Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Първата композиторка в Холивуд и авторка на аранжименти за велики джаз музиканти, носителката на „Грами“ Нан Шуорц слуша сърцето си: „Пиша музиката, която бих искала да слушам“

Нан Шуорц е първата композиторка в Холивуд, носителка е на наградата „Грами“, с още пет номинации за това отличие и със седем номинации за „Еми“. Тя е работила по музиката и оркестрациите на десетки филми, сред които „Арго“, „Годзила“ „Животът на Пи“, „Джули и Джулия“, „Странният случай с Бенджамин Бътън“ и мн. др. Нан е правила аранжименти за някои от най-прекрасните джаз творци и композира класическа музика. „Направих пълен кръг на завръщане“ – с усмивка каза тя в студиото на Джаз ФМ, обяснявайки пътя към своята професия.

Родителите й са артисти – баща й е бил инструменталист, а майка й – певица. Техните успехи са толкова големи, че тя първоначално не смее да се занимава с музика – вместо това навлиза в областта на телевизионната продукция. И тук се намесва съдбата, за да я върне по пътя, по който тя толкова успешно върви и днес. При каране на ски счупва крака си на пет места и е прикована към леглото в продължение на девет месеца. „Когато ми омръзна да чета и да ръкоделствам, започнах да пиша вокални аранжименти. Тъй като имам абсолютен слух, не ми трябваше да ставам, за да използвам пианото.“ – споделя тя. Скоро нейна приятелка й предлага да започне да пише телевизионни сценарии. „Нямам какво толкова да разкажа.“ – отказва идеята Нан. На последвалия въпрос: „Каква е мечтата ти?“, отговаря: „Да пиша музика за филми, като Джони Мандел.“ Смята обаче, че е вече твърде късно за това – завършила е колеж, а в Холивуд с писане на музика не се занимава нито една жена. „Тогава стани частен ученик и бъди първата жена, която прави това.“ – казва приятелката й. „И точно това и направих.“ – завършва с усмивка Нан Шуорц разказа си за този повратен момент.

Майката на Нан – Пеги Кларк Шуорц, създава с трите си сестри формацията The Sisters, а Томи Дорси толкова ги харесва, че ги ангажира за вокална група към своя оркестър и ги нарича The Sentimentalists. След раздялата с него те работят под името The Clark Sisters. От четирите Пеги Кларк Шуорц е единствената, която продължава със самостоятелна кариера като студийна певица и участва в записи на Франк Синатра, Дийн Мартин, Джуди Гарланд, Хенри Манчини, Сони и Шер. Баща й – кларинетистът и алт саксофонист Уили Шуорц, става известен от работата си в Оркестъра на Глен Милър, а също така е студиен музикант за записи на Ела Фицджералд, Франк Синатра и Дийн Мартин, като част от Оркестъра на Нелсън Ридъл. За Нан Шуорц музиката е нейният живот, както е била за родителите й. Да развие творческото си изразяване й помага хубавата музика, която е озвучавала дома им, певческа изява с Мишел Льогран в ранна детска възраст, както и вълната на боса новата, дошла в момент, когато тя свири на китара.

Пожелавайки с музиката си красота и любов на своите слушатели, Нан Шуорц обяснява своя подход: „Основното е, че пиша това, което искам да чуя.“ Тя е известна с композициите и аранжиментите си в киното, с композирането на класическа музика и с аранжирането на пиеси за джаз вокалисти и инструменталисти. Всяка от тези сфери си има своите специфики, обяснява Нан: „Днес филмовата музика цели просто създаването на атмосфера. Имало е хора, с които съм работила, и които с писъци побягват от стаята, когато чуят джаз във филмовата музика. За аранжиментите си, за щастие, съм работила с хора, които искат да се изразя – и те не ми поставят ограничения. Симфоничните творби ги разгръщам така, че да включа в тях своето чувство за хармония – така че винаги в тях ще чуете джаза. А за джаз аранжиментите работя в зависимост от това кои са артистите и какво търсят те.“ Говорейки за „преди“ и „сега“ за класическата музика, Нан Шуорц обяснява, че в сърцето й са мелодията и хармонията, точно както е било за творците от предишната епоха. Холивуд също се променя – сега конкуренцията е по-голяма с наплива на композиращи на компютър, доминацията на мъжете там обаче остава.

Като джаз аранжор Нан Шуорц работи за артисти като Натали Коул, Рей Чарлз, Еди Даниълс, Марк Мърфи, Кевин Махогани, Томас Квастхоф, Тил Брьонер... Началото на дългогодишната съвместна работа с Тил Брьонер е магично: „Беше като в приказка. През 2004 г. телефонът звънна – Тил бе в Лос Анджелис за наградите „Грами“. Каза ми, че е чул мой аранжимент за Марк Мърфи, който така и остана неиздаден. Предложи ми да работя по негов проект с Марк и ми изпрати демо записите. Това, което чух, буквално ме отнесе! Беше изпълнение само на тримата – Тил Брьонер, Франк Чейсън на пианото и самия Марк Мърфи. Трябваше да добавя струнните и другите инструменти в тези пиеси. Бях щастлива да го направя! Беше доста смело от моя страна да го попитам: „А кой ще го дирижира? Ще ме вземеш ли в Берлин?“ Той каза: „Да!“ И в следващия момент съм в самолета, летя към Берлин, където никога не съм била, и дирижирам Германския симфоничен оркестър. Сбъдната мечта!“ Това е началото на прекрасното сътрудничество на Нан Шуорц с Тил Брьонер. Тя добавя: „Работих по още няколко проекта с него. Той ме вдъхновява и е много щедър винаги да ми позволява да пиша това, което чувствам.“ Чрез Тил Брьонер получава и възможността да аранжира песни за джазовия албум на германския оперен певец Томас Квастхоф – и пак има пълната свобода.

Джазът води Нан Шуорц към първата й награда „Грами“. Получава я за аранжимента на Here’s That Rainy Day, който Натали Коул изпълнява в албума Still Unforgettable – продължение на прочутия Unforgettable… With Love. Свързва ги пианистът на Натали Тери Тротър, който е близък приятел на Нан и неин учител по пиано. Това, което се случва после, е пример за подкрепата, която съпругът й – филмовият композитор, аранжор и диригент Конрад Поуп, й оказва: „Трябваше да направя общо три аранжимента. Бях готова с първите два и оставаше третият, най-голямото предизвикателство – Here’s That Rainy Day. Когато стигнах донякъде, му изсвирих това, което съм направила, и той каза: „Мисля, че можеш да навлезеш малко по-надълбоко.“ Което означаваше: „Върни се в стаята и поработи още.“ И съм му благодарна, защото спечелих „Грами“ заради това, че се върнах в стаята си и поработих повече.“ Сега, като член на Звукозаписната академия, която присъжда наградите „Грами“, Нан Шуорц изтъква като най-важно да изслуша всички представени творби за разлика от свои колеги, които може и да не са чули всичко, но гласуват за приятели или хора, чиито имена разпознават. А във време, когато вече ги няма традиционните музикални магазини, излагащи най-новите албуми, тя очаква с нетърпение гласуването, за да открие прекрасна нова музика.

Идването на Нан Шуорц в България със съпруга й Конрад Поуп пък е повод да открие великолепния звук на Оркестъра на Класик ФМ. Тя се изказа с възхищение за музикантите: „Те свирят толкова красиво!“ Поуп ще ги дирижира в представянето утре вечер в зала „България“ на концерта „Холивуд идва в София“ с култови филмови теми. Събитието е част от цикъла „Музиката на Америка“ на „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“.

  • И още истории, които Нан Шуорц разказва в студиото на Джаз ФМ, можете да чуете в интервюто на Таня Иванова и Светослав Николов чрез бутона „Аудио“.

Снимка: http://www.nanschwartz.com/

Подобни