Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз ден

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Петър Славов откровено за света на джаз музиката днес - за младите таланти, влиянието на културата, масовия вкус, егото и начините за приобщаване на публиката

В един от първите дни на миналата година гост в нашето студио беше басистът Петър Славов-младши, който живее в Ню Йорк и свири с едни от най-добрите джаз музиканти в света. Тъй като Пепи е изключително интересен събеседник, решихме да превърнем нашите срещи в традиция и сега в началото на 2016 г. разговаряме с Петър Славов по телефона.

„Изминалите дванайсет месеца бяха успешни на много нива, в много отношения и общо взето съм доволен, включително успях да свиря на някои места по света, на които не бях свирил досега, така че зачеркнахме още няколко дестинации от картата. Посяхме някои неща за следващата година като записи и нови проекти.“ – така басистът коментира своята 2015 г. През декември той влезе в студио за записите на новия албум на китариста Фабрицио Соти, а този месец му предстои да участва в джаз круиз заедно с Джо Ловано. Джаз фестивалът, който се провежда на кораб, ще премине през Доминиканската република, Върджин айлънд, Флорида и Карибите. В събитието ще се включат и други големи джаз музиканти, сред които - Дейвид Санборн. Сред предстоящите ангажименти на басиста в началото на годината е и европейско турне през месец март с Джо Ловано.

Избрани акценти от разговора с Петър Славов публикуваме по-долу, а цялото интервю на Таня Иванова с музиканта може да чуете чрез бутона „Аудио“.

За влиянието на културата върху начина на свирене (тема, вдъхновена от миналогодишните изяви в България на музиканти като Джо Ловано, Рой Харгроув, Кени Гарет и др.)
„Културата е от огромно значение, затова и оттук идват големите музиканти в тази музика, защото тя е американска. Не говоря за масовата култура, но тук има култура на музика и култура на музициране, култура в образованието, които се отразяват на това как тези музиканти свирят. Друг е въпросът, че усещането е съвсем друго, когато видиш някой на живо, защото говорим за съвсем друга енергия и обмяна на енергия. Културата е много важен елемент, затова, ако дойдете тук, ще видите, че има много музиканти, които не са родени в САЩ, но свирят на страхотно ниво, просто защото са в тази култура, в тази среда.“

За годишния отчет на Nielsen, според който интересът към джаза сред американската публика продължава да спада
„Когато става въпрос за САЩ, тук измеренията са други, има достатъчно публика за джаз, не сме се притеснили за това. От друга страна, в световен мащаб живеем във време на страхотно нисък масов вкус, аз поне такова нещо не помня някога да е било. Мисля, че във всяка държава ще излязат подобни резултати. Всяка музика, всяко изкуство, което изисква малко повече внимание и малко по-дълбоко възприятие ще са на дъното на класацията, защото живеем във време, когато хората, умишлено или не, са научени да реагират като някакви тестови кучета на ярки светлини и силни шумове, а не на нещо, което трябва да премине през мозъка.“

За хората и техния първи досег до джаз музиката – кои албуми и музиканти са подходящи за запознаване с джаза
„Това зависи от конкретния човек и откъде идва той като вкус. Важно е човек да си зададе въпроса, когато не е слушал джаз, защо не е харесвал тази музика. Аз например не харесвах джаза, защото не съм имал много информация, макар че съм бил покрай джазов музикант - баща ми (големият барабанист Петър Славов, бел. ред.) и той слушаше много хубав джаз. Той беше много напред вкусово и слушаше джаз, който ми се струваше като някаква космическа музика и ако не го разбираш, ти се струва като нещо много самоцелно и шумно, от друга страна, това, което виждах тогава по българската телевизия и въобще това, което беше около мен, е, че джазът е като някаква коктейлна музика и мисля, че много хора виждат така джазовата музика. Когато открих хора като Колтрейн и такива музиканти, които са били много революционни и са били много напред за времето си, тогава ми стана ясно, че всъщност съм бил на тъмно в това отношение, но зависи кой какво търси.“

За начина, по които джаз музикантите могат да приобщят публиката и да привлекат нови почитатели
„Най-важното, което трябва да правим, е да свирим много добре и никога да не свирим дежурно. Нещо, което съм се научил от всички големи музиканти, с които съм свирил, е, че те винаги искат да свирят, никога не свирят дежурно и това се предава на публиката, няма как да не се предаде. От друга страна, тъй като джазът е музика, която изисква много труд и е едно от най-висшите изкуства като комбинация от умения и талант - много музиканти смятат, че те просто могат да излязат на сцената и да свирят, да нямат никакво присъствие и въобще никакъв контакт с публиката и някак си нещата ще се получат. А това не е така. Един концерт е като представление. Също така трябва да се има предвид, че ти свириш пред хора, не свириш вкъщи, трябва да знаеш как да наредиш музиката, какво да говориш. Когато Майлс Дейвис се е обръщал с гръб към публиката, и когато той въобще не е комуникирал с хората, тогава това е било интересно. Сега, когато много хора го правят, не е интересно и още повече отдалечава музикантите от публиката, така че това са някои неща, които можем да направим.“

За етапите в развитието на един джаз музикант
„Първо трябва да се научи да свири, да пее - виждам много хора, които искат да са свободни, да са много креативни и талантливи без да знаят нищо, тогава нещата се превръщат в самоцел. То е малко като в математиката, това сравнение музика-математика много го мразя, защото за мен нямат нищо общо, но, ако имат някакви допирни точки, една от тях е, че както в математиката , така и в музиката ти учиш на някакви нива, до едно ниво някои неща са забранени, когато вече ги знаеш, можеш да ги нарушаваш по определени начини и т.н. Много е важно първо хората да се научат да свирят - да се научат защо, как и кога се свири, за да могат да ги нарушават тези неща по един начин, който има някакъв смисъл и значение. Иначе може да хванеш едно дете от улицата, което никога не е свирило на нищо, да го сложиш на някакъв инструмент и то да прави шумове.“

За джаз музикантите и егото
„Его имат и най-скромните музиканти, защото ние сме хора, които свирим на сцена. Това означава, че в някакъв момент сме си помислили, че сме достатъчно велики, за да излезем някъде и да ни слушат хората, някакви други хора да ни обръщат внимание. Мисля, че във всяка музика има страшно много его, човек просто се научава да навигира между различните особености на другите хора. Важно е също така да знае, че той самият не е безгрешен. Да, в джаза има много хора с его, но към всеки човек има път.“

За случващото се в България от разстояние
„Виждам, че хората са объркани, така ми се струва. Напоследък покрай разни световни събития чета и слушам доста расистки и хомофобски неща, които идват от България. За щастие не от най-добрите ми приятели, но се публикуват статии в големи издания и популярни личности и журналисти си позволяват един език, едни възгледи, които в т. нар. нормални държави, не са приети въобще. Не говорим за политическата коректност, която аз самият не обичам. Понякога чета неща, които просто не мога да повярвам, че е възможно да бъдат написани в страна, която се счита за европейска, и която до някаква степен иска и се стреми към западната култура и като цяло към Западната цивилизация. Може би някои хора не разбират, че това включва много неща, не само да печелиш по не знам колко хиляди евро на месец, но също и да уважаваш правата на всички хора - след като някой не ти пречи, и ти да не му пречиш. Няма нужда да харесваш някого, за да уважаваш правата му, няма нужда да харесваш нещо, което някой прави, за да го оставиш да го прави, защото той има право на това.“

За ценностите, възприети в джаз музиката, които си заслужава да виждаме повече в нашето общество
„Либерализмът и демокрацията, при която всеки, независимо какъв е, какво количество от населението е или от групата хора, има право да бъде такъв, какъвто се е родил, да бъде такъв, какъвто иска, стига с това да не пречи на другите и на общото.“

 

Подобни