Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз ден

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Първи авиатор и музикален издател: почитаме Симеон Петров, основателя на „Симонавия“

Винаги първи и винаги успешен в лицето на сериозни трудности, Симеон Петров е легенда в авиацията: първопроходец с принос за световното въздухоплаване и участник в три войни за защита на страната ни. Историческа фигура във всяко отношение, той е и създател на станалата впоследствие най-голяма на Балканите звукозаписна компания – „Симонавия“.

Записи на „Джаз Овчаров“ звучат по Джаз ФМ близо 70 години след последното им публично излъчване

Винаги припознат като лидер, Симеон Петров е водеща фигура в българското колоездене, като е начело на колоездачния ни отбор на олимпиадата в Берлин през 1936 г. „Той се отличава с висок хоризонт, със силни принципи и e много морално чист. Не е патриот по клише, а реален човек – доблестен офицер и пилот, който обича родината си и още повече обича хората и българите.“ – описва образа му полковник от резерва Ангел Георгиев в студиото на Джаз ФМ радио.

През тази година се навършват 130 години от рождението на Симеон Петров. На 11 октомври от 11 ч. се открива паметна плоча на фасадата на кооперацията, в която е живял, на ул. „Врабча“ № 15Б , а от 18 ч. в Централния военен клуб ще се проведе възпоменателна вечер с валидиране на юбилейна пощенска карта, посветена на първия български дипломиран пилот-авиатор. Тържеството се организира от „Българска авиационна асоциация“ и се провежда под патронажа на Министъра на отбраната.

Симеон Петров е сред първите 1000 пилоти в света. Той започва да създава история във въздухоплаването, като прави първия в историята на Франция нощен полет. Още с пристигането на българските военни в школата „Блерио“ в Париж обаче пред погледа им заради изгаснал мотор се разбива най-добрият инструктор. Затова, когато лети, Петров за кратко изключва двигателя и изучава поведението на самолета. Когато наистина възниква авария и моторът угасва, той спокойно приземява машината и става първият в света, справил се в такава ситуация. Това велико събитие Франция ознаменува с издаването на пощенска карта, а сега подобна чест ще му бъде оказана и у нас.

„Още в началото в школата „Блерио“ Симеон Петров се отличавал от останалите с висока организираност, висока дисциплина, с голямо усърдие и любов. Неговият иновативен подход веднага си проличава. Той предлага с колегата си Христо Топракчиев да направят първия нощен полет, като съставят самата организация. Така Франция създава направление в летателната подготовка, което и сега е съществена част от обучението на състава. След това Симеон Петров приземява успешно повреден самолет със смелост, с много професионални навици и далновидност. От тук нататък се поставят основите на друг вид подготовка на летателния състав – тренировки за приземяване с отказал двигател.“ – отбелязва приноса на българския летец полковник от резерва Ангел Георгиев.

На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият, летял в родното небе на крилете на самолет българска собственост. Той снабдява армията ни с нейните първи самолети. Участва в три войни – Балканската, Междусъюзническата и Първата световна, осъществява първото в света нощно кацане по време на война, разработва авиационната бомба („Чаталджа“) и е първият в света авиатор, който през 1913 г. бомбардира противникова столица. Симеон Петров единствен се връща от бойното поле със здрав самолет. Впоследствие изгражда летището в Божурище, като става негов първи началник, първи ръководител е и на аеропланното училище в София. Това са само част от заслугите на Симеон Петров в защита на родината ни, в световното въздухоплаване и във военното дело. „Така той оставя дълбока следа в авиацията и затова му отдаваме такова внимание.“ – обобщава полк. Ангел Георгиев.

Когато е уволнен от армията, Симеон Петров става вносител на велосипеди, припознат е за лидер в спорта и през 1936 г. е водач на олимпийския ни отбор за игрите в Берлин. После се посвещава на друго голямо дело – да съхрани музикалната ни култура и да я направи достъпна до хората. Така Симеон Петров основава звукозаписната компания „Симонавия“, чрез която записва безброй български творци – основно фолклор, но също така и джаз.

Първоначално прави записите в „Пате“ във Франция и отпечатва плочите там. Фирмата обаче е недоволна, че се занимава с чужда култура. Симеон Петров изучава техниката на звукозаписа, създава студио и оборудва фабрика в София. Нейните халета могат да се видят и днес – на бул. „Христо Ботев“, точно преди бул. „Сливница“ в посока от Централна гара.

Магазинът на „Симонавия“ пък се намира до Халите и цялата „Княгиня Мария Луиза“ е озвучавана от музика.

Симеон Петров насърчава хората да слушат още и още музика. Той дава възможност за замяна на стари за нови плочи срещу малко заплащане, произвежда грамофони, а за опазване на крехките носители разработва специално куфарче. Същевременно техниката във фабриката на „Симонавия“ непрекъснато се модернизира.

Работещите в „Симонавия“ се чувстват като семейство.

Симеон Петров не само дава на служителите 13-а заплата, но и част от печалбата на фирмата разпределя като допълнителни премии.

Идва Втората световна война, а в житейските трудности Симеон Петров отново прави добро. Неговата внучка Весела Петрова споделя по Джаз ФМ разказаното от родителите си: „По време на бомбардировките през 1944 г. е съборена предната част на магазина, производството на плочи спира, семейството на дядо ми заминава за Луковит. Но след два месеца пристигат двама работници, които му казват, че той им е като баща и трябва да се погрижи за тях. Дядо ми изобщо не се чудил, наел магазин, докарал плочи от София и започнал да оглася центъра на Луковит с музика. Започват да се правят много хубави съботни тържества, както майка ми разказваше – с големи хора́. Цялото население на Луковит е било изключително доволно!“

След национализацията Симеон Петров остава начело на „Симонавия“, защото няма по-добре подготвен от него. След няколко преобразувания възниква „Балкантон“, а на него му е възложено да се занимава с техника за индустрията. През 1950 г. Симеон Петров умира едва на 62-годишна възраст.

Внучката Весела Петрова споделя, че в семейството се предава изключителните му героизъм, чувство за реалност и доброта. „Бил е много щедър и всеотдаен.“ – предава родовата история тя. Другата внучка на Симеон Петров Рада Сеченска допълва образа на дядо си: „Майка ми казваше, че той е бил най-добрият баща и съпруг. Винаги е бил кавалер към моята баба и я е поставил на пиедестал. Като работодател също е бил много добър. Имаше негов работник, който идваше поне веднъж на 2 седмици вкъщи, от благодарност, че дядо ми е бил негов работодател. До края на живота си не забрави майка ми. Винаги идваше с благодарност заради дядо ми.“

Живота на Симеон Петров синът му Александър описва в книга, основана на разказаното от баща му и спомените на неговите съратници. „Първият сред орлите“ (издателство „Албатрос МДВ“) излиза 30 год. след смъртта на автора – през 2013 г. Тя е издадена със съдействието на полк. проф. Димитър Недялков. Историята на Симеон Петров е разказана и от журналистката Искра Ценкова в „Между кръста и петолъчката: непознати софийски истории“ (издателство „Авлига“, 2016 г.) Много вещи, свързани с приноса на Симеон Петров към военното ни дело и защитата на родината, са изложени в специална витрина в Националния военноисторически музей.

  • Чрез бутона „Аудио“ можете да чуете интервюто на Светослав Николов с Весела Петрова, Рада Сеченска и полковник от резерва Ангел Георгиев в предаването „Джаз ден“ на 10 октомври.

Всички снимки са от архива на наследниците на Симеон Петров.

Подобни