Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Бележитите гласове

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Шведската певица Виктория Толстой пред Джаз ФМ: „Вярвам, че музиката лекува. Стига само да й позволим да достигне до нас.“

По време на нашия разговор шведската джаз певица Виктория Толстой създава впечатление за естествен, непринуден и много усмихнат човек. „Смея се много, усмихвам се много.“ – казва Толстой и не пропуска да отбележи, че в музиката й има много щастие. Но и тъга. „Ако съм извела чувство в сърцето на слушателя – дали тъга или щастие, значи съм успяла в своята мисия. Музиката прави така, че да чувстваш.“ – заявява Толстой. Тя определя музиката като поток на любовта и казва, че точно чрез нея се справя с ужасите на нашето съвремие. „Според мен любовта е жизненонеобходима, за да оцелеем.“ – казва Виктория Толстой и добавя: „Вярвам, че музиката лекува – лекува хората, лекува депресията, лекува всички болести на душата. Стига само да й позволим да достигне до нас. Музиката е много силен лек за целия свят.“ Със своите изпълнения на живо тя ще докосне за първи път българската публика по време на своето участие в „Пловдив джаз фест“. Вокалистката ще изнесе концерт заедно с пианиста Якоб Карлсон на 5 ноември в Дом на културата „Борис Христов“, където ще се проведат и останалите събития от основната програма на фестивала. „Пловдив джаз фест“ се организира от Община Пловдив и „Блу Ем“ на Мирослава Кацарова. Джаз ФМ е медиен партньор.

Виктория Толстой издава дебютния си албум Smile, Love and Spices през 1994 г. Това е периодът, в който тя се запознава с големия пианист Есбьорн Свенсон. През следващите години те изнасят многобройни съвместни концерти и записват заедно, като той продуцира някои от нейните албуми. „Пеенето с него беше пълна свобода, беше предизвикателство и същевременно с това беше много освободено преживяване. Той беше наистина уникален.“ – казва Толстой за покойния музикант. Дискографията на певицата наброява 10 заглавия, а последното от тях е албумът A Moment of Now, който записва заедно със своя дългогодишен приятел и музикален партньор – Якоб Карлсон. Певицата твърди, че никога не спорят помежду си, че между тях нещата се случват по телепатичен път. „Винаги се изненадваме и не пропускаме да се изумяваме един от друг.“ – споделя Толстой в интервюто, което даде специално за Джаз ФМ радио.

Праправнучка на Лев Толстой, за неговия хуманизъм певицата посочва, че ни е така нужен днес. „Ще ми се той да беше тук сред нас, за да ни учи как да се отнасяме един към друг. Особено когато погледнете към положението в Европа днес, много би било добре да проявяваме това, което той ни е оставил като завет – неговата човечност, желанието му да помага на бедните, да дава любов и да дарява на хората в нужда. Днес всичко това ни е особено важно.“ На „Пловдив джаз фест“ концертът на Виктория Толстой ще е предшестван от литературната среща „Думи върху звуци“.

Разговора на Таня Иванова и Светослав Николов с шведската вокалистка можете да чуете чрез бутона „Аудио“, а по-долу публикуваме целия текст. Оригиналният запис на интервюто на английски език ще откриете на англоезичната версия на сайта ни.

Джазът е роден в Америка, а Вие оставяте върху него европейски отпечатък. Не просто представяте, а интерпретирате, вглеждате се в песента и в душата, правите това лично, интимно. Как изградихте своята уникална музикална концепция?
Това е нещо, което се е развивало в мен през годините. То се е случвало. Не е преднамерено, не е предрешено. Идва от сърцето, от моите чувства. Харесва ми меланхолията в музиката. Такава музика обичам да слушам. Затова съвсем естествено правя музика по този начин.

Разбрах, че баща Ви е Вашето голямо вдъхновение. Бихте ли ни разказали повече за своето детство, за семейството си и за първите си спомени, свързани с музиката?
Мисля, че първият ми спомен, свързан с музиката, е още докато съм била в корема на майка ми, защото имаше музика през цялото време. Докато бях бебе, баща ми ме приспиваше с различни звукозаписи – класическа, джаз музика, всякакви стилове. За мен всеки ден беше музикален. Баща ми свири на пиано и вибрафон и ние всеки ден пеехме и слушахме музика. Изглежда така сякаш цялата ми музикална идентичност се е формирала вкъщи, ежедневно.

Вие сте между културите – американска музика, докосната от европейската перспектива. Но също така – руски корени и шведска душа. Как се чувствате между културите – не се идентифицирате с една конкретна, както често правим днес?
Чувствам се шведка, тъй като съм родена тук и двамата ми родители са шведи. Руските ми корени са толкова далечни, че не мога да се идентифицирам с тях. Но мога да ги изучавам и да ги представям, както направих в албума си My Russian Soul. Обичам руската музика, особено класическата. И се гордея с името, което нося – за мен това е голяма чест. Мога да кажа за себе си, че съм шведка, но част от душата ми е свързана с Русия. Харесва ми, че е така.

Какво знаете за руските си корени? Ние сме много любопитни за произхода на Вашата фамилия „Толстой“.
Да, разбирам любопитството ви. Става дума за четвърто поколение, т.е. бащата на моя прадядо е Лев Толстой. Била съм в Ясна поляна, посещавайки неговата къща и гроба му заедно с цялото семейство Толстой. Била съм в имението, където се намира музеят. Много пъти съм имала концерти в имението. Това е нещо чудесно.

Какво от хуманизъма на Лев Толстой и от неговото познание за човешката душа пазите в себе си? Явно го носите в сърцето си и много често в песните си разсъждавате за взаимността в обществото, за общуването с природата. В изкуството Ви присъства вглеждането в тези въпроси. Как Вашите корени задвижват този процес?
Така е. Никога обаче не съм се замисляла от тази перспектива. Моята музика отразява душата на Лев Толстой, отразява го като личност. Мисля си колко е важно това, особено сега. Ще ми се той да беше тук сред нас, за да ни учи как да се отнасяме един към друг. Особено когато погледнете към положението в Европа днес, много би било добре да проявяваме това, което той ни е оставил като завет – неговата човечност, желанието му да помага на бедните, да дава любов и дарява на хората в нужда. Днес всичко това ни е особено важно.

По-рано казахте, че музиката идва от сърцето Ви, а днес е толкова трудно да опазим сърцата си чисти. Как жестокият ни свят не разрушава нежната душа и искреното сърце?
Музиката е поток на любовта. Така се справям с ужасите на нашето съвремие. Според мен любовта е жизненонеобходима, за да оцелеем.

Бих искала да Ви попитам за едно от Вашите сътрудничества. Покойният Есбьорн Свенсон беше великолепен музикант. Той има много почитатели в България. Как се срещнахте и как започнахте да работите заедно? Кой е най-яркият Ви спомен за него?
Срещнах го през 1994 г., беше отдавна. Ние участвахме в един и същи фестивал, когато чухме музиката си за първи път и решихме, че трябва да направим нещо заедно. След това години наред аз изнасях концерти с неговото трио преди той да стане много известен. Есбьорн беше чудесен музикант, неговата личност също беше уникална. Той се интересуваше от хората, беше скромен човек, беше изключително отдаден на музиката, имаше ухо за нея, беше уникален в това отношение. Пеенето с него беше пълна свобода, беше предизвикателство и същевременно с това беше много освободено преживяване. Той беше наистина уникален.

В началото на ноември идвате в България с Якоб Карлсон. Имате много общо помежду си, заедно правите музика така, „сякаш рисувате с една четка“ – както той самият казва. Но как преодолявате различията си и за какво най-често спорите?
Аз никога не споря с него. Знам, че звучи скучно. Ние се познаваме от около 20 години и между нас като приятели и музиканти нещата протичат по телепатичен път. Намираме се на една и съща страница, на едно и също ниво в музикално отношение, че даже е леко абсурдно. Ние се усмихваме, поглеждаме се и си казваме: „Какво се случва?“ Нямаме представа, но правим едно и също нещо без да сме го планирали. „Как е възможно това?“ Винаги се изненадваме и не пропускаме да се изумяваме един от друг. Това е чудесно – след 20 години продължаваме да се предизвикваме всеки път, когато имаме концерт.

Как успяхте да се откриете – сродни души и идеални партньори в изкуството?
Представа си нямам! Просто се случи! Още от първия миг почувствахме това. Връзка, която възникна на мига, и после се разви като близост между нас. Усещанията ни за музиката обаче винаги са били сродни. Винаги сме на една и съща музикална страница.

Това издание на фестивала, в който ще вземете участие – „Пловдив джаз фест“, е посветено на вокалния джаз. В джаза има силна вокална традиция. Как открихте своя собствен почерк като певица?
Аз не излизам на сцената с идеята, че в този момент трябва да бъда уникална или, че трябва да имам свое собствено звучене. Последното нещо, което си мислиш, е да бъдеш уникален или колко уникален си всъщност. Аз съм тази, която съм. Аз съм един и същи човек в личния си живот и на сцената. Аз не играя игри, не играя театър, когато съм на сцената. Аз съм тази, която съм, аз съм човекът, който сега разговаря с вас. На сцената съм много спонтанна, просто съм си аз. Трудно е да се обясни, защото е мое усещане и начинът, по който се държа, е това, което съм. Не знам. Трудно е за обяснение.

Скандинавската музика е известна със своята красота и меланхолия, имате красиви гласове, невероятни писатели и артисти, великолепни дизайнери. Какво прави изкуството от този край на света толкова специално?
Природата тук е невероятна, пейзажите... Красиво е и мисля, че ние се вдъхновяваме от това, от средата, в която живеем. Също така се вдъхновяваме от фолк музиката, тя е нещо традиционно – от толкова дълго време звучи по определен начин, мисля, че ние сме взели много неща от нея – независимо дали изпълняваме джаз, поп или рок. Винаги присъства тази традиция, чийто корени тук са много дълбоки.

Когато започнахте да пеете, имаше ли нещо, което чувствахте, че не е по силите на изкуството, но след това сте го постигнали чрез него – за изразяване на чувства, за общуване, за стимул към по-добър живот? Нещо, което сте смятали, че е е невъзможно да се случи чрез изкуството, но после животът Ви е опровергал.
Труден въпрос... Не знам. Мисля, че музиката е способна на всичко, стига да сме с отворени сетива. Да, има много хора, които мислят, че изкуството не им е нужно. Аз обаче вярвам, че музиката лекува – лекува хората, лекува депресията, лекува всички болести на душата. Стига само да й позволим да достигне до нас. Музиката е много силен лек за целия свят.

Нилс Ландгрен казва за Вас: „Тя е известна както със своя смях, така и с чувството си за хумор.“ Какво Ви прави щастлива, какво Ви кара да се смеете?
Смея се много, усмихвам се много. Моите деца ме карат да се усмихвам и смея по цял ден. Имам две деца. Моят съпруг също ме кара да се смея, моите приятели. Какво още ме кара да се смея? Аз имам от този странен хумор и се смея, когато хората паднат, например. Знаете - тези хора, които си вървят и се спъват в нещо, може би малко се нараняват, но е забавно. Обичам хумора, харесва ми, когато хората говорят забавни неща. Карат ме да се усмихвам, когато се смеят по специфичен начин, защото звучат толкова забавно. Усмихвам се на всичко.

Усмивката част ли е от представянето на сериозната джаз музика, когато сте на сцената?
Да, и усмивката, а понякога и сълзите... В музиката ми има и щастие, и тъга. При мен са идвали хора от публиката, за да споделят, че са се просълзили. Други пък казват, че съм ги накарала да се усмихнат... Ако съм извела чувство в сърцето на слушателя – дали тъга или щастие, значи съм успяла в своята мисия. Музиката прави така, че да чувстваш.

Много скоро ще имаме щастието да Ви слушаме в България. Кажете ни подробности за програмата, за песните... С каква нагласа се отправяте насам?
Идваме двамата с Якоб. Ще изпълним почти всички песни от новия си албум A Moment of Now. Но ще има и по-стари пиеси, като например създадените с Есбьорн Свенсон. Така че ще чуете музика от албума White Russian, който направихме през 1997 г. Двамата с Есбьорн пренаписахме пиесите, които са включени в него. Много е забавно, когато ги изпълняваме с Якоб, защото той внася съвсем друго усещане в тях. Ще чуете доста дълга програма с любимите ни песни от този албум и всичко, което направих след това.

Подобни