Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Бележитите гласове

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Шугър Блу: „Музиката е наслада, тя събира, изразява страст, мир и сила.“

„Музиката е наслада, музиката ни събира, тя е израз на страст, на мир, на сила. Всичко това може да се каже с една дума: любов.“ – такова определение на своето изкуство дава виртуозният блус изпълнител на хармоника Шугър Блу, който гостува у нас за два концерта – довечера на блус фестивала в Благоевград и утре вечер в „Хармоника блус вечер“ в „София лайв клуб“. „Музиката е такова изкуство, че изисква от теб да се изразиш и да я освободиш.“ – споделя музикантът, който следва своите чувства – и този път го отвежда, съвсем неизвестен, до улиците на Париж, а там го чува Мик Джагър и го кани за албума Some Girls на групата си „Ролинг стоунс“ (1978 г.) От там тръгва богата самостоятелна кариера, в която Шугър Блу получава и награда „Грами“ (за песента Another Man Done Gone от 1984 г.; публикуваме я по-долу), участие в бенда на Уили Диксън Chicago Blues All Stars.

Шугър Блу ще свири довечера на блус фестивала в Благоевград и утре на концерт в столичния „София лайв клуб“ с разширен състав на „Подуене блус бенд“ на Васко Кръпката (на пианото ще е Милен Кукошаров). „Ще излезем на сцената и ще видим дали няма да можем да направим хората щастливи още веднъж!“ – с тези думи описа чувствата, с които ще стъпи отново на българска сцена музикантът.

Разговарям с Шугър Блу. Източник на снимката: фейсбук страницата на „София лайв клуб“

Блус музиката е за тъгата и страданието. С нея болката се изпява и изсвирва, за да отмине. Тогава идва щастието. А вашият блус е за щастието и за начина, по който можем да живеем пълноценно. Как традицията присъства във Вашата музика?
Свирейки блус, свириш традицията. Тя е африканско изкуство, пригодено да се изпълнява на европейски инструменти и на английски език. Блусът е за радостите и болките от ежедневието.

Което ми напомня за думите от една Ваша песен: „Животът е пътешествие, а не надпревара.“ Как се наслаждавате на живота?
Ценя всеки ден. Защото ти това имаш – днешния ден. Ако се събудиш на следващата сутрин – имаш късмет!

Благословен си.
Благословен си с още един ден, в който да докажеш, че има смисъл от твоето присъствие на този свят.

Това е мисия. Според легендата сте започнали да работите с „Ролинг стоунс“, когато Мик Джагър Ви е чул да свирите на улицата в Париж. Какво мислите за споделянето на музиката, за това човек да следва повика на сърцето си, а от там нататък – животът отрежда: това, което трябва да се случи, ще се случи? Изразявате се с музика и след това я освобождавате…
Музиката е такова изкуство, че изисква от теб да се изразиш и да я освободиш. Не можеш да се вкопчиш в нея, както не можеш да се вкопчиш във въздуха. Музиката излиза от теб и тогава отлита. Тя е като вятъра – ако е добра, въздейства върху всички и всичко около теб. Ако е лоша… Тя пак въздейства, но не по начина, по който ти се е искало.

Музиката е като оръжие – на плаката за концерта държите хармониката така, все едно държите оръжие, или пък – може да се изтълкува и като протегната ръка. Какво е за вас музиката като начин на изразяване?
Музиката е любов. Тя е нещо, което обичам и споделям с хората, които я харесват. Музиката е наслада, музиката ни събира, тя е израз на страст, на мир, на сила. Всичко това може да се каже с една дума: любов.

Хармониката е много специален инструмент – името му е свързано с хармонията, звукът е топъл, излиза чрез твоя дъх. Как тя се превърна във Вашия специален инструмент?
Леля ми ми купи хармоника, когато бях малък, и от тогава свиря. Харесва ми звукът й, забавно ми е да свиря… После започнах да се вслушвам в музиката от плочи, от радиото, от телевизията. Освен това, като дете много харесвах каубойските филми, а в тях винаги се свири на хармоника. Тогава и аз свирех – докато слушам музика по радиото и телевизията, и подлудявах бедната ми майка. (Смее се.) Но в крайна сметка тя ми позволяваше да слушам музика, а и беше творец в живота по нейния си собствен начин – така че тя ме разбираше.

Майката на Шугър Блу е танцьорка в „Аполо тиътър“. Там той чува Стиви Уондър и твърдо решава, че музиката ще е неговото бъдеще, разказа музикантът в интервю на Краси Москов по радио Z-Rock. В интервюто още – вбесена от свиренето им на улицата в Ню Йорк късно през нощта, италианка ги замеря с кутия с грамофонни плочи – всички се чупят, без най-горната – Sugar Blues на Сидни Беше – така неговият артистичен псевдоним буквално му пада от небето.

Ако има един много ценен урок за Вас за музиката като професия – независимо дали е научен от вдъхновител, учител, колега или от случка с публиката – кой е той?
Ако хората са в повишен дух, щастливи и се чувстват добре след концерта – само това има значение. Ако зарадваш хората, свършил си си работата.

Значи става върпрос за обръщане на перспективата – можеш да се чувстваш нещастен и безпомощен, но дойдат ли радостта и любовта – тогава…
Тогава всичко е възможно!

Тогава си способен на чудеса!
Щастието е като вирус – прихващаш го и го разпространяваш сред хората. А сега имаме толкова силна нужда от щастие и радост, тъй като светът е тъй объркан…

Защото се страхуваме.
Да. Страхът е нещо хубаво, само когато е в киното. (Смее се.)

Много благодаря! Нека да завършим с няколко думи за концертите и за работата Ви с Васко Кръпката.
Беше ни много приятно да свирим заедно и така се развълнувах, когато той ми се обади и ми предложи двата концерта в България... Казах: „О, да! Правим го!“ Така че ще излезем на сцената и ще видим дали няма да можем да направим хората щастливи още веднъж!

Така ще бъде!

Подобни