Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Незабравими балади

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Райън Хенсълър: „Джазът изразява всичко, което сме като личности. Музиката представя живота и единственият начин да я свириш е да я живееш.“

Джазът ни изразява – чувствата, мислите, действията ни – всичко, което сме. В това е убеден пианистът и преподавател Райън Хенсълър, който за първи път ще гостува в България за концерт на „Перелик еко джаз фестивал“ в събота вечерта. „Джазът отразява нашите преживявания като личности, нашия жизнен опит. Той представя това, което се е случило и се случва с нас, тъй като се създава на момента.“ – така Райън Хенсълър описа пред Джаз ФМ начина, по който джазът ни свързва с нашата същност.

Джазът е общуване и споделяне. А ролята на пианиста е да води, но също така да позволява на останалите музиканти да споделят това, което мислят и чувстват. „Трябва да си водач на групата и същевременно да се сливаш с другите музиканти, за да можеш да ги водиш в желаната посока. Това е умение, което се придобива с течение на времето на концертната сцена, с натрупването на опита, така че да го правиш елегантно, без да ощетяваш никого.“ – обяснява Райън Хенсълър. Той е работил с музиканти като Рене-Мари и Бранфорд Марсалис, с Нина Фрийлон, Терънс Бланчард, Тиа Фулър, Ди Ди Бриджуотър… „С тях се работи много лесно – не защото им оставяме да вършат основната работа, а защото те са усвоили – и затова са толкова уважавани – умението да позволят душата да води музиката, да не упражняват принуда.“ – обяснява Райън Хенсълър и казва, че точно тази подкрепа свързва творците: „Когато работиш с такива музиканти, това ти дава основа и опора. Ставате група хора, които общувате съвсем естествено и органично. Така се получава възможно най-доброто.“

Това разбиране за музиката Хенсълър предава на своите студенти. Той ги съветва: „Музиката представя живота и единственият начин да я свириш е да я живееш.“ И обобщава пред Джаз ФМ: „Трудно е да научиш някого на джаз, защото само животът може да го научи.“

Красотата на природата и магията на музиката в една концертна вечер на „Перелик еко джаз фестивал“

На „Перелик еко джаз фестивал“ тази събота Райън Хенсълър ще свири с Никола Горялов, Людмил Крумов и Вили Стоянов, с които ще работи за първи път. Вместо като на трудност, той гледа на това като възможност: „Ще съм със съвсем нова група, с хора, които изобщо не познавам – затова и представа си нямам в каква посока ще поемат нещата. Това отваря сетивата ти към всичките по-големи възможности, които по този начин получаваш.“

Другите участници в тазгодишното издание на традиционния фестивал на връх Перелик на 30 юли от 20 ч. са Hot Club de Plovdiv с джаз мануш, Bedlam Club със синематик пънк джаз и „Хашима“ с балкански и джаз ритми. Организатори са Кирил Асенов и „Перелик инфраструктурна компания“ АД. Събитието се осъществява с подкрепата на посланика на САЩ в България Н. Пр. Ерик Рубин. Джаз ФМ е медиен партньор.

Интервю на Светослав Николов с Раян Хенсълър:

Луната, звездите – джаз на „Перелик еко джаз фестивал“. Как джазът ни свързва с нашата същност, с това, което сме в действителност?
Добър въпрос! Най-точно може да се каже така: джазът отразява нашите преживявания като личности, нашия жизнен опит. Той представя това, което се е случило и се случва с нас, тъй като се създава на момента. Така че джазът изразява всичко, което сме преживели, всяко чувство, което сме изпитали, всичко, което сме самите ние – всичко това се изявява в момента. Това е нещо уникално и неповторимо, каквото е всяко наше действие. Така е в истинската музика, така е в джаза. Той изразява доброто и лошото, всяко чувство, всичко преживяно – то се изобразява чрез инструмента.

Джазът е общуване и споделяне. А ролята на пианиста е да води, но също така да позволява на останалите музиканти да споделят това, което мислят и чувстват. Как един истински добър пианист постига този баланс?
Като пианист обичам да водя групата. Това се случва като държиш ритъма и хармонията. Трябва да умееш да насочваш ритмичното и хармоничното развитие, без да пречиш на басиста и барабаниста да творят. Трябва да си водач на групата и същевременно да се сливаш с другите музиканти, за да можеш да ги водиш в желаната посока. Това е умение, което се придобива с течение на времето на концертната сцена, с натрупването на опита, така че да го правиш елегантно, без да ощетяваш никого.

Отвъд теорията, свързана с музикалното изразяване, как протича този процес между личностите? В биографията Ви виждаме, че сте работили с Рене-Мари и Бранфорд Марсалис, с Нина Фрийлон, Терънс Бланчард, Тиа Фулър и много други, сред тях и Ди Ди Бриджуотър. Какъв е механизмът на споделяне – не само в рамките на музикалното изразяване, но и в междуличностен план?
Най-важното, когато свирим, е да се оставим да бъдем водени от музиката. Не можем да упражняваме принуда върху нея. Така че оставяме душите да ни водят. Това създава органичната химия между членовете на състава. И, разбира се, трябва да го има чувството, което ни свързва като хора, а то се появява само когато музиката води. Тогава се появява непосредствената връзка между теб и другите творци. Колкото и добри да са артистите – Бранфорд, Ди Ди, Терънс – с тях се работи много лесно – не защото им оставяме да вършат основната работа, а защото те са усвоили – и затова са толкова уважавани – умението да позволят душата да води музиката, да не упражняват принуда. Те са майстори в това отношение. И когато работиш с такива музиканти, това ти дава основа и опора, така е за целия състав. Ставате група хора, които общувате съвсем естествено и органично. Оставяте се душите да ви водят и така се получава възможно най-доброто. А то е много по-добро и от най-гениално написаната музика, тъй като се случва в момента. Това е моментът – самият момент, който не ти е подвластен. Тогава те води музиката.

Споделяте мъдри мисли. Мисля си за Вашите ученици – как ги водите в опознаването на джаз музиката, на изразяването чрез джаза?
Трудно е. На студентите им е много трудно, особено в академична среда, да изживяват музиката. Начинът, по който се преподава джаз, е точно обратното на това, което всъщност е джазът. Погледнете живота на най-големите артисти – Ерол Гарнър, Ърл Хайнс, Нат Кинг Коул, Джон Колтрейн, Кенънбол Адърли – никой от тях не е учил джаз на академично ниво. Музиката представя живота и единственият начин да я свириш е да я живееш. Затова на децата им е толкова трудно да свирят джаз, тъй като той не е свързан изцяло с интелекта, а със зрелостта. Джазът е зряла музика за възрастни. Ако нямаш жизнен опит, няма как да го свириш. Казвам на студентите си, че ако искат да се научат да свирят джаз, трябва да го живеят: да излизат и да слушат джаз на живо, да трупат жизнен опит, да имат положителни и негативни преживявания и чувства, които после да предадат чрез инструмента си. Ако са по цял ден в класната стая и заучават модели, никой никога няма да почувства близка тяхната музика. Вижте блуса – когато чуете музикант, който разказва истински тъжна история за истински проблеми и споделя истинска болка – тогава хората ще се свържат с неговата блус музика. Ако чуете някой, който живее лесно, не е направил много, не е преживял много – неговият блус няма да те докосне. Така се случват нещата. Трудно е да научиш някого на джаз, защото само животът може да го научи. Когато някой от студентите ми скъса с любимия, ми казва, че не се чувства добре и затова не може да свири. Точно обратното! Насърчавам ги, че точно това е моментът да свирят, защото има за какво да свирят, защото имат възможност да открият нещо ново в свиренето си. Тези преживявания им дават искрата, която ще ги отведе в непозната посока. Ще чуват музиката и ще преживяват света около себе си по различен начин.

Така ще могат да продължат напред, когато откриват все повече за живота и музиката, когато научават повече. Накрая да Ви попитам за концерта Ви на „Перелик еко джаз фестивал“. Не знам дали Ви е позната атмосферата му – чувството там е за нещо естествено и непосредствено. Каква музика ще споделите с нас в тази атмосфера?
Ще свирим основно джаз стандарти и ще е много забавно, защото ще съм със съвсем нова група, с хора, които изобщо не познавам – затова и представа си нямам в каква посока ще поемат нещата. Това отваря сетивата ти към всичките по-големи възможности, които по този начин получаваш.

  • Интервюто на Светослав Николов с Раян Хенсълър можете да чуете чрез бутона „Аудио“.
Подобни