Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз ден

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Рей Дорсет – основателят на „Мънго Джери“: „Отгатвам желанията на публиката и свирим това, което ще я зарадва“

Рей Дорсет открива Джаз фестивала в Банско тази година с концерт с групата си „Мънго Джери“. „Моята музика е много, много искрена и е насочена преобладаващо към преживяването. Ние импровизираме върху музиката, която изпълняваме на сцената, защото ми харесва да отгатвам желанията на публиката. Наблюдавам реакциите на хората, съобразявам се с техните движения и се опитвам да измисля неща, на които те ще се зарадват душевно и физически.“ – обясни пред Джаз ФМ силата на въздействието на своята музика британският изпълнител. В интервюто на Емил Войников Рей Дорсет развенчава мита, че съосновател на групата е Колин Ърл. „В началото на 70-те години записвахме с друго момче на име Джо Ръш, с когото случайно бях работил известно време в една изследователска лаборатория.“ – разказа музикантът. Той споделя и за един инфарктен момент в историята на групата, когато неговите колеги са го уволнили, но мениджърът и продуцентите правилно са преценили, че организаторите на концертите ще попитат: „Къде е Мънго Джери?“. От тогава това е изпълнителският псевдоним на Рей Дорсет, който като автор на песните се подписва с истинското си име. Цялото интервю можете да чуете чрез бутона „Аудио“ и да прочетете по-долу.

Рей, колко пъти сте участвал в джазовия фестивал в Банско?
Това ще бъде третият път. Първите два пъти бях гост на бенда на барабаниста Хейни Алтбарт. Така че тази година ще бъде първия път, когато ще участвам във фестивала с моя собствен бенд от Великобритания.

Тази година Вие ще откриете фестивала. Последният и най-важен гиг на първата фестивална вечер – 8 август, ще бъде вашият. Досещате ли се каква е причината?
Музиката, която аз свиря е подходяща за всякакви хора, от всички сфери на живота, за всички възрастови групи с различен манталитет, защото аз свиря песни, които хората познават, хитове, които са номер едно по целия свят за последните 40 – 50 години и т.н и т.н. Моята музика е много, много искрена и е насочена преобладаващо към преживяването, към чувството, което получавате вероятно от някакъв вид блус, от психеделичен рок. Ние импровизираме върху музиката, която изпълняваме на сцената, защото ми харесва да отгатвам желанията на публиката. Наблюдавам реакциите на хората, съобразявам се с техните движения и се опитвам да измисля неща, на които те ще се зарадват душевно и физически.

Някога Колин Ърл и Вие основахте „Мънго Джери бенд“. Откъде взехте името?
Името „Мънго Джери“ дойде от звукозаписната компания и от мениджмънта, защото когато аз записах първия албум на „Мънго Джери“ името на бенда беше The Good Earth и фактически Колин Ърл не беше истински основател или съосновател на бенда. Той прие идеята да свирим тази специфична музика, която се предаваше от човек на човек през 1968 – 1969 година. В началото на 70-те години записвахме с друго момче на име Джо Ръш, с когото случайно бях работил известно време в една изследователска лаборатория. Джо беше басист, свиреше и на перкусионни инструменти, но с нас свиреше на уошборд. Джо свиреше в джазовия бенд на Кен Колиър. Ние имахме сходни интереси по отношение на джъмпинг музиката и на блуса. Той харесваше повече традиционния джаз, но нашите музикални вкусове се срещнаха и започнахме да свирим заедно. Свирех рок енд рол с Колин Ърл, който накрая пожела да се присъедини към нас като трети човек. Имахме много ангажименти в колежи, университети, клубове, заведения, както и всякакви най-невероятни места, които можете да си представите. Накрая Джо напусна бенда и беше заменен от друг басист – Майкъл Кол. Майк се интересуваше много повече от модерен джаз и той донесе със себе си своя особен стил, така ние започнахме да свирим автентичен рокабили, който след това се превърна в своеобразен микс от рокабили, рокендрол и блус. Аз пишех песни в сходен стил, мои собствени композиции, които ние в действителност свирехме на живо.

In the Summertime беше издадена като първи макросингъл в света на 22 май 1970 г., а името, което случайно се оказа „Мънго Джери“ ни беше дадено отгоре – от звукозаписната компания. Направихме първото шоу с това име на 23 май 1970 г., което в действителност беше в рамките на музикалния фестивал „Холивуд“ (в британския град Нюкасъл андър лайм – бел. авт.) –свирихме пред 35 хиляди души и „откраднахме“ шоуто в съботната вечер, във всеки случай, всички бяха абсолютно полудели, пускаха записа по радиото, имаше страхотни отзиви в музикалните списания и вестници. In the Summertime, която беше някъде много ниско в класацията, се изкачи до 13-то място, а през следващата седмица стана номер едно, така че това е историята с името „Мънго Джери“ и това как започна нашата група.

Пътувахме много през цялата 1970 г. и свирихме на големи фестивали във и извън Европа. Завършихме годината някъде през есента, когато направихме шест или седемседмично турне, свирихме с Род Стюарт, бяхме по първите страниците на вестниците с „Блек сабат“, свирихме на най-големите масови рок купони в Америка. Когато се върнахме, Майк Кол напусна бенда и беше заменен от друг човек, който беше нещо като музикален директор. В началото на 1972 г. направихме още едно голямо турне в Далечния изток – Австралия, Нова Зеландия, Япония, Куала Лумпур, Тайланд. Когато се върнахме от това турне, Колин Ърл и Пол Кинг ми съобщиха, че ме изхвърлят от бенда, но мениджърът, звукозаписната компания и продуцентът решиха, че ако едно шоу започне без мен, тогава организаторът логично ще си зададе въпроса: „Къде е Мънго?“ Така аз бях кръстен Мънго Джери – артистът-изпълнител, а с името си Рей Дорсет съм авторът на песните, какъвто съм от 1972 г. И това е истинската история на групата „Мънго Джери“.

Рей, Вие сте голям почитетал на Боб Дилън. Познавате ли го?
Не, никога не съм срещал Боб Дилън, въпреки че бих искал. Слушах неговото радио шоу, в което той пусна In the Summertime и няколко други неща, което наистина беше чудесно. Да, аз се надявам да посвиря с Боб Дилън един ден. В действителност Боб Дилън беше много силно повлиян от творчеството на Уди Гътри – протестните песни, социалните коментари. Разбира се и аз бях голям почитател на Уди Гътри, чел съм Born To Win и другите неща, така че – да, би било чудесно да изненадам Боб Дилън някой ден. Боб Дилън, Брус Спрингстийн са ярки примери в историята на приемствеността, на тях им е било повлияно, за да се превърнат те в икони на американската музика.

Интервюто в оригинал можете да чуете тук на англоезичната версия на сайта ни.

Подобни