Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Нощна музика

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Скот Хендерсън: "Музиката просто ме прави щастлив"

Един от най-влиятелните музиканти в света през последните десетилетия - Скот Хендерсън, даде специално интервю за Джаз ФМ радио, в което изявеният китарист споделя за еклектиката в музиката си, за нещата, които за него са въпрос на чест, и за един факт, който от няколко години напълно е променил живота му - раждането на неговата дъщеря. Разговорът на Таня Иванова със Скот Хендерсън можете да чуете тук, а по-долу публикуваме текста на интервюто.

Блус, джаз, рок, фюжън – как обединявате тази еклектика в музиката, която правите?
Наистина нямам идея. Не мога да отговоря на хората, които ми задават този въпрос. Мисля, че единствената причина за това, което правя, е фактът, че отраснах, свирейки различни видове музика. И това просто се отрази на нещата, които правя сега. Случи се много естествено, не беше планирано. Когато започнах, свирех основно блус и рок като Ерик Клептън, Deep Purple, Джими Хендрикс – подобни неща. Така се случи, че след това за около 4 години участвах в групи, включващи само афро-американски музиканти. Изпълнявахме музика на Kool & The Gang, Джеймс Браун, Tower Of Power. Свирех предимно ритъм китара и се насочих към соул и госпъл. Това беше моментът, в който отворих своето съзнание и си казах: „Хей, възможно е да обичаш два различни типа музика” – особено от гледна точка на свирещ китарист. От една страна, трябва да водиш, а от друга – да поддържаш ритъма. Всичко това ме отведе към джаза, защото бях започнал да слушам брас сола, които не бях чувал никога преди това, изпълнявах и мои джазви хороси. Така стигнах до фюжъна, слушайки Weather Report, Mahavishnu Orchestra, което ме отведе до Джон Колтрейн, Майлс Дейвис и бибопа. Отделих толкова много време, за да свиря различна музика, така че сега всички тези елементи присъстват в музиката, която пиша.

Все пак блусът е във Вашите корени. Преди години гледах филма на Клинт Истууд „Пиано блус” и в него той пита велики музиканти за тяхното усещане за блус и всеки разказва различна история. Каква е Вашата история с блус музиката?
Блусът, това е музиката, която ме научи как да свиря на моя инструмент, защото това е първата музика, която чух. Когато бях дете, първата музика, която ме докосна, беше вторият албум на Led Zeppelin. Разбира се, има много музика на Мъди Уотърс, която Led Zeppelin изпълняват, има и много песни, написани от по-старите блус музиканти. Аз съм много любопитен по природа и се чудех как тези големи черни блус музиканти не са били добре познати докато една британска група като Led Zeppelin не започва да свири тяхната музика и така я прави известна. Аз учех всичко това като студент по блус. Още повече се потопих в блуса, когато започнах да слушам Албърт Кинг и Албърт Колинс, Мъди Уотърс, Робърт Джонсън – хората, които всъщност са започнали блус движението в Америка. Не знам. За мен блуса е музика, която е в душата ми, защото това е музиката, която ми разкри как да свиря на моя инструмент. Не можеш да изоставиш корените си, не бива да го правиш, независимо на каква музика си отдаден в момента. Твоите корени са в музиката, с която си започнал да се учиш как да свириш. Блусът винаги е бил част от моите корени и усещам как това е музиката, която свиря без да полагам особено усилие. Когато свиря блус, не ми е нужно да се занимавам с музикална теория. Просто блусът идва от сърцето ми. Нека да го сравня с джаза, който има по-комплексен език и трябва да мислиш повече, когато свириш джаз, просто използваш друга част от мозъка си. Да свириш такава музика е малко по-интелектуално.

Всъщност Вие не изпълнявате комерсиална музика. Правите музика за ценители. Някога били ли сте изкушени да свирите комерсиални неща, да изнасяте концерти пред огромна публика или просто знаете, че сте различен музикант и сте щастливи с това, което правите, и което сте?  Задавам Ви този въпрос, защото всеки иска да печели повече пари, да бъде по-известен.
Аз не съм особено добър актьор и нямаше да съм щастлив, ако свиря поп музика. Нямам нищо против музикантите, които свирят поп, защото вярвам, че всеки трябва да свири музиката, която харесва. Обикновено хората, които свирят поп и изкарват много пари, те всъщност не харесват особено много тази музика. Те просто продават. Свирят музика, която не харесват, за да правят пари. Аз не мога така. Има няколко поп групи, които харесвам като Steely Dan, например, обичам музиката на Steely Dan. Те ми предложиха гиг и аз приех, защото обичам музиката им. Но, ако друга поп група ми предложи да работим заедно, а аз не харесвам музиката им, ще откажа ангажимента, независимо колко пари ще ми предложат, защото мисля, че така е правилно и няма да се чувствам комфортно. Аз не искам да свиря музика, която не харесвам. Трябваше да правя това преди години, когато бях много млад. Трябваше да се издържам и свирех в различни групи, които изпълняваха кавърверсии, хитове от Топ 40. Когато се преместих в Лос Анджелис и започнах да уча музика, тук в Музикалния институт в Холивуд, установих, че е много по-приятно да уча музика, която харесвам, отколкото да свиря музика, която не харесвам. Така че реших да не участвам в гиг, ако наистина не се наслаждавам на музиката. Това съм аз и нямам нищо против хората, които усещат нещата по различен начин, но при мен това е въпрос на чест.

Миналата година направих чудесно интервю с Пат Матини и той сподели, че музиката е в основата на живота му. Как нещата, които научавате чрез музиката, пренасяте в личния си живот?
Аз не свързвам двете неща – знам, че звучи малко странно. Не извличам вдъхновение за музиката си от живота. Музиката просто ме прави щастлив и не мисля, че това има нещо общо с личния ми живот. Аз се чувствам щастлив, защото правя музика, с която се издържам, защото знам, че, ако имах нормална работа в банка например, вероятно нямаше да съм толкова щастлив. Музиката ме прави щастлив. Аз съм от малкото хора, които познавам и на които работата им е да правят нещо креативно. Мисля, че всеки, който се занимава с нещо, което му носи наслада и пари, би трябвало да е щастлив човек. Всички трябва да се стремим към това. Имам много приятели, които имат редовна работа и отделно имат хоби, като искат да се занимават с други неща. Искат да бъдат актьори, артисти, музиканти. Те биха искали да правят пари от това, което обичат, не искат да се занимават с обичайната си работа. Аз съм късметлия, защото се насочих към музиката от ранна възраст. Изкарвам си прехраната чрез музика от 18-годишен. Свиря в клубове и подкрепям близките си хора с работата си като музикант. Чувствам се щастлив, че имам възможност да правя това. Съществуват схващания, че животът може да бъде вдъхновение за създаването на музика. Аз не обичам да гледам на нещата по този начин, защото не искам да имам извинение за това, че не си върша работата. Много хора, търсейки вдъхновението, не пишат музика. Аз трябва всеки ден да сядам и да пиша – сякаш отивам на работа. Без да търся специално вдъхновение. Всъщност някои от най-добрите си композиции съм написал, когато изобщо не съм бил вдъхновен. Когато нямам вдъхновение, не гледам телевизия, не отивам на плаж, защото, извинявам се, но аз трябва да работя. Това е моята работа – сядам на стола и се заставям да пиша, след което достигам до музика, която ми харесва и се радвам, че нещата са се случили така. При мен създаването на музика е свързано с дисциплина, а не с очакване на вдъхновението.

Чудесна гледна точка. Благодаря, че я споделихте с нас! Наскоро открих много интересно интервю в интернет и съм впечатлена от начина, по който говорите за това, че сте станали баща. С какво този момент е толкова специален за Вас?
Станах баща късно. Аз съм на 58 години, а дъщеря ми е на 8. Наистина съм възрастен баща. Щастлив съм, защото си мисля, че, ако това се беше случило, когато бях по-млад, на друг етап, щях да съм по-зает, мислейки за кариерата си и нямаше да имам толкова време за дъщеря ми. Сега съм достигнал до ниво, в което чувствам, че контролирам нещата. Правя всичко това от дълго време, не се опитвам да си пробивам път, имам агент, който се грижи да работя, колкото искам, имам звукозаписна компания, готова да издаде мой албум, когато съм готов с него. Усещам, че няма нужда да се притискам, да давам тласък на кариерата си, както, когато бях по-млад. Сега съм щастлив, че работя, колкото искам и имам достатъчно време, което да прекарвам с дъщеря ми. Добре се стекоха нещата.

Вие сте щастливци, защото сте мъже и имате достатъчно време за дете, а аз съм жена и нещата при мен стоят по съвсем различен начин.
Отнема много време. Със сигурност променя живота ти. Когато се роди дъщеря ми, дълго време аз не пишех музика – бях много зает с нея. Сега тя е на 8 год. и е по-независима. Всъщност в последните години, докато тя растеше, аз имах повече време да се усамотя в стаята си и да пиша музика, да композирам. Усещам, че дъщеря ми няма вече такава голяма нужда от мен. Тя е заета със своите домашни, има любими телевизионни шоу програми, има приятели и т.н. Казвам си: „Тя не се нуждае от мен вече толкова много“, така че не се чувствам виновен да се затворя в стаята си за часове и да пиша музика отново. Докато прохождаше, бях с нея 24 часа, 7 дни в седмицата; бях с нея през цялото време. Сега знам, че когато се отделям, за да композирам, тя ще разбере, че трябва да работя. Просто е въпрос на напасване на времето, за да се получат добре нещата.

Да, вие определено трябва да работите. В края на тази седмица ще свирите в София с чудесни музиканти – Джеф Бърлин и Денис Чеймбърс. Бихте ли ни разказали повече за това супер трио – за Вашите общи музикални идеи, за реакцията на публиката, за всичко?
С Джеф се познаваме от много дълго време. Всъщност първият албум, който записах, беше неговият дебютен проект Champion от 1982 г. Това беше първият му албум като лидер на група и първият албум, в който аз участвах. Джеф отне моята звукозаписна девственост и съм му много благодарен, защото той ми даде първата работа в звукозаписно студио. От тогава сме приятели. Джеф трябваше да се оттегли от музикалната индустрия за дълго време, защото един от синовете му се разболя.  Той е добре сега, но това беше причината Джеф да не изнася концерти дълго време. Той решил, че, когато синът му се оправи, тогава ще започне турне и мениджърът му го попитал с кого иска да свири. Той отговорил: „Определено със Скот и Денис на барабаните.“ Така се сформира тази група. Познавам Денис също от години. Той е добър приятел. Едно от нещата, които държат групата здраво, е нашето приятелство извън музиката. Тримата сме много добри приятели и обичаме да бъдем заедно. Това от своя страна превръща музиката ни в удоволствие. Ние се наслаждаваме на взаимната си компания. Джеф и Денис са невероятни. Те си пасват много добре. Песните също са много забавни. Винаги съм искал да свиря в група, която е на турне с репертоар от кавърверсии. Аз отраснах, свирейки кавъри. Разбира се, налагаше се да изпълнявам песни, които не харесвам и това не беше забавно, но през повечето време свирех песни, които харесвам. Винаги е забавно да представяш музика, която ти си написал, но също така е забавно да свириш хубави песни, написани от други хора. Композициите, които избрахме за концерта, са част от най-любимата ни музика – пиеси на Weather Report, Хърби Хенкок, Били Кобъм, любими джаз стандарти, които всички ние обичаме. За мен е истински забавно да правя това пред публика на този етап от кариерата ми – да бъда част от група, която прави кавъри. Наистина се наслаждавам на тези композиции, които свирим.

Подобни