Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

С искреност и без компромиси – основните двигатели в музиката на Джеймс Тейлър квартет от 25 години

Вече 25 години една от най-добрите концертни групи на Великобритания – Джеймс Тейлър квартет, продължава да поддържа едни и същи ценности – искреност, страст, почтеност, желание да влезеш в досег с публиката. В този ред ги подрежда в интервю за Джаз ФМ органистът и лидер на формацията Джеймс Тейлър. Той създава своя квартет през 1986 г. с единственото желание да прави музиката, която харесва, като в изпълненията не пропуска да открои своя любим хамонд орган саунд. Успехът не е цел, но много скоро след това формацията започва да се изявява на все по-големи сцени пред все по-многобройна публика и Джеймс Тейлър квартет трябва да „се примирят“ с факта, че от привидно ъндърграунд проект са се превърнали в звезди. И така вече 25 години. По случай 25-годишния си юбилей групата издаде нов албум тази година – „The Template“ (ChinChin Records), който е записан в стила на „олд скуул“ - без излишната намеса на компютри, които да полират изпълненията и да ги направят изкуствено перфектни. Освен на характерните за групата инструментални композиции, Джеймс Тейлър квартет залагат и на няколко вокални записа, в които участва Джон Търел, чийто глас звучи като първокласен горчиво-сладък шоколад. Каква е ролята на човешкия глас в музиката на Джеймс Тейлър квартет, възможно ли е днес да се създава музика без компромиси, какви са посланията на британската формация и какво означава да се заемеш с мисия невъзможна – за всичко това разказва Джеймс Тейлър в разговора си с Таня Иванова, който можете да чуете тук.

През 2011 г. празнувате 25 години от създаването на Джеймс Тейлър квартет. Какви са Вашите усещания за миналото и настоящето?
Аз съм голям щастливец и късметлия, че имам възможност да живея, създавайки музика. Започнах кариерата си от любов към всичко това, като аматьор, който изпитва силна любов и страст към музиката – и за мен нещата стоят по този начин и досега. Животът на музиканта не е лесен, но, разбира се, има толкова велики, невероятни моменти на свързване в едно цяло с публиката. Това са фантастични неща и се чувствам голям късметлия.

Бихте ли ни разказали как създадохте Джеймс Тейлър квартет?
Изпитвах голяма страст към хамонд органа, на който свирех, и ми се искаше да изведа органа напред в звученето. Чувствах, че липсва достатъчна популярност на този инструмент. През 1986 г. започнах да записвам музика с мои приятели, като ролята на органа в саунда беше водеща.

Каква беше Вашето виждане за групата и как тази идея се промени през годините?
Всичко, което исках, бе групата да прави добра музика. Не ме интересуваше дали ще станем известни или популярни. Не съм вярвал, че хората ще се заинтересуват от нашата музика. Мислех си, че повече спадаме към ъндърграунда, не съм вярвал, че ще станем толкова популярни. Много бях изненадан, когато станахме известни, когато започнахме да свирим на големи сцени пред голям брой публика. Беше много вълнуващо, въпреки че не беше нещо, което наистина съм мечтал да се случи. Ние трябваше да изнасяме различни видове концерти, да свирим пред повече хора. В края на краищата по време на всяко събитие ние свирехме, каквото исках да изсвирим, на места, на които исках да бъдем. Това бе интересно пътешествие, на което бяхме поели, и част от него бе и нашият комерсиален успех. Моята визия за група беше малка, интимна версия, свирейки може би пред 200-300 души. Това е нещо, което в момента правим по-често.

Кои са ценностите, които продължават да бъдат важни за Вас?
Искреността, почтеността по време на живото изпълнение, са двете неща, които продължават да бъдат важни за мен, когато излизам на сцената. За мен е важно да общувам добре с публиката. Аз трябва да се погрижа за този момент и ми харесва да го правя. Така групата свири по-добре. Моите ценности си остават искреността, страстта, почтеността, желанието да влезеш в досег с публиката.

Имате голям опит. Според Вас възможно ли е днес да се създава музика без компромиси?
Да, възможно е напълно. Сега е по-възможно от преди, защото хората имат компютри вкъщи, можеш да правиш музика в спалнята си, не се нуждаеш от никакви звукозаписни компании и продуценти. Ти можеш да изразиш себе си, създавайки музика. Намирам тази въможност за много освобождаваща. Проблемът днес е, че има толкова много музика, че е трудно да бъдеш забелязан. Да, определено днес можеш да създаваш музика без да се налага да правиш компромиси. Това е по-валидно от всякога.

В едно интервю казвате, че Вашите концерти са като терапевтичен сеанс. Каква е вашата терапия?
Смехът. Смехът е вид общуване. Ние сме сами във вселената, но самотни заедно.

Никога не съм била в Jazz Café в Камдън таун, което е много важно място за Джеймс Тейлър квартет. Бихте ли ни описали най-вълнуващите си вечери там?
Винаги много се изпълва. Винаги е горещо, има много енергия. Публиката реагира бурно. Концертите се  превръщат в рок енд рол преживяване. Емоционалното ниво е много високо. Има много енергия и шум, които правят нещата доста вълнуващи.

Нека поговорим за инструмента, на който свирите. Как избрахте хамонд органа?
Аз съм голям фен на този инструмент. Запалих се от групите, които слушах – американски соул формации, госпъл групи, британски R&B групи. Влюбих се в този инструмент. Започнах работа, събрах пари и, когато станах на 17 години, си купих хамонд орган. Така станах хамонд музикант.

В основата си Вашата музика е инструментална, но Вие работите и с чудесни вокалисти. Какво добавят те към музиката на Джеймс Тейлър квартет?
Ново измерение, защото не всеки иска да слуша инструментална музика. Някои хора искат да слушат това, което правим, но с участието на вокалист. По време на концерт изпълняваме и двете – и инструментална, и вокална музика. Вокалите са тази добавка, която наистина дава ново измерение на нещата. В основата си исках групата да бъде инструментална, но използвайки вокали в музиката си, имаш възможност да достигнеш до много повече хора. Изградих нашето шоу на основата на инструментален квартет, след това се включва брас секция и след около половин час на сцената обикновено каним певец и така, в тази комбинация, се придвижваме напред. След това отново оставаме четирима. Мисля, че е добре докато си на сцената, да си разнообразен и изненадващ. Включването на вокалист наистина е от полза, както вече казах – добавя ново измерение. Човешкият глас е най-добрият инструмент за предаването на емоции. Освен това е забавно. Ние използваме певец, после пея сам, изпълнявам и бекграунд вокали. Наистина се наслаждавам на пеенето.

Вашият нов албум „The Template“ е чудесен. Какво послание отправяте чрез него?
О, посланията... Това е живо изпълнение, като не сме презаписвали отделни части. Ние го записахме по един старомоден начин – на лента, без да използваме компютри. Посланието е за искреност в изпълнението. Аз не искам да навлизам прекалено навътре в тайните на звукозаписната техника и не искам всичко да е твърде перфектно. Обичам звученето, което хората създават докато свирят на своите инструменти. Не ми харесва, когато това се обработва до перфектност чрез компютри и по различни други начини. Всичко в този албум е искрено, със сурово звучене, и носи енергията, която се е родила от спонтанността. Може и да съм старомоден, но мисля, че истинската сила на музиката се крие в това. Това е и посланието, което отправяме вече 25 години – за искреност в изпълнението.

В този албум има много хубави композиции, а аз много харесвам и песните, записани с участието на Джон Търел. „Woman“ е един от примерите за хубава песен. Харесвам вокалите на Джон Търел.
Аз също. Той е невероятен певец. Има много хубав глас. Голяма рядкост е да попаднеш на толкова хубав глас като неговия. Той е много мощен и същевременно е мек и кадифен. Гласът му е като шоколад. Когато го чух за първи път, си казах: „Да! Трябва да работим с него.” Не са много на брой качествените певци в Англия, с които искам да работя. Артистите като него са рядкост. В Англия се раждат добри оперни певци, но аз не се интересувам от този вид музика, така че е трудно да откриеш добър соул певец.

Имате ли планове за бъдещето или предпочитате да се наслаждавате на момента?
В момента съм се заел със събирането на композиции за пиано. Пиша доста музика за пиано. Много искам да се сдобия с един инструмент, който мисля, че идва от България или Унгария и се нарича цимбал. Това е струнен инструмент, на който се свири с палки. Той е стар източноевропейски инструмент. Не мога да го намеря тук в Англия, но съм го виждал в интернет, в YouTube. Искам да създавам музика за този инструмент. Всъщност аз вече написах музиката, сега трябва да намеря самия инструмент.

Тъй като вече е краят на годината, искам да Ви попитам как ще празнувате Коледа?
Тази година ще е много хубаво. Жена ми е италианка, така че на гости ще ни дойде цялото й семейство от Венеция. Моето английско семейство също ще се присъедини от различни краища на страната. Вкъщи ще бъдем около 20 души. Обикновено приготвяме много английска храна и много италианска храна. Правим си парти, играем игри, пеем песни. Много приятно си изкарваме. Аз се вълнувам – особено тази година.

Един последен въпрос. Дебютният Ви албум се нарича „Mission Impossible“. Какво намирате за мисия невъзможна?
Мисля, че човешките взаимоотношения са нещо много сложно. Човешките вазимоотношения са нещо почти невъзможно, но не напълно невъзможно. Те са най-важното нещо, което имаме. В този смисъл да бъдеш с другите е най-красивото нещо, но и най-трудното. Затова мисля, че човешките взаимоотношения често са като мисия невъзможна, но са и най-важното нещо, с което разполагаме.

Подобни