Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Уикенд настроение

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Саймън Бартоломю от The Brand New Heavies: „Обичаме и уважаваме нашата музика като създадена веднъж, за да се слуша завинаги“

Вече 30 години The Brand New Heavies са символ на модерното в музиката. Техният фънки ейсид джаз не спира да ни радва и въодушевява, а хитовете им са се наредили сред вечните любими песни на почитатели по целия свят.

Те са щастливи, че са запазили наследството и вдъхновили почитатели самите те да хванат инструментите и да се съберат в творчество. „Това е хубавото на тези 30 години, през които хората харесват нашата музика, а ние я обичаме и уважаваме като създадена веднъж, за да се слуша завинаги.“ – казва един от основателите – Саймън Бартоломю, в интервю по Джаз ФМ.

Възникналата едновременно със сформирането им хаус музика добавя, вместо да отнеме от популярността им. „Обичаме музиката, имахме късмета да сме първи и продължаваме да сме влюбени в това, което правим. Лично аз смятам, че на човек трябва да му е приятно да е със своите приятели, да свири с тях, а не да преследва парите и славата. Това е най-доброто, което можеш да направиш.“ – дава посока в живота китаристът.

В София групата идва за концерт на 24 януари от 20 ч. в „София лайв клуб“. Формацията ще бъде с новата си вокалистка Анджела Ричи, която пее в албума TBNH заедно със станалите вече легендарни вокалистки на бенда – Сийда Гарет и Ндиа Дейвънпорт. На концерта Саймън Бартоломю обещава да чуем всичките им хитове, а между тях ще звучат импровизациите им, в които обичат да се впускат още от създаването си. „Това е начинът, по който започнахме групата – със спонтанно свирене с център в груува. Шоуто ни е истинско преживяване!“ – описва предстоящото събиране около музиката Саймън Бартоломю.

  • Интервюто със Самън Бартоломю от The Brand New Heavies можете да чуете чрез бутона „Аудио“ или да прочетете по-долу.

30 години любими – The Brand New Heavies издават нов албум и идват за трети концерт в София

Вашият нов албум, носещ името на групата – TBNH, обобщава десетилетия на велика музика, на слава на фънка и ейсид джаза. Какво е наследството, което създадохте през тези 30 години? Какво е най-важното за вас?
Когато започнахме, свирехме в малък лондонски клуб – единственият в града, в който се слушаше стара фънки музика. Това се случи в края на 80-те – 1988, 1989 г. Това бе преди да се появи хаус музиката, точно времето на нейния зародиш. Много е хубаво, че тази музика, която можеше да бъде изгубена, е част от културата ни сега. Това е афроамериканската музика от 70-те, дори от 50-те години, та чак до 80-те. Ще я чуете навсякъде, например в реклами по целия свят. И мисля, че „Бренд ню хевис“ са част от опазването на това наследство. Когато ни слушате, ще чуете в изпълненията ни влияния от Хърби Хенкок, джаза – приказна музика. Мисля, че това е много хубаво, гордея се с него.

Също така хората ни видяха с очите си как свирим на живо пред тях и това ги насърчи самите те да се изразяват чрез музика, да хванат инструменти и да се съберат в групи. Това има социална роля и дори – на това ниво – политическо значение. Това е хубавото на тези 30 години, през които хората харесват нашата музика, а ние я обичаме и уважаваме като създадена веднъж, за да се слуша завинаги. Благодарение на интернет младите хора остават във връзка с тази музика – не им се налага да имат специални интереси или пък да трябва да отидат до музикалния магазин. Така че даже да чуят семпъл в хип-хоп изпълнение, те веднага могат да се обърнат към оригиналната песен и да се запознаят с нея. Това са песните, които ние слушахме, когато започвахме да правим нашата музика, и те ни събраха и сплотиха. Така че тази ценна музика е навсякъде около нас, звучи на джаз фестивали и помага на душата да й е добре.

Така е, наистина. Вие проправихте път. Какво е нужно, за да се случи това?
Много неща се промениха, откакто започнахме. Първо свирехме в малки клубове, а след това намерихме гласа си и създадохме първия албум. Той се забеляза и подписахме договор. И точно в този момент се появи хаус музиката и компанията ни изостави, защото нещо друго внезапно бе станало голямо. Тогава се присъединихме към съвсем малък ейсид джаз лейбъл, а в Лондон започнаха да се появяват по-изискани клубове, в които се слушаше фънк, хип-хоп и ранен хаус – и ние започнахме да свирим там.

А хип-хопът не ни пречеше, защото създателите му търсеха стари записи, от които да вземат семпли. Когато в Америка откриха нашите песни, те не знаеха дали групата е стара или нова. А ние дори звучахме повече като отдавнашна група, защото използвахме дръм машина и т.н. Беше се появил лейбълът „Acid House“, а лейбълът „Acid Jazz“ дойде като негова шеговита реплика.

Обичаме музиката, имахме късмета да сме първи и продължаваме да сме влюбени в това, което правим. Лично аз смятам, че на човек трябва да му е приятно да е със своите приятели, да свири с тях, а не да преследва парите и славата. Това е най-доброто, което можеш да направиш. Споделяме тази страст в интернет, на хората им харесва, свързваме се с тях. За мен това е духът на музиката.

Докато говорим, чухме звуците на града, а Вие ни казахте, че пиете в момента кафе на улицата в заведение в Лондон. Как модерният град ви вдъхновява. Каква е неговата енергия, която ви харесва и ви движи напред?
Интересно е, защото Лондон е много особен град – ужасно скъпо е да живееш тук, но той привлича хората и така приобщава различни влияния. Той е фантастичен метрополис! Всеки град си има своята особеност, но навсякъде ще намерите хубави, симпатични заведения, в които се слуша фънки музика. Не беше така навремето.

Ако погледнете историята на музиката, всичко започва с блуса, който възниква в плантациите. Никой не го е чувал преди това, а и е бил в затворен кръг. С хода на времето той се превръща в градски блус. Музикантите започват да свирят на електрически китари, а публиката идва да слуша. Фънкът се ражда в града и разказва за живота в него. Той е мощният глас на движението за граждански права. „Кажи го на висок глас. Аз съм горд чернокож човек!“ Невероятно силно е да чуеш тези думи. По това време в Америка, ако си тъмнокож, ти нямаш глас, дори не можеш да се качиш в автобуса. Така че градът е мястото, в което хората могат да се съберат и да говорят, да се срещат, да се запознават и да се влюбват.

Идвате в България с нова вокалистка – The Brand New Heavies сте известни с вокалните таланти, които се раждат при вас. Разкажете ни за новия си глас и за това как Анджела Ричи продължава наследството на Сийда Гарет, Ндиа Дейвънпорт. Какъв е новият аромат, който тя внася в толкова обичаните от нас песни?
Когато Анджела се появи, много от песните за албума вече бяха готови. Така че следващия път, когато подготвяме диск, вече ще го правим заедно с нея и това е нещо, което си заслужава да очакваш с нетърпение. Но междувременно концертите ни са ни много важни, а тя пее върховно всичките наши стари песни. Много от тях изискват много от изпълнителя, а в добавка към това са силно свързани в съзнанието на слушателя с оригиналната вокалистка. Например Brother Sister си е песен на Ндиа и тя я пее по неповторим начин. Но не може да е с нас, защото си има своя група.

А Анджела Ричи обича нашата музика, усеща енергията й, освен това е приказна като човек. Тя разбира хората, умее да се поставя на тяхно място, но същевременно има ярък собствен характер. Много е приятно да се работи с нея. Освен това е супер организирана, което много помага. Много ни е трудно да намерим точния вокалист, защото имаме конкретна идея за звученето на музиката ни. Ето например в началото – барабаните ни. Веднага ги разпознаваш сред милионите начини, по които те могат да звучат. Но за да стигнем до тук, дълго време последователно сме слушали много музика, изучавали сме часове наред други записи, за да определим точно какво ни харесва и каква искаме да е музиката ни. Така че да намерим певица с точните енергия, излъчване, глас, звучене, представяне не е толкова лесно. А в Анджела открихме всичко това. Тя е прекрасна!

На концерта ви в София сега ще чуем всички обичани от нас вече толкова много години песни, както и най-новата ви продукция. Какъв е репертоарът и какви са акцентите на шоуто?
Акцентът са моите китарни сола! (Смее се.)

О, това е повече от ясно!

За мен концертът е като правенето на любов. Защото в неговия край и ние на сцената, и публиката в залата се чувстваме различно. Започваме и създаваме този заряд, който ни събира с аудиторията. Свирим всичките си хитове и любимите на публиката песни, а между тях джемим. Така че в момента, в който свърши песента, някой задава тон за импровизация и останалите я започваме. Не знаем какво точно ще свирим – и това е начинът, по който започнахме групата – със спонтанно свирене с център в груува. Шоуто ни е истинско преживяване!

Подобни