Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Пеги и Ан от Clark Sisters: „Пейте, и ще бъдете щастливи!“

Пейте, и ще бъдете щастливи. И това щастие ще предадете на хората около себе си. Две дами, които са вече на над 90-годишна възраст, дадоха тези идеи за хубав живот като какъвто възприемат своя. Пеги и Ан са двете живи сестри от вокалния квартет Sentimentalists, прочут от работата си с Оркестъра на Томи Дорси, а след това и със значима самостоятелна кариера под името Clark Sisters. Въведени в музиката от баща им, обгърнати от хармонията от най-ранна възраст, четирите сестри – Пеги, Ан, Джийн и Мери, предават тази емоция на слушателите си дълги години в популярната музика.

Те напускат малкото родно градче в Северна Дакота, за да станат наистина големи. Пристигат в Ню Йорк, една година пътуват с Националната опера на САЩ, а след това светът на музиката с радост ги приема – знаменитият бенд лидер Томи Дорси сключва договор с тях за вокална група към оркестъра си. И докато пеят, което толкова много обичат, не спират да се учат – как да усъвършенстват майсторството си (от Томи Дорси, Нелсън Ридъл, Бъди Дефранко, Бъди Рич), как да радват все повече хората със своите хармонии, как да карат слушателите си да се чувстват още по-добре. „Имахме голям късмет да обичаме това, с което се занимаваме като професия.“ – казва Пеги. И музиката ги прави легендарни. „Никой не осъзнава, че се превръща в легенда. Никога не сме се възприемали като такива. Просто се наслаждавахме на музиката. И някои от песните станаха любими на хората – това е чудесно!“ – обобщава Ан.

Обичай живота! Наслаждавай се на живота! Това е посланието на музиката на Clark Sisters. Те са толкова отдадени на музиката, че всичките се омъжват за музиканти. От брака на Пеги с Уилбър Шуорц се ражда Нан – носителка на „Грами“ (с общо пет номинации), съпруга на холивудската легенда Конрад Поуп. Автор на музиката към стотици филми, той гостува у нас, за да дирижира Оркестъра на Класик ФМ в концерта „Холивуд идва в София“ от цикъла „Музиката на Америка“, представен от „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.

Оркестърът на Класик ФМ пресъздаде кино шедьоври под диригентството на музикалния гений на Холивуд Конрад Поуп. „Не можете да затворите сърцето си за филмовата музика.“ – каза той в София

Нан, която го придружаваше, с радост разказа за музиката на Clark Sisters и ни помогна да се свържем с двете живи дами от квартета.

Първата композиторка в Холивуд и авторка на аранжименти за велики джаз музиканти, носителката на „Грами“ Нан Шуорц слуша сърцето си: „Пиша музиката, която бих искала да слушам“

„Вълшебството на музиката се отразява на целия ти живот. Пееш ли, щастлив си! Даже и не всичко да е наред – когато запееш, си щастлив. Хубаво е да пееш. Препоръчвам го на всички. Пейте! Не можете? Нищо подобно! Всеки може!“ – призовава ни Пеги Кларк Шуорц. Сестра й Ан Кларк Тери допълва: „Като пееш, носиш музиката в сърцето си. Пейте! Пейте! Кажете на света да пее! И ще се чувствате по-добре!“ „Само музиката може толкова лесно да внесе щастие в живота.“ – пояснява Пеги. Ан вярва: „Вълшебството на музиката ви води, и ви води към добро.“

Интервюто на Светослав Николов с дамите от Clark Sisters можете да чуете чрез бутона „Аудио“. Интервюто в оригинал е публикувано на англоезичната версия на сайта ни тук.

Когато слушам музиката ви, си мисля за нейното послание – обичай живота, наслаждавай се на живота!
Пеги: Толкова е мило! Благодаря Ви. Да, много се забавлявахме с хубавата музика – да я слушаме и да я изпълняваме.

Как изглеждаше светът на музиката, какви бяха хората, когато вие пеехте?
Пеги: Научиха ни какво и как да пеем. Пеем от деца. Това бе част от живота ни. И още се наслаждаваме! Когато със сестра ми Ан се съберем, пеем хармонии, припяваме към музиката, която слушаме. Това е част от живота ни. Пеенето ни прави щастливи!
Ан: Бяхме много щастливи да пеем! Баща ни ни запали още когато бяхме малки деца.

Как почувствахте музиката в сърцата си?
Ан: Музиката е най-хубавото нещо, което можеш да носиш в сърцето си. Когато пееш, си щастлив и към щастието си приобщаваш и другите. Така всички се забавлявате!

Как четирите сестри почувствахте хармонията в музиката и в живота?
Пеги: Винаги сме се чувствали обгърнати от хармония. Така усещаме живота и сега. А когато и другите ни две сестри бяха живи, четирите винаги сме се чувствали чудесно заедно и сме се наслаждавали на това, което правим! Имахме голям късмет да обичаме това, с което се занимаваме като професия. Това е същото удоволствие като да откриеш нов човек или нова песен. Както бихте се почувствали от това вие, така се чувствахме ние с музиката. Това е вълнението от нещо, което те прави щастлив, което те кара да чувстваш, че винаги идва нещо ново. Прекрасно е!

Пеехте, за да направите хората щастливи дори в тежки времена. 30-те и 40-те години на миналия век са години на икономически трудности, на война...
Ан: Войната е категорично най-лошото нещо на света. Носи много страдание.

Как музиката помагаше на хората?
Пеги: Тя променя настроението на хората. Това е прекрасно! Щастливата музика прави така, че хората да се усмихват, да се чувстват добре… Хората запяват… И това също е много хубаво. Те си тактуват с крак… И това добро настроение се предава и на другите, споделяш го с тях. Всеки харесва различна музика, но само музиката може толкова лесно да внесе щастие в живота.

Споделихте усещането си за музика от позицията на твореца. Как на самите вас музиката ви помогна в живота?
Ан: Обичахме да слушаме хубава музика – особено суинг! Той ни харесваше най-много. Не знам дали това ще е любов завинаги, но предполагам, че ще е така. Защото с тази музика отраснахме.
Пеги: Така е. Както казах, пеем още от деца. Баща ни ни обграждаше с музика. Той ни пускаше различни изпълнения и искаше да можем да оценим музиката от всякакви жанрове. Така че – баща ни е виновен! (Смее се.) Ако изобщо можем да говорим за вина… Пеем заедно още от малки.
Ан: Цялото ни семейство обичаше музиката. И бабите и дядовците ни, и техните деца, и нашите чичовци – всеки от тях или пееше, или свиреше. Когато бяхме деца, много популярни бяха „Бозуел систърс“. Баща ни ни настаняваше във всекидневната и ни пускаше техни записи. След това с него разучавахме песните. Научихме се да хармонизираме, слушайки техните изпълнения.

А първият импулс да пеете? Кога почувствахте, че ще посветите живота си на музиката?
Ан: Не знам. Като че бе закодирано вътре в нас. Не сме се замисляли, просто го направихме.
Пеги: Когато завърших гимназия, исках да напусна родното градче, мечтаех да превърна музиката в своя професия. Така бяхме всички. Когато завършихме гимназия, баща ни ни заведе на гарата, хванахме влака за Ню Йорк с желанието там някой просто ей така да ни открие за музиката. Не стана толкова лесно. Доста е различно в Ню Йорк в сравнение със Северна Дакота. Но срещнахме добри хора, те ни помогнаха. С толкова много неща в живота имахме късмет, толкова много възможности ни се откриха. Щастието ни се усмихна… Не знам дали и днес се случва така, но предполагам, че поне за някои хора е така.

Знаем приказната история за това как ви е открил Томи Дорси и е подписал договор с вас в момента, в който ви е чул. От напускането на Северна Дакота и преместването в Ню Йорк знаем, че Томи Дорси ви е въвел в света на голямата музика. Но какво се случи междувременно?
Ан: След като се преместихме в Ню Йорк, за около година пътувахме с Операта на Съединените щати. Обиколихме цялата страна, дори за малко и да излезем извън пределите й... После се появи Томи Дорси и, за щастие, ни назначи.
Пеги: Да, за щастие. Той бе много добър към нас и от него научихме много. Много държеше на дишането: „И да не сте посмели да си поемете дъх!“ – казваше. Той можеше да задържи фразата сигурно половината пиеса, която свиреше на духовия си инструмент, и навярно смяташе, че и певиците трябва да сме способни на това. „Само да си поемете дъх, и ви гоня от сцената!“ – така ни заплашваше. Бяхме предупредени! Научихме много от него, защото той беше изключително взискателен. Не можехме да си поемем въздух там, където чувствахме, че имаме нужда, и открихме, че сме в състояние да задържим фразата по-дълго, отколкото сме си и мечтали. Така се учехме. И беше забавно! Беше много хубаво!

Разкажете ни за уроците, които сте научили от музикантите, с които сте работили. Как чрез тях усъвършенствахте изкуството на пеенето?
Пеги: Не знам колко сме успели да го усъвършенстваме, но опитахме! Томи ни даде много съвети, защото той беше перфекционист – всичко при него трябваше да е съвършено. Опитахме се да му угаждаме. И мисля че успяхме – цели три години! След това всеки продължи по пътя си, но преди това в оркестъра работехме с такива големи майстори! Много ни помогнаха!
Ан: Всички момчета в групата бяха изключителни музиканти! Сред тях беше Нелсън Ридъл, който свиреше на тромбон, Бъди Де Франко, Бъди Рич… Всички големи музиканти от онова време – те бяха в състава на Томи Дорси.
Пеги: Беше събрал най-добрите! Истински ценно беше да се развиваме под тяхното влияние. Помагаха ни и ни насочваха, ако смятаха, че можем да направим нещо още по-добре. Много съвети получихме, най-вече: „Не си поемай дъх! Не прекъсвай фразата!“ „Добре, ще опитаме…“ Получихме ценни уроци. И Томи беше много добър към нас... „Само да сте вдишали, ще ви изхвърля от тук!“ Така че много внимавахме как дишаме. Така се учехме. Но беше хубаво. Винаги ни е било приятно. Няма как да не си щастлив, когато пееш.
Ан: Самата истина. Пейте! Пейте! Кажете на света да пее! И ще се чувствате по-добре!
Пеги: Така е. Смятаме, че всички трябва да пеят. И мнозина го правят.

Говорим за живот с музиката, живот за музиката. Какво е вълшебството на живота, когато е с музика?
Ан: Ако обичате музиката, ще чувствате това вълшебство. И това е само началото! Това вълшебство ви води напред, и ви води към добро.
Пеги: Вълшебството на музиката се отразява на целия ти живот. Пееш ли, щастлив си! Даже и не всичко да е наред – когато запееш, си щастлив. Хубаво е да пееш. Препоръчвам го на всички. Пейте! Не можете? Нищо подобно! Всеки може! Даже да не е идеално…
Ан: … Пак ще бъдете щастливи!
Пеги: И ще направите и другите щастливи!

Говорейки с вас, говоря с легенди в музиката. Вие самите споменахте имена на легенди преди малко. Как един музикант става легендарен?
Ан: Никой не осъзнава, че се превръща в легенда. Никога не сме се възприемали като такива. Просто се наслаждавахме на музиката. И някои от песните станаха любими на хората – това е чудесно!
Пеги: Обичахме това, което правехме. Същото важеше за всички в състава. Пътувахме из цялата страна, срещахме се с различни хора, слушахме всякаква музика… От хората, които чухме да пеят, научихме много – слушахме музика в различни стилове и винаги беше прекрасно! Винаги беше прекрасно!

Отраснали сте с музика, живеете с музика, но също така се и влюбихте в музиканти. Как музиката стана част от живота ви?
Ан: Всички се омъжихме за музиканти. Това е достатъчно красноречиво!

Затова и попитах.
Пеги: Баща ни ни казваше: „На този свят има хора и с други професии…“ Не беше убеден, че съпруг – музикант ще може да храни къщата. Но всички се омъжихме за прекрасни музиканти, успешни в своята кариера. Бяхме много, много щастливи! Беше хубаво, че създадохме семейства с хора, които проявяват разбиране към това, което правим, и самите те бяха старателни в работата си. Учехме се един от друг. Живяхме чудесно!
Ан: Да, живяхме чудесно!
Пеги: Толкова се забавлявахме! Всички в групата бяха щастливи! Музикантите са щастливи хора! Особено, ако работят. (Смее се.) И ако им плащат. (Смее се.)
Ан: Да, това помага.
Пеги: Така е. Да, беше хубаво! Бяхме щастливки! Когато пееш, си щастлив.
Ан: Права си, Пег!
Пеги: Да, знам!
Ан: Като пееш, носиш музиката в сърцето си.

  • Интервюто на Светослав Николов с Пеги и Ан от Clark Sisters и тяхната музика представяме днес в „Джаз ден“, „Следобедни импровизации“ и All-Time Jazz Masters.
Подобни