Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

През воала, срещащ две реалности – художничката Ода Жон с ретроспективна изложба в София

С художничката Ода Жон ви срещнахме в нашия ефир в края на месец август по повод нейния пътуващ скулптурен проект „Прегръдката“. Първата спирка от пътешествието на работата, вдъхновена от „Пиета“ на Микеланджело, беше с. Варвара на Черно море. След това скулптурата беше показана в сюрреалистичната обстановка на каолоновата кариера във Ветово край Русе, а до края на този месец може да се види в началото на Вазовата екопътека в с. Заселе до Своге. Мястото изпълва сетивата с красивата си природа и спиращата дъха панорамна гледка.

По пътя към близостта със скулптурата на Ода Жон „Прегръдката“

„Прегръдката“ посрещаме на 1 декември в София, а нейният временен дом през последния месец от годината ще бъде парк-музей „Врана“. „Той има една специална атмосфера, има нещо много поетично във въздуха, има дървета, които като че ли не са просто растения, това е една съвсем различна светлина, напълно нова ситуация. Радвам се, че „Прегръдката“ ще бъде по-наблизо и по-достъпна за хората, които имат желание да я видят, защото вероятно някои от местата досега са били голямо предизвикателство. Сега може би повече хора ще могат да я открият за себе си.“ – казва Ода Жон в интервю за Джаз ФМ радио.

Скулптурата „Прегръдката“ в с. Ветово край Русе. Фотография: Виктор Попов

Това няма да бъде единственият ни досег до изкуството на художничката в следващите седмици. Днес от 18 ч. в Националната художествена галерия се открива ретроспективната й изложба „Сърцевина“, която ще продължи до 13 януари следващата година. Ода Жон споделя, че много от изборите в живота си прави по чувство, подсъзнателно. Така е избрала и заглавието на изложбата „Сърцевина“. То съчетава в себе си думите „вина“ и „сърце“, извеждайки на преден план центъра, ядрото.

Подготовката за изложбата е продължила повече от година, а кураторската работа е поверена на Надежда Джакова. Събитието се организира със съдействието на парижката галерия „Темплон“ и е под патронажа на Френския институт в България. В екипа по проекта участват Елена Филипчева и Краси Генова. „Сърцевина“ събира около 50 работи – живопис и акварели от различни колекции в Европа – частни или музейни. Картините са създадени през последните 20 г. и никога досега не са показвани заедно в този вид, в който ще ги видим.

Ода Жон се ражда като Михаела Дановска през 1979 г. в София. На 18-годишна възраст заминава да учи в Художествената академия в Дюселдорф, Германия. През 2003 г. завършва в класа на големия художник Йорг Имендорф, който впоследствие става неин съпруг. Той й дава творческия псевдоним Ода Жон, съчетаващ старата немската дума за „съкровище“, и френската дума „жълто“. През последните 10 г. художничката живее и работи в Париж, като е представлявана от известната френска галерия „Темплон“. Нейни творби са показвани на десетки изложби в Европа и са част от международни музеи и лични колекции. Мястото, където създава своите произведения, Ода описва така: „Ателието ми е едно съвсем малко пространство, пълно със светлина, с бял под, бели стени и един голям прозорец. Едно много тихо място в центъра на Париж близо до „Сен-Жермен“. Чувствам се като в един мехур, в който много добре може да се мечтае. Много добре мога да си представям неща и така леко да политам. Много обичам това малко пространство, което като че ли няма граници. Като че ли стените се отварят по някое време. Когато картините са в напреднал стадий, се губи чувството за големина. Така бих описала ателието си – едно малко, топло, светло, много тихо място.“

Споделени мисли от Ода Жон за нейните картини - темите, символите и образите, които често присъстват в тях:

За мен е много важно, когато един човек се срещне с картината или тя с него, да се получи нещо между тях двамата. Това, което се получи, да не е нещо задължително, нещо, в което има някакво очакване, някаква рецепта. Ако нещо докосне човека и то е лично, това е едно от най-хубавите неща, които си представям. Затова рядко слагам заглавия на картините си. По-скоро им давам имена като на деца, но ми е трудно. Мисля, че всичко, което трябва да се каже, трябва да се случи на платното.

Когато рисувам, аз никога не мисля за себе си. Аз се потапям в това, което правя и нямам дистанция.

„Раждането за мен не е само веднъж. Аз не вярвам, че ние се раждаме тук веднъж. В този момент, когато си отворим очите рано сутрин, не се ли раждаме пак? Всеки ден е един такъв подарък и това е да имаме този миг, да имаме този ден – за мен това е нещо изключително. Като че ли не го приемам за даденост, а сякаш е вид изненада. Изненадвам се от много неща. Не намирам, че всичко е нормално. Намирам, че всичко е пълно с чудеса и то в най-тъмния момент, където нямаме това слънце, което ни грее сега и на което съм толкова благодарна на този етап от живота ми. Няма светлина без да има сянка. Не мисля, че двете могат да се делят. Те си принадлежат. Това ме интересува. Не обичам да си затварям очите. Цялостно ме интересува момента, когато очите се отворят. Интересува ме сутринта, интересува ме началото. Интересува ме трансформацията.

Интересува ме това, което е отвътре. Интересуват ме много неща, за които няма визии. Аз не търся илюстрация в никакъв случай. Много ме интересува сърцевината на сърцето. Интересува ме отвътре, от какво сме създадени, каква е материята, в която се намираме, която ни държи тук. Често в моите картини има органи, има сърца, но сърцето за мен е като символ на душата.

Воалът е един елемент, който се появява в картините ми. Честно казано аз никога не го търся. Той просто се появява. Всичките ми картини започват без рисунка, без план и накрая, когато картината е готова, аз съм пред нея като един наблюдател. Знам, че аз съм я направила, но тя се случва на някакво друго ниво. Мисля, че воалът пак е свързан с душата, с това, което присъства – хем е невидимо, хем го усещаме. То пази, но и сближава и по същия начин отделя едната реалност от другата.

Няколко дни след откриването на ретроспективната изложба на Ода Жон „Сърцевина“ в Националната художествена галерия, на 1 декември пак там ще бъде показан документалният филм „Коя е Ода Жон“ на режисьорката Камила Пфефер. Ода определя срещата си с нея като „изненада“ и „подарък от съдбата“. Камила е имала конкретна идея как да направи филма, но Ода е била скептична първоначално и няколко пъти е отказвала да участва в проекта преди все пак двете да решат да опитат. През 2016 г. лентата беше бурно аплодирана от публиката на един от най-престижните европейски кино фестивали - „Берлинале“.

Цялото интервю на Таня Иванова с Ода Жон може да чуете чрез бутона „Аудио“.

Подобни