Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Джаз ден

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Споделена мъдрост от Христо Йоцов преди представянето на новия му концертен проект и изяви в Канада с „Акустична версия“

Големият български барабанист и композитор Христо Йоцов ще представи новата си концертна програма тази вечер в „Студио 5“ от 19 ч. Next Step Project включва оригинална музика, а на сцената с Христо ще слушаме пианиста Мирослав Турийски и китариста Николай Карагеоргиев. „Не знам какво точно ще изпълним, но ще бъде хубаво.“ – казва Христо с великолепното си чувство за хумор.

Следващата седмица Христо Йоцов заминава за Канада с триото „Акустична версия“, за да вземат участие от 22 до 24 април в традиционния Български арт фестивал (bulgarianartsfestival.com). Антони Дончев (пиано), Христо Йоцов (барабани) и Георги Дончев (контрабас) ще отбележат 30-тия юбилей на „Акустична версия“ с представянето на новия си албум Time In Time Out в Монреал, Отава и Торонто. Миналата година гости на събитието бяха JP3, които плениха местната публика и българската общност в Канада.

Това не е първото участие на Христо Йоцов във фестивала. В интервю за Джаз ФМ от месец февруари музикантът заяви: „През 2003 г. съм свирил там с Теодосий Спасов и Румен Тосков - Рупето, а точно десет години след това бяхме с Йълдъз Ибрахимова. Изобщо там се оформи една група от хора, които с жар, с много усилия, разбира се, поддържат този фестивал. Винаги се опитват да подбират най-актуалното, най-интересното от българската сцена.”

На 17 февруари, в деня, когато празнуваше 56-ия си рожден ден, Христо Йоцов беше гост на предаването „Следобедни импровизации“. По-долу публикуваме част от мъдрите думи, които той сподели тогава с нас в ефир.

За музикантите, които избират да изпълняват джаз
Защо един човек да се занимава с джаз? Първо трябва да има вътрешна потребност, да бъде готов да се бори за това нещо и да понася лишения, но пък радостта е велика. Но за да се достигне до тази радост, се иска адско бачкане. Както с всяко изкуство, много хора виждат крайния резултат и това ги запалва, много бързо искат да звучат така, както го чуват. Изглежда лесно, когато други хора го правят, но истината е, че за да бъдеш джазов музикант, да говориш на джазовия език, трябва много труд, много натрупана музикална култура, лична култура, бих казал, и късметът да работиш с готини, големи, ако може и велики музиканти, защото контактът с тези хора е истинският допинг за един джазов музикант.

За публиката, която избира да слуша джаз
Дълбокото ми убеждение е, че, за да изпиташ наслада от някакво изкуство, ти трябва да го разбираш, по някакъв начин трябва да говориш този език. Същото нещо важи и за човек, който отива на опера, който влиза в зала за класическа музика и не би трябвало да ръкопляска след първата част, т.е. трябва по някакъв начин да участваш в цялата тази работа. В абсолютна степен това важи и за джаза. Както за музиканта, така и за слушателя, всичко това идва от вътрешна потребност - да намери удоволствие, преживяване, да намери емоция в акта на слушане на такава музика. Но трябва да си вътре, иначе отвън, ако аз не внимавам, тази музика би могла да ми пречи, да ме дразни, ако аз не й обръщам внимание. Тя не минава между другото, не може да бъде фон.

За съвършенството
Съвършенството е една сфера, до която малко хора имат достъп. И много трябва да се внимава с употребата на думите „съвършено“, „гениално“. Много се обезцениха изрази като: „това било гениално“, „онова било уникално“. Много малко са нещата, които са гениални, уникални, за съвършени пък да не говорим. Ако трябва да дам пример за съвършенство, аз имам един единствен пример и това е Моцарт. Ако нещо може да бъде съвършено, това е музиката на Моцарт. Тя е нещо абсолютно необяснимо за мен и непостижимо, така че оттам нататък съм изключително внимателен, когато използвам тази дума, почти не я използвам. Съвършеното може да създаде някаква преграда, да е толкова нависоко и надалече, че човек да има едновременно респект и боязън към това да го разбере, да го осъзнае. От страна на изпълнителя или на автора най-вероятно осъзнаването на собствената съвършеност би могла да те направи егоист или недостъпен, недосегаем и в този смисъл да е проблем в комуникацията.

За себе си
Бих могъл да кажа, че съм търпелив да постигна нещата тогава, когато им е дошло времето да се случат. Престанах да се изнервям от факта, че не е станало толкова бързо, колкото съм искал, престанах да се изнервям от факта, че не станах световно известен музикант и барабанист, защото това е положението, колкото-толкова. И се научих да се радвам. Първо, да се радвам на това, което мога да правя. Второ, да си взема нещата, които знам, че мога да направя. Те може да са малки, но им виждам края, виждам крайния резултат и това ме удовлетворява.

За работата си със студентите
Това ме зарежда, прави ме много щастлив, когато има хора, изпълнени с ентусиазъм, все още с вяра и това е един много ободрителен емоционален процес, който аз много харесвам, имам нужда от него, свикнах с него, това е някакъв адреналин.

За избора да живее в България
Имаше един период, в който с Антони имахме щастието или нещастието съвсем в началото на нашия житейски и професионален път да се изстреляме в една такава по-специална орбита, което малко или много ни подведе, че оттук нататък вече нещата ще бъдат страхотни, но почти никога не съм се занимавал сериозно с въпроса къде да живея. Било е съвсем естествено да бъда сред роднините си, сред приятелите си, там, където човек си тежи на мястото, на едно определено място - навсякъде другаде е въпрос на приспособяване, къде по-добре, къде по-зле, но аз нямам съмнение, че тук се чувствам добре. Изобщо не разбирам хората, които автоматически отхвърлят възможността тук да успеят, тук да намерят достатъчен терен за своите огромни възможности и едва ли не навсякъде другаде би могло да бъде по-добре. Би могло да бъде по-добре, би могло да бъде много по-зле, абсолютно зависи от човека.

За житейския си девиз
Човек трябва да е готов да посрещне късмета си. Абсолютно съм сигурен, че човек трябва да е готов, защото рано или късно късметът ще се появи и той не може да му каже: „Ела утре или след един месец, или след година, защото още не съм готов.” Може би няма да стане втори път. Затова човек трябва да си свърши работата, да вярва, че може да се справи, да бъде даже малко нахален, в добрия смисъл на думата. Няма нужда да се крие. Този, който има качества и го съзнава, не трябва да се крие.

За ценностите, заложени в джаз музиката, които можем да пренесем в живота си
Преди всичко тази музика се свързва със свобода на духа и с креативност. Тези две неща, свързани помежду си в някаква алхимична смес, са най-великото нещо, което според мен една музика може да сътвори.

Фотография: от фейсбук профила на Христо Йоцов

Подобни