри. Всичко бе много хубаво.

Какъв е репертоарът, който сте предвидили да изпълните на предстоящите концерти в България?
Освен класическите хитове, които винаги владеят публиката, с които тя се идентифицира и които са винаги въздействащи дори и за оркестъра, сме подготвили репертоар с аудиовизуални ефекти за историята от началото на „Буена виста соушъл клуб”. Има много неиздавани песни от традиционната кубинска музика, които сме предвидили. В ретроспективата ще чуете теми на Рубен Гонсалес, Ибрахим Ферер, Качаито Лопес, Пунтилита, Раул Плана, Пио Лейва – всички те, започнали проекта с песните, които ги направиха известни. На сцената очаквайте Омара Портуондо, Елиадес Очоа, Карлос Калунга, Даниел Валдес, Фурландито Луна – всички тези големи музиканти в оркестъра. Ще направим ретроспектива, ще чуете много теми, които ще ви харесат.

Често кубинците казват „Да на пачангата, не на работата“. Все пак, как се работи с артистите от „Буена виста соушъл клуб”? Какви са взаимните ви чувства – по-скоро радостни или има спорове помежду ви?
Не. Хубавото, а и с това се гордея, е, че от първия ден се научихме да се разбираме, да се обичаме, да се поздравяваме сутрин като че ли не сме се виждали цяла седмица. Повече от музиката е любовта и привързаността между нас и радостта от музиката на другия – дори повече от гениалността на правенето на самата музика. Заради любовта и привързаността оркестърът успява да предаде тази радост навсякъде. Това е магията, която заразява публиката.

Вие свирите на тромбон. Имаше ли музиканти, които ви послужиха за образец и ви помогнаха да изградите своя собствен стил на музициране?
Стилът произлиза от създателите на тези ритми. Например Рубен Гонзалес бе доживотният пианист на Енрике Хорин – създателят на ча-ча-ча. Той ни предаде цялата натрупана мъдрост. Качаито Лопес свиреше в симфоничен оркестър, но неговият контрабас звучеше в чаранга съставите на Куба на Арсенио Родригес и Феликс Чапотин.Този опит също ни бе предаден. Дълго време Ибрахим Ферер беше вокалист на формацията „Чепин-Човен” – традиционен кубински оркестър от Сантяго де Куба, чрез който навлезе стила Дансон. И това уловихме и възприехме, като стила запазихме такъв, какъвто са го замислили създателите, без никога да го „замърсяваме” с други ритми. Правим музиката така, както я разбират нейните създатели.

А във вашия случай? Как тромбонът пее?
Пеенето на тромбона произлиза от другаде – от една личност, която вече не е сред нас – Хенеросо Хименес. Той свиреше заедно с Бени Море, но в началото участваше в Оркестър „Арагон”, както и с множество типични оркестри от 40-те години. С Хенеросо Хименес тромбонът получи заслужено внимание в оркестъра – затова съм негов почитател и винаги съм следвал неговия пример. Много сме разговаряли помежду си, много съвети съм получавал от него и съм верен пазител на наследството, което ми остави Хенеросо Хименес.

Вие сте правили записи с Квартет D’Aida, с музикантите от Еstrellas de Areito и в соловите албуми на Ибрахим Ферер, Рубен Гонсалес и Омара Портуондо. Кой от всички тези проекти считате за най-високият връх, който сте покорили?
Считам, че историята се корени в следното. Аз основах Квартет D’Aida заедно с пианистката Аида Диестро. Но освен това, започнах да пиша историята на Estrellas de Areito. В този състав влязоха най-големите музиканти от онова време и, бих казал, цялата мъдрост на традиционната кубинска музика. Бях млад и имах късмета да ме повикат да работя в състава с Пакито де Ривера, Артуро Сандовал, Феликс Чапотин, Мигелито Куни, Тито Гомес – безкрайно много музиканти и певци от Златната епоха на кубинската музика. И аз бях сред тях! За мен началото на тази история започна с Estrellas de Areito.

След толкова време заедно, има много интересни истории, любопитни и за нашите слушатели. Кои от тях бихте припомнили?
Ще ви разкажа една от първите и една от последните истории. Първата се отнася до записа на една тема, в който участваха Ибрахим Ферер, Рубен Гонзалес, Качаито – с една дума – всички. Щяхме да правим запис на песента La Negra Tomasa. Но тази песен сме я изпълнявали милион пъти! Попитах Рубен: „Рубен, отново ли ще записваме La Negra Tomasa?” А той се обърна към мен и ми каза: „Докато публиката иска една тема, дори и да си я свирил хиляда пъти, отново ще я изсвириш”. В концерта ще отдадем почит на Рубен именно с това парче. Последната история е по време на репетиции в рамките на този El Adiós Tour. Един от групата ми каза: „Искам да говоря с теб”. Казвам си: „Сега пък какво?” Всички от оркестъра ме наобиколиха. Той продължи: „Виж какво, ние не искаме да се разделяме никога от оркестъра, въпреки това прощално турне.” В този момент, сълзите потекоха от очите ми. И сега съм развълнуван от това, което се случи. Аз смятам, че след такива думи, ние не казваме сбогом, а просто довиждане.

Песента Chan Chan, сред толкова много други, се превърна в емблемата, запазена марка на стила на „Буена виста соушъл клуб”. Какво си спомняте от нейния запис?
Chan chan е песента, която изпълни Франсиско Репиладо, когото познавате като Компай Сегундо. По време на концерта ни в „Карнеги хол” в Ню Йорк трябваше да изберем песен за запълване на времето. Чудихме се коя да бъде и избрахме тази. Оказа се, че именно Chan Chan остави най-ярка следа в проекта „Буена виста соушъл клуб” наред с класическите хитове Dos Gardenias и El cuarto de Tula, с които е известен нашият състав. Сега и други оркестри в Куба изпълняват Chan Chan. Тази песен се превърна в химн.

След толкова години на сцената, открихте ли рецептата, за да превърнете една песен в легенда?
Да, формулата е да напишеш песента, без да забравяш корените й. Пишеш ча-ча-ча и изпълняваш ча-ча-ча, пишеш болеро и изпълняваш болеро, без да забравяш хармоничното начало. Пак ще повторя – ползва се традиционната хармония, за да не се „замърсява” с други стилове.

Как бихте описали перспективата към живота, която музиката на „Буена виста соушъл клуб“ ни дава?
Музиката на „Буена виста соушъл клуб” съдържа в себе си много красиви неща, но най-хубавото е, че се отдаваме изцяло, за да правим тази музика. Второ, важна е ритмиката – в мелодиите и във всичко! Тя трябва да бъде разбираема, за да може с ръка, крак или дори с цялото си тяло да почувстваш движението в музиката. Същото е, когато разговаряш с някого и се разбирате помежду си, дори бихте затанцували заедно. В днешно време музиката е много силна. Ето защо ние успяхме да създадем музика, която да бъде приятна за слушане. Музиката се развива с такава скорост, че трябва да преминава електричество през теб, за да уловиш ритъма. Ние я правим във форма, чрез която да танцувате, да уловите ритмиката и в компанията, в която сте, да танцувате без да се изморявате, без да се оказва насилие върху вас. Правим нещата, привличайки любовта, а не насилието, като призоваваме за обич и разбирателство.

Каква е общата енергия, която превърна в световен феномен „Буена виста соушъл клуб“ с подкрепата и участието на музиканта Рай Кудър и филмовия режисьор Вим Вендерс?
Общата енергия ли? Те я уловиха, те я почувстваха в звукозаписните студия „Егрем” в Сан Мигел, когато ни посетиха за първи път и ни чуха как импровизираме. Защото ние нямахме нищо конкретно на ум, а и не знаехме, че ще стигнем до тук. Когато те видяха как правим музика; формите, които използваме; начина, по който се забавляваме помежду си. Мислихме си, че с тази музика можем да припечелим по 3 сентавос например, но не това беше нашата цел. Мислехме си за това, че се събираме заедно като едно голямо семейство. Именно по този начин Кудър и Вендерс се заразиха от нашия начин да правим музика и да се радваме, да бъдем приятели. Заразиха се и станаха част от целия този процес, включително до днес, защото си пишем, чуваме се по телефона... Те се заразиха с любовта и разбирателството, които извират спонтанно от всеки кубинец.

Какво е бъдещето на Оркестъра на „Буена виста соушъл клуб” след „Прощалното турне”? Кои са вашите наследници?
Това, което ще ви кажа, не е анекдот. Бъдещето ни е да продължим в една или друга форма. Продължаваме да поддържаме оркестъра, защото сме музиканти и не можем да живеем без музиката. Продължаваме както аз, така и колегите ми Барбарито Торес, Даниел Валдес, Омара Портуондо, Елиадес Очоа, които заявиха, че искат да продължат по такъв начин. Записал съм си, че трябва да седнем на масата и да се разберем как ще го направим. Формата ще бъде същата, но името ще бъде различно – или ще го запазим, или ще бъде нещо ново, или ще бъде наполовина... Трябва да се намери подходящо име за новия проект, който се задава.

От дистанцията на времето, след многобройните концерти и турнета, как си обяснявате сега успеха, който постигна проекта „Буена виста соушъл клуб”?
Успехът е във формата за правене на музика, формата да се представяш, да взаимодействаш с публиката, като че ли цялата зала е твоят оркестър; да се отдадеш изцяло в музицирането и да не забравяш корените.

Знаем, че Куба преживява трудности и в резултат настъпват промени. Как ще се промени Куба, ако изчезне „Буена Виста соушъл клуб”?
Не, не мисля. Промените са тези, които идват и съществуват, но аз повтарям: „Буена виста соушъл клуб” няма да изчезне. Напротив, ще продължаваме да защитаваме традиционната кубинска музика под едно или друго име. Малцина сме онези, които останахме да се борим за това. Важно е, че това е традиционната, а не просто кубинската музика. Трябва да я опазим за новите поколения, които да тръгнат по този път, за да не се губи традицията.

Какви концерти предстоят?
Списъкът с концерти е много дълъг, но не мога да го разкрия изцяло, тъй като го нямам пред себе си. Идеята е да продължим до 2015 г., а предпоследният ни концерт е планиран да се състои в зала „Карл Маркс” в Хавана, Куба.

Накрая – вашият поздрав към слушателите на Джаз ФМ?
Каним ви на нашия концерт, който не искаме да пропускате, защото ще бъде много приятен. На този концерт ще слушате музиката от самото начало до ден днешен. Ще бъдат включени всички нови теми, които ще ви очароват. Очакваме ви в залата, за да си поговорим, да се снимаме, да ви раздадем автографи и да се порадвате на това El Adiós Tour. На всички вас – много обич! Ще се видим, за да се забавляваме на концерта. От Куба ви изпращам цялото си сърце.

Снимка: Алехандро Перез.

Подобни