Jazz FM Radio Jazz FM Radio Защото музиката има значение!

В момента звучи

Предаване

Следобедни импровизации

English
Търсене
104 MHz в София

Интервюта

Стефан Славов в „Джаз истории“ първа част: училището създава таланти, музика в казармата и в цирка, замества д-р Стефан Москов в мундхармоничен квартет „Брио“, с Ванко Пеев създават джаз група, с която Лили Иванова започва да пее

Стефан Славов е създател на Софийския диксиленд – формация, която по-късно разширява репертоара си и се преименува на „Дикси суинг“. Музиката е около него още от дете – има снимка с окарина в ръка, когато е 3-годишен. Още в училище усвоява майсторството на тромпета, в казармата попада в музикално-театралния състав на Трудова повинност, добавяйки към уменията си свирене на саксофон. Работи в цирка, чиито формации са истински биг бендове, дори със струнни. Свири на мунд хармоника в квартет „Брио“ – първата група, изпълняваща забавна музика, на която й е разрешено да пътува на Запад. С Ванко Пеев създават група, с която свирят в Югославия преди да станат състава „Черните перли“ на Лили Иванова. Работи с всички джаз и поп вокалисти: Камелия Тодорова, Емилия Ганчева, Стефка Оникян, Боян Иванов, Лиана Антонова, Емил Димитров, Ахинора Куманова. Като солист на Биг бенда на БНР свири под диригентството на Милчо Левиев, с когото го свързва близко приятелство. После в продължение на десетилетия е част от Биг бенда на Българското национално радио под диригентството на Вили Казасян и по това време и създава Софийския диксиленд.

В първото издание на „Джаз истории“ със Стефан Славов:
- С музика от дете. И училището създава музикални таланти
- Като трудовак в казармата, става част от театрално-музикалния състав на Трудова повинност и постъпва във Военно-сатиричния театър
- Участва в циркови спектакли с музика на живо
- С Ванко Пеев създават група, която през Македония достига до Белград, но е върната у нас – като най-добър състав, на тях е възложено да свирят с Лили Иванова.
- Замества д-р Стефан Москов в мундхармоничен квартет „Брио“. Групата става първият български състав за забавна музика, на който е позволено да пътува на Запад
- Приятелство го свързва с ръководителя на Ленинградския биг бенд Йосиф Ванщайн
- Съветски музиканти избират да живеят и работят в България
- При второто си пътуване в Съветския съюз се среща с Уилис Коновър

С музика от дете, с музика в училище

Имам снимка на 3 години с окарина в ръка. Това изглежда е останало в мен. След това, като влязох в първоначалното училище, започнах да се занимавам с други свирки. Мунд хармоника имах от малък. В училището започнах с фанфарите в училищната музика – свирехме маршове по тържества. Учителят, който се занимаваше с духовата музика, ни даде други инструменти – тенори, алти. Няколко души вземахме по един тромпет. Така от фанфари, училищната музика стана медна духова. Свирехме на всички манифестации. Много от нас останаха като музиканти.

Духовата музика в училище: с кларинета – Иван Зафиров, Стефан Славов – вторият от ляво на дясно на първия ред, Иван Венциславов – четвъртият от дясно на ляво на първия редДуховата музика в училище: с кларинета – Иван Зафиров, Стефан Славов – вторият от ляво на дясно на първия ред, Иван Венциславов – четвъртият от дясно на ляво на първия ред

В другото училище преминахме към симфоничната музика. След 12-та прогимназия нашият випуск се премести в съседната Първа мъжка гимназия. И там имаше духова музика, а всички музиканти свирехме и в симфоничния оркестър. Диригентката се казваше Ранкова. В хора също всички пеехме. И от там излязоха мнозина, които си останаха музиканти, станаха преподаватели, професори. Единият е обоистът Георги Йоцов – бащата на Христо Йоцов, Жоро Желязов – също обоист. Те станаха преподаватели в консерваторията. Димитър – Димо му викаха – преподавател по флейта – също е от тази гимназия.

„Дикси суинг“ с Иван Татаров на пианото, Христо Йоцов и до него – Стефан Славов„Дикси суинг“ с Иван Татаров на пианото, Христо Йоцов и до него – Стефан Славов

Като трудовак в казармата става част от театрално-музикалния състав на Трудова повинност и постъпва във Военно-сатиричния театър

1954 г. завърших гимназия, но вече бях доста школуван. В училище взимах частни уроци по тромпет. Втората година след завършването ме вземаха войник. На комисията питаха за професиите. Като разбраха, че свиря на тромпет, казаха: „О, тръбач!“ Взеха ме за тръбач в Трудова повинност в Горна баня. Сформирахме оркестър. Свирехме на военни празници, на участия на Трудова повинност. Много свирехме по забави, но същевременно и работехме като нормални трудоваци – ремонт на строителна техника и автомобили. Работех всякакви неща и нощно време свирех.

Пет месеца преди да се уволня ме откриха музиканти от Ансамбъла на Строителни войски – водеше го Киркор Киркоров. Намерих в една канцелария един саксофон, а аз съм тромпетист. За удоволствие посвирвах от време на време – научих гамата, две – три песнички. Някой ме чул от Театъра на трудова повинност, който имаше оркестър, а сред актьорите бяха много известни имена – Багеров, Парцалев, Комфорти. Към трупата имаше оркестър. Един от саксофонистите на състава го приели да следва, но не могат да го уволнят преди да намери заместник. Чул, че съм свирил в канцеларията, и казал: „Там има един, който ще ме замести.“ Дойде комисия от 5 – 6 души да чуе дали мога да свиря – и казаха: „Добре!“, за да освободят момчето. Така ме преместиха в този състав на Трудова повинност и започнах да свиря на саксофон. До 1 – 2 седмици научих репертоара и момчето го освободиха. Всички музиканти там бяха известни – три саксофона, два тромпета, барабани, акордеонистът беше диригент. И така изкарах службата. Пътувахме по военните поделения из цяла България и изнасяхме хумористичния спектакъл „Огледалото на дявола“. Това бе последният спектакъл на Военно-сатиричния театър на Трудова повинност. Така ми завърши военната служба – със саксофон. Но по време на турнетата се наложи да свиря и на тромпет, защото тромпетистът се разболя. Така че намразих саксофона и после свирех само на тромпет.

Циркови спектакли с музика на живо

След казармата... Баща ми се познаваше с главния директор на цирка – бяха приятели. Случайно станало въпрос, че съм музикант и свиря на тромпет: „Има нужда от един тромпет в цирк „Глобус“. Ще тръгват на турне, а нямат тромпетист.“ Имаше четири пътуващи цирка с големи оркестри – почти биг бендове. Веднага ме взеха в цирка, защото нямаха никой, нямаха избор. Една – две седмици свирих вкъщи, за да науча репертоара. Там много се свиреше – всеки номер е с музика. Така тръгна работата в цирка – пак известни музиканти. В този оркестър на саксофон свиреше един от моите колеги от прогимназията – Иван Зафиров. Дълги години след това дойде в Биг бенда на БНР и накрая стана началник на музикалните състави на „Балкантурист“ – по заведенията имаше състави и той стана музикален директор. Така завърши животът му.

Изкарах първата година в цирка. Договорите бяха за по 6 месеца – пролет, лято и есен, през зимата не работеха. След това останах свободен. Замествах по заведения. Никога не бях без работа. Сформираха нов цирк и поканиха унгарски оркестър, защото нямаше тукашни музиканти. Вече бях свикнал с цирковите програми и ме извикаха. Те бяха осем души, а аз – деветият. Бяхме двама тромпетисти. Оркестърът на Ласло Немеч бе от известни музиканти, водачът бе цигулар. Другият тромпетист се казваше Янош Габламош. Цяло лято свирих с тях.

Директорът на цирка бе деен човек – Тулумбаков – бивш партизанин, но беше интелигентен и си падаше по музика. Организира концерт в Летния театър във Велико Търново и покани Ахинора Куманова – Нора Нова, както се казва сега – тя се ожени за цирков директор – германец. Бяхме в друг град и ръководителят ни прати само оркестъра и програмата, а тромпетът ми беше в цирка. Директорът каза „Спокойно, ще ти пратим тромпета!“ Обаче не го пратиха и останах без тромпет. Намерих приятел – музикант от ресторантите там, донесе ми един чужд тромпет и свирих с него на програмата. Така изкарах концерта с Ахинора Куманова и с чужд тромпет.

Парижки цирк върху лед. В бар „Астория“ свири с Лиана Антонова. Създава група с Ванко Пеев. През Македония достигат до Белград, но ги връщат в България, за да станат групата на Лили Иванова

Като свършихме сезона с унгарците, пак останах свободен. Тогава вече се запознах с мои приятели, други музиканти, които се занимаваха с джаз. Искахме джаз да свирим, това ни беше меракът. Посвирвахме за удоволствие – правехме си джем сешъни. Тогава се запознах и с Милчо Левиев. Предложиха ми да пътувам с „Оптимистите“ – тръгваха за Германия, но имах други планове. По това време пристигна „Париж върху лед“ – вариете върху лед – беше същият директор като с унгарците. Направихме нов оркестър – част от тези, които останахме свободни, извикахме и други. Извиках Деян Тимнев – тромбонист, който после стана тонрежисьор. Гого Бакърджиев, саксофонист – той бе диригент. Направихме програмата на „Париж върху лед“. Тя беше доста трудна, защото се свирят и симфонични пиеси: три тромпета, два тромбона и четири саксофона – цял биг бенд. Следващия сезон те си заминаха и започнах да свиря с други оркестри, но дойде „Феерия върху лед“. И понеже бяхме свирили, ни извикаха същите хора и изкарахме един сезон с „Феерия върху лед“ с по-добри танцьори, артисти, акробати, кънкьори. След това спрях да свиря в цирка. Отказах се.

На турне в Израел: Деян Тимнев, Стефан Славов, Никола Чалъшканов, Александър Христосков и Иван Мандов, както и израелски и американски музикантиНа турне в Израел: Деян Тимнев, Стефан Славов, Никола Чалъшканов, Александър Христосков и Иван Мандов, както и израелски и американски музиканти

Започнахме да свирим с моя състав с Лиана Антонова и нейния мъж – Георги Муцевски, в бар „Астория“. Изкарахме една година. След това те заминаха есента, а нас ни извикаха музиканти, които сме свирили в „Париж върху лед“ и „Феерия върху лед“, да направим състав за вариете, което замина за Израел. Извикаха осем души от нас. Там поканиха още двама – трима души израелци. Имаше и двама американци, които са свирили с Дюк Елингтън – такива големи музиканти. Така оркестърът стана към 12 души. Свирихме пет месеца.

На турне в Израел: Деян Тимнев, Стефан Славов, Никола Чалъшканов, Александър Христосков и Иван Мандов, както и израелски и американски музикантиНа турне в Израел: Деян Тимнев, Стефан Славов, Никола Чалъшканов, Александър Христосков и Иван Мандов, както и израелски и американски музиканти

Като се върнах, направихме новия оркестър с Ванко Пеев – с него бяхме приятели. Ванко Пеев, Гери Калъчев, Димитър Золотович и Петър Славов – барабанист – от младите барабанисти той беше най-добър тогава – и решихме да правим добър оркестър, пак за бар „Астория“. Свирихме цяла година с всички певци – на Жоро Ганчев сестра му – Емилия Ганчева, беше добра певица. Имаше една полякиня – Мария Железцка – тя пя дълго време с нас. Идваха и други чужденци. Боян Иванов е пял с нас – всички певци се изреждаха.

През 1962 г. се върнах от Израел, през 1963 г. бях в „Астория“ и в края на годината Емил Димитров ни покани да свирим с него. Бяхме на турне цяло лято. Беше доста трудно, защото свирихме по два – три концерта на ден. Тогава се свиреше много по летни театри, обикновените театри, имаше много. Конферансие ни беше Мария Цанкова, която след това стана съпруга на Стефан Данаилов. Тогава все още беше манекенка и конферансие. Васил Андреев работеше с нея и пишеше текстовете на Емил. Той беше артист в Сатиричния театър – много добър артист. Правеха скечове с нея, водеха цялата програма. Накрая на годината решихме, че ще трябва да заминем за чужбина. Ходеше ни се много, никой не беше пътувал.

На турне с Емил Димитров (с очилата), Стефан Славов е зад Мария ЦанковаНа турне с Емил Димитров (с очилата), Стефан Славов е зад Мария Цанкова

Свързахме се с един македонец. Тогава имаше обичай в село на българо-македонската граница да се правят летни събори. Ходеха наши музиканти и свиреха по кръчмите, а той ги пазари за Македония. Отидохме, показахме му снимки, пуснахме му записи. Направи ни договор, в Импресарска дирекция също ни направиха договори и есента заминахме за Щип – малък град, пълен с българи, хора с българско самосъзнание. Свирехме популярни песни – те си падаха по такава музика. Мария Арсова пееше стари шлагери – имаше страхотен успех. И между другото, свирехме и танцови пиеси. Много ги харесваха младежите и при нас винаги беше пълно. След това импресариото ни премести в Скопие – в хотел-ресторант „Сарай“, близо до един язовир. Пак свирехме със същата певица подобни работи и танцови пиеси.

Групата с Ванко Пеев: Иван Пеев (пиано), Стефан Славов (тромпет и тромбон), Петър Славов (ударни), Димитър Золотович (контрабас), Георги Калъчев (саксофон)Групата с Ванко Пеев: Иван Пеев (пиано), Стефан Славов (тромпет и тромбон), Петър Славов (ударни), Димитър Золотович (контрабас), Георги Калъчев (саксофон)

От там – в Белград – в много известния бар „Кристал“. И там свирихме почти до края на годината – само танцова музика и програма. Беше много известен, в центъра, на улица „Теразия“. Имаше още три – четири български оркестъра в баровете на големите хотели. Добре си карахме, много бяха доволни. „Бийтълс“ бяха на мода. Дойдохме с 4 – 5 готови песни на „Бийтълс“. Иван Пеев – той е цигулар, беше лауреат на награда тук, и пианист. Той премина на китара, за да пеем песни на „Бийтълс“. Всички пеехме на английски, без да знаем езика.

Групата с Ванко Пеев: Иван Пеев (пиано), Стефан Славов (тромпет и тромбон), Петър Славов (ударни), Димитър Золотович (контрабас), Георги Калъчев (саксофон)Групата с Ванко Пеев: Иван Пеев (пиано), Стефан Славов (тромпет и тромбон), Петър Славов (ударни), Димитър Золотович (контрабас), Георги Калъчев (саксофон)

Оставаше един месец до изтичането на паспортите ни. Една вечер пристигна Лидия Станчева – началник на естрадната музика в нашата концертна дирекция – заедно с Лили Иванова. Запозна ни с нея. Ванко Пеев като ръководител на състава остана при тях. Лидия Станчева казала, че това е нова българска певица, която е с много голямо бъдеще, сега изгрява и тя иска да я направи звезда номер 1. Понеже нашият оркестър бил най-добър, той трябвало да свири с Лили Иванова. Като се върнем – да сме свирели с нея.

Групата на Ванко Пеев и Стефан Славов, наричаща се вече „Черните перли“, с Лили Иванова. От ляво на дясно: Димитър Золотович, Дарко Сакеларов, Лили Иванова, Стефан СлавовГрупата на Ванко Пеев и Стефан Славов, наричаща се вече „Черните перли“, с Лили Иванова. От ляво на дясно: Димитър Золотович, Дарко Сакеларов, Лили Иванова, Стефан Славов

Решихме, че няма да се върнем, но ни изтекоха паспортите. Отидохме в легацията да ни ги продължат. И там ни казаха: „Но вие нямате договор!“ А ние имахме договор от сърбите... „Но нямате одобрен договор от българска страна.“ По този начин ни върнаха. А то било заради Лили Иванова!

Групата на Ванко Пеев и Стефан Славов, наричаща се вече „Черните перли“, с Лили Иванова. От ляво на дясно: на долния ред – Дарко Сакеларов, Тодор Димитров „Кашкавала“, Стефан Славов. На горния ред – Румен Петров „Хъмфри“, Ванко Пеев, Лили Иванова, Димитър ЗолотовичГрупата на Ванко Пеев и Стефан Славов, наричаща се вече „Черните перли“, с Лили Иванова. От ляво на дясно: на долния ред – Дарко Сакеларов, Тодор Димитров „Кашкавала“, Стефан Славов. На горния ред – Румен Петров „Хъмфри“, Ванко Пеев, Лили Иванова, Димитър Золотович

Правихме репетиции с нея, направихме програмата и тръгнахме. И с нея – четири години. Първо нямахме име и след една година го кръстихме Оркестър „Черните перли“.

Пощенска картичка на Лили Иванова, зад нея е Стефан СлавовПощенска картичка на Лили Иванова, зад нея е Стефан Славов

Постъпва на мястото на д-р Стефан Москов в мундхармоничен квартет „Брио“. С този състав Грета Ганчева прави първите си стъпки

Като бях още първата година в цирка, хармоника си свирех вкъщи за удоволствие. Но по-късно хармониките станаха модерни. През 1959 г. имаше две – три триа мунд хармоники. Свирехме танцова музика. Рок бе забранено да се свири, но на хармоника разрешаваха. На мода бяха Blue Canary и френските валсове, на Ив Монтан песните. Поканиха ме в един състав. Вкъщи си свирех разни неща – и бях започнал да свиря доста сложни работи за удоволствие, трудни, виртуозни пиеси. А няма къде да ги покажа – не мога да се появя сам някъде. Във „Вечерни новини“ прочетох обява, че мундхармоничен квартет „Брио“ прави конкурс за солист на соло хармоника – те са бас, акорд, китара и хармоника. Реших да се явя. Отидох в квартирата на Константин Хаджикостов – той организираше това – и тримата слушаха. Аз изсвирих „Хоро стакато“ за цигулка – виртуозна пиеса на румънския композитор Силе Динику. Те казаха „Утре – на репетиция.“ Техният солист – Стефан Москов – на Теди Москов баща му – стана лекар, имаше много ангажименти и решил да се откаже. Заместих го.

Мундхармоничен квартет „Брио“. От ляво на дясно: Георги „Зумбарата“, Стефан Славов, Константин Хаджикостов, Светослав СтанчевМундхармоничен квартет „Брио“. От ляво на дясно: Георги „Зумбарата“, Стефан Славов, Константин Хаджикостов, Светослав Станчев

Започнахме да свирим сложни неща – увертюри от опери – „Орфей в ада“ от Офенбах, откъси от оперети и доста танцова музика. Даже сме свирили с Емил Димитров на концерт, защото тогава нямаше танцови състави и той трябваше да си намери музиканти – това беше преди да започна да свиря с него. Първите стъпки на Грета Ганчева са с този квартет. Пътувахме много, бяхме много популярни заради музиката, заради тези сложни неща. От Концертна дирекция организираха големи групи за Съветския съюз с много артисти, певци, оркестри. Първото ми пътуване за Съветския съюз бе с квартет „Брио“ и с много други артисти. На Емил Димитров му акомпанираше състав „Мелоди“ с ръководител Развигор Попов. С нас беше бащата на Емил Димитров – Факира Мити – с жена си, помагаше му другият му син. Сестри Кушлеви, Лиляна Кисьова също бяха в групата. Направихме турне в целия Съветски съюз с много голям успех.

Мундхармоничен квартет „Брио“Мундхармоничен квартет „Брио“

Квартет „Брио“ е първата формация за забавна музика, на която е разрешено да пътува на Запад

Като се върнахме от Съветския съюз, след месец заминахме за Париж с квартета на конкурс за мунд хармоники. Направихме концерт в българското посолство, дори записах една две пиеси само с хармоника във Френското радио. Много ме бяха харесали. На Запад пътувахме с водач – ние бяхме четирима души, с водач! Партиен водач ни беше директорът на Младежкия театър Кирчо Черноколев, който беше брат на Титко Черноколев – той беше в централния комитет на БКП, бивш партизанин. Понеже трима от състава бяха от Младежкия театър – там имаше малко оркестърче – пътувахме с него. На Запад се заминаваше с министерско разпореждане. Трябваше всички министри да се подпишат. Първо беше министърът на културата – Башев: „Командировам за фестивал еди кои си.“ – и всички министри се подписват отдолу. С това разрешително дават паспорт и заминаваме – на собствени разноски! Посетихме след това и Германия пак с Кирчо – в Мюнхен два пъти ходихме на фестивали. След това още веднъж в Париж. Даже веднъж пътувахме за Швейцария, и Титко Черноколев и той дойде – беше в командировка за някъде, и седна в купето с нас. Свободно без надзорник не можеше…

Мундхармоничен квартет „Брио“Мундхармоничен квартет „Брио“

Пред френската публика в народни носии

Втория път като ходихме, бе за концерт, не за фестивал. Имаше конкурс за акордеонисти, а за фестивалната програма бяха поканили състави, които преди са се явявали на конкурса.

Покана за концерта на мундхармоничен квартет „Брио“ в ПарижПокана за концерта на мундхармоничен квартет „Брио“ в Париж

(Решихме да изпълним хора и ръченици. Едната вечер бе с класическата и забавна музика, а втората – с народна музика. Решихме, че ще е интересно да отидем с национални костюми. Наложи се да отида от ансамбъл „Филип Кутев“ да поискам национални костюми.

Мундхармоничен квартет „Брио“ свири в Париж в народни носииМундхармоничен квартет „Брио“ свири в Париж в народни носии

Много голям успех имахме! Тогава нямаше такива посещения на национални състави. Доста концерти направихме... Пращаха ни на няколко места. След това започнаха да разрешават да се свири танцова музика. Започнах да свиря в бар „Астория“ със състава на Ванко Пеев и така спрях с хармониките. Константин Хаджикостов, който водеше „Брио“, направи състав „Буфосинхронисти“ – те с голям успех започнаха два концертират. Така хвърлихме хармониките.

Запознанството с Йосиф Ванщайн. Съветски музиканти идват да живеят и работят тук

В Съветския съюз за първи път чухме чужд биг бенд. Нашият вече съществуваше, а в Ленинград чухме техния естрадно-джазов оркестър. Ръководител беше Йосиф Ванщайн. Запознахме се, станахме си близки. Слушахме ги, ходехме където свирят – танцови забави, големи салони. Когато отидох втория път, Развигор Попов пак беше с нас, отидохме да слушаме Ванщайн на джаз фестивала в един голям салон в центъра на Ленинград. Влизаше се само с пропуски. Бяхме си определили среща с Ванщайн – той ни чакаше и ни вкара. Както си свиреше, дойдоха музиканти и казаха, че отвън чака музикант и не го пускат. Оказа се, че това е Чарлз Лойд – много известно име в джаза – саксофонист и много добър флейтист, много голяма звезда. Не го пускат, защото не си носел паспорта. Отиде и Ванщайн да ходатайства, и пак не го пуснаха. А то – джаз фестивал, дошъл да свири, а не го пуснаха на този концерт.

След това се запознахме с Московския биг бенд и Вадим Людвиковский. После той дойде в България – свириха в зала „България“, в провинцията. Саксофонистът Георги Гаранян остана да свири с нас – с Биг бенда участва в записи, в концерт.

Константин Носов свиреше в Ленинградския биг бенд – там се запознахме с него. После дойде в България, запозна се с жена тук, ожени се и остана. Той бе най-добрия тромпетист в Ленинград – импровизатор, много хубаво свири. Постъпи в Оркестър „София“ и свиреше до малко преди катастрофата. Пътуваше с тях доста в чужбина, даже в Куба ходи с тях, но се разболя и почина. След това стана катастрофата, при която загинаха Паша Христова и други, и оркестърът се разтури.

При второто пътуване в Съветския съюз – среща с Уилис Коновър

Като бяхме в Ленинград втория път, с Лили, обадихме се по телефона на Ванщайн да се видим. Първите му думи бяха: „Знаете ли кой е тук? Уилис Коновър!“ А Уилис Коновър беше човекът, когото всяка нощ слушахме от 1 ч. нататък на къси вълни с Time for Jazz – предаване от Америка за нашите страни. Той излъчваше много хубава музика и пускаше всички звезди на джаза в Америка. Бяхме му големи фенове и всяка вечер го слушахме тайно.

Среща с легендарния американски радиоводещ Уилис Коновър в ЛенинградСреща с легендарния американски радиоводещ Уилис Коновър в Ленинград

В Ленинград се запознахме с него – Ванщайн ни извика. Бяха направили в Ленинград за първи път джаз фестивал 1965 – 1966 година. Присъстваха американски състави и Коновър ги водеше.

Среща с легендарния американски радиоводещ Уилис Коновър в ЛенинградСреща с легендарния американски радиоводещ Уилис Коновър в Ленинград

Срещнахме се, снимахме се. На Ванщайн той бе донесъл кашон с плочи - имаше списък на всички джазови музиканти в Русия и на всеки беше донесъл по една – две плочи.

Среща с легендарния американски радиоводещ Уилис Коновър в ЛенинградСреща с легендарния американски радиоводещ Уилис Коновър в Ленинград

Два – три часа стояхме във фоайето на хотела и разговаряхме с него – доколкото разбирахме английски.

Среща с легендарния американски радиоводещ Уилис Коновър в ЛенинградСреща с легендарния американски радиоводещ Уилис Коновър в Ленинград

После го видях пак на фестивал във Варшава, където беше водещ. След няколко месеца беше починал. Тогава го видях за последен път.

„Джаз истории“ се излъчва в петък от 22 ч. с повторение в неделя от 14 ч. В това издание на предаването слушаме архивен, неизлъчван досега запис на квартет „Брио“. От тяхната работа на лента са запазени само 20 минути – изпълнения, записани в домашна обстановка. Записите и снимките в ефир и на сайта ни са от архивите на Стефан Славов, специално предоставени на Джаз ФМ. В първото издание на „Джаз истории“ слушаме и изпълнения, записани на живо в клуб „Бекстейдж“ по време на излъчван на живо в ефира на Джаз ФМ концерт на „Дикси суинг“ на 27 март 2002 г. Вашите снимкови спомени и разкази за музикантите, които представяме, очакваме на електронен адрес istorri@jazzfm.bg.

  • Чрез бутона „Аудио“ можете да чуете разказа на Стефан Славов, записан от Светослав Николов. Там сме публикували и неизлъчвано до момента изпълнение на квартет „Брио“ – „Хоро стакато“ от Силе Динику.
Подобни